Чувствали ли сте вина като родител?

  • 2 106
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 615
Ох, значи не съм само аз  Confused.  Изпитвам вина, особено към голямото ми момче, което февруари ще направи 9. С него страшно много се обичаме, но сме много еднакви и може би затова все не можем да се разберем и се "караме" /по скоро аз викам/...не е нужно да казвам после колко съжалявам  Sad

# 16
  • София
  • Мнения: 16 003
Да.
Случва се да сгреша, да направя нещо не както трябва.  Няма безгрешни хора.
Утешавам се, че не са много съществени грешки и не са повлияли на живота и отношенията ни.

# 17
  • София
  • Мнения: 30 107
Разбира се, че в определени моменти чувствам вина, макар че детето ми е много малко и съм нямала кой знае колко критични ситуации. Когато направи беля се скарвам, а той тича и ме прегръща. Ето тогава чувствам вина, че съм направила забележка  Embarassed С времето разбрах, че не забележката, а обяснението е решение на проблема  Peace

# 18
  • Sofia
  • Мнения: 4 221
Случвало ми се е. И нямам предвид физически разкъсващата ме болезнена вина, когато премазах с врата палеца на едногодишния си син или когато по-късно почти му отрязах част от ухото подстригвайки го. Тази вина беше мълниеносна като летен ураган и също така внезапно утихнала.
Истинската вина, която изпитвам е в онези случаи, когато в края на някой свободен ден, лягайки си давам сметка, че съм пропиляла твърде много време по себе си. Вместо по тях.
Чувствам се виновна и в случаите, когато съм била несправедлива. А също и в редките случаи, когато съм им крещяла за нещо.
Но именно то - чувството на вина ме изправя срещу мен самата. Чувството на срам ме кара да се вглеждам в себе си и да мисля върху това.
Затова и смятам, че чувството за вина може да бъде градивно, когато го осъзнаваме, анализираме и се борим да разкараме причините за него.

# 19
  • София
  • Мнения: 2 623
Да, изпитвам вина, защото на моменти
не мога да се справям. Оставям се да ме завладеят
емоциите, което е абсолютно грешно.
dodo_dodo  Peace
Споделям всичко написано.

# 20
  • София
  • Мнения: 30 107
dodo_dodo, много добре казано  Peace

# 21
  • Мнения: 38
да,и аз заради причините като авторката. Почти,де. Но и аз се усещам понякога като някакъв идиот като моята майка,с разликата,че не съм алкохоличка и к***ва.
Но и аз се карам на детето,крещя понякога.Рядко го плескам по дупето. Но сама го гледам и нямам сили понякога. И нерви също.
Май звуча като чудовище...... Rolling Eyes

# 22
  • Мнения: 1
Разбира се,че изпитвам вина, когато се нервирам и изкарам яда си на децата, когато  те искат да направят нещо хубаво но вместо това направят беля и им се скарам. А понякога и защото не мога да се справя. Много се ядосвам от това и много страдам - защото не искам да приличам на майка си - много я обичам но не смятам,че виковете и шамарите са средство за възпитание. 
Няма майка която да не изпитва вина - а ако не изпитва то тя не е истинска майка,истинска жена.

# 23
  • Мнения: 27 524
Когато детенце направи 6-7 години, се усетих, че приличам на същото чудовище, като мама.....

Това не може да се прескочи. Нещата, които ненавиждах и помнех от дете в майка ми и се заричах още 7-годишна никога, никога да не ги допускам... е, същите ги правя сега. Ненавиждам се за това, мразя се, ядосвам се, но го правя. Не мога да го прескоча.
И в мои приятелки и познати виждам същите грешки и ненавистни постъпки, които се повтарят.
Затова казват, че внуците се обичат повече и се жали за тях много, защото се виждат допуснатите грешки с децата, които се прехвърлят върху техните деца, в .т.ч. внуците.

# 24
  • Слънчевия дом
  • Мнения: 131
Да и точно тазаи сутрин обсъждах с моята приятелка , чуството на вина което изпитах снощи спрямо по- малкото си дете , защото и се карах жестоко за неща за който не е виновна , но скандала избухна както е казала Джулиана
Да, изпитвам вина, защото на моменти
не мога да се справям. Оставям се да ме завладеят
емоциите, което е абсолютно грешно.
Изпитвам чувства на вина спрямо по-голямата защото все нямам време да я изслушам и да поговоря с нея въпреки че го осъзнавам много добре и всяка вечер лягайки си си обещавам утре да бъда по-спокойна , по-добра , по- търпелива и имаща време за децата си .

# 25
  • Мнения: 10 547
Ако не изпитвах вина поне за нещо, бих отишла на среща с психолог. Безгрешни няма, то и признаващите грешките си понамаляха.

# 26
  • Мнения: 2 175
Дълго време изпитвах смазваща вина - години наред не можех да му се порадвам истински, защото го бях набедила..Радвам се, че го преодолях и сега си нося "кръста" с поведенческите му проблеми.
Също така - се старая безумно да не приличам на майка си "чудовище" и пак на моменти се улявам, че постъпвам по същия начин.. #Crazy

# 27
  • Мнения: 4 195
Зарекох се, че няма да бъда родител като майка ми и не съм. Знам, във всяка една ситуация тя към мен как е действала и дори не съм имала порив да действам като нея.
Но вина изпитвам всеки път, когато не успея да предотвратя някоя негова болка - физическа или душевна. Тогава чувствам огромна вина, а не би трябвало. Знам, че няма как да го предпазя от всичко., но продължавам да се чувствам виновна.
Така е и в случаите, когато аз съм се скарала, нахокала, наказала и тн.....понякога за дребни неща, като преди малко. Аз чистех, а той ронеше лунен пясък навсякъде, но му беше интересно. Скарах му се, а детето просто си играеше, какво щеше да ми стане след това отново да почистя. Да не говорим, че ако му кажа и самият той би събрал разпиления навсякъде пясък....Извиних му се обаче, това винаги правя и се надявам да разбира и приема извинението. Той също се е научил да се извинява...Въобще се като повечето родители и деца, които познавам:)

Общи условия

Активация на акаунт