О, не, ставаше въпрос да се грижа за него, не да съжителствам. С много малко свои роднини, бих съжителствала, ако е наложително, крайно. С чужд човек - не! Камо ли и децата ми да живеят с него. Трябва катаклизъм да се е случил някакъв, крайна мизерия.
- Публикувана: 30 авг. 2011, 12:35 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2011, 22:01 ч.
Наследство и съпътстващите го тежести
Само за грижа - няма да съм против, като знам какви са пенсиите старците ни са обречени на мизерия. Като ще ми подарява имот редно е да му помагам. Моята баба и бабата на съпругът ми няма да ни оставят нищо, но въпреки това много ни се иска да облекчим по някакъв начин старините им. Друг е въпроса, че те не искат да ни товарят с нищо и не приемат от нас нищо.
Без да искам да обидя авторката, но темата е зададена некоректно.
Нерде наследство, нерде дарение....Балкан разлика...дори и хипотетично...
По скоро, гледайки хода и идеята на темата, би и подхождало следното заглавие: "Ако ви дарят имот, бихте ли се грижили за Дарителя?"
По темата-Бих ли се грижила: Да, бих се грижила!
Нерде наследство, нерде дарение....Балкан разлика...дори и хипотетично...
По скоро, гледайки хода и идеята на темата, би и подхождало следното заглавие: "Ако ви дарят имот, бихте ли се грижили за Дарителя?"
По темата-Бих ли се грижила: Да, бих се грижила!
Защо да ми е некоректно зададена темата? В заглавието пише наследство, но се разбира още от първото изречение, че става въпрос за даряване на наследство. Но ако е объркващо, мога да коригирам темата. И все пак, нарочно съм озаглавила така, защото да наследиш апартамент на тиха улица е прекрасно, но ако в него живее стар човек... колко биха продължили да мислят, че е прекрасно? Обаче пък, ако искаш да получиш лесно удобства, значи трябва и да преглътнеш някои подробности. Това е общата насоченост на темата. Тема за благодарността и признателността или по-скоро за безкрайната човешка неблагодарност.
Шанел, защото от юридическа гледна точка не можеш да дариш наследство. Договори върху неоткрити наследства са нищожни. Това означава, че или даряваш имота, или го завещаваш приживе. Тези сделки/действия обаче нямат нищо общо с наследството, наследяването и наследствените въпроси и тежестите свързани с тях. Наследство има само и единствено, когато наследодателя е починал. Ако е жив не говорим за наследство, живия човек се разпорежда с имуществото си както намери за добре, не дава наследства, а имоти, които още не са в наследствената маса на наследниците, тези имоти ще попаднат в наследствената маса на наследниците, само и еднствено след смъртта на наследодателя и ако по време на смъртта му са били в неговия патримониум. Ето затова смятам, че заглавието е объркващо.
Е, нали Хърмаяни вече изясни, че формулировката на темамата от юридическа гледна точка, не е прецизна. Просто авторката, лаик в областта, не би следвало да се впуска в конкретизации с риск да оплете четящите. Както последно беше уточнено, иде реч за това, дали бихме поели грижата за възрастен човек, който върви в комплект с имот. Аз лично, ако жилището е в София, не бих се преместила там, а щях да взема старицата при мен. Но ако тя не ми е близка, няма да приема имота.
Много ми е интересно за тези които твърдят, че биха се грижили за роднини без нищо,
ако някоя далечна леля или чичо им се тропнат на стари години, длаи биха си дали половината от заплатата за грижа, ей така, без апартамент, само от добра воля?
Аз съм се грижила за баба ми /майката на баща ми/, без да ми подарява или дарява нищо, защото я обичах повече от майка ми и вече 10 години от смърта и не мога да го превъзмогна напълно и ми е мъчно постоянно за нея. За други роднини освен за родителите ми не бих се грижила, защото не ги познавам и не чувствам никой близък, няма как да започна да се грижа за човек, който съм виждала няколко пъти в живота ми, например като родителите на майка ми, дори повече от 10 години не съм и ги чувала, нито виждала, не сме се карали, нито имаме конфликт, просто те са разведени, имат деца, внуци с които живеят и са ме забравили, че съществувам дори.
А и не е задължително да има силна връзка между баби, дядовци и внуци.
За роднини на мъжа ми не се меся, нека той да решава на кого ще помага, аз бих го подкрепила,
но само морално, грижа за неговото семейство не бих поела, може би само инцидентна помощ.
Свекърите не се грижат за собствените си родители и за съжаление и зълва ми следва техният пример. Свекървата многократно вдига скандали на мъжа ми, че плаща лекарствата и консумативите на баба си, старата жена живее при лелята на мъжа ми, няма да наследи нищо, там наследява само лелята, но жената си го заслужава.
ако някоя далечна леля или чичо им се тропнат на стари години, длаи биха си дали половината от заплатата за грижа, ей така, без апартамент, само от добра воля?
Аз съм се грижила за баба ми /майката на баща ми/, без да ми подарява или дарява нищо, защото я обичах повече от майка ми и вече 10 години от смърта и не мога да го превъзмогна напълно и ми е мъчно постоянно за нея. За други роднини освен за родителите ми не бих се грижила, защото не ги познавам и не чувствам никой близък, няма как да започна да се грижа за човек, който съм виждала няколко пъти в живота ми, например като родителите на майка ми, дори повече от 10 години не съм и ги чувала, нито виждала, не сме се карали, нито имаме конфликт, просто те са разведени, имат деца, внуци с които живеят и са ме забравили, че съществувам дори.
А и не е задължително да има силна връзка между баби, дядовци и внуци.
За роднини на мъжа ми не се меся, нека той да решава на кого ще помага, аз бих го подкрепила,
но само морално, грижа за неговото семейство не бих поела, може би само инцидентна помощ.
Свекърите не се грижат за собствените си родители и за съжаление и зълва ми следва техният пример. Свекървата многократно вдига скандали на мъжа ми, че плаща лекарствата и консумативите на баба си, старата жена живее при лелята на мъжа ми, няма да наследи нищо, там наследява само лелята, но жената си го заслужава.
^Моят отговор се отнася за грижа към моите родители,бабите и близките ми роднини(4-5 души)-на тях без да се замислям ще помогна,далечни баби/лели/чичовци не съм сигурна дали бих гледала -по скоро не. Роднините на мъжа ми-ще му помогна с каквото мога за гледането,за далечни-твърдо не.
Е, нали Хърмаяни вече изясни, че формулировката на темамата от юридическа гледна точка, не е прецизна. Просто авторката, лаик в областта, не би следвало да се впуска в конкретизации с риск да оплете четящите.
Аз, чисто и просто обясних на авторката в какво се състои объркването и и че заглавието на темата няма общо с идеята на темата. Не виждам нищо лошо в това, а и не е зле авторката да получи малко "светлинка" по отношение на зададения от нея въпрос:
Цитат
В заглавието пише наследство, но се разбира още от първото изречение, че става въпрос за даряване на наследство. ..... И все пак, нарочно съм озаглавила така, защото да наследиш апартамент на тиха улица е прекрасно, но ако в него живее стар човек
Видимо, момичето не е наясно и няма нищо лошо да добие представа за правилното положение в случая. Нека обяснението ми не се приема като "изхвърляне", а просто като опит да се научи още нещо което ще е от полза.
Ако в темата се пита:
Ако сте имали неблагоразумието да създадете семейство, без възможности да си уредите дом - собствен или под наем, ако родителите на единият от вас (за предпочитане - свекърите) ви предоставят жилище, което принадлежи на техен родител, трябва ли вие да се грижите за бабата, в чийто дом отивате? Е ли това ваше задължение или тъй като става дума за баба, децата й следва да си я приберат?
Отговорът ми е твърдо - да, трябва аз да се погрижа, да ще бъда длъжна.
Ако въпросът опира да подарък на жилище, от което нямам необходимост, не съм искала и решението за подаръка си е на собственика (както първоначално схванах темата), вече отговорих. И няма да живея с бабата.
Ако сте имали неблагоразумието да създадете семейство, без възможности да си уредите дом - собствен или под наем, ако родителите на единият от вас (за предпочитане - свекърите) ви предоставят жилище, което принадлежи на техен родител, трябва ли вие да се грижите за бабата, в чийто дом отивате? Е ли това ваше задължение или тъй като става дума за баба, децата й следва да си я приберат?
Отговорът ми е твърдо - да, трябва аз да се погрижа, да ще бъда длъжна.
Ако въпросът опира да подарък на жилище, от което нямам необходимост, не съм искала и решението за подаръка си е на собственика (както първоначално схванах темата), вече отговорих. И няма да живея с бабата.
Мисля, че се сещам кой точно пост е провокирал Шанел.
По въпроса - да бих се погрижила, независимо дали е родител на свекър/свекърва или мои баба и дядо. Този човек ми помага в труден за мен момент - дава ми покрив над главата, най-малкото заради това е редно и аз да се отблагодаря по някакъв начин.
Съвсем друг е въпроса къде е синовния дълг на нейните/неговите деца (дали те са готови да си пропуснат "реда" на наследяване, в името на това друг да се грижи за техния родител или просто това е за тях единствена възможност да помогнат на младите).
А съвсем трети въпрос е за начина, по който тази помощ е предложена, при какви условия младото семейство се е съгласило да я приеме и дали нещата не са се променили впоследствие, едностранно, защото някой друг си е променил мнението или му изнася друго.
По въпроса - да бих се погрижила, независимо дали е родител на свекър/свекърва или мои баба и дядо. Този човек ми помага в труден за мен момент - дава ми покрив над главата, най-малкото заради това е редно и аз да се отблагодаря по някакъв начин.
Съвсем друг е въпроса къде е синовния дълг на нейните/неговите деца (дали те са готови да си пропуснат "реда" на наследяване, в името на това друг да се грижи за техния родител или просто това е за тях единствена възможност да помогнат на младите).
А съвсем трети въпрос е за начина, по който тази помощ е предложена, при какви условия младото семейство се е съгласило да я приеме и дали нещата не са се променили впоследствие, едностранно, защото някой друг си е променил мнението или му изнася друго.