Наследство и съпътстващите го тежести

Както има родители, които не заслужават детето им да ги погледне, така има и деца, които не заслужават нищо от родителите си. Всекиму - според това, което е заслужил.

Да, бе! Де да беше така 

А как е в случая? 

Не, не бих се съгласила. За мен би било обидно да ми бъдат поставяни условия - сякаш съм толкова коравосърдечна, че само срещу имот бих се погрижила за близките си. Бих се погрижила за тях и без нищо да ми оставят. Просто съм такъв човек, съвестта яко ще ме гризе, ако не го направя и ще се чувствам ужасно, че съм изоставила близък човек. Не бих могла. За родителите си бих се погрижила винаги, за баба ми, която толкова се е грижила за мен също. Не бих ги оставила. Обичам си ги и никакви имоти не ме интересуват. Бих се погрижила дори и за роднини, които не са ми били близки и не са ме обичали много. Те нека са се държали както си искат, това си е за тяхна сметка, въпросът е аз да не стана като тях и да не постъпвам като тях. Е, ако някой откровено си ме мрази и ме обижда например, бих се замислила колко точно да помогна, но пак ще помогна.
Аз пък често срещам и чета мнения, които ме потрисат. Чела съм много мнения, в които се казва следното - "А, те бабите и дядовците не идват да помагат за детето, не го гледат, после да не очакват ние да ги гледаме"  А това, че тези баби и дядовци са изгледали децата си, че са ги хранили, обличали, изучили, обичали, че ще им оставят и някакво наследство, което ще им бъде все някога в помощ, че цял живот са гледали деца и са работили и просто си искат почивката, то това няма значение . Така че хора, внимавайте с внуците. Ако по някаква причина решите, че след над 30 години бачкане и гледане на деца искате да си починете и не искате да гледате внуци, бъдете готови да чуете тези думи. Независимо колко грижи вие с години сте полагали за децата си, колко помощ сте им оказали, явно за някои хора гледането на внучето е решаващо. Разбира се, за мое щастие, не всички хора мислят така, но пак казвам, много мнения подобни съм чела.

Елфче, принципно е точно така. Но когато лично се сблъскаш с егоиста насреще било роднина, маика, баща и т.н. и гледаш как няма разум сега и май и в миналото като погледнеш с очите на "порасналото" дете пак не е имало много разум в начина на живот. Тогава започваш да се питаш защо моите деца и моето семейство трябва да се лишава за да бъдеш с спокоина съвест?
О веднага се усеща:)

Охо, съдилищата са пълни с такива случаи на роднини, дето се дърлят за имоти и гледане! Ако не бяха те, досега половината адвокати да са умряли от глад.

Не може иначе...как да оставиш човека...човек е, живо същество! Какво друго би могъл да направиш...Много е гадно, мнооого...но това е положението!

Знам че е клише, но няма едно разрешение на всеки на проблема. Важното е да се обмисли всяко решение, да се поставят някакви граници, а не заради един апартамент или само защото някои реве че не му стигат парите да се помага на 100%. Някои хора си реват непрекъснато, други си мълчат и се борят. НО да ми поставят условия за месечно помагане и не знам си какво срещу някакъв апартамент-ами то това е червен флаг от самото начало. Не мога да си спомня името на един разказ на Мопасан за една жена която беше взела гривна назаем за една жечер от богатата си приятелка. Губи гривната и след това се заробва цял живот да изплаща и след много години, убита от работа, състарена пъти повече от обстоятелствата, разбира че гривната не е била с истински диаманти. И така живота и е отишъл напразно. Така и с т.нар наследство уж дадено срещу нищо, с исканата помощ и какво ли не. За съжаление широко отворените очи и разбирането на обстоятелствата в живота са по добре разбрани когато имаш вече някакъв опит, т.е не си в млада хвърчаща възраст и когато си  започнал с някакъв разум, с който да оценяш и изваждаш поуки.

Не е така! Давам ти пример - нашата баба е вечно склеротично лудо гладна! Вечно! Днес 20 пъти е чукала на прозореца и се моли за храна, обед и вечер само готвена храна храна яде- друго не можела...и добре отивам и пазарувам разнообразно, готвя. Не и стигат парите за всичко, което иска. Не стигат и за гледачката, памперси. Да не говорим за сметките и отоплението...какво правим...какви граници да сложиш, въпреки че това същество е чудовище! Гладна ли да я държим? На студено ли? Без памперси ли?

 Какво клише...това са фактите- гледаш с или без апартамент! Точка! В случая няма апартамент...и каква е разликата, ако имаше апартамент...и в двата случая тъпиш...гледаш някако подобие на човек - те нямат разум- поне да са спокойни...поне после да има някакво осигуряване.

Каква поука! Няма поука?! 

Има поука. Всеки един човек трябва да си помисли за периода когато стигне в такова положение.
Мнението си го казах в предходните постове.

Снежа63, казала си си мнението, но аз никъде не видях конкретно позицията ти. Как ти се виждаш на старини? Ако изпаднеш в положението на описаните баби, ако няма кой да се погрижи за теб, не можеш сама да си позволиш боногледач и т.н? Никой не иска да висне на врата на децата си - разбираемо е. Но все пак - какъв е изходът при бг-стандарта и социалното положение като цяло в страната?
Човек както и да го помисли, както и да го планира, не е изключено в един момент да зависи от благоволението на близките си. Какво правим тогава?

Аз пък си мисля, че човек, живеейки си живота, трябва да се замисля отвреме навреме и как точно го живее. Имам предвид, че никога никой не е застрахован да остане сам и немощен, да зависи от други хора и да разчита на тяхната доброта и милосърдие да направят последните му години по-леки. В случая има или няма имот, лошият човек или егоистът ще са си все така лош човек и егоист. Той винаги ще изисква и ще смята, че света му е длъжен. Даже бих казала, че наличието на имот ще ги направи още по-изискващи.
Истината е, че при едни нормални отношения, близките на останал сам възрастен човек, ще се отнасят милосърдно и добре, ще се стараят да направят дните на стареца по-леки, доколкото им е по-силите. Обикновено възрастни, които са останали сами, не са останали поради благия си нрав и поради факта, че много са обичали децата си.
Имот от егоист и човек, смятащ, че света се върти около него - не искам. Ако имам сили и възможност - да, бих помогнала. Но не бих заробила живота си - моят, на съпруг и деца заради единия имот - никога.

Нямам конкретна идея или по-точно нищо не мога да изпълня, но няма да си дам нещо което съм създала за детето си за да ме гледат. Просто не мога. Все едно съм живяла, трудила и след това го давам на чужденци.
Затова мисля, че хората които имат възможност трябва да си помислят за болногледач или някъде в приличен старчески дом, а не  "аз съм ги гледала и сега те мен".

Абе, то, не се знае знае ли се! На стари години, не забравяй, възрастните хора все повече се вкопчват в живота и все повече стават възрастовите промени в мозъка и се вдетиняват. Не бих се заклела, че никога, никога, никога не бих дала нещо на децата си срещу това да ме гледат, нито че няма да очаквам от тях да ме гледат. Живот е това, ей!

Снежа63, не се заричай, че не се знае какво ни чака.  На тази възраст повечето не мислят. Рядко има индивиди, които се съхраняват психически.

Пази Боже, да не стигаме до това положение. Само това си мисля! Да ме тряска по-навреме и всички да се оттървем, и децата, и аз.