Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 септ. 2011, 19:18 ч.

Различните деца

  • 3 909
  • 101
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Казват, че е неправилно децата в едно семейство да бъдат противопоставяни посредством сравнения.Всяко от тях е собствен свят и за родителите е недопустимо да показват преимуществата на едното пред другото и обратно, дори в посока даване на положителен пример.
От гледна точка на равнопоставеността и постулатите за еднаквата родителска любов съм съгласна.
Но от друга страна, къде отива състезателното начало? Разумно ли е напълно да се лишим от него?
Признавам, объркана съм и искам да изградя яснота по този въпрос.
Давам пример. Големият ми син е болезнено чувствителен, от осем годишен чете Макиавели, познава в детайли световната история и тенденциите в световната политика, може да спори по тези въпроси с обосновани аргументи. Същевременно, абсолютно неспособен е да се грижи за себе си, навиците ги градим трудно и с усилия. Колкото е невероятен, толкова е и труден.
Малкият няма особени интереси, не проявява особена любознателност. Но е отговорен, трудолюбив, спокоен, уравновесен и самостоятелен. Лесното дете-мечта за всеки родител.
И двете ми деца са уникални сами по себе си. И същевременно по уникален начин са различни.
Много бих искала да си повлияяват с положителните си черти.
Как бих могла да се възползвам от тази невероятна възможност, така че това да бъде максимално полезно за тях двамата, без да ги противопостави?
Използвате ли състезанието във възпитанието или подходът ви е абсолютно индивидуален?
На тази тема ме наведе  една друга тема, да поговорим за това, моля?

# 1
  • Мнения: 984
Колко въпроси си задаваш.
Просто се радвай на децата си.

# 2
  • София
  • Мнения: 442
    Всеки родител може да прецени най-добре за децата си, но според мен това е голяма грешка! Просто е погрешен подхода... Винаги съм се чудела защо повечето родители избират най-лесния и в същото време погрешен вариант на възпитание при подобни ситуации. Има хора и хора. Някои деца се ''надъхват'' много, когато ги подцениш или ги сравняваш по такъв начин и си казват '' Ще им покажа, че и аз мога'' , т.е. при тях се получава, но защо трябва да е по този начин? Други деца ако чуят '' Виж брат ти колко добре се справя, ти защо не си като него? '' , освен че ще се почувстват гадно, ще се почувстват по-маловажни, може дори и детска ревност или завист  да се появи между децата. Мога да ти говоря дори от личен опит преди време...  Grinning Само дето тогава майка ми ме сравняваше с когото и да е, като се почне от брат ми и се стигне до съученички. Аз бях от втория тип деца. Нито веднъж не проявих ревност или завист към тези, с които ме сравняваха, ама няма толкова гадно нещо- да се чувстваш недооценен. На втория тип деца, които са малко по-чувствителни и своенравни, по-скоро ще им повлияе ако се подкрепят и се подхоща по-човешки. Сега го пиша с усмивка, но ми е било зле тогава.    Simple Smile
    Извода според мен е, че към различните деца се подхожда индивидуално, трябва да си ги познавате достатъчно добре, за да прецените кое ще им повлияе. Но в никакъв случай не наранявайте чувствата на децата си!  Praynig  Peace

# 3
  • Мнения: 748
Приеми децата си такива, каквито са. Всички са различни, да! Баба ми във възпитанието на децата си използвала една поговорка, като показвала пръстите на ръката си: "На една ръка са, но не си приличат". Да се опитваш да ги променяш, си има и своя риск или с други думи - нож с две остриета. В един момент могат да се почувстват неразбрани, неоценени, да започнат да се противопоставят заради това. И аз в миналото, когато децата ми бяха малки, използвах метода на примера, но осъзнах, че не е успешен. Просто трябва да приемем децата си, такива каквито са - с предимства и недостатъци. Нещо, което си е част от характера и темперамента, няма как да се промени, не се измъчвай от това.

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Колко въпроси си задаваш.
Просто се радвай на децата си.

Радвам им се Heart Eyes
Но и не мога другояче. Обичам ги безкрайно и не спирам да мисля за тях.
Затова искам да намеря най-доброто и правилно решение.

# 5
  • Мнения: 14 412
Според мен ще сгрешиш. Стартът не е равен, което означава, че "състезанието" няма да е честно.
А и даже децата да са близнаци, пак не ми се струва много редно една такава надпревара, рискуваш да ги озлобиш един срещу друг, да разрушиш сърдечните братски взаимоотношения...
Имам такива примери сред близкото обкръжение, резултатът е мразещи се братя и сестри, които и на доста зряла възраст продължават да се състезават за любовта на мама и тати, както и кой от тях е по-по-най...
Остави ги да бъдат себе си, а не това, което ти искаш да са. За жалост, никой не получава децата, които си е пожелал. И точно това им е най-хубавото.  Laughing

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Приеми децата си такива, каквито са. Всички са различни, да! Баба ми във възпитанието на децата си използвала една поговорка, като показвала пръстите на ръката си: "На една ръка са, но не си приличат". Да се опитваш да ги променяш, си има и своя риск или с други думи - нож с две остриета. В един момент могат да се почувстват неразбрани, неоценени, да започнат да се противопоставят заради това. И аз в миналото, когато децата ми бяха малки, използвах метода на примера, но осъзнах, че не е успешен. Просто трябва да приемем децата си, такива каквито са - с предимства и недостатъци. Нещо, което си е част от характера и темперамента, няма как да се промени, не се измъчвай от това.


Приемам ги, те са най-скъпото ми, имам ли друг избор? Simple Smile)
Не искам да ги променям изцяло, всеки от тях изпълва сърцето ми с гордост! Но не мога да затворя очи за техните недостатъци, защото те ще минират бъдещето им. Чувствам задължение, но и необходимост да присъствам, така че да им помогна да станат още по-успешни. А и считам, че роля на родителите е, да напътстват и направляват. Липсата на активна родителска позиция е равнозначна на примирение и незаинтересованост.
И в тези си стремежи търся правилните пътеки:)

# 7
  • София
  • Мнения: 34 951
Не, не залагам, нито поощрявам състезателно начало между децата си в ежедневието. Изключение са състезателните игри, които играят помежду си от типа монополи, шах, табла, карти и др. И без това двамата са като близнаци, постоянно се гледат един-друг и се конкурират за всякакви глупости, че и аз да нагнетявам! По-скоро се опитвам да насоча вниманието им върху това, че като брат и сестра повече да си помагат, а не да се състезават, защото всеки от тях е различен и има своите предимства. Достатъчно ми е напрегнато, че по стечение на обстоятелствата понякога са в конкурентно състояние. Винаги съм се чудела как се е чувствала майката на братята Шумахер, когато и двамата са участвали в едни и същи състезамия и са били преки конкуренти - хем се радваш за единия, хем съчувстваш на другия. Ние като родители смятаме за важно да дадем равни възможности на всяко от децата според нуждите и заложбите му. Няма как да им дадем равен старт, най-малкото защото и двамата са родени по различно време, една  година разлика има значение. Най-малкото с първото дете за пръв път ни се случват обичайните неща в живота като първи РД, пъри път в ДГ, в първи клас... За втория тези пътеки са лекоо утъпкани и това му дава известно предимство. Но пък първото дете като първо се е радвало на цяла година индивидуално внимание.  Simple Smile Няма как да уеднаквим старта. Просто гледаме на всеки да дадем това, от което има нужда.

# 8
  • Мнения: 748
dodo_dodo, съжалявам, че така си ме разбрала  Embarassed. Наблегнах не на "приеми ги", а на "такива, каквито са" без непременно да си поставяш за цел да ги променяш. И при моите деца е така - различни са и ми се иска да са по-еднакви, например с най-малкото ми дете, в което всички хубави черти, които има, са си просто вродени. Но след 2-3 години опити да ги променя чрез даване на пример, вече се отказах, защото е безрезултатно, а последствията могат да бъдат не само негативни чувства между тях самите, но и дистанциране от майката, защото стремежът за промяна, те могат да го възприемат като неодобрение... Искам да кажа, че това което ние наричаме недостатъци, то си е просто характер и няма как да се промени.

# 9
  • Мнения: 14 387
И в какво състезание обмисляш да ги вкараш?
Достатъчно ще имат такива в живота си с напълно непознати, за да се налага и в семейството си децата да се състезават.

Ето, ние със сестра ми грам не си приличаме. Ама по нищо. Никога обаче не сме били поставяне в ситуация, в която да трябва да се съревноваваме за нещо.
То няма и как да стане, ако не е била изкуствено създадена тази надпревара. Просто вижданията ни, интересите, темперамент, характер....всичко ни е различно.

Но това, което можеш да правиш е да ги насърчаваш да си споделят, показват, разказват това, което единият знае на другия. Така и двамата ще се обогатяват и ще имат представа за нещата, които другият знае.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Според мен ще сгрешиш. Стартът не е равен, което означава, че "състезанието" няма да е честно.
А и даже децата да са близнаци, пак не ми се струва много редно една такава надпревара, рискуваш да ги озлобиш един срещу друг, да разрушиш сърдечните братски взаимоотношения...
Имам такива примери сред близкото обкръжение, резултатът е мразещи се братя и сестри, които и на доста зряла възраст продължават да се състезават за любовта на мама и тати, както и кой от тях е по-по-най...
Остави ги да бъдат себе си, а не това, което ти искаш да са. За жалост, никой не получава децата, които си е пожелал. И точно това им е най-хубавото.  Laughing

И в най-смелите си мечти не бих си мечтала за тези деца, те са чудесни.
Разбирам рисковете от съревнованието и именно за това разсъждавам над тази възможност.
И именно, както казваме, децата са различни.
Големият е честолюбив и егоцентричен. Огромното му его, забелязвам, че го кара сам да се сравнява. Наблюдавам го отстрани, изучавам го.
Той дебне, следи, като диво животинче е, иска да бъде победител. Именно това ме навежда на тези мисли. Дали стечението не би могло да бъде градивно, защото така или иначе той сам избира състезанието с брат си. Аз регистрирам всяка крива свързана с тях, вкл. и тези нагласи, за сега не зная как да ги приемам, но при всички случаи трябва да изградя позиция.
Помагате ми, благодаря.

# 11
  • Мнения: 14 412
По-градивно би било да ги поощряваш да си помагат, да действат в екип, да се компенсират. С две думи - да превърнеш дефекта в ефект.
Не знам на практика дали действа и доколко, но някак си усещам, че това е пътят, а не противопоставянето им, макар и с благородни цели.
Нали знаеш, най-устойчивите съюзи не са между еднаквите, а между противоположностите, които се допълват. 

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
В никакви състезания не обмислям да ги "вкарвам" Мирама.
Те са момчета и в природата им е състезанието и надпреварата. Обмислям възможността дали това не би могло да бъде градивно. Още повече, че именно тяхната различност би могла да бъде тази предпоставката за по-лесно възприемане на наличен, удобен и взаимен положителен пример.
Не искам да влизам в спорове, тъй като както вече написах, аз самата нямам ясна позиция и това е причината за тази тема.
anjali, разбрах те, не се смущавай. Само анализирам. Simple Smile
Не мога да се примирявам с недостатъците им. Това е еднозначно да абдикирам от задълженията си по отношение на възпитанието.
Да, звучи доста удобно да наречем недостатъците характер, но това не ме устройва. Защото мързела, инертността, хитруването сега не са така забележими и натрапчиви, защото изхождат от малки, мили, красиви и очарователни деца.
Но ще дойде ден в който тези деца ще се превърнат в големи хора, моите синове, и за тези им качества няма да има оправдание. И тогава аз ще спра да бъда горда с тях. И ще започна да се срамувам, от себе си. А те, и не само, ще имат основателното право да ме укорят и да ме запитат.

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
По-градивно би било да ги поощряваш да си помагат, да действат в екип, да се компенсират. С две думи - да превърнеш дефекта в ефект.
Не знам на практика дали действа и доколко, но някак си усещам, че това е пътят, а не противопоставянето им, макар и с благородни цели.
Нали знаеш, най-устойчивите съюзи не са между еднаквите, а между противоположностите, които се допълват. 

Правя го Сийке, но сякаш не е ефективно. Много са различни и тази им различност не допуска каквато и да е допирна точка. Няма нещо, което да могат да правят заедно. Всичко е бунт и междуособица.
Единият е смел, другия страхлив. Единият е любознателен, другия инертен. Единият е мързелив, другия трудолюбив. Единият е гальовен, другия е дистанциран. Единият е хитрец и манипулатор, а другия земен и лишен от всякакво притворство. Единият яде всичко, другия нищо. Единият е най-добрия на едни игри, другия на други. Единият има приятели, другия не. Единия винаги има какво да прави, другия винаги скучае. Единият е ангажиран, другия - никога. Единят винаги иска всичко, другия никога нищо.
Обърках вече кой кой е, но това са те, моите уникални момчета.

# 14
  • Мнения: 14 387
dodo_dodo, честно казано аз не виждам защо това толкова те притеснява.
Те са отделни личности и индивиди и няма смисъл да си приличат, или да е задължително да правят нещо заедно.
Това няма да ги направи по-малко братя, да се обичат по-малко, или нещо от сорта.
Да, като те чета все едно говориш за мен и сестра ми. Коренно различни сме, с различни интереси, занимания, в различни държави живеем и това не ни пречи по никакъв начин за отношенията между нас и за тези с хората, около нас.
Така че, просто се радвай на децата си, стимулирай ги в нещата, които не умеят толкова добре и ги остави да се развиват. )

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт