Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 септ. 2011, 15:23 ч.

Разводът - наследствен ли е?

  • 11 485
  • 216
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 4 916
С редки изключения, всички се представят фалшиво в началото (чупки, дрешки, игрички, почерпки, представяне само на привлекателните качества)...


Според науката това е нормално поведение. Обяснението е, че при първи контакти човек несъзнателно се стреми да се хареса и съответно показва само привлекателната си страна, а същевременно си вярва, че не крие истината от другия.

# 211
  • Мнения: 2 374
Абсолютно вярно. Peace

# 212
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 860

 Laughing А-ха. За това е толкова хубаво да си току що влюбен - защото изведнъж си бял, добър, интересен, специален Simple Smile Показваш се привлекателен и на обекта, и на себе си... И наистина си вярваш. Хубаво е... докато не паднат батериите на ореолчето и рогцата не почнат пак да се показват...

# 213
  • Мнения: 2 374
Е, разбира се...Ако беше иначе, нямаше толкова много разделени и разведени хора да не могат да се примирят със себе си, че са се събрали точно с този човек...Все пак най-честите реакции в края на една връзка са " Какво му харесвах на тоя...луда ли съм била, сляпа ли съм била, омагьосана ли...".

# 214
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 860
Е, разбира се...Ако беше иначе, нямаше толкова много разделени и разведени хора да не могат да се примирят със себе си, че са се събрали точно с този човек...Все пак най-честите реакции в края на една връзка са " Какво му харесвах на тоя...луда ли съм била, сляпа ли съм била, омагьосана ли...".

О, да, "какво съм му харесвала въобще на този" е често наблюдаван сценарий. Но има и една друга теория, според която нещата, зради които се влюбваме в даден човек са точно онези, заради които в последствие започваме да му се дразним. Някой има ли подобен опит? Аз, например, имах приятел, който беше много посветен на отношенията ни и ги поставяше над всичко, нищо друго не беше по-важно... в последствие това започна да ме изнервя и да го преживявам като залепване и обсебване. Просто пример. Извинявам се за офф-а, но темата така и така тръгна на другаде, а ми стана интересно.

# 215
  • Мнения: 278
Е, разбира се...Ако беше иначе, нямаше толкова много разделени и разведени хора да не могат да се примирят със себе си, че са се събрали точно с този човек...Все пак най-честите реакции в края на една връзка са " Какво му харесвах на тоя...луда ли съм била, сляпа ли съм била, омагьосана ли...".

О, да, "какво съм му харесвала въобще на този" е често наблюдаван сценарий. Но има и една друга теория, според която нещата, зради които се влюбваме в даден човек са точно онези, заради които в последствие започваме да му се дразним. Някой има ли подобен опит? Аз, например, имах приятел, който беше много посветен на отношенията ни и ги поставяше над всичко, нищо друго не беше по-важно... в последствие това започна да ме изнервя и да го преживявам като залепване и обсебване. Просто пример. Извинявам се за офф-а, но темата така и така тръгна на другаде, а ми стана интересно.

И аз се възхищавах на мъжа ми, че е много привързан към семейството си, че имат традиции и си помагат за всичко, че си говорят открито. Сега това ми тежи, защото те все още са на първо място за него, обсъжда с тях всичко относно нашия личен живот и съществуването ни общо взето се върти около тяхното. Всичко е хубаво, когато е умерено.

# 216
  • Мнения: 4 916
Е, разбира се...Ако беше иначе, нямаше толкова много разделени и разведени хора да не могат да се примирят със себе си, че са се събрали точно с този човек...Все пак най-честите реакции в края на една връзка са " Какво му харесвах на тоя...луда ли съм била, сляпа ли съм била, омагьосана ли...".

О, да, "какво съм му харесвала въобще на този" е често наблюдаван сценарий. Но има и една друга теория, според която нещата, зради които се влюбваме в даден човек са точно онези, заради които в последствие започваме да му се дразним. Някой има ли подобен опит? Аз, например, имах приятел, който беше много посветен на отношенията ни и ги поставяше над всичко, нищо друго не беше по-важно... в последствие това започна да ме изнервя и да го преживявам като залепване и обсебване. Просто пример. Извинявам се за офф-а, но темата така и така тръгна на другаде, а ми стана интересно.


По-скоро дразнят неизбежните последици.
Ако някоя е харесала мъж, който е душата на компанията, след десет години може вече да й тежат неговите излизания, ангажиментите към приятелите му и подобни неща, които навремето не е отчитала като дразнители.
Ако в началото го е харесала заради закрилата и сигурността, които й дава, след години може да й тежат ограниченията, които са неизбежни за този тип поведение.
Друга се е влюбила в артистичния гений, но не отчела, че често ще изпада в депресии, че има променливи настроения, изчезвания, забежки с млади почитателки и пр., които той обяснява като творчески търсения.
А това са си същите мъже, в които жените са се влюбили в началото.
Горните примери са все от реалния живот.
Понякога се оказва трудно и двамата да се движат с една скорост в живота - тя иска дете и да има кой да стои с нея по време на ревовете му, той иска да ходи по дискотеки. Тя иска ново обзавеждане, той - нова кола, и й казва - "като се запознахме бях същия, обичах колите и дискотеките, не можеш да искаш от мен да се променям, свиквай".

Общи условия

Активация на акаунт