Отне ли ви чужбината жизнерадостта

И преди съм чела оплаквания във форума от немски работодатели и тяхното отношение, работната атмосфера, и т.н.  Започвам да си мисля, че не са единични случаи, а е обичайна практика в Германия?

Иначе недостатъчния сън води до хронично изтощение и кръгът се затваря - малко сън, лош работен ден, малко сън, лош работен ден ... На един от курсовете, на които ни пращаха от работата, специално бе подчертано колко е важен достатъчния нощен сън и по отношение работата на човека. Една нощ да не се наспя, на другия ден съм наполовина работоспособна, проспивам вечерта след работа и ми се нарушава целия ритъм.

  Всичко, което описваш съм го преживяла. Ужасно е. На мен ми трябваха месеци да се възстановя. Знам, че е трудно с работните места, но ако можеш....напускай възможно най-бързо.

Няма по страшно нещо от разрушена психика,а  съм на мнение, че в много случаи сами можем да си помогнем, но не намираме сили.

п.с. Едно е да не си се наспал, защото си си легнал късно.  Друго е да се будиш от ужасните нервни присвивания на стомаха. Дори и в 10 да си легнал, все едно не си спал....Изпива ти енергията....Ох, много ти съчувствам...Дано да се оправят нещата в скоро време....

Оглеждай се за работа.
Иначе, от краткия ми опит  отношенията са възпитано дистанцирани, учтиви и професионални.
Ако си свикнал да се сближаваш с колегите си и да си на 1вия месец запознат с житието и битието на всички, след което здраво да объркаш личното с професионалното ( нещо което в БГ на всички места, на които съм работила се е случвало) - няма да откриеш.

Иначе жизнерадост ми е отнета, да, но по-скоро заради ЕГН-то, не токова заради мястото. Не знам как щях да съм сега в Бг, по отношение на жизнерадостта, няма как да сравня. Предполагам, че запазвам прилично ниво на жизнерадост и заради климата. Ако бях в Германия , Холандия и т.н сигурно щях да съм много по-увяхнала.

И аз съм в Германия, но може би това, че работех с много малки деца е причината да не съм имала такива проблеми. Колегите бяха страхотни, колектива е изцяло от жени, невероятни колеги - бях бременна, поемаха по-тежката работа, гледаха да ем облекчат и ако нещо се налага да вдигна, те го правеха вместо мен. Харесвах си работата, даже бих се върнала там, ако има възможност.
За извънредните часове - търси си правата. Във фирмата на мъжа ми, като се чекнат, отбелязва се всичко. Никога не са имали проблеми с НР-а. Ако не могат да им платят дните, дават им отпуска.

Всички те съветват да си смениш работата  ,но явно не си дават сметка,че в някои браншове и професии е по-вероятно да спечелиш джакпота на лотарията,отколкото да намериш дружелюбна работна среда  .
Като отидеш на новата работа,а в СВ-то ти пише,че си работила  на едно място за 1 година,за новия ти работодател ще е пределно ясно,че са те обучавали,"взела" си каквото си могла и си напуснала.Или не си се справила.Това в никакъв случай не е в твой плюс.
Мислете за тези неща  Това за сектора в който работиш е важно.И друго-никога ли не си чувала,колко "странни птици " са IT-тата!? Колко жестока е конкуренцията и че "правилата на играта" са други.
Така е навсякъде,където има конкуренция,катерене на кариерна стълба,стари/нови,динамично заплащане ...каква жизнерадост,любов и приятелство очакваш от хора,които гледат на теб като на участник в състезанието!?
Ситуацията,която описваш се нарича "агресивна работна среда", "професионално-емоционална диспропорция" и т.н. и има много места, на които да получиш адекватна помощ.
Аз лично винаги съм работила при такива условия.Съвета,който ще си позволя да ти дам е,да се научиш да разграниаваш професията си от личния си живот.Каквото става в работата ти,е само работа,това,за което си учила,не това с което си се родила.Нямат общо-отиваш на работа и правиш там каквото правиш,става 17 часа и "изключваш".Точка.
Или непрекъснато кандидатстваш някъде и се молиш да си една от богоизбраните с добра работа,супер заплата,страхотен шеф,удобно работно време и най-добрата ти приятелка да работи на съседното бюро  не,че не се случва....ама мнооого рядко и  не за всички професии важи.
Просто се препрограмирай  ,в твоя конкретен случай да напуснеш е грешка.
освен, ако не си се вече психически сринала и да нямаш избор .

Имаше преди време една много подобна тема, пак от жена в ИТ сферата и пак в Германия, та поЧвам да мисля Че май не е само от колектива. Аз работих на 3 месета в Германия, в университета бях най-младата, беше голям купон, много се забавлявахме, намерих си хора от моето тесто. Но после работих на друго място, малко ИТ ориентирано и наистина беШе мраЧно и подтискащо. Сега не съм в Геармания, но наблизо и където работя в момента доскоро мислех Че съм улуЧила джакпота по отношение на колеги и климат, малко дистанцирани наистина, но много колегиални и професионални. В последно време обаЧе фирмата смени политиката, оряза някои социални 'придобивки', до там Че ни гледат веЧе и колко вода пием и каква.   Напъват ни много, на моменти стресът е ужасен и да видиш как в тази обстановка хората взеха да показват най-лошото от себе си.   Много е тъжно, но като се опитват с минимум хора да свършат максимум работа, запоЧва много да си лиЧи кой дърпа Чергата към себе си и е неспособен да работи в колектив. Мобинг, прехвърляне на топката, топене, политиЧски игриЧки, като Че ли всиЧко това запоЧна да става ежедневие. И тогава не можеш да останеш какъвто си бил, оцеляването става цел номер едно и за жизнерадост не ти остава много място. А фирмата никак не е затънала в проблеми, всяко тримесеЧие се изнасят данни за двуцифрен ръст,с което в настоящата икономиЧеска обстановка малко фирми могат да се похвалят. Според мен това са новите условия на работа в Западна Европа, американизация до дупка, максимум пеЧалба без никаква мисъл за този който прави пеЧалбата възможна.

При описаните сипмтоми за авторката е много късно да остане на това място и да се препрограмира. Който не го е изпитал на свой гръб, трудно ще разбере съвет да търси друго нещо. И то максимално бързо.

Това, което шефа направи с мен е равностойно почти на измама.

Когато започнах да работя, имах договор с пробен период от 3 месеца и заплата от 4000 евро бруто.
Седмица преди да ми изтече договорът ме извикаха и ми казаха, че са доволни от мен и искат да ме задържат.
Аз бях доволна със заплатата и не си търсех друга работа. Деня преди да ми изтече пробният срок пак ме извикаха и ми казаха, че са се объркали и не са доволни от мен.  
Попитах ги за причините и да се конкретизират, но не можаха да ми обяснят. Помолих ги да ми посочат кокретна ситуация, в която държанието ми не е било професионално или къде съм допуснала грешка, пак не можаха да ми кажат.
Казаха ми, че им е невъзможно да ми плащат тези пари, нека да ме обучат още 6 месеца и ще ми ги платят отново, а до тогава заплатата ми ще е 2500 евро бруто или 1600 евро нето.
Аз бях много неподготвена и наплашена, как така ще остана без работа на следващият ден и подписах. Като минаха тези 6 месеца ги извиках на разговор. Казаха ми, че са много доволни,
но няма да ми платят по-голяма заплата, защото не могат да си позволят, не вървяла фирмата.  

Аз ще свикна да ме тъпчат и юркат, но поне заплатата да ми е нормална, иначе за тези пари ще се хвана на длъжност без отговорност.

Егати. Това наистина е някаква схема за измама!

Членуваш ли в профсъюз? Ако 'да" се свържи с техен адвокат и обсъди положението.

Моя близка беше изгонена от работа с мотива: "не се справя със задълженията", след като беше кандидатствала за работното място. Явно тъй като имаше тежка бременност и след това се разболя от хронично заболяване, бяха решили да я изгонят. Лошото беше, че при всяко кандидатстване за работа, излизаше тази история и не я взимаха. Благодарение на профсъюза ги осъди да изчистят досието й + й платиха голяма сума пари.

Калинка, абсолютно съгласна съм с поста ти, че е късно за препрограмиране. За какви случаи знам и тук, дето просто не са за разказване ... Повечето са от типа "един работи за трима, плащат му за един, другите двама си клатят краката". И когато този един работещ напуска, изведнъж става весело  
Като те питат защо си напуснал толкова скоро, просто казваш, че не е това, което си очаквал и че търсиш нещо друго. Нито е незаконно, нито необичайно да търсиш по-добра реализация на себе си и труда си. Пък и кой е казал, че ще извадиш късмет от първия път? И аз попаднах (за щастие за кратко) в гнездо на змии и оси, в което всеки на всеки е враг, и избрах да се махна час по-скоро (както други преди мен на същата позиция) вместо да се "приспособявам" по какъвто и да е начин. Иначе се бяха постарали да представят фирмата в чудесна светлина по време на интервюто, тиймуърк и подобните, но тиймуърк и с лупа да търсиш, няма да намериш там, но подливане на вода и интриги - дал Господ   Това ми беше обица на ухото и на следващите интервюта винаги съм питала има ли голямо текучество на персонал. Това е много показателно за работната атмосфера  

Как ще свикваш да те тъпчат и юркат? Не си ли член на някакъв синдикат за такива с твоето образование и професия, който да ти защитава правата в такъв случай? Не знам в Германия как стои въпроса. Иначе не се учудвам, че фирмата не върви ... Дори се чудя как изобщо съществуват. Явно е за сметка на такива като теб и прецакването им.  

Конкретно на заглавието ти ще отговоря с "да"  Просто съм такъв тип човек, че се влияя много от миналото си, а тук то го няма. Детето ми ще го гради и ще го има, но аз не. 

Какъв профсъюз тя е подписала договора си, сега изтича и те й предлагат същите условия. Дали ще се съгласи, или не тя си решава.

Да се помилва не, да се обеси.
Да се помилва, не да се обеси.

 

Как ще са същите условия? Първо получава една заплата, сега два пъти по-малко за същата работа.