Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София
  • Мнения: 1 335
Интересува ме как се тълкува ако дете отъждествява себе си с анимационен герой или ..сякаш вдъхва живот на героя чрез себе си?
След всяко действие, което е някакъв вид постижение детето не просто се радва или не казва "аз го направих", а казва "Х го направи". Примерно: Х ремонтира камиона, Х сам си вдигна панталона, Х изхвърли боклука в кофата, Х написа буквата, Х излекува еди-кой си и т.н.
Х е любимия анимационен герой.

Освен това как да се тълкува ако детето разиграва с играчките си ситуации, които в живота се приемат за нередни, неправилни или забранени. Например колите му спират неправилно и трябва да им се сложи скоба на гумата, или пресичат на червено, или правят катастрофи, или някой пада в движение от колата и т.н.
...Все едно пресъздавайки ситуацията може да я осмисли и опознае, да види как да реагира, да види изобщо какво пък толкова ще стане ако (поне на игра и контролирано) се случи някое от непозволените неща (като преминаването на червено например).

Какво е обяснението за такива реакции? Ще се радвам ако някой пусне линк, в който специалист обяснява подобно поведение.

Последна редакция: нд, 11 сеп 2011, 18:40 от Stelfy

# 1
  • Мнения: 442
http://www.kenguru.bg/%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82 … PMZWrI1SHgti3chmn

   Не мога да ти дам линк, който да отговори на въпросите ти, но този може и да помогне.  Thinking
   По принцип мога да ти кажа да не се притесняваш, защото всички/повечето  деца играят по този начин. И аз самата съм го правила на времето... За това с колите говоря. А един братовчед се правеше, че пуши постоянно, винаги държеше нещо в устата, все едно е цигара, но и до ден днешен не е пропушил.
   Понякога децата просто пресъздават нещо, което са видели, без значение нередно ли е или не, те не мислят за това и то не оказва влияние на разбиранията им. Просто това го е заинтригувало за момента и си играе, не се притеснявай! 

# 2
  • Мнения: 10 583
Съвсем нормално е в ранна детска възраст отъждествяването с любим герой. Виж, ако е на 20...Децата все още трудно, или изобщо, не правят разлика между фантазия и реалност. Щом искаш да чуеш мнението на специалист, обърни се към психолога Димитрина Проданова.

П.П. Приятелски съвет- по-малко се вглеждай в детайлите.  Peace

Последна редакция: нд, 11 сеп 2011, 22:58 от Касита

# 3
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 263
Любимият анимационен герой на синът ми е Маккуин. Понякога на игра, аз съм Сали, а той Маккуин. И двамата го приемаме като игра.
Иначе често в игрите, колите му катастрофират и идват линейки и пожарни на помощ. Понякога има заметресения които разрушават града от Лего и после добрият майстор (той) поправя всичко.
Понякога си води диалози - или той говори с играчките, или 2 играчки си говорят.
Има въображение и понеже повече си играе сам. Когато бях малка, си влачех едно мече навсякъде с мен и обявявах, че това е сестра ми  Crazy Толкова много исках да имам брат  или сестра. Водих диалози и дори "чувах" отговорите на въпросите - живо въображение  Laughing Сега тази мечка е приютена в леглото на сина ми. А  котката ни - домашен любимец му е сестра  Laughing

# 4
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 067
Интересува ме как се тълкува ако дете отъждествява себе си с анимационен герой или ..сякаш вдъхва живот на героя чрез себе си?
След всяко действие, което е някакъв вид постижение детето не просто се радва или не казва "аз го направих", а казва "Х го направи". Примерно: Х ремонтира камиона, Х сам си вдигна панталона, Х изхвърли боклука в кофата, Х написа буквата, Х излекува еди-кой си и т.н......

Това постоянно ли е или има и моменти, в които говори от 1 лице ед.число? Т.е. казва ли за реални ситуации и "Аз сам си вдигнах панталона, написах буквата..." и т.н.? Ако "да", нямаш място за притеснения.

# 5
  • Мнения: 420
Разграничава ли себе си от героя или е постоянно? Дори и да е постоянно как формулира изказването: Говори за себе си винаги в трето число, без значение дали е герой или има формулировки и в първо /отново дори да е героя в момента/?
Искам да кажа, че Аз-дефиницията е важна, дори да е в роля. Ако тя отсътва напълно при дете след 3 годинки има някакво основание за притеснение. Възрастта естествено не е строго фиксирана на 3, но до тогава би трябвало детето да разганичи себе си от околния свят и родителите си.
Измислените герои са хубаво нещо, особено когато трябва да разиграят забранено нещо, ситуация, която е определена от другите като неправилна. Така детето опрделя границите, отиграва ситуации като същевременно държи контрола над тях. 

# 6
  • София
  • Мнения: 1 335
Разграничава себе си от героя, но наистина непрекъснато за всяко действие, което смята за по-значимо казва "Боб (Строителят) го направи".
Има и ситуации, в които не твърди, че някой друг е свършил работата, приема че сам го е направил.
За себе си винаги говори в 3то лице, не казва "аз", назовава се по име обаче.

Ако му кажа "А-а, не Боб, Светлин го направи, ти изглежда си също много сръчен и ремонтира камиона съвсем сам!" той се съгласява, не спори, не настоява да е Боб. В момента такава ми е стратегията.
Но не ми допада идеята да не отчита постиженията си като собствени, а като чужди.
В началото мислех, че е на игра, но не беше само в накакви моменти от деня, а се случва от сутрин до вечер. Вече повече от 1,5мес.
Направихме преди доста време едни картонени фигурки на Боб и Уенди, за да можем да прехвърлим ролята върху истинска играчка (просто така ми хрумна, чат-пат настоява и че Уенди прави това и онова или други герои от филма, но рядко), но освен че денонощно ги разнасяше със себе си, пак продължи той да е Боб.
От друга страна, ако види някакви майстори с жълта каска на улицата много щастливо ги сочи и твърди, че те са Боб Simple Smile

Относно разиграването на "забранените ситуации" в момента сякаш са само прелюдия към 2рата част на играта (акцентирам върху нея), в която звъним на 112, идва линейката с лекаря (нарича се д-р Петков и пак говори за себе си в 3то лице). Промива и маже рани, слага инжекции, изобщо спасява положението и помага на пострадалите или премества колата да паркира правилно, за да не пречи на майките с количките и т.н.

Касита, и аз мислех за другия форум, може и там да пусна, мерси.

# 7
  • Мнения: 3 574
На тази възраст ми се струваше нормално защото тогава постепенно започна да не говори за себе си в трето лице. Изобщо не бих го определила като фантазия "бягство от реалността", това ми се струва крайно за толкова малко дете. По-скоро оприличаване и подражаване във възраст когато не са много умели в граматиката.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 335
Ами ако е така - най-добре Simple Smile
Той наистина постепенно започва да използва и 1во лице, говорейки за себе си, но пък много го споменава този Боб, чак прекалено...

# 9
  • София
  • Мнения: 559
детето като малко не осъзнава себе си като "аз", това става по-късно.. също така, любопитно е, че в тази фаза, то не се познава и в огледалото  Crazy

преди години попаднах на едно когнитивно изследване/експеримент - семейство учени отглеждат бебе-сираче шимпанзе заедно със собствения си син (също бебе).. и изненадващо или не дотам, до един момент разликите не били чак толкова съществени .. моментът на истината бил когато детето проговорило, а маймунчо макар че доказано разбира всичко така и не проговорил - а причината се оказала чисто физиологична  Crazy

# 10
  • Мнения: 162
Според мен това е проява на въображение. Досега не беше ми и хрумвало да го приема за нещо тревожно но сега почвам леееко да се замислям Simple Smile)) Моята дъщеря го прави това нещо, но при нея се сменят героите. Сега сме на тема Колите и вчера баща й я гъделичка по краката, а тя му казва "Тати, погъделичкай ми пак гумите"  Laughing. Преди това си обуваше гумите (т.е. обувките Simple Smile И разни др. такива. И цял ден беше така - тя през цялото време беше Луиджи. Дори като и кажеш името, казва не, аз съм Луиджи. Случвало се е и друг път с други герои. ОТ друга страна, ако й кажеш, че е "котенце" или "мише" или някакво друго животинско или сладкишско умалително Simple Smile, казва, "Ааа, не аз не съм мише, аз съм Сияна Петрова". Та си мисля, че това с героите си е чиста игра, а не загуба на идентичност или нещо такова.

# 11
  • Мнения: 1 615
Мисля и аз, че повечето деца минават през това по един или по друг начин. Аз пък се тревожех, че моето дете не прави такива неща Simple Smile

# 12
  • София
  • Мнения: 7 119
Stelfy Тези фантазии не са тип бягство от реалността, а тип поставяне на реалността под контрола на детето и тип "да сънуваме наяве". Повечето деца имат такива и те са много полезни, защото възрастните могат да видят какво се случва в главата на детето, какви проблеми има и да търсят начини да ги решат. Добрите  психолози често карат децата да разкажат или да нарисуват семейството си като приказни герои. Така много ясно се вижда кои черти в личността на родителите, кои отношения в семейството впечатляват детето и по какъв начин. Същото важи и за самото него.
Често децата пресъздават в тези игри травмиращи преживявания, но и още по- често разиграват до безкрай едно и също освежено от реплики свързани с актуалното ежедневие.

Сценките, които разиграва твоето дете биха били доста интересни, но ако го оставиш да ги разиграва само. По някои елементи в сюжета ми се струва, че го насочваш или пренасочваш. Остави го сам да измисля и тогава ще се види какво иска да изрази.

Колкото до Боб, вероятно скоро ще ти се повръща от него, но дори да си замине на негово място ще дойде някой друг, а най- вероятно другия ще стане приятел с Боб и ще вършат всичко заедно. Аз не бих се притеснявала, че детето приписва на Боб постижения. Боб е част от него, друг начин да изрази себе си. Той знае, че с Боб не са едно и също лице, но във фантазията му това е сръчната част от него. Както и доктора. Същото важи и за онези, които предизвикват инцидента, заради който го викате /какво точно става тогава/.

Според мен е полезно да обръщаме внимание на такива игри. В тях няма нищо ненормално или лошо, напротив, те са признак на добро въображение и ценен източник на информация. Пиши, ако и когато го оставиш сам да води няколко сюжета до край да видим ще излезе ли нещо от там. Да го насочваш, да го спираш и да му подсказваш няма да промени нещата, ако има такива, които те притесняват. Все едно дете, което рисува само в черно да разреши проблема си, защото е накарано да рисува жълти слънца. /Не казвам, че твоето изобщо има някакъв проблем, а само давам пример. Уточнявам, защото забелязвам, че от две поредни изречения без връзка хората успяват да си правят най- неприятни изводи/

# 13
  • София
  • Мнения: 36 893
Стелфи, лично аз бих се притеснила, ако детето ми упорито се идентифицира с този Боб и форумски успокоени от типа "нормално е, показва въображение, ще отмине" и подобни, никак, ама никак не биха ме успокоили. Бих предпочела да дам някакви пари за консултация със специалист.
 Не помня моите деца да са се идентифицирали или "бягали" толкова силно с някой персонаж от филм, дори бих казала, че още от самото начало казваха или "аз" или в трето лице, но се назоваваха със своите имена, например "Иво много обича Ани" или на въпроса "кой разля чашата ", казваха "Иво" и сочеха себе си. Така да се каже, трети лица не са се намесвали. Да, има го моментът с подражанието на някой герой, но мисля, че все пак децата запазват някакво усещане за разликата между тях самите и героя. Според мен това е доста различно от разиграваането на случки с играчките, приказки или разговор с играчките. Децата ми и въображаеми приятели не са имали.

Така или иначе, щом вече си задаваш въпроса дали всичко това е нормално, по-добре се консултирай със съответния детски специалист. Във форума всеки може да си пише каквото си иска, особено ако не е квалифициран в областта. Аз също не съм квалифициран детски специалист и въпреки че съм изчела доста сериозна литература за детското развитие, не мога да кажа спокойно "нормално е, те децата имат такива периоди", още повече, че като родител не ми се е случвало такова нещо.  Определено няма да ми е никак спокойно, ако детето ми говори за Боб, а не "аз" или в трето лице, но използвайки собственото си име.  Peace

# 14
  • София
  • Мнения: 7 119
още от самото начало казваха или "аз" или в трето лице, но се назоваваха със своите имена, например "Иво много обича Ани" или на въпроса "кой разля чашата ", казваха "Иво" и сочеха себе си.
Това е говорене в трето лице, т.е. Ани е "тя", а не "аз". Иначе си права, тук всеки може да пише каквото си иска, а и си говорим принципно, теоретично, а не лепнали сто титли и претендиращи да даваме "он лайн" психологически консултации- нещо така вредно, че е чак престъпно.

И все пак, според моето мнение на редови потребител, въображаемите приятели, макар твоето дете да не е имало, са нещо нормално и много деца другаруват с поне един такъв. В случая на детето на Stelfy аз съм впечатлена от способността му да "въобразява" сложни сюжети на 2 години и 4 месеца. Това е изпреварващо умение, предполагам от там идва и притеснението с говоренето в трето лице.
На тази възраст истински повод за притеснение би бил детето да не имитира дейности, да не създава никакъв въображаем свят. Тогава е задължителна консултация с педиатъра. Преди 5 годишна възраст смятам, че той е доста по- компетентен относно това какво е нормално и какво притеснително, а и се предполага, че е специалиста срещал най- често детето. След него са педагозите от ДГ, а чак след тях психолога, който и следва да се произнася след повечко и по- обстойни срещи с детето.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт