За фантазиите тип "бягство от реалността"

http://www.kenguru.bg/%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82 … PMZWrI1SHgti3chmn

   Не мога да ти дам линк, който да отговори на въпросите ти, но този може и да помогне. 
   По принцип мога да ти кажа да не се притесняваш, защото всички/повечето  деца играят по този начин. И аз самата съм го правила на времето... За това с колите говоря. А един братовчед се правеше, че пуши постоянно, винаги държеше нещо в устата, все едно е цигара, но и до ден днешен не е пропушил.
   Понякога децата просто пресъздават нещо, което са видели, без значение нередно ли е или не, те не мислят за това и то не оказва влияние на разбиранията им. Просто това го е заинтригувало за момента и си играе, не се притеснявай! 

Съвсем нормално е в ранна детска възраст отъждествяването с любим герой. Виж, ако е на 20...Децата все още трудно, или изобщо, не правят разлика между фантазия и реалност. Щом искаш да чуеш мнението на специалист, обърни се към психолога Димитрина Проданова.

П.П. Приятелски съвет- по-малко се вглеждай в детайлите. 

Любимият анимационен герой на синът ми е Маккуин. Понякога на игра, аз съм Сали, а той Маккуин. И двамата го приемаме като игра.
Иначе често в игрите, колите му катастрофират и идват линейки и пожарни на помощ. Понякога има заметресения които разрушават града от Лего и после добрият майстор (той) поправя всичко.
Понякога си води диалози - или той говори с играчките, или 2 играчки си говорят.
Има въображение и понеже повече си играе сам. Когато бях малка, си влачех едно мече навсякъде с мен и обявявах, че това е сестра ми  Толкова много исках да имам брат  или сестра. Водих диалози и дори "чувах" отговорите на въпросите - живо въображение  Сега тази мечка е приютена в леглото на сина ми. А  котката ни - домашен любимец му е сестра 

Това постоянно ли е или има и моменти, в които говори от 1 лице ед.число? Т.е. казва ли за реални ситуации и "Аз сам си вдигнах панталона, написах буквата..." и т.н.? Ако "да", нямаш място за притеснения.

Разграничава ли себе си от героя или е постоянно? Дори и да е постоянно как формулира изказването: Говори за себе си винаги в трето число, без значение дали е герой или има формулировки и в първо /отново дори да е героя в момента/?
Искам да кажа, че Аз-дефиницията е важна, дори да е в роля. Ако тя отсътва напълно при дете след 3 годинки има някакво основание за притеснение. Възрастта естествено не е строго фиксирана на 3, но до тогава би трябвало детето да разганичи себе си от околния свят и родителите си.
Измислените герои са хубаво нещо, особено когато трябва да разиграят забранено нещо, ситуация, която е определена от другите като неправилна. Така детето опрделя границите, отиграва ситуации като същевременно държи контрола над тях. 

Разграничава себе си от героя, но наистина непрекъснато за всяко действие, което смята за по-значимо казва "Боб (Строителят) го направи".
Има и ситуации, в които не твърди, че някой друг е свършил работата, приема че сам го е направил.
За себе си винаги говори в 3то лице, не казва "аз", назовава се по име обаче.

Ако му кажа "А-а, не Боб, Светлин го направи, ти изглежда си също много сръчен и ремонтира камиона съвсем сам!" той се съгласява, не спори, не настоява да е Боб. В момента такава ми е стратегията.
Но не ми допада идеята да не отчита постиженията си като собствени, а като чужди.
В началото мислех, че е на игра, но не беше само в накакви моменти от деня, а се случва от сутрин до вечер. Вече повече от 1,5мес.
Направихме преди доста време едни картонени фигурки на Боб и Уенди, за да можем да прехвърлим ролята върху истинска играчка (просто така ми хрумна, чат-пат настоява и че Уенди прави това и онова или други герои от филма, но рядко), но освен че денонощно ги разнасяше със себе си, пак продължи той да е Боб.
От друга страна, ако види някакви майстори с жълта каска на улицата много щастливо ги сочи и твърди, че те са Боб

Относно разиграването на "забранените ситуации" в момента сякаш са само прелюдия към 2рата част на играта (акцентирам върху нея), в която звъним на 112, идва линейката с лекаря (нарича се д-р Петков и пак говори за себе си в 3то лице). Промива и маже рани, слага инжекции, изобщо спасява положението и помага на пострадалите или премества колата да паркира правилно, за да не пречи на майките с количките и т.н.

Касита, и аз мислех за другия форум, може и там да пусна, мерси.

На тази възраст ми се струваше нормално защото тогава постепенно започна да не говори за себе си в трето лице. Изобщо не бих го определила като фантазия "бягство от реалността", това ми се струва крайно за толкова малко дете. По-скоро оприличаване и подражаване във възраст когато не са много умели в граматиката.

Ами ако е така - най-добре
Той наистина постепенно започва да използва и 1во лице, говорейки за себе си, но пък много го споменава този Боб, чак прекалено...

детето като малко не осъзнава себе си като "аз", това става по-късно.. също така, любопитно е, че в тази фаза, то не се познава и в огледалото 

преди години попаднах на едно когнитивно изследване/експеримент - семейство учени отглеждат бебе-сираче шимпанзе заедно със собствения си син (също бебе).. и изненадващо или не дотам, до един момент разликите не били чак толкова съществени .. моментът на истината бил когато детето проговорило, а маймунчо макар че доказано разбира всичко така и не проговорил - а причината се оказала чисто физиологична 

Според мен това е проява на въображение. Досега не беше ми и хрумвало да го приема за нещо тревожно но сега почвам леееко да се замислям )) Моята дъщеря го прави това нещо, но при нея се сменят героите. Сега сме на тема Колите и вчера баща й я гъделичка по краката, а тя му казва "Тати, погъделичкай ми пак гумите"  . Преди това си обуваше гумите (т.е. обувките И разни др. такива. И цял ден беше така - тя през цялото време беше Луиджи. Дори като и кажеш името, казва не, аз съм Луиджи. Случвало се е и друг път с други герои. ОТ друга страна, ако й кажеш, че е "котенце" или "мише" или някакво друго животинско или сладкишско умалително , казва, "Ааа, не аз не съм мише, аз съм Сияна Петрова". Та си мисля, че това с героите си е чиста игра, а не загуба на идентичност или нещо такова.

Мисля и аз, че повечето деца минават през това по един или по друг начин. Аз пък се тревожех, че моето дете не прави такива неща

Stelfy Тези фантазии не са тип бягство от реалността, а тип поставяне на реалността под контрола на детето и тип "да сънуваме наяве". Повечето деца имат такива и те са много полезни, защото възрастните могат да видят какво се случва в главата на детето, какви проблеми има и да търсят начини да ги решат. Добрите  психолози често карат децата да разкажат или да нарисуват семейството си като приказни герои. Така много ясно се вижда кои черти в личността на родителите, кои отношения в семейството впечатляват детето и по какъв начин. Същото важи и за самото него.
Често децата пресъздават в тези игри травмиращи преживявания, но и още по- често разиграват до безкрай едно и също освежено от реплики свързани с актуалното ежедневие.

Сценките, които разиграва твоето дете биха били доста интересни, но ако го оставиш да ги разиграва само. По някои елементи в сюжета ми се струва, че го насочваш или пренасочваш. Остави го сам да измисля и тогава ще се види какво иска да изрази.

Колкото до Боб, вероятно скоро ще ти се повръща от него, но дори да си замине на негово място ще дойде някой друг, а най- вероятно другия ще стане приятел с Боб и ще вършат всичко заедно. Аз не бих се притеснявала, че детето приписва на Боб постижения. Боб е част от него, друг начин да изрази себе си. Той знае, че с Боб не са едно и също лице, но във фантазията му това е сръчната част от него. Както и доктора. Същото важи и за онези, които предизвикват инцидента, заради който го викате /какво точно става тогава/.

Според мен е полезно да обръщаме внимание на такива игри. В тях няма нищо ненормално или лошо, напротив, те са признак на добро въображение и ценен източник на информация. Пиши, ако и когато го оставиш сам да води няколко сюжета до край да видим ще излезе ли нещо от там. Да го насочваш, да го спираш и да му подсказваш няма да промени нещата, ако има такива, които те притесняват. Все едно дете, което рисува само в черно да разреши проблема си, защото е накарано да рисува жълти слънца. /Не казвам, че твоето изобщо има някакъв проблем, а само давам пример. Уточнявам, защото забелязвам, че от две поредни изречения без връзка хората успяват да си правят най- неприятни изводи/

Стелфи, лично аз бих се притеснила, ако детето ми упорито се идентифицира с този Боб и форумски успокоени от типа "нормално е, показва въображение, ще отмине" и подобни, никак, ама никак не биха ме успокоили. Бих предпочела да дам някакви пари за консултация със специалист.
 Не помня моите деца да са се идентифицирали или "бягали" толкова силно с някой персонаж от филм, дори бих казала, че още от самото начало казваха или "аз" или в трето лице, но се назоваваха със своите имена, например "Иво много обича Ани" или на въпроса "кой разля чашата ", казваха "Иво" и сочеха себе си. Така да се каже, трети лица не са се намесвали. Да, има го моментът с подражанието на някой герой, но мисля, че все пак децата запазват някакво усещане за разликата между тях самите и героя. Според мен това е доста различно от разиграваането на случки с играчките, приказки или разговор с играчките. Децата ми и въображаеми приятели не са имали.

Така или иначе, щом вече си задаваш въпроса дали всичко това е нормално, по-добре се консултирай със съответния детски специалист. Във форума всеки може да си пише каквото си иска, особено ако не е квалифициран в областта. Аз също не съм квалифициран детски специалист и въпреки че съм изчела доста сериозна литература за детското развитие, не мога да кажа спокойно "нормално е, те децата имат такива периоди", още повече, че като родител не ми се е случвало такова нещо.  Определено няма да ми е никак спокойно, ако детето ми говори за Боб, а не "аз" или в трето лице, но използвайки собственото си име. 

Това е говорене в трето лице, т.е. Ани е "тя", а не "аз". Иначе си права, тук всеки може да пише каквото си иска, а и си говорим принципно, теоретично, а не лепнали сто титли и претендиращи да даваме "он лайн" психологически консултации- нещо така вредно, че е чак престъпно.

И все пак, според моето мнение на редови потребител, въображаемите приятели, макар твоето дете да не е имало, са нещо нормално и много деца другаруват с поне един такъв. В случая на детето на Stelfy аз съм впечатлена от способността му да "въобразява" сложни сюжети на 2 години и 4 месеца. Това е изпреварващо умение, предполагам от там идва и притеснението с говоренето в трето лице.
На тази възраст истински повод за притеснение би бил детето да не имитира дейности, да не създава никакъв въображаем свят. Тогава е задължителна консултация с педиатъра. Преди 5 годишна възраст смятам, че той е доста по- компетентен относно това какво е нормално и какво притеснително, а и се предполага, че е специалиста срещал най- често детето. След него са педагозите от ДГ, а чак след тях психолога, който и следва да се произнася след повечко и по- обстойни срещи с детето.