Здравейте бащи,
Жена ми тръгна на работа и аз поех отглеждането на дъщеря си, когато беше на 6 месеца . Първите два месеца ми помагаше тъщата - сработихме се добре, но нито тя , нито аз можехме да се отпуснем - държахме се доста изкуствено и една фалшива любезност беше изкривила лицата ни. Един ден набрал опит и смелост в отглеждането на детето, аз й се обадих да не идва повече. Реакцията й беше толкова драматична - рева по телефона - че за малко жена ми да се откаже от желанието ни да се освободим от задушаващата й помощ. Да си призная и аз се притесних дали ще издържи слабото й сърце…, но издържа.
Поех грижата за отглеждането на детето - хранене, тоалет, приспиване, разходки в парка . Първите няколко месеца бяха много интензивни - могат да се сравнят с казармата. Няма да е пресилено, ако кажа, че се чувствах като новобранец. Разликата беше, че исках тази трудова повинност. Знаех още от зачеването, че аз ще се грижа за детето и теоретически се бях "добре" подготвил, но практиката е нещо друго -"непосветените нищо не знаят, а посветените трябва да мълчат." Но в този форум искам да ГОВОРИМ – ние, бащите, които съдбата ни е избрала да отглеждаме децата си.
Този обмен на информация между нас ще бъде много полезен, защото дори в света активното бащинство е нов феномен. Ако отглеждането на децата от жените е с хилядолетна традиция и има изграден социален модел, то срещу мъжът – поел грижата за бебето – се изправят цялото общество със своите предразсъдъци. Той- мъжът – не е приет добре нито сред кръга на майките, нито среща разбиране от страна на бащите.
Тук не става въпрос само за личен избор, нито за модно или рекламно внушение. Активното бащинство на този етап е съдба. То те поразява като мълния и преобръща живота ти, защото никой от нас не си е мечтал в пубертета да сменя пелени и да люшка бебе.
Отглеждането на детето те променя напълно. Разкрива се един цял свят – света на сърцето. Защото не можеш да действаш по предписание. Можеш да отговориш на неговите нужди, само ако се настроиш интуитивно към него. И ето как ти откриваш духовния свят. Тогава думите сърце и любов придобиват своето значение. Дори и да си бил материалист, агностик или циник, сега вече започваш да виждаш святостта на живота. Ежедневната грижата за детето ти дава нови и нови откровения – малки чудеса, които ти отварят очите за стойностите в живота. Ето един пример от моя живот. Докато кърмеше, жена ми попита дъщеря ни - “Габи, какво е любов?”. И тя посочи към мене. В тези мигове цялото напрежение и всички проблеми, които съпътстват отглеждането на едно дете се стопяват и в сърцето ти грейва любовта. Това е силата, която кара родителят, без значение от какъв пол е, да преодолява планини от трудности, достигайки дори до саможертва. Никога няма да забравя думите на едно гръцко дете, което казва: “Моят баща е най-силният човек на света! Той ми даде два пъти живот – първият път, когато ме е заченал, и вторият път - когато земетресение разруши къщата. Ние стояхме затиснати под една от стените, която се поддържаше само от неговия гръб. Той държеше стената, докато ние излезнахме навън. Тогава беше на колене, но в моите очи – той беше извисил исполински ръст.“ Всеки, който е поемал в ръцете си неутешимо пеленаче е бил под същия натиск като гръцкия баща, обаче без да бъде увенчан с лаврите на герой. Активното бащинство изисква “малки” саможертви, които често пъти никой не вижда, ако Съдбата те е избрала да отглеждаш детето си, ти вече знаеш това.
Отварям тази тема с надеждата, че ние – които сме благословени да бъдем бащи – основни родители – ще споделим своите преживявания, своя опит и ще си дадем така нужната ни подкрепа.
Жена ми тръгна на работа и аз поех отглеждането на дъщеря си, когато беше на 6 месеца . Първите два месеца ми помагаше тъщата - сработихме се добре, но нито тя , нито аз можехме да се отпуснем - държахме се доста изкуствено и една фалшива любезност беше изкривила лицата ни. Един ден набрал опит и смелост в отглеждането на детето, аз й се обадих да не идва повече. Реакцията й беше толкова драматична - рева по телефона - че за малко жена ми да се откаже от желанието ни да се освободим от задушаващата й помощ. Да си призная и аз се притесних дали ще издържи слабото й сърце…, но издържа.
Поех грижата за отглеждането на детето - хранене, тоалет, приспиване, разходки в парка . Първите няколко месеца бяха много интензивни - могат да се сравнят с казармата. Няма да е пресилено, ако кажа, че се чувствах като новобранец. Разликата беше, че исках тази трудова повинност. Знаех още от зачеването, че аз ще се грижа за детето и теоретически се бях "добре" подготвил, но практиката е нещо друго -"непосветените нищо не знаят, а посветените трябва да мълчат." Но в този форум искам да ГОВОРИМ – ние, бащите, които съдбата ни е избрала да отглеждаме децата си.
Този обмен на информация между нас ще бъде много полезен, защото дори в света активното бащинство е нов феномен. Ако отглеждането на децата от жените е с хилядолетна традиция и има изграден социален модел, то срещу мъжът – поел грижата за бебето – се изправят цялото общество със своите предразсъдъци. Той- мъжът – не е приет добре нито сред кръга на майките, нито среща разбиране от страна на бащите.
Тук не става въпрос само за личен избор, нито за модно или рекламно внушение. Активното бащинство на този етап е съдба. То те поразява като мълния и преобръща живота ти, защото никой от нас не си е мечтал в пубертета да сменя пелени и да люшка бебе.
Отглеждането на детето те променя напълно. Разкрива се един цял свят – света на сърцето. Защото не можеш да действаш по предписание. Можеш да отговориш на неговите нужди, само ако се настроиш интуитивно към него. И ето как ти откриваш духовния свят. Тогава думите сърце и любов придобиват своето значение. Дори и да си бил материалист, агностик или циник, сега вече започваш да виждаш святостта на живота. Ежедневната грижата за детето ти дава нови и нови откровения – малки чудеса, които ти отварят очите за стойностите в живота. Ето един пример от моя живот. Докато кърмеше, жена ми попита дъщеря ни - “Габи, какво е любов?”. И тя посочи към мене. В тези мигове цялото напрежение и всички проблеми, които съпътстват отглеждането на едно дете се стопяват и в сърцето ти грейва любовта. Това е силата, която кара родителят, без значение от какъв пол е, да преодолява планини от трудности, достигайки дори до саможертва. Никога няма да забравя думите на едно гръцко дете, което казва: “Моят баща е най-силният човек на света! Той ми даде два пъти живот – първият път, когато ме е заченал, и вторият път - когато земетресение разруши къщата. Ние стояхме затиснати под една от стените, която се поддържаше само от неговия гръб. Той държеше стената, докато ние излезнахме навън. Тогава беше на колене, но в моите очи – той беше извисил исполински ръст.“ Всеки, който е поемал в ръцете си неутешимо пеленаче е бил под същия натиск като гръцкия баща, обаче без да бъде увенчан с лаврите на герой. Активното бащинство изисква “малки” саможертви, които често пъти никой не вижда, ако Съдбата те е избрала да отглеждаш детето си, ти вече знаеш това.
Отварям тази тема с надеждата, че ние – които сме благословени да бъдем бащи – основни родители – ще споделим своите преживявания, своя опит и ще си дадем така нужната ни подкрепа.
, но едва ли някой татко ще се вклкючи 
Аз май не познавам никой тук във форума, който да си е гледал детето вкъщи вместо жена си.Или поне не мога да се сетя...
Това, което си написал......не знам, мислех, че само жените го чувстваме по този начин 
Изненада ме и ме развълнува, за което благодаря 
Знам че е тъпо, но като не се грижа за детето ми е по-трудно да й се карам.