Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 септ. 2011, 17:42 ч.

Аз, поредната

  • 10 442
  • 111
  •   1
Отговори
  • Мнения: 234
За незнам кой път пиша и трия тази тема. Пиша донякъде, после решавам, че няма смисъл, после мъката ме поваля и пак пиша...Нищо ново няма да прочетете тук, аз съм поредната, но дано поне ми олекне, защото на моменти ми се струва, че не издържам повече! Ето и всичко от начало:
Както всяко начало и нашето беше прекрасно. Той беше мъж мечта- умен, красив, с добра професия и доходи, отнасяше се с мен както никой до сега.  Бързо решихме, че искаме да имаме дете. Дори и не живеехме заедно, но всяка свободна минута прекарвахме заедно. Изминаха 2 години преди да забременея. Нервите ми се бяха изопнали много с този проблем. Страхувах се, че ще го загубя ако не мога да му родя дете. Бях обсебена от тази мисъл. Обикаляхме лекари, клиники, правехме десетки изследвания, накрая забременях спонтанно, точно когато се готвехме за процедура! Детето беше много желано и от двама ни. Радостта ми беше помрачена  само от неприемането  ми от неговото семейство. Иначе аз бях щастлива, това бяха най-хубавите месеци в живота ми, толкова дълго бях чакала този момент. Най-накрая се събрахме да живеем заедно /в 4-тия месец/. Детето се роди недоносено и началото беше наистина много трудно за мен. Бащата присъстваше на секциото, което беше наистина животоспасяващо и за мен, и за бебето. Първоначално се тревожехме дали ще оцелее детето, после дали няма да има увреждания, наистина първите няколко месеца ми минаха като в сън! Излязох от болницата по-слаба от колкото бях преди да забременея! Тъкмо минаха най-трудните месеци и почнах да усещам радостта от майчинството и забелязах, че става нещо. Секс правехме на 3 месеца веднъж и то не защото аз отказвах, а бащата все се оплакваше от липса на време и умора. Просто живеехме като двама непознати, единствената ни обща тема беше бебето! Бащата на детето работеше на 2 места и се прибираше късно вечер, понякога изобщо не се и прибираше, имаше и извинение- дежурства...Звънях и го молех да се прибере, че имам нужда от помощ, че искам да се разходим тримата като семейство.Усещах с цялата си същност, че нещо става, но нямах доказателства, пък и не ми се искаше да вярвам, че има нещо. Молех го да поговорим, да подобрим нещо в семейството си, да се постараем да затоплом отношенията си. Той все питаше: ти какво предлагаш, ти какво ще промениш. Обвиняваше ме в студенина, в липса на инереси и амбиция. Истина е, че аз съм по интровертен човек, но това не означава, че не се интересувам от света около мен. Винаги съм се старала да изглеждам добре, да е сготвено вкъщи, да е приятно. Разбира се и много пъти съм мърморела и съм се оплаквала, но аз не съм робот все пак...
Търпях и преглъщах, вярвах, че всичко се дължи на умора и нерви в работата. Дойде и лятната отпуска. Пътувахме къде ли не, беше приятно да сме с хора, но двамата бяхме просто едни непознати един за друг. Разбрах, че не е само умора...Пак се опитах да говорим, защо не му се прибира вкъщи, а той обясни, че когато всичко е изстинало няма защо човек да се прибира. Тогава вече не издържах, взех си детето и си тръгнах. Очаквах, че след няколко дни ще съжали, ще му липсваме и ще моли да се върнем.Нищо подобно. Човекът отдавна е чакал да се "светна" и да се махам! Каза, че си иска детето, но не и мен. Боже, какви неща ми наговори, че само заради детето е живял с мен, че детето е станало случайно и той отдавна не искал дете от мен, че просто не е бил щастлив с мен....Детенцето е чудесно и е само на годинка! Защо, Боже, още от началото не разбрах, че не ме иска, кога и какво обърках, сляпа ли бях!? Разбира се оказа се, че си има и друга /това го усещах в последните месеци/. Господи, какви са тези жени, които ще тръгнат с някой мъж, знаейки, че има жена и малко дете!? Не, че тя ми е виновна, но що за човек трябва да си!? Попитах защо не ми е казал за другата и просто да се разделим, защо беше нужно да се мъчим, аз питах толкова пъти. Каза, че искал да е сигурен /сигурен, че я обича, иска, знам ли / Чувствам се най-нещастното, жалко и празно същество на планетата. Ако не беше дъщеричката ми просто щях да се свърша. Знам, че и това ще мине, но защо, защо, Боже!? Къде и кога сгреших!? Аз съм свестен човек, кому сторих лошо!? Хубава жена съм, не съм глупава, не съм лоша. Разбира се и аз имам многобройни кусури, но кой ли няма...Кога ще ми мине, как!? Реших, че сама няма да се справя и отидох на психиатър. Пия лекарства, за да се позакрепя като за начало, но мъката не си отива. Може би леко се притъпява от лекарствата, но си е там...
Незнам какво очаквам да ми отговорите. Като видях колко много жени са в това положение ми стана хем тъжно, хем ми даде кураж, че не съм сама! Гледам семействата по улицата как разхождат децата си, а аз съм сама. Много ми е тежко, много...Как да се избавя от мъката по-скоро!? Искам да съм пълноценна майка, най-добрата за моето момиченце, а не лигла и ревла!
Така, написах го, наревах се пак, а сега дано ми мине!!!
Кураж, дружина!

# 1
  • Мнения: 1 127
PinotNoir каква е разликата, мила?! Така или иначе до колкото разбирам месеци наред си била сама. Дори е по-ужасно когато си мислиш, че до теб има някой, а този някой си прави каквото си иска. Ето, да - сама си. Но си силна, имаш дете, а живота продължава. Светът далеч не се върти около това леке. Мъже има много, а такива мъже като твоя си намират майстора рано или късно. Разбирам, че те боли, че ти е болно и тежко, но ще мине, мила и е за добро. Сега детенцето ти е още малко, докато си стъпиш на краката и се съвземеш от мъката, тъкмо ще е попорасло и нищо от този ад през който минаваш няма да си спомня. А можеше да стане след година, две, три. Няма смисъл. И нужда няма. Горе главата и смело на пред. Сега най-важното е да запазиш себе си, за да можеш да бъдеш един пълноценен родител на малката принцеса. С теб съм и съм на среща!  Hug

# 2
  • София
  • Мнения: 1 075
 Hug и от мен с пожелание по-бързо да го преодолееш.
Горе главата! Не си сама. Имаш детенцето до себе си.
Може съвсем скоро да се окаже, че и за теб той е бил поредният.

# 3
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 1 019
Мила PinotNoir  Hug
Просто трябва да мине време... знам, много банално звучи, но нищо друго не може да помогне в случая. Не си струва, но само отстрани човек може да го види, ти все още си и с двата крака в това мръсно блато. Кураж и прегръдки

# 4
  • Мнения: 7 178
От самообвинения полза няма, къде си сгрешила, къде е неговата грешка ..... за един развод/раздяла са нужни двама. Аз обясних на синът си разпадането на семейството ни така - хората се събират защото се харесват, в един момент се случва нещо, те престават да се харесват и се разделят. От това което си споделила ми става ясно че диалога между вас е изчезнал ( и на мен ми се е случвало ), което означава, че той е изстинал към теб. Как е станало - постепенно, изведнъж или с нечия помощ само можем да гадаем, за мен няма смисъл от ровене и търсене. Раздялата е голям удар за единия и голямо облекчение за другия, но живота продължава. Като се поуспокоиш ще разбереш, че колкото и да е болезнено по добре нещата да приключат изведнъж отколкото да живееш в догатки и да усещаш че не си желана и обичана.

# 5
  • Мнения: 350
Скъпо момиче /скъпа хубава жено/, мнозина от нас са прекосили въглените, по които сега вървиш. Този път е утъпкан, проучен, изстрадан и наквасен с милиони сълзи, изкоментиран с хиляди думи и полят със стотици мартинита в задушевна женска компания...но всяка го минава малко или много сама. В главата си,в темпото на собствените си вдишвания и с всеки удар на сърцето си.
Ако ти е по-лесно, приемИ го като изпитание, не като наказание.
Добре дошла сред нас! Пътят оттук насетне е само напред, трябва да се справиш заради себе си и заради дъщеря си. Концетрирай се върху ежедневието, осъзнаването на непосредствените задачи от реалността е първата крака към новия ваш /на двете ви/ живот, в който задължително предстоят нови срещи, нови приятелства и много усмивки.

 Hug Hug Hug

# 6
  • София
  • Мнения: 903
Миличка, знам, че ти е тежко, но бъди сигурна, че всичко ще мине. Колкото и клиширано да звучи - времето затъпява болката.
И аз съм минала по твоя път (както и почти всички тук). И на мен ми казаха след 10 години брак, че нито е искал да се ожени за мен, нито пък е искал да имаме дете, но просто не е посмял да го съобщи докато не намерил жената на живота си, с която отиде да живее. Просто така се били служили нещата - не че не бил съвсем против, но ... с една дума - живял е по течението. И в един момент една  една жена му обърна внимание и той забрави за всичко , дори и за детето си.

С две ръце подкрепям следното мнение: Peace
Скъпо момиче /скъпа хубава жено/, мнозина от нас са прекосили въглените, по които сега вървиш. Този път е утъпкан, проучен, изстрадан и наквасен с милиони сълзи, изкоментиран с хиляди думи и полят със стотици мартинита в задушевна женска компания...но всяка го минава малко или много сама. В главата си,в темпото на собствените си вдишвания и с всеки удар на сърцето си.
Ако ти е по-лесно, приемИ го като изпитание, не като наказание.
Добре дошла сред нас! Пътят оттук насетне е само напред, трябва да се справиш заради себе си и заради дъщеря си. Концетрирай се върху ежедневието, осъзнаването на непосредствените задачи от реалността е първата крака към новия ваш /на двете ви/ живот, в който задължително предстоят нови срещи, нови приятелства и много усмивки.



Прегръщам те силно и ти желая да преминеш през този период възможно най-бързо.  Hug Hug Hug

# 7
  • Мнения: 1 213
Привет и добре дошла в отбора, мила!  Hug
Трагедията сега е голяма, тежко ти е, задаваш си въпроси. След няколко месеца ще си по-добре. След още няколко още по-добре. А след година ще си се чудила защо изобщо си плакала за този човек.  Peace Знам, че звучи тривиално, и аз не вярвах едно време, но е така. Това само за да си знаеш, че има много светлина в тунела и че няма все да си нещастна.  Hug

За начало - спри да се самообвиняваш. Жените все търсим вината в нас, анализираме, прекарваме часове в мислене и задаване на въпроси, докато мъжете просто си продължават живота. На кой мислиш му е по-добре, а? Не търси вина, не дълбай в миналото. Най-важно е просто да продължиш напред. Приеми това като един житейски опит и като нещо, което те е направило по-мъдра и те е издигнало като по-разумен и дори пораснал човек. А и така е освободило до теб свободно място за някой, който наистина ще те обича и подкрепя и когото предстои да срещнеш. Нали не би предпочела той да остане с теб, въпреки че вече не те обича? Просто се опитай да видиш ползите вместо лошото, гарантирам ти, че има много такива.  Hug

Дотук със състоянието на сърцето, сега да минем и прагматичната част. Като ще гледаш сама малко дете за начало ти трябват най-общо казано жилище (място, където да живеете), пари/работа и помощ от някого за моментите, когато ти се налага да свършиш нещо и няма как детето да е с теб. Ако не разполагаш с едно от тези неща, концентрирай се да си го набавиш. Вложи си енергията нататък вместо да скърбиш за бившия си мъж. Оправи битовизмите, наложи си някакъв ритъм на живот - живота на теб и детето като семейство от двама - и постепенно всичко ще си дойде на мястото. Дъщеря ти ще расте достатъчно щастлива с майка, която я обича (а явно все пак и баща й няма да я остави или забрави). Ти ще се върнеш към старите приятели, а ще намериш и много нови. Животът и на двете ви ще се нареди и изобщо няма да е празен поради липсата на таткото.

Така че, горе главата. Още ти е рано, раната е прясна, трябва да минеш и през момента със скръбта и бунта срещу това колко несправедливо са се разбили мечтите и. Но веднага след това идва хубавото. Simple Smile  Hug  Просто гледай напред и не спирай да вярваш в това! Пък ние сме си тук, пишем си, споделяме, дори се виждаме понякога на биричка/кафенце. Можеш и ти да се включиш.  Peace

# 8
  • Мнения: 55
 Hug
 newsm10

# 9
  • Мнения: 101
Мила приятелко по съдба, преди 10 години изпитвах същите чуства и терзания като теб. Много страдах, както и повечето силни жени тук, още повече че сина ми бе на 4г. и трябваше да се превърна в психолог, когато аз самата имах нужда от такъв. Ще минеш през много етапи-гняв, безсилие, мъка и накрая облекчение, че си се оттървала от човек който не те заслужава.
Дай си малко време за тъга и се вземи в ръце за да не пропуснеш (като мен) едни от най-хубавите мигове в живота на дъщеричката ти.
Много силно те прегръщам.

# 10
  • Бургас
  • Мнения: 6 035
 Hug Hug Hug
Ще се справиш, понякога човек минава през ада, за да стигне до онова... безкрайно хубавото и трудно за описване с думи ... !!!
С времето тази пареща болка в теб ще утихне. Е, може да останат няколко тлеещи въглена, но...  Hug дори и това ще е за добро - бъди сигурна. По-добре, че се е случило сега, колкото по-рано се разкарат подобни хора от живота ти, толкова по-добре /и за теб, и за детето/. Мъчно ти е, че вие сте сами, докато гледате другите семейства... Няма да бъде винаги така.   Hug
До тогава обаче ще минеш през много етапи - на болка и сълзи, самосъжаление, гняв, тъга ... и какво ли още не, но един ден всичко това ще бъде само спомен. И ще можеш да се усмихваш на живота отново.

Имаш живо и здраво детенце - ето ти един страхотен повод да се усмихнеш още сега !!!  Hug

А това е толкова хубаво написано, че не се стърпях да не го цитирам и аз:   bouquet

Скъпо момиче /скъпа хубава жено/, мнозина от нас са прекосили въглените, по които сега вървиш. Този път е утъпкан, проучен, изстрадан и наквасен с милиони сълзи, изкоментиран с хиляди думи и полят със стотици мартинита в задушевна женска компания...но всяка го минава малко или много сама. В главата си,в темпото на собствените си вдишвания и с всеки удар на сърцето си.
Ако ти е по-лесно, приемИ го като изпитание, не като наказание.
Добре дошла сред нас! Пътят оттук насетне е само напред, трябва да се справиш заради себе си и заради дъщеря си. Концетрирай се върху ежедневието, осъзнаването на непосредствените задачи от реалността е първата крака към новия ваш /на двете ви/ живот, в който задължително предстоят нови срещи, нови приятелства и много усмивки.

 Hug Hug Hug

# 11
  • Мнения: 1 931
Съжалявам за това през което преминаваш, но се старай да мислиш за други неща. Знаеш ли колко е хубав живота след като успееш да се отърсиш и осъзнаеш, че вече я няма тази мъка от последните месеци и не се тревожиш какво ли се случва. Яснотата която си получила по въпроса ще ти даде възможността да преосмислиш нещата. По това което си написала ти и преди да си тръгнеш от него си била сама, но без яснота и с някакъв страх и напрежение от незнанието какво се случва. Това си го усещала, но не си искала да повярваш в случващото се. Трябва да продължиш живота си на пред. Да приемеш нещата такива каквито са, да се съсредоточиш върху детето. Лекарствата няма да ти помогнат, а ако много време продължиш с тях може до друго да доведат. Трябва да бъдеш силна, имаш едно прекрасно момиченце и нищо друго не е важно. Радвай му се, излизайте на вън, правете неща който ви харесват и с времето всичко ще се нареди.

# 12
  • Мнения: 1 072
Няма да те приветствам с "добре дошла", съчувствам ти, но това, което ти се случва не е болка за умиране Naughty Нито си първата, нито си последната, а сълзите, въпросите, болката, психолога, хапчетата и самосъжалението няма да ти донесат много полза!! Я се стегни!! Потърси позитивите за себе си и детето в тази на пръв поглед гадна ситуация. Млада, здрава, права жена, има си най-ценното в живота - една малка принцеса, а ще ми ходи по психолози и ще пие хапчета Naughty Сега е момента да покажеш силен характер, да постигнеш много неща в живота, а може би и да намериш човека, който наистина ще заслужава чувствата ти! Поеми дълбоко въздух, спри да си задаваш безсмислени въпроси и се сетИ какво казват старите хора "всяко зло за добро". Така е - проверено е:-)
И преди да решиш, че съм твърде груба и нищо не разбирам, ще ти кажа, че съм дете на 15-годишен провален брак, в който 12 години по-голямата ми сестра е "грешка", а аз съм "продукт на брака". Възпитавала ме е силна и самостоятелна жена, смея да се надявам, че съм прихванала нещо от нея. Направи така, че твоята дъщеря да стане силна и самостоятелна Peace
Е, такива като нас са "мъжки момичета" и не правят компромиси с мъже "п.тки", но пък аз мисля, че това е положително качество Wink

# 13
  • Мнения: 28 766
Здравей PinotNoirHug

Много ме трогна твоята история ! Hug
Особено в частта за преждевременното раждане , понеже и моето дете се роди преждевременно и знам какво е . Освен всички неща , които преживяваш , това е едно особено трудно изпитание за една майка .

Тук ще цитирам Cameron , защото много хубаво го е написала     bouquet :

Трагедията сега е голяма, тежко ти е, задаваш си въпроси. След няколко месеца ще си по-добре. След още няколко още по-добре. А след година ще си се чудила защо изобщо си плакала за този човек.  Peace Знам, че звучи тривиално, и аз не вярвах едно време, но е така. Това само за да си знаеш, че има много светлина в тунела и че няма все да си нещастнаHug

За начало - спри да се самообвиняваш. Жените все търсим вината в нас, анализираме, прекарваме часове в мислене и задаване на въпроси, докато мъжете просто си продължават живота. На кой мислиш му е по-добре, а? Не търси вина, не дълбай в миналото. Най-важно е просто да продължиш напред. Приеми това като един житейски опит и като нещо, което те е направило по-мъдра и те е издигнало като по-разумен и дори пораснал човек.



Ако знаеш колко е вярно всичко това !  Hug
Сега може би няма да ме разбереш , но ще ти кажа , че всеки ден благодаря на Бог , че ми е изпратил това изпитание , което ме направи много силна , постигнах много неща , които със сигурност нямаше да ми се случат , ако бях останала с този човек !  Peace
 

Прегръщам те силно и ти желая много здраве , на теб и дъщеричката ти !  Heart Eyes
Вярвай в себе си , бъди силна и ще видиш как всичко ще се подреди и животът отново ще бъде прекрасен ! Hug Hug Hug
Ако искаш пиши ми на лични , мога да ти бъда полезна за детето , може и да се видим ! Hug

# 14
  • София
  • Мнения: 1 075
PinotNoir, според мен си постъпила правилно като си потърсила професионална помощ.
Всеки човек по различен начин преживява разделите. Някои го преодоляват леко и безболезнено, други страдат с години. Травмата от тежка раздяла като твоята може да отключи тежко психическо заболяване.
Моя приятелка направи опит за самоубийство, когато приятелят й я изостави. Месец по-късно се беше влюбила в друг и беше забравила за предишния. Друга моя приятелка тихичко си страдаше. След като приятелят й я заряза, престана да излиза, отслабна, по едно време престана и на работа да ходи. От тогава минаха повече от десет години и все още не си е хванала  друг, а ухажори не й липсват.
В квартала имаме едно момче, което се разхожда непрекъснато и си говори понякога само. Бил е студент, когато приятелката му го е зарязала заради друг и той се е разболял.
Не спирай с терапията, само защото някой от форума е на друго мнение.
Заради детенцето трябва да се поддържаш във форма и не можеш да си позволиш да изпаднеш в някое вегетативно състояние.

Общи условия

Активация на акаунт