Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 септ. 2011, 11:34 ч.

Отношението към хората в неравностойно положение

  • 8 106
  • 195
  •   1
Отговори
  • Мнения: 43
Вчера в центъра чакахме със сина ми да се върне баща му и до нас спряха семейство с голяма дъщеря в инвалидна количка. На сина ми това не му направи особено впечатление, може би защото е още малък. Само констатира: "Кака!" Но едно друго детенце на около 4-5 г. спря с колелото си пред момичето и със зяпнала уста я наблюдаваше. Стана ми страшно неудобно! Всъщност винаги ми е било неудобно в присъствието на хора в неравностойно положение, защото ме натъжават и им съчувствам и най-вече защото се притеснявам да не ги обидя или накарам да се чувстват зле.
Това дете така беше зяпнало (къде са блеели родителите му!), че казах на сина си: "Я виж това момче какво хубаво колело има! Хайде да му го вземем, защото той не иска да го кара!" Но детето изобщо не се трогна и продължи да зяпа. После направих втори опит като го попитах: "Ти можеш ли да го караш това колело?" Отговорът беше "Да" и никаква друга реакция.
От друга страна е супер тъпо да кажеш на дете: "Не зяпай така!", защото всички ще го чуят. Да шушукаш също е грозно. Изобщо, вие как се справяте с подобни ситуации? Скоро синът ми ще порастне и вероятно и той ще реагира по подобен начин като това момче. Как да го избегна?

# 1
  • Мнения: 3 621
То няма друг коментар, освен липса на възпитание . Аз лично не се чувствам неудобно в присъствието на хора в неравностойно положение, старая се дори на не им показвам колко ми е мъчно, защото знам че това ги натъжава, тези хора са част от нас и нямат нужда от съжалението ни.
На една от детските площадки на които водя сина ми да играе идва и едно момиче на 11 години с майка си, детето е с ДЦП , почти всеки ден виждам как много майки поощряват децата си да играят с това дете, и определено децата не я възприемат като по-различна от тях , виждам обаче и много майки, които още като видят това дете да идва хващат децата си за ръка и си тръгват. Жалко за тях, жалко и за децата им, че ги възпитават такива родители.

# 2
  • Мнения: 5 644
Не можеш да искаш от едно 4-5 годишно дете да разсъждава като възрастен.Ното да има необходимата деликатност .
Моят син също се зазяпа миналата седмица ивалидната количка за него е интересна кола и с пръст започна да сочи искал за РД такава.
Да шушшукаш не приятно ,да вземеш да му обясняваш точно на място също не е удачно ,защото неминуемо ще има въпроси .Усмихваш се неловки  и в къщи обясняваш .

# 3
  • Мнения: 43
Да, така е. Опитвам се да не показвам съжаление (въпреки, че на мен по принцип емоциите много отчетливо се изразяват върху лицето ми), не извръщам глава както много хора правят.
Може би наистина темата е по-скоро за възпитанието, ако трябва - нека бъде преместена.

# 4
  • Мнения: 4 556
Всъщност винаги ми е било неудобно в присъствието на хора в неравностойно положение, защото ме натъжават и им съчувствам
Защо смяташ, че 4-5 годишното момче не се е натъжило и не е съчувствало? Защо мислиш, че "зяпането" е израз непременно на негативно отношение?
Това, че ти, на твоята взраст, можеш да не дадеш външен израз на емоциите си не значи, че можеш да го очакваш от 4-5 годишно дете.

# 5
  • Мнения: 43
Всъщност винаги ми е било неудобно в присъствието на хора в неравностойно положение, защото ме натъжават и им съчувствам
Защо смяташ, че 4-5 годишното момче не се е натъжило и не е съчувствало? Защо мислиш, че "зяпането" е израз непременно на негативно отношение?
Това, че ти, на твоята взраст, можеш да не дадеш външен израз на емоциите си не значи, че можеш да го очакваш от 4-5 годишно дете.

Защото просто не изглеждаше натъжено. По-скоро може би любопитно.
Но дори и да е било така, смятам, че от съвсем ранна възраст трябва по някакъв начин да учим децата си да бъдат тактични. Не мисля, че 4 г е малка възраст за това, при положение, че детето вече всичко разбира.

# 6
  • София
  • Мнения: 700
Дъщеря ми няма негативно отношение към различните хора, неща и изобщо случки. Но определено проявява любопитство. Случвало се е да ме пита защо тази баба е с бастун, какво му е на окото на чичото, защо тази жена се вози в количка и т.н. Ако не й обясня, започва да пита още по-настоятелно.

Затова тихичко давам обяснение, а тя приема нещата нормално. Ако само й шъткам и насочвам вниманието й другаде, според мен ще й създам погрешна нагласа - че това е нещо срамно, нещо, за което не се говори и т.н. Предпочитам да се отнася спокойно и естествено. Между другото, самите "хора в неравностойно положение" обикновено предпочитат точно така да се държим с тях - количката например е факт, защо трябва да се преструваме, че я няма? Веднъж една възрастна жена с бастун се включи с обяснения когато ни чу какво  говорим - не изпитваше грам негативно чувство от факта, напротив.

Да допълня и че се опитвам да й обясня как понякога хората не желаят да говорят за някои неща или не искат да бъдат обсъждани. Тази концепция й е интересна, но още не я е приела напълно.

# 7
  • Мнения: 5 644
Хайде пък да ги оставим малко по-дълго да бъдат деца и лека -полека да им се обяснява .
Любопитство е да ,нормално за възрастта.
Синът ми е срамежлив понякога отива си зяпва си някое дете и чака да го заговорят .
В описаната т теб ситуация не виждам не виждам нищо, от което да се съди за отношението към хората в неравностойно положение .
Виж това със дръпването на децата ,за което писа Nefertity е тъпо,но както казва и тя жалко за тези хора.

# 8
  • Мнения: 3 405
Добре ли виждам? Обсъжда се реакцията на 4-5годишно дете?

Децата са спонтанни в тази възраст, което не е равно на лошо възпитание.

# 9
  • Мнения: 4 556
смятам, че от съвсем ранна възраст трябва по някакъв начин да учим децата си да бъдат тактични. Не мисля, че 4 г е малка възраст за това, при положение, че детето вече всичко разбира.
Хайде като стане детето ти на 4г да се похвалиш колко е тактично и съобразително и как не само не казва на глас и всеослушание това, което си е помислило, но и с изражението си не го показва.

Едно 4-годишно дете е гледало с любопитство нещо, което не му е ясно и го е озадачило. По същия начин, по който е гледало всяко друго странно нещо до момента. Способността да осъзнаеш, че с реакцията си (гледане) можеш да засегнеш някого, е немислима за тази възраст.
Ако майка му беше до него, щеше дори да чуеш какви мисли и въпроси са му минали през главата.

# 10
  • Мнения: 43
Може би сте прави и наистина е рано.
Но се почувствах много неудобно, въпреки, че не беше моето дете.

# 11
  • Мнения: 79
Не се чувствай неловко, следващият път и една усмивка върши работа. Децата са си деца, и такива са им реакциите. Жестокост, присмех, учудване, и т.н. Само че те нe ги осъзнават като такива, ние им придаваме подобно значение. Дано родителите обяснят в последствие, и така.
Темата е хубава,Laurel Hug

# 12
  • в Кошера
  • Мнения: 1 562
Не знам причината за реакцията на въпросното дете, вероятно възрастта му, вероятно НЕговоренето вкъщи за подобни неща, а най-вероятно факта, че вижда нещо различно. Не знам как би постъпила дъщеря ми след време, с нейното детско съзнание, ако попадне в такава ситуация.
Само, че на мен, порасналата, възпитаната, състрадателната, ми се е случвало подобно нещо, несъзнателно...Вечеряхме с приятели, дойде непозната за мен двойка, чакаща бебче. Приятели на въпросните приятели. Седнаха при нас. Дотук добре, нормално. Но, бъдещият татко бе пострадал много от взрив и последвал пожар. Последствията в/у лицето му бяха ужасяващи, тотално обезобразен..от около 15-тина години (разбрах в последствие). Е, Бога ми, без да искам, не смеех да го погледна за повече от секунда, страхувайки се, че ще 'зяпам', без да искам, просто знаех, че реакцията на сетивата ми ще е такава! И да, в първия момент се втренчих, усетих се. Оказаха се много мило семейство, виждахме се още няколко пъти. Вече не ми прави впечатление, изобщо даже. Човешкото око свиква на всичко!
Та, в този ред на мисли, не считам, че е само до възпитание и възприятие...има неща, моменти, реакции, които няма как да ръководиш..а какво остава за едно дете... Peace

# 13
  • Мнения: 43
Благодаря, Smartie   Hug

# 14
  • Мнения: 10 583
Всъщност за какво е темата? За реакцията на едно дете или за отношението на мен като възрастен към хората в неравностойно положение? Отдавна от децата не очаквам нищо, което се очаква от големите. А от себе си по-скоро очаквам да не изпитвам излишни емоции към тях. /инвалидите/
Иначе общественото ни е толерантно, благосклонно, широко скроено, възпитано...., да, да.

Последна редакция: ср, 14 сеп 2011, 14:05 от Касита

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт