Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 септ. 2011, 17:52 ч.

Болката от загуба спира ли някога...

  • 4 597
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 410
Здравейте на всички, никога преди не бях писала в такива форуми, но имам чувството че никой от хората около мен не ме разбира.Само преди 3 дена загубих моето малко момиченце, която беше само на месец и половина и всичко това заради една лекарска грешка....гинекологът ми не беше следил бременността ми както трябва и бебка се роди с много увреждания, с които просто не можеше да живее. Може би ако беше прекъснал бременността ми навреме когато са се появили уврежданията нямаше да ме боли толкова много, а аз я носих цели 9 месеца, родих я, видях я и само след 48 дена си отиде без да имам възможност да я гушна и да си я целуна...всяка вечер се събуждам със спомените за ада който преживях в болницата и не мога да повярвам че това се е случило. Това беше първата ми бременност, с такова желание я чаках, а сега нея вече я няма. Докога тези "лекари" ще си играят с живота и съдбата ни...Докога! Живота ми е толкова празен, че дори не знам сутрин защо се будя...

# 1
  • Мнения: 20
Здравейте на всички, никога преди не бях писала в такива форуми, но имам чувството че никой от хората около мен не ме разбира.Само преди 3 дена загубих моето малко момиченце, която беше само на месец и половина и всичко това заради една лекарска грешка....гинекологът ми не беше следил бременността ми както трябва и бебка се роди с много увреждания, с които просто не можеше да живее. Може би ако беше прекъснал бременността ми навреме когато са се появили уврежданията нямаше да ме боли толкова много, а аз я носих цели 9 месеца, родих я, видях я и само след 48 дена си отиде без да имам възможност да я гушна и да си я целуна...всяка вечер се събуждам със спомените за ада който преживях в болницата и не мога да повярвам че това се е случило. Това беше първата ми бременност, с такова желание я чаках, а сега нея вече я няма. Докога тези "лекари" ще си играят с живота и съдбата ни...Докога! Живота ми е толкова празен, че дори не знам сутрин защо се будя...

Съжалявам и разбирам болката ти! При мен беше същото! Знам какво е да чакаш здраво бебе, и да преживееш ужаса в след раждането!
Кой е лекаря?

# 2
  • Мнения: 410
Лекарят е Здравко Пенков от болница "Ева" в Сливен. Наистина беше много мил и любезен, но явно познанията му не са достатъчни тъй като негов колега доцент беше изумен от наблюдението на бременността ми. А при теб какво се случи? Извинявай ако не ти се говори да не те връщам към тази болка...

# 3
  • Мнения: 20
Лекарят е Здравко Пенков от болница "Ева" в Сливен. Наистина беше много мил и любезен, но явно познанията му не са достатъчни тъй като негов колега доцент беше изумен от наблюдението на бременността ми. А при теб какво се случи? Извинявай ако не ти се говори да не те връщам към тази болка...

Случи се същото, но в София. Лека бременност, биохимичен скрининг, морфологичен анализ-според наблюдаващата перфекти! Колегите на г-жата / не мога да я наричам лекар /, също бяха изумени, безкрайно притеснени и т.н. Каквото и да кажа, нищо няма да се върне.
Приеми нещата стоически-при такива увреждания, се е случило най-доброто. Никой не заслужава да живее вегетирайки. Сега, когато видя дете, което е имало "късмета" да оцелее, вече знам че за мен е имало господ!

# 4
  • Мнения: 410
И това което казваш е така, вярно е че няма смисъл да си жив, а да не осъзнаваш че всъщност е така. Лошото при мен е, че на всичко отгоре ме накараха да родя секцио и сега поне 2 години не е хубаво да забременявам, а аз искам колкото се може по-скоро да запълня празнотата

# 5
  • Мнения: 309
joli24 съжалявам за това което е трябвало да преживееш Hug,но това колко време трябва да се изчака след секцио може да ти каже само гинеколога ти.Аз също родих със секцио,след направените ми прегледи единия от докторите ми каза че може да пробваме след като минат 6 месеца от секциото,а другият че година е достатъчна но пак ще се ражда секцио.Разбира се всеки преценява рисковете за себе си!                            Разбира се че никога няма да забравим нашите ангелчета,но с времето болката от загубата им остава дълбоко в сърцата ни!На мен много ми помогнаха момичетата в този под форум,само те знаеха как се чувствам и ми даваха сили да продължа напред за което съм им много благодарна newsm51

# 6
  • Мнения: 20
joli24 съжалявам за това което е трябвало да преживееш Hug,но това колко време трябва да се изчака след секцио може да ти каже само гинеколога ти.Аз също родих със секцио,след направените ми прегледи единия от докторите ми каза че може да пробваме след като минат 6 месеца от секциото,а другият че година е достатъчна но пак ще се ражда секцио.Разбира се всеки преценява рисковете за себе си!                            Разбира се че никога няма да забравим нашите ангелчета,но с времето болката от загубата им остава дълбоко в сърцата ни!На мен много ми помогнаха момичетата в този под форум,само те знаеха как се чувствам и ми даваха сили да продължа напред за което съм им много благодарна newsm51

Точно така ми казаха и на мен. Още повече, възстановяването след секцио е по-бързо /поне при мен беше така/.
Сега най-важно е майката да се възстанови психически. Желая ти го от сърце!

# 7
  • Варна
  • Мнения: 2 612
Миличка, моята история е същата, съжалявам много за загубата ви  Cry  Желая ти много кураж  Hug
Тук за мен е единственото място, където се чувствам разбрана и срещам подкрепа. Така че не се притеснявай да ни споделяш  Hug

За малкото ти момиченце Flowers RoseFlowers Rose

# 8
  • Мнения: 98
Мила много съжалявам за детенцето ти  Hug
Всеки ден се питам как може да има толкова лекарско безхаберие...
Прегръщам те... горчивината от загубата ще ни съпътства до сетния ни дъх, но някой ден ще бъдем пак заедно с рожбите ни напуснали ни без време...

# 9
  • Мнения: 410
Благодаря ви много момичета, наистина се чувствам малко по-добре като знам че има наистина някой който да разбере как се чувствам в момента  Hug Знам че и вашите ангелчета са на по-добро място. Истински съжалявам че много по-рано не влизах да чета публикации в този сайт за болницата в която раждах, защото можеше да предотвратя всичко, но това е съдбата..колкото и да не ми се иска да е така

# 10
  • Варна
  • Мнения: 2 612
Joli, моля те не съжалявай и не се обвинявай, че си взела погрешни решения... ние не сме виновни, че сме се доверили на даден специалист, за който сме чували хубави работи. Истината е, че за едни е добъ за други не.  Hug Едно знай със сигурност, следващата бременност, ще си подготвена, ще си разучила всеки и всичко. И най-важното ще има добър финал  Hug

# 11
  • Мнения: 410
Joli, моля те не съжалявай и не се обвинявай, че си взела погрешни решения... ние не сме виновни, че сме се доверили на даден специалист, за който сме чували хубави работи. Истината е, че за едни е добъ за други не.  Hug Едно знай със сигурност, следващата бременност, ще си подготвена, ще си разучила всеки и всичко. И най-важното ще има добър финал  Hug

Дай Боже, това е всичко което искам живо и здраво дете, ако може дори 2 или 4...това е смисъла на живота. А относно проучването на лекарите мисля че сайтове като този е точното място където може да се разобличат подобрен тип "лекари", тъй като след всичко случило се исках на въпросния лекар да му бъдат отнети правата за да няма други случаи като моя, но отговора на всички беше "осъден лекар няма"...но аз се чувствам длъжна да предпазя други майки от тази опасност и тази болка

# 12
  • Мнения: 56
Здравей Joli
Съжалявам за загубата ти. Болката наистина е голяма.
Аз също изгубих своето момченце, но сама два дни след раждането. Аз направих всичко, всичко което зависеше от мен и пак никой не вида, че сърчицето на моето бебче не се развива правилно. Правих амниоцентеза, ходих в София на фетална морфология и всичко беше на ред.... докато се роди Марти.  Аз съм от провинцията и мисълта, че ако се беше родил в София щеше да живее просто не ми дава покой. Така го искахме и чакахме, но....
Едва ли ще мога да имам друго детенце, макар че страшно много ми се иска.
Моля се само Боби да расте здрав и щастлив и всичко с него да е на ред.
Надявам се болката да отшуми, но... С времето сякаш усещам загубата още по силно. Първата седмица след раждането се чувства така сякаш все още го чакам, просто не можех да повярвам, че е роден и вече го няма. 

# 13
  • Мнения: 410
Здравей Joli
Съжалявам за загубата ти. Болката наистина е голяма.
Аз също изгубих своето момченце, но сама два дни след раждането. Аз направих всичко, всичко което зависеше от мен и пак никой не вида, че сърчицето на моето бебче не се развива правилно. Правих амниоцентеза, ходих в София на фетална морфология и всичко беше на ред.... докато се роди Марти.  Аз съм от провинцията и мисълта, че ако се беше родил в София щеше да живее просто не ми дава покой. Така го искахме и чакахме, но....
Едва ли ще мога да имам друго детенце, макар че страшно много ми се иска.
Моля се само Боби да расте здрав и щастлив и всичко с него да е на ред.
Надявам се болката да отшуми, но... С времето сякаш усещам загубата още по силно. Първата седмица след раждането се чувства така сякаш все още го чакам, просто не можех да повярвам, че е роден и вече го няма. 

Напълно те разбирам как се чувстваш, аз бях по същия начин. Гледах се в огледалото и виждах тяло на майка, гледах други деца покрай мен и мисленето ми вече беше на майка, но за съжаление дори един ден не можах да се почувствам като такава. През тези два месеца живот ми позволиха два пъти да я видя докато беше в кувиоза в болницата, но мисълта че все пак е жива беше нещо за мен. А сега вече я няма. Но при всички тези малоформации осъзнавам че така е по-добре и за мен и за нея.

# 14
  • Мнения: 3 621
joli24 съжалявам за загубата ти...
Болката няма да спре, просто идва един момент в който свикваш да те боли постоянно, всеки ден.
В самото начало, си мислех колко е жестоко живота да продължава без детето ми, аз да продължавам да дишам и чувствам без него.
Три месеца живях като насън, после забременях отново, после дойдоха притесненията дали всичко този път ще е добре. Сега имам здраво и щастливо дете, но .... част от мен е някъде там в по-добрия живот с първото ми дете.

От сърце ти пожелавам скорошно физическо възстановяване и нова надежда ...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт