Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 септ. 2011, 23:14 ч.

Родени ли сте за герои?

  • 4 341
  • 124
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 285
Загледах се тази вечер в някакъв военен филм - с всичките му там "екстри" - хвърчащи крайници, верни другари и героизъм - и се замислих, че аз никак, ама никак не съм родена за герой.

Не се сещам за нито една кауза от общ характер, която да ме задържи на по-малко от 1000 км от революции, бунтове и военни действия.

Въобще не мога да разбера как някой би влязъл доброволно в обсега на десетки оръжия, опитващи се да го надупчат с различни по размер парченца метал.

Подозирам, че съм някакво изключение - защото поне историята е пълна с армии, тръгващи на заколение с песен на уста.

Също и революционери, борци за национална независимост и т.н.

Срам не срам, ще си призная, че ако зависеше от мен, сигурно още щяхме да сме в робовладелческия строй.

Как е при вас? Родени ли сте за герои?

# 1
  • Мнения: 4 302
Не. Аз съм от онези мирни и кротки хора, които залепват като дъвка във всяка дупка и се пригаждат към ситуацията вместо да водят или участват в революции.

# 2
  • Мнения: 5 470
Родена съм да оцелявам.

# 3
  • Мнения: 3 285
Отдъхнах си, не съм някакъв абсолютно потресаващ социален freak. Simple Smile Поне три сме. Simple Smile

# 4
  • Мнения: 5 720
Да! Искам да спасявам.
Но във военни действия се виждам в медицинския взвод. Да тичам сред ранени, да оказвам първа помощ, да спирам шуртяща кръв, да успокоявам, да държа ръка и да пея, докато на някой му ампутират крайник  ...  ей такива благородни неща.
В невоенно време  ме 'зоват' бежански лагери, развалини след земетресения ..

# 5
  • Мнения: 4 892
Не съм много сигурна. Предполагам, че бих изглеждала комично - нещо като Парцалев в "Тримата от запаса".

# 6
  • Мнения: 1 268
Не, разбира се  Laughing
Имам толкова силно развит инстинкт за самосъхранение, че дори мисълта за някой екстремен спорт ме карат да настръхна, какво остава бойно поле с мини и гранати  Sick
Аз съм съзерцателна, спокойна натура, която обича да се поглези, да си угоди и да каже на останалите какво да правят  Mr. Green. По-скоро се числя към тези, които стоя в основата на конфликта, не към тези, които героично го разрешават  Embarassed

# 7
  • Мнения: 5 720
Не съм много сигурна. Предполагам, че бих изглеждала комично - нещо като Парцалев в "Тримата от запаса".

Представих си те. Няма такъв филм, такъв герой...
Изобщо не си героична мишка, не мога да го повярвам

# 8
  • Мнения: 3 285
Да! Искам да спасявам.
Но във военни действия се виждам в медицинския взвод. Да тичам сред ранени, да оказвам първа помощ, да спирам шуртяща кръв, да успокоявам, да държа ръка и да пея, докато на някой му ампутират крайник  ...  ей такива благородни неща.
В невоенно време  ме 'зоват' бежански лагери, развалини след земетресения ..


Аз нямам против да спасявам и успокоявам, само никой да не стреля по мен, а земните пластове да са приключили с наместването за това хилядолетие!

# 9
  • Мнения: 5 707
Допреди да родя (вероятно от възрастта) бях сигурна, че съм родена за герой.
Сега съм доста по-кротка.

# 10
  • Мнения: 3 098
Ако трябва да защитя нещо свое, да.
Революции, войни се правят от хора от плът и кръв , за да свалят една привилегирована класа и да качат друга подобна на власт. Тоест смисъл няма да падам в жертва за някакво илюзорно благо.

# 11
  • Мнения: 5 720


Аз нямам против да спасявам и успокоявам, само никой да не стреля по мен, а земните пластове да са приключили с наместването за това хилядолетие!

е какъв герой си:)

# 12
  • София
  • Мнения: 2 561
Точно това, което описваш - не, но пък винаги
съм си мечтала да бъда като Лара Крофт примерно  bowuu

# 13
  • Мнения: 5 720
и аз:) ужас, какви сме инфантилки:)

# 14
  • Мнения: 4 892
Не съм много сигурна. Предполагам, че бих изглеждала комично - нещо като Парцалев в "Тримата от запаса".

Представих си те. Няма такъв филм, такъв герой...
Изобщо не си героична мишка, не мога да го повярвам

 smile3534

Съм, ама не и на фронта при шуртящата кръв.

Мога да съм в кухнята на казана, да сипвам боба, да галя ранените войници и да ги окуражавам. Да ги надъхвам, да ги изслушвам. Но кръв и шрапнели - о, не! Не е за мишата ми душица. Ама на мен ше ми стане лошо, както казваше един друг герой, от един друг български филм.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт