Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 септ. 2011, 12:13 ч.

Какво мислите за детския плач?

  • 4 261
  • 125
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 7 119
Почти не съм срещала хора, които да приемат детския плач спокойно. Повечето правят всичко възможно детето да спре да плаче възможно най- скоро, особено ако наоколо има повече хора. Методите са от мигновено задоволяване на желанието на детето /по- рядко/ до различни видове забрани на плача / "защото мъжете не плачат" при момчетата и реплики като  "не се дръж като бебе"/. Виждала съм да обиждат деца, защото плачат, да хвалят други, защото не плачат като се ударят. Дори непознати по улицата видят ли плачещо дете се чувстват длъжни да го порицаят по някакъв начин.

И тук, във форума, видях статия със заглавие "В детската градина- как да избегнем сълзите от раздялата". Е, защо е нужно да избегнем сълзите? Детето се чувства зле и ще продължи да се чувства зле, дори ако му забраним да плаче. Да не говорим, че човешките емоции са все в комплект и ако детето се научи да премълчава мъката си, ще блокира и останалите си емоции по същия начин.

Та, какво мислите за детския плач? Как се чувствате, когато детето ви плаче? Как реагирате, когато детето плаче?

# 1
  • Мнения: 16 421
Много зависи за какво плаче.
Дали защото е наранена по някакъв начин, или просто защото е решила, че това може да се използва като средство за получаване на дадено нещо.
Щерката има навика да удължава плача театрално, или да се сеща няколко минути след като съм и се скарала за нещо, да ревне.)
В тези случаи и казвам просто, че няма нужда и смисъл да реве.
Но тя е от малко ревливите деца и рядко се случва. На улицата, или друго обществено място пък съвсем.

# 2
  • Мнения: 36 442
Не знам за другите, но моето не плаче без причина.
Така че не съм безразлична, но не съм и неспокойна, реагирам според ситуацията и възрастта.

Прочетох статията, не видях никъде да има съвет да му забраним да плаче  Rolling Eyes има съвети за лесна адаптация и са посочени грешките, които колкото и да ни е странно, някои родители допускат.
Чувала съм майка, която се караше на детето си и му обясняваше, че скоро тръгва на градина и там ще го вкарат в правия път, завърши със "Ще видиш ти какво е там, никой няма да те търпи такъв"...
Виждала съм и разевана майка, която оставя детето й, ами и то ревна, кой знае какво си е помислило горкото Laughing

Като изключим точка 2, останалите съм ги спазвала и резултатът беше, че ревеше - но в събота и неделя, защото не е на градина Simple Smile

# 3
  • София
  • Мнения: 7 119
Прочетох статията, не видях никъде да има съвет да му забраним да плаче  
Цитирах заглавието, защото е показателно. Не е "Как да направим адаптацията в ДГ по- лека" и предполагам това не е случайно. Ако детето не плаче се приема, че е ок, а много деца просто не смеят да плачат.

ПП Статията щеше да е излишна, ако в нашите ДГ съществуваше нормалната практика родителите да постоят с детето, докато се адаптира.

Mirama Плаче, за да се наложи само дете, което получава желаното, за да спре да плаче.
А защо смяташ, че твоето дете удължава плача си "театрално"? Защо и казваш, че няма смисъл да плаче? Явно за нея има смисъл щом го прави. /не зсе заяждам, не критикувам,  а търся логиката/

# 4
  • Мнения: 420
     Синът ми плаче истински когато е наранен- физически, някакъв негов интерес. Например- паднал и се ударил истински лошо; бутнало го е някакво дете на пързалката, но той не плаче защото го е заболяло, а защото детето го е прередило с грубост; влиза в групата в градината и вижда друга госпожа по заместване и т.н.
     В тези случаи му съчувствам искрено, но плача тогава е хубаво нещо, той изразява емоцията. Сега работим  и по търсене на правилното описание.
     Има остатъци от един инатлив период, в който се опитваше да си изпроси нещо с плач. Но той е твърде различен от истинкия. А и вече използването му като средство за манипулация е поставено на доста заден план. Сега дърпа други струни. Призавам, че трудно устоявам понякога. 

# 5
  • Мнения: 36 442
Как да ги избегнем, аз го разбирам като - как да отстраним или да предвидим и заобиколим причнителят на сълзите. А той не е градината като цяло. В повечето случаи именно грешната представа, която родителите създават е главния фактор.


ПП Статията щеше да е излишна, ако в нашите ДГ съществуваше нормалната практика родителите да постоят с детето, докато се адаптира.


Дали?
И в нашата група имаше няколко деца, които видеха ли родител, писваха на секундата, ако няма родители, играеха си и въобще не се сещаха.
Имам и няколко приятелки с деца в чужбина, там е практика, ама си реват по 2-3 г. след първия учебен ден. Подобни статии при тях са хит и хич не са излишни Rolling Eyes

А за децата, които не смеят да плачат, тук вече проблемът е друг и родителите са допуснали сериозна грешка, градината им е най-малкия проблем.


Така и не те разбрах - ти смяташ, че нито един от посочените съвети не трябва да се спазва? Приемаме, че в градината се реве и край, никаква подготовка не трябва да се прилага - като например създаване на един приятен образ на това, което го очаква?

Според мен са много адекватни, а вече в зависимост от детето, Правилника на градината и др. индивидуални фактори, родителите преценяват кои са подходящи за тях и кои не.

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 342
не съм го оставяла да плаче. щом плаче, значи за него е нещо важно. а щом е важно, значи трябва да знае че съм до него. обикновено плаче от яд, обида или от страх. никога не съм му казвала да не плаче, да му се карам пък за това ми се вижда абсурдно. но винаги се опитвам да го успокоя или да му отвлека вниманието. не мога да го гледам да плаче  Confused
имало е случаи да се преструва, но то е било по-скоро глезене и едно такова особено-хем уж плаче, хем ме гледа дяволито и се подхилква - просто си личи че изпитва каква ще ми е реакцията. тогава обръщам на шега, закачам го и се смеем.

наскоро останах изумена как една майка се караше на детето си, че плаче, даже и нямаше представа за какво плаче, нито се поинтересува. той така си плачел  Confused останах с впечатлението, че направо се срамува от това, че детето плаче. каза му да излезе навън да се нареве, да не пречел на хората  Confused беше гадно.

# 7
  • В заешката дупка
  • Мнения: 3 035
Убедена съм, че когато децата плачат, имат причина за това и истински страдат. Театралното подсмърчане, цупене  и преиграване си личат от километри. Това не го броя.  И имат нужда, особено малките деца, да усетят прегръдка, в която да се наплачат и утешат, и разбиране или да се наплачат сами, а думите и евентуално прегръдката да дойдат след това.

Между впрочем, практиката да има период на адаптация с родителите в ДГ не гарантира, че плач въобще няма да има.

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 9 590
Понякога дъщеря ми се разплаква от съвсем незначителни неща.Но незначителни за мен.Оставям я да плаче и я гушкам.Дори и баща и вече свикна с идеята,че явно му се е насъбрало на детето и има нужда да си излее някаква насъбрана през деня емоция.Рядко се случва,но когато е на градина или при баба си е поне 2-3 пъти в седмицата.Бършем сълзи и сополи,но все още вътрешното ми усещане е да направя всичко възможно да спре да плаче.Слава богу бързо се успокоява и не се налага да угаждам.

# 9
  • Мнения: 1 615
Е... и как еднозначно да отговоря?
Потрисам се еднакво и от родители, крещящи на дете, паднало на главата си, и от родители, задоволяващи мигом всеки каприз, "за да не се ядосва, горкичкото", на дете, постигащо абсолютно всичко с рев, че и очакващи целия свят да го прави за кеф на лекенцето. А към плача на двете деца изпитвам коренно различни чувства Wink

# 10
  • Мнения: 2 472
Когато децата ми плачат от болка, обида, умора, разочарование и т.н., тогава, според ситуацията се опитавам да реагирам адекватно. Когато, обаче дъщеря ми (сина ми вече много рядко се тръшка), започне да реве от инат или защото не е станало нейното, тогава напълно я игнорирам, независимо дали сме сами или около нас има и други хора.

# 11
  • Мнения: 2 226
Моето дете беше вечно ревящо бебе,тоест плачеше почти денонощно без причина-ей така просто на инат,по навик..........В този период единствената ми цел беше да го успокоя/с люшкане,с гушкане/,но много се дразних и изнервях още когато чуех,че започва да мрънка.
Поотрасна и бебешкия плач се превърна в навик,ревеше и се тръшкаше за абсолютно всичко,просто за да получи своето.
Тогава се наложи да поставя граници.
Когато плаче,защото се е ударил или му е страшно,тъжно,мъчно го гушкам,обяснявам ,успокоявам.В такива моменти и на мен ми идва да плача с него.
Но когато реве на инат ,за някоя глупост или просто,защото му е скучно не отстъпвам.Говоря,обяснявам,разяснявам,но НЕ игнорирам плача му.
При моето дете този метод даде много добър резултат.
От ревливо бебе се превърна в разбиращо и разумно дете.

# 12
  • Мнения: 10 583

Та, какво мислите за детския плач? Как се чувствате, когато детето ви плаче? Как реагирате, когато детето плаче?

Реагирам различно, защото и те плачат по различен начин, за различни неща, а понякога голямото просто се надува, аха, да потече сълза, но не би. При удар, болка, страх, объркване реагирам ласкаво, говоря нежно, гушкам, целувам. При плач от преумора и последвала изнервеност отново запазвам усмихната "аз".  Рядко плачат за да се наложат за нещо, в пристъп на тръшкане и пр.- при такива случаи съм непреклонна. Нека си плачат, ако не се разберат с добра дума /което всъщност става в 75% от случаите/, си остават със сълзите и надуването.
Нещо, от което винаги към се дразнела е почервеняло от рев, тръшнало се на земята дете.  Mr. Green

# 13
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 834
Когато моето бебе плаче от болка - ударило се е или нещо друго, го успокоявам с вода и го прегръщам. Но ако мрънка и се мъчи да реве насила, не го вземам присърце. В повечето случаи започвам да се смея и той забравя, че е мрънкал. Зависи от ситуацията. Има деца, които се захласват /не от инат, просто не могат да поемат въздух/, докато плачат - според мен трябва да бъдат успокоени веднага, независимо причината.

# 14
  • Мнения: 7 948
Почти не съм срещала хора, които да приемат детския плач спокойно. Повечето правят всичко възможно детето да спре да плаче възможно най- скоро, особено ако наоколо има повече хора. Методите са от мигновено задоволяване на желанието на детето /по- рядко/ до различни видове забрани на плача / "защото мъжете не плачат" при момчетата и реплики като  "не се дръж като бебе"/. Виждала съм да обиждат деца, защото плачат, да хвалят други, защото не плачат като се ударят. Дори непознати по улицата видят ли плачещо дете се чувстват длъжни да го порицаят по някакъв начин.

И тук, във форума, видях статия със заглавие "В детската градина- как да избегнем сълзите от раздялата". Е, защо е нужно да избегнем сълзите? Детето се чувства зле и ще продължи да се чувства зле, дори ако му забраним да плаче. Да не говорим, че човешките емоции са все в комплект и ако детето се научи да премълчава мъката си, ще блокира и останалите си емоции по същия начин.

Та, какво мислите за детския плач? Как се чувствате, когато детето ви плаче? Как реагирате, когато детето плаче?

Когато синът ми имаше жесток алергичен обрив и отидохме в Пирогов, биха му мускулна инжекция и той се захласна от рев, а лекарката, опитвайки се точно в тоя момент да си бъбри по телефона - ми каза - Ама я го укротете, какво е ревнал...Е, казвам ви, откачих, хубав скандал спретнах  ooooh!
Казвам това , за да онагледя колко хиляди различни ситуации има, в които децата могат да плачат. Няма как да отговоря еднозначно - оставям го да реве или не, не го оставям. Просто зависи.
Дразни ме мен самата, когато е плач от инат, когато е без причина/според мен/. Тогава се е случвало да го оставя да реве примерно, но вече като ми кипне - му казвам да престане.
Да, навън обикновено гледам да го успокоявам да не плаче.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт