Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 септ. 2011, 12:50 ч.

Не може да свикне на градината

  • 11 334
  • 245
  •   1
Отговори
  • Мнения: 627
Детето ми е на 3 г. 2 месеца. На 7 септември я пуснах на градина. Знам, че е рано за свикване, но тя ужасно много тъгува. Дори когато е вкъщи като се сети за градината се разплаква и ме моли да не я водя там. "Моля те мамо, моля те, не ме оставяй, мамо, не бягай, искам да дойда с теб, моля те, мамо..." Cry
Директорката, лелката и госпожите настояват да я хвърлям сутрин и бързо да бягам. Не ми разрешават също да вляза с нея в стаята, за да разгледаме заедно и да се поуспокои. Веднъж влязох без разрешението им, и като че ли имаше добър ефект, но не ме пускат повече.
Страхувам се, че стреса, който изживява детето е твърде голям. Първите дни не ядеше, не спеше и даже вода не пиеше. /Те, разбира се, твърдят, че не е вярно.../ Опасявам се, че този стрес и тъга може да я разболеят.
Посъветвайте ме нещо, моля ви.

# 1
  • Мнения: 164
И при нас положението е подобно на вашето.Вече една седмица ходи и  не може да свикне.Почна и през нощта да не спи спокойно.От вечерта почва да реве ,че не иска на детска градина,като станем цяла сутрин хленчи много жално и когато дойде времето да даде ръчичка на лелката за да я качи при децата почва много жално да реве,като ме моли да я чакам на пейката.Следобед ако не съм я взела първа и са почнали вече да взимат децата се разтройва и почва да реве,непрекъснато питала госпожите кога ще дойда да я взема.Надявам се да свикне скоро.

# 2
  • Мнения: 627
Направо не знам какво да правя... Обмислям да я спра направо и да търся други варианти. Чувствам се безсилна, а също и ужасна, понеже причинявам на детето си толкова много болка.

# 3
  • Мнения: 10 583
 temida, реално двата работещи подхода са този, който ти искаш да приложиш и този, който, ти препоръчва персонала. Единият обаче е все още неприложим в бг-градините. Този, които ти препоръчва персонала е широко практикуваният у нас- без раздели, без сбогуване- буквално хвърляш детето в ръцете на учителката и бягаш. Виждала съм, че работи. Е, едва ли точната дума е, че децата свикват по този начин, но ако използвам "примиряват се" , ще съм точна.
Логично е да има по-добър ефект влизането в помещението и с теб от другия метод. Логично е и учителите да не те допускат, както и да те лъжат, че детето е яло, спало, слушало... бла-бла.
Моят съвет е- ако имаш възможност спри детето от градина, остави го за месец у дома и пробвайте отново, но на друго място. Адаптацията в ДГ не зависи само от родителя и детето, а най-вече от персонала.

Успех!

# 4
  • Мнения: 627
Моят съвет е- ако имаш възможност спри детето от градина, остави го за месец у дома и пробвайте отново, но на друго място. Адаптацията в ДГ не зависи само от родителя и детето, а най-вече от персонала.

Успех!
Направих много сериозно проучване преди да избера госпожата. И избирах именно госпожата, а не градината, понеже човешкия фактор ми е много по-важен от битовите условия. Мисля, че не беше грешен избор. Едната госпожа е просто чудесна. Излъчва доброта. Не мога да кажа съвсем същото за другата госпожа или за лелята..., но въпреки това не сбърках с избора. Просто методите им са наложени от директорката, и те ги спазват.
Едва ли на друго място нещата ще бъдат по-добре. По-скоро ще я спра за половин-една година, да поотрасне още. Не е готова за раздяла. Освен това не търси компанията на други деца, освен на сестра си. Което значи, че по цял ден в градината не играе с никого, за да се разсее от тъгата.
Благодаря ти за подкрепата.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 199
Момичета ще свикнат дайте им време на мъниците. Моят син го пуснах на ясла на 1 г и 2м. В началото си ревеше и като го водихме и като го взимахме. След няколко седмици нямаше такова нещо. Сега вече е на детска градина и госпожите казват, че определено си личи , че е свикнал да си ходи, но има дечица, които плачат.  Пожелавам Ви бързо адаптиране и дано един ден и те като моят мъник искат и в събота и в неделя на ДГ Simple Smile

# 6
  • Мнения: 164
Аз също съм на мнение че трябва да им дадем време да свикнат,не смятам за  правилно сега да спра да я водя и да подновя опитите след няколко месеца.Успокоявам се от факта ,че учителките казват че реве докато я оставя,но после бързо спира,ходих да я видя една сутрин  какво прави навън,ами не контактува особено,за което ми е много кофти,но не смятам да я спра,мисля че това не е решението.Силно се надявам скоро да свикне както моето така и всички дечица.

# 7
  • Мнения: 615
Темида, толкова ми стана тъжно за детенцето... Sad Аз не бих изтърпяла толкова мъка да виждам в него, признавам си, и бих го спряла от градината.Не бих го оставила просто "да свиква". Мисля, че и във вашия сучай това е правилното решение - поне временно да преустановите посещенията ако имаш възможност, но в крайна сметка ти си знаеш най-добре. Може да опиташ да я водиш в детски център и малко по малко да я оставяш и сама, за да свикне с идеята за раздяла...Не знам...Вярвам, че ще намериш правилното за вас решение, ти наи-добре знаеш кое е доброто за детето ти.

# 8
  • Мнения: 36
За толко кратко време няма как детето да ходи ей така, сякаш винаги е било там.
Нашата адаптация беше почти година и половина, градината посещавахме на периоди, често до обяд, често с поощрения, че се е справила добре, беше голяма мъка и за нея и за цялото семейство. То бяха приказки, обещания,  чудеса. Едната учителка беше професионалист създаваща чувство на сигурност, другата я беше поизплашила. Смениха ги с значително по - млади, но вече децата се познаваха и когато се събра цялата група тази година, като че ли нещата са по - гладки. Две седмици мрънкаше, но сега баща и я води, нито се пазари да е до обяд, нито плаче при оставяне, когато е смен ме разиграва.
Ако имаш възможност да си останеш в къщи и бавно и постепенно да я въведеш в детската градина е най - добре, пробвай до обяд за повече време, като поотрасне ще започне и да спи.
Нужно е търпение, убеденост на майката, че желае детето и да ходи там. Ако има в теб колебание, каузата е загубена предварително.
Успех!

# 9
  • Мнения: 10 583
Адаптация ли се нарича година и половина ходене с мъка? Та това е половината градински живот.

# 10
  • София
  • Мнения: 7 119
temida Звучи ужасно. Hug Далеч по- ужасно от обичайното за начало на ДГ. Тя какво казва, защо е така тъжна, как се държат учителките? Особено двете, които ти определяш като не така мили. за деца, които не са свикнали на грубости една лелка, която трябва да помага на детето да се облече и тн и е груба може да е голям шок.
Знам, че всички казват, че с всички деца е така, но не е вярно. Ако до 20-тина дни след началото детето продължава да е в истерия, да не се храни, да не участва в нито едно занимание и през цялото време моли родителите да не ходи нещо не е наред. Та ако имаш сили и мотивация поизчакай още седмица. Не за друго, а защото ако проблема не е в самата градина следващата година тръгването ще е още по- трудно. Детето вече ще знае, че има вариант и да не ходи, ако не и харесва.

# 11
  • Мнения: 11 231
Темида, защо не пробваш да я водиш сутрин и да я вземаш първо след 1-2 часа и така постепенно да увеличаваш времето на престой там.
Може да й казваш сутрин, че ще я оставиш за 1 час да поиграе с играчките там, а ти ще я чакаш навън пред вратата. Това действа успокояващо понякога. Аз на щерката бях казала в началото, че ако иска да я взема, да каже на учителките да ми се обадят.
Игра в детски центрове също ми се струва добра идея, ако проблемът идва от раздялата с теб.

Последна редакция: сб, 17 сеп 2011, 03:03 от Soleil*

# 12
  • Мнения: 780
Много е трудно да даваш съвети, когато не твоето детенце така плаче. Кураж, майче. важно е и ти да се държиш. Повечето деца плачат. Нормално. Но ако го спреш, те ще усетят, че има и други варианти и...край. Освен това някой вече писа, че е рано "да отстъпва" . Децата обикновено плачат след втория ден и в понеделниците. А това с бързата раздяла е правилно, но не и с "хвърляне" или с дърпане, а със залъгване. Колкото по-дълга е раздялата, толкова е по-трудно. нормално е да не допускат майката в групата. В този момент вътре има и други малчовци, как мислите ще се чувстват те, когато виждат, че едно от тях е с мама! При тръгване на градина е нормално да се поразболеят, но това не е от недоглеждане. При стрес, организма губи защитните си сили и обикновено се проявява неразположение. А относно това, че детенце не играе с другите- то си е до дете и освен това до  към 3г. децата, които не са ходили на градина играят "едно ДО друго". Малко по-късно /когато премине манипулативния период/,се обединяват в игра по две, но тогава се получават и конфликти за играчката

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 342
по цял ден ли я оставяш? при нас беше нещо подобно. известно време го взимахме на обяд. не много дълго, може би 20тина дни. така ни посъветваха учителките и мисля, че съветът беше добър. детето определено беше по-спокойно от първите 2 дни, когато го оставихме по цял ден. сутринта го водехме непосредствено преди закуската и без да е закусвал в къщи - за да се залиса. ако не по яденето, то поне по ритуалът към него. и през цялото време говорене, говорене, говорене...периодът на адаптация бих казала, че беше 5-6 месеца. като имаше постоянно подобрение.
може би като започнат занятията ще има съшо добър ефект. дават им разни неща, които са направили през часа да си ги занесат в къщи. има някаква приемственост и децата са много горди, че показват какво са направили сами.  Grinning

# 14
  • Мнения: 1 188
Здравей и от мен!
Първо искам да кажа, че всяко детенце си е индивидуално и са единици тези, които не свикват в градината.
Имам няколко приемра на дечица, котио са пуснати на градина малко преди 4 годишна възраст и бяха малко по-асоциални от останалите, поради факта, че другите, макар и по-малки бяха свикнали вече и се бяха социализирали в средата на градината, знаеха да спазват разни правила, а тези по-големките бяха някак си по-неориентирани и "дръпнати".
На детето е нужно да се обяснява, че след като се събуди следобед и хапне, мама ще го чака на врата като всички други мами и после ще сте заедно.И това го повтарях аз на моята дъщеря всеки ден.След като я вземех, веднага я питах какво иска да й взема или да правим, щом е била послушна цял ден и си е играела с другите деца и все такива неща.Не съм й купувала кой знае какво - малка книжка за левче, някакво пухче, нещо такова и си свикна за 2 седмици.Плака много в началото и накрая се принудих да я дам баща й да я кара.Така всичко мина много по-лесно, като не забравяхме обясненията, че след като си поиграе и поспи, ще дойдем да я вземем.Всеки ден я питах какво правят госпожите, какво им четат, какви песнички пеят и така си свикна и тя и после започна много да й харесва.Сега е в друга градина, в която също ходи с голямо желание.
Изисква се твърдост известно време, а и пред детето, за да може и то да почувства, че и мама е спокойна, а не че и тя е объркана и уплашена като него.Никоя майка не може да издържи детето й да плаче жално и да й казва да я вземе и гушне /моята кукла така ми казваше, беше ми много трудно, но постепенно всичко се нареди/.
А това със спирането и пускането за месец нямат особен ефект.Нито това да се взема детето примерно цял месец в 12 наобяд /по-трудно свиква след това с по-дългата раздяла/.Не е в интерес на останалите мъничета една мама да влиза с детето си, за да може да свикне, а другите деца да гледат отстрани /затова и не дават/След това детето все се надява, че мама всеки ден така ще прави, а това е невъзможно просто.
Желая късмет на всяка мама и детенце  Hug

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт