Обгрижвате ли брака си?

  • 13 813
  • 187
  •   1
Отговори
# 30
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Старая се да не го дразня умишлено .......... Инак то, ако го оставиш, ще ти се качи на главата със забележки  и изисквания кое как да се прави и къде да стои... Затуй май най-голямото ми постижение е да го игнорирам и да не се връзвам на провокации  Grinning 
Друго какво...а, да, нося дрешките, които той ми е избрал и които са копие на неговите  Grinning Така му харесва на човека, така се нося (то си е удобно, де, никакви токове, поли, мачкащи се ризи и деколтета).
Сега, обгрижвам ли си брака или не?

Ма верно ли си се брАкувала с такъв... newsm78
И ти каква го играеш във филма - поддържаща роля? ooooh!

# 31
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Старая се да не го дразня умишлено ....................
Сега, обгрижвам ли си брака или не?
Не,обгрижват те. Свръх. Simple Smile

Никога не съм полагала някакви специални грижи за връзката/брака ни. Съобразяването в някаква (прилична) степен с партньора не го броя. А отношения като при Wild_rabbit мислех, че има само в розовите романчета.

# 32
  • Варна
  • Мнения: 957
Живеете ли в постоянна угода и сложни схеми за задържане на семейното щастие или дори не се замисляте за тези неща и си я карате както ви идва отвътре?
И в кой модел е ключът от палатката всъщност?!

Не, не влизам в схеми и роли, но обгрижвам брака си. Даже и любовта си обгрижвам - грижа се за чувствата си. Спонтанните неща са кратки.

# 33
  • Мнения: 2 171
Не, нито обгрижвам брака си, нито прилагам женски трикове спрямо мъжа ми. В семейството ми искам да съм себе си, да бъда естествена, всякакви роли биха ме уморили, респективно бих потърсила почивка, която едва ли би била добра за отношенията ни Simple Smile. Относно дразнещите навици - и двамата с мъжа ми правим неща, които дразнят другия. Знаем много добре и двамата с какво можем да си лазим по нервите, но мисля, че с годините привикнахме с нещата, които ни дразнят. Нито той, нито аз се променихме кой знае колко заради другия.

# 34
  • Мнения: 65
Старая се да не го дразня умишлено .......... Инак то, ако го оставиш, ще ти се качи на главата със забележки  и изисквания кое как да се прави и къде да стои... Затуй май най-голямото ми постижение е да го игнорирам и да не се връзвам на провокации  Grinning 
Друго какво...а, да, нося дрешките, които той ми е избрал и които са копие на неговите  Grinning Така му харесва на човека, така се нося (то си е удобно, де, никакви токове, поли, мачкащи се ризи и деколтета).
Сега, обгрижвам ли си брака или не?

Ма верно ли си се брАкувала с такъв... newsm78
И ти каква го играеш във филма - поддържаща роля? ooooh!


Тц, играя го лапето в семейството, замества майка ми перфектно  Grinning Инак не е лош човекът, слуша ме, обръща ми внимание, ама като желанието да дава акъл и поучава е по-силно от него, да се убие ли сега  Grinning

# 35
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 16 423
аз мисля, че е важно да бъдеш себе си  Peace по-лесно е  Peace и по-красиво  Peace

а усилията да се вложат в компромиците, които трябва да се правят  Peace и без това са неизбежни и важна спойка  Peace

с мъжа ми не се пренапрягаме, няма смисъл  Peace и дввамата "поддържаме брака си" - с онези дребни неща, които иначе обръщат колата  Peace

леките жестове в ежедневието са не по-малко важни от един "голям" жест в годината  Peace

а отн. комшийката, за която разказа - явно това й е "работата", така си изкарва прехраната  Peace

на мен такова сервилничене би ми омръзнало  newsm78 защото липсва спонтанност

те и кучетата посрещат стопаните си с чехли в устата  Mr. Green

# 36
  • Мнения: 2 563
Да, обгрижвам си брака, с кеф го правя.
 
Обгрижването се изразява в това, че се старая да му спестя тежкия си характер. Той ми е търпелив и обичлив и много е изтърпял от мене, но аз се старая да си контролирам импулсите да се разтоварвам на него и да се цупонтря.

Освен това в един брак е важно да има нови преживявания, да не сме пред телевизора или с едни и същи хора постоянно. Гледам да ни е весело.

# 37
  • София
  • Мнения: 7 097
Освен това в един брак е важно да има нови преживявания, да не сме пред телевизора или с едни и същи хора постоянно. Гледам да ни е весело.

Това, наред с добрия секс са ключови моменти.

Моят мъж също е от даващите акъл и напътствия в живота. Понякога го майтапя в духа на "как съм оцелявала преди да те срещна", но този тип мъже си имат и силно положителните черти - грижа, отговорност, опора. И вече си правиш сметка кое точно ти е най-важно и с кое можеш да направиш компромиси.

# 38
  • Мнения: 156
ами аз винаги като се усетя, че ми напира естествената, непринудена и в някои случаи безпричинна лошотия, гледам да се въздържам... гледам да млъкна, да се зачета в книжка, да изляза или да си намеря някаква друга работа, за да не бълвам змии и гущери. какво да направя като имам такива пориви - това си е недостатък, който се опитвам да спестя на околните, не само на мъжа си конкретно. хората не са ми виновни, че съм зла понякога.... рядко вече се случва да не се усетя. но тактики и манипулации не прилагам (все пак повечето черти на характера ми са положителни и няма нужда). когато лошотията ми си има конкретна причина пък, внимавам да се фокусирам върху причината и да обсъждаме само нея конкретно - т.е пак се въздържам донякъде (нерядко ми иде да напсувам някого, но досега не ми се е случвало). налага се да проявявам сдържаност, ако искам аз и хората около мен да сме добре. понякога завиждам на спокойните хора, на които не им се налага да коригират поведението си, както аз. то невинаги е много лесна задача...

# 39
  • Варна
  • Мнения: 957
... то невинаги е много лесна задача...

И не винаги успявам, но се старая, старая.

# 40
  • Мнения: 420
Промених 2 неща в себе си и това е: готвя, въпреки че недолюбвам и спрях да съскам, а викам. Обгрижвам човека, защото така го чувствам, а не за да запазя нещо. Тактики и манипулации ми се налага да използвам на друго място, та в къщи хич не ми се живее като на работа.

# 41
  • Бургас
  • Мнения: 364
Ние нямаме брак, заедно сме от почти 6 години, имаме дете на 4.
Виждам, че той не полага никакви грижи и не му пука особено, затова и аз не си давам зор. Та от тази гледна точка - много зависи дали обгрижването е двустранно.
А относно дали се съобразявам - да, защото той има тежък характер и понякога просто съм принудена да потисна някои изблици в себе си.
Тактики и манипулации не прилагам - не са ми в природата. А и той не би се поддал, защото самият той е много добър манипулатор.
Ако искам нещо от него и трябва да хитрувам, за да го постигна - не ми трябва. Не би ме зарадвало.

# 42
  • София
  • Мнения: 7 097
И аз напоследък (в последните години) забелязвам подобна черта в характера си, но не бих го нарекла точно лошотия, макар потърпевшите да са на друго мнение  Whistling Казвам си директно нещата, вместо да преброя до 10...За щастие в семейството си съм се научила да поднасям нещата по-умерено, инак постоянно трябва да сме хванати за гушите Laughing

# 43
  • Мнения: 276
 Не го обгрижвам особено (мъжа ми),  той мен повече ме обгрижва. Laughing
Въпреки че напоследък съм станала много отстъпчива и добричка спрямо него, но пък е нужно да се правят компромиси в една връзка.

# 44
  • Мнения: 1 127
Считате ли го изобщо за нужно или се държите напълно естествено, дори да осъзнавате, че с някои свои навици дразните партньора си.
И ако все пак смятате, че е необходимо една жена да гради тактики, правите ли го?
Живеете ли в постоянна угода и сложни схеми за задържане на семейното щастие или дори не се замисляте за тези неща и си я карате както ви идва отвътре?
И в кой модел е ключът от палатката всъщност?!


Държа се напълно естествено/и не само в семейството/,  нямам схеми, сценарии и тактики, по-естевена не мога и да бъда. Обичам да съм пряма и открита, а и човекът до мен не изисква някаква "маска" от моя страна. Ако се налагаше да се преструвам, да правя постановки, просто нямаше да издържа против волята си подобни "трикове", тия неща не са за всеки, щастлива съм в "собствената си кожа", такава, каквато съм, в противен случай не бих се понасяла. Whistling

Общи условия

Активация на акаунт