Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 септ. 2011, 23:34 ч.

Моля за съвет...

  • 3 597
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 410
Мили майки на ангелчета, моля за съвет и вашето мнение по въпроса. Преди седмица детенцето ми почина и сега чакаме резултати от аутопсията. В болницата,а и повечето познати ме съветват да не я вземаме и да правим погребение, а всичко да си мине по болничен път (дори не ми се мисли какво да значи това). Съпругът ми е на същото мнение, но аз съм прекалено объркана все още и не знам какво да правя. Вярно е че не сме живели с нея. Тя два месеца беше в болница, но....все пак си е моето момиченце. Какво е вашето мнение. Редно ли е да я оставя там все едно не я е имало или...

# 1
  • Мнения: 405
Здравей.... Съжалявам за загубата ви Hug
Ако знаете причината за смърта, то има ли смисъл от аутопсия!!!??? Ако не я знаете, мисля че е най-добре да се направи. Ще ви помогне да си отговорите на много въпроси.
Що се отнася до това дали да я погребете вие или болницата да се погрижи, както го чувствате, за да не се обвинявате после.
Аз си я видях бебка и сега не съжалявам за решението си, но след аутопсията ни казаха, че няма да ни я върнат, а ще я кремират... Изпратиха ни писмо да ни изкажат съболезнования и че можем да отидем, там където изпускат прахта, за да окажем почест... Това от една страна не ни натовари с грижи по погребение. А и честно казано ни е достатъчен факта, че ще сме тъжни цял живот, за да се натъжаваме още повече ако ходим на гроб...
Тя живя 6 месеца в мен и ще живее като мисъл докато сме живи... Това ни е достатъчно  Cry Cry Cry
Прегръщам те! Кураж!

# 2
  • Мнения: 259
Здравей мило майче, съжалявам за това което преживявате със съпруга ти. Нашето детенце беше на два месеца когато почина, но на мене не ми даде сърце да го оставя в болницата и затова си го взехме и го погребахме! Наистина момента е много тежък за да се вземе решение, но аз бях категорична, че няма да го оставя! Мога да те посъветвам само - направи каквото сърцето ти го иска! Кураж, мило майче!

# 3
  • Варна
  • Мнения: 2 612
Joli, ние с нашата беба лежахме в болницата 38 дни, но си я взехме и си я погребахме. Дори не ми е минавала мисълта да я оставя в болницата незнам как да го обясня ... грижих се за нея, гушках я ... това дали е редно - ами редно е както и да го направите, вие сте родителите и вие решавате как да постъпите. Вземете решение - ти и мъжът ти - но не се обвинявай мило майче, каквото и да решиш  Hug Никой няма да ви осъди за решението.
Аз например все още се обвинявам, че не поисках аутопсия, но не мога да върна времето назад.
Мариянка правилно ти е казала, каквото ти продиктува сърцето  Hug

# 4
  • Мнения: 410
Знаеш ли мила Svetl@ няма за какво да се обвиняваш за тази аутопсия. Много лекари ми казаха, че в моя случай няма да излезе наяве каква е причината за смъртта, а само малоформациите които е имала, макар че причината за и за смъртта и за малоформациите аз вече я знам и това е некомпетентното проследяване на бременността от страна на моя "доктор". Вземаха 3 пъти кръв и урина за 8 месеца и ехограф, нито фетална морфология, нито амниоцентеза при наличието на 5-6 л. околоплодни води, нито цитонамазка, нито вземане на секрет. Мисля че в този случай на всички става ясно че причината е лекарско недоглеждане. А и какво очакваш да прочетеш в епикризата...мислиш ли че ще е истината, че някой ще позволи да я разбереш. И от двете епикризи които си взех (след раждането и след инфекцията от секциото) пишеха такива неща, които никога не са се случвали. Когато я дадох на една доцентка милата не знаеше да се смее ли да плаче ли. Така че не съжалявай, поне си я запазила и винаги ще има къде да поплачеш когато ти стане тежко  Hug

# 5
  • Мнения: 309
joli на нашия син също му направиха аутопсия,но след това бях решила твърдо до си го прибера и погреба.Решението си е само ваше,но в моя случай това беше начина да приема станалото и да се примиря.Той живя 45 дни само по- болниците и не ми даде сърце пак там да го оставя защото той почина поради лекарска небрежност.

# 6
  • Мнения: 56
Здравей
Моето момченце живя само два дни. Аз така и не можах да го видя. Взеха го и го отнесоха в друг град, като не ми позволиха да стана след секциото/ това се случи няколко часа след като го бях родила/ Два дни по късно, вече го нямаше. Още не мога да си простя, че не го видях.
Съпругът ми отиде в другия град и уреди сам погребението. Аз не можех да пътувам.Всичко стана толкова бързо, че аз дори не можах да осъзная какво точно се случва.
Сега моето бебенце е самичко някъде на 100 км. от нашия град и това не ми дава спокойствие. Не мога да се изправя пред малкото гробче, просто не мога. Сигурно цял живот няма да си простя, че не направих скандал и не ги принудих да ми го донесат да го видя. За себе си знам само едно- след няколко месеца, когато ще мога да се изправя пред гробчето, ще отида да си го видя и там ще го помоля за прошка. На мама малкото ангелче.
А ти постъпи както намериш за редно за теб самата.

# 7
  • Мнения: 410
Мила kiki_monik знаеш ли с всеки изминал ден си мисля че не трябва да се обръщаме назад и да се обвиняваме за неща, които не може да променим. Аз лично видях детето си 3 пъти след раждането. Не беше никак лесно да стоя до кувиоза и да зная че няма шанс за живот, да гледам как се топи бавно и силичките я напускат. Не можех нито да й помогна да оздравее нито да спра апарата да не се мъчи повече. Вярвате ли ми когато я видях за последен път, 10 дена след последното виждане, аз не можах да позная собственото си дете. Гледката беше потресаваща...Всяка една от нас в този форум има своите страхове и мисли за своите грехове пред детето си...една е направила едно, друга друго...Аз също мисля за моите грехове пред момиченцето си, но от друга страна знаете ли какво си мисля....ако нашите деца можеха да ни проговорят от небето те щяха да ни кажат да не се обвиняваме и че няма за какво да ни прощават, защото знаят че толкова много продължаваме да ги обичаме, че толкова много сме ги искали и че ако зависеше от нас живота си щяхме да дадем само и само да не страдат и да не си отиват. Прегръщам ви и ви благодаря че все още има хора като вас  Hug Hug Hug Благодарение на подкрепата ви, аз се опитвам да намеря сили да продължа напред, да продължа да се усмихвам, защото нямаме право да се предаваме....в името на децата които някой от вас вече имат (да са ви живи и здрави) и на тези, които като мен се надяват по-скоро да запълнят тази празнота с едно малко сладко и здраво детенце.

# 8
  • Мнения: 992
Момичета, от сърце желая на всички, които очакват своето чудо скоро да имат повод за радост!  Hug
За съжаление празнотата от загубата остава ... Появява се нов живот, причина да бъдем щастливи и да осмислят живота ни, но празнотата си е все там, макар и понякога да не я усещаме и да забравяме за нея!

Знаете ли в денят, в който ни изписваха със Бобчо колко съм плакала за Станимир и за това, че не можах да преживея с него миговете в очакване да се приберем у дома!  Sad
И в момента плача и не мога да си простя, че не пожелах да го видя ...
Това вече не мога да си простя ...

# 9
  • Мнения: 98
Куини, и на мен това много ми тежи:( Какъв човек съм че не пожелах да видя собственото си дете. Много ми е мъчно, но нищо не можем да върнем назад. Дано да ни простят и да знаят колко много сме ги искали:(

# 10
  • Варна
  • Мнения: 2 612
Куинче, Неутешима, не се обвинявайте за това... в момент на афект нормално е човек да взема решения, за които после съжалява. А още повече, когато е останал без дете... писах по-горе - отказахме се от аутопсия - тогава си мислех - Господи няма да причиня това на детето си, после осъзнах, че е трябвало да го направя... не се обвинявайте, не дейте... spoko

# 11
  • Мнения: 992
[... отказахме се от аутопсия - тогава си мислех - Господи няма да причиня това на детето си, после осъзнах, че е трябвало да го направя... не се обвинявайте, не дейте... spoko

Аз пък по едно време се чудех защо съм се навила на аутопсия и ми беше много гадно, че са го човъркали ...  Cry

# 12
  • Варна
  • Мнения: 2 612
Куинче  Hug Hug Hug

# 13
  • Мнения: 410
аз си мисля същото сега за тази аутопсия...от три дена не мога да спя спокойно и постоянно си представям как момиченцето ми ме обвинява от небето и ми казва "мамо защо ме остави там", все едно е парче месо оставено в месарски магазин...тази мисъл не ми дава мира, не знам защо послушах докторите и семейството си...защо не мога да вземам решения сама от няколко месеца насам за това което се случва с мен  Cry

# 14
  • Мнения: 309
joli не се обвинявай  Hug,нашите ангелчета едва ли искат да се само наказваме и съсипваме.Понякога става така че някой друг взема решения вместо нас! Sad ...Аз също имам угризения свързани със синът ми,но гледам към небето и се моля да може да ми прости...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт