Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 септ. 2011, 19:49 ч.

да получиш истинско писмо....

  • 4 068
  • 48
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 371
рових из едни документи преди няколко дни и намерих едно старо, истинско писмо. стана ми някак мило и приятно. хартията беше пожълтяла, ръбовете попрегънати, но съдържанието беше устояло на над 20 годишната забрава. изведнъж си дадох сметка, че от много години истинско писмо в плик не съм получавала. като изключим тази пролет една картичка. обаче писмо,  в шумолящ хартиен плик и написано на ръка, а не някоя сметка  Mr. Green, адресирано лично за мен, не ми се е случило. скоро имам рожден ден и изведнъж си помислих - колко прекрасно би било да получа поне едно истинско писмо Flutter.

кога получихте вашето последно писмо, в хартиен плик? лично за вас , и/или романтично такова. отваряте ли го да го препрочитате? пазите ли такива спомени изобщо? или електронният свят ни поглъща бавно, но настъпателно и безусловно. място за емоциите не остава сякаш.... имаме по  един куп телефони, налага ни се да помним  пин кодове, пароли и номера на сметки, а съвсем скоро открих , че пиша ужасяващо грозно на ръка  Rolling Eyes. а писмо на ръка не съм писала от цяла вечност  Rolling Eyes


# 1
  • Мнения: 65
Хубава тема, но какво общо има със семейните отношения.  Laughing Пазя доста и ги пазя в тайна.  Laughing
Напиши адрес и може някой от форума да установи, че има красив почерк... Wink

# 2
  • София
  • Мнения: 2 967
Имам кутия със съкровища в дома на родителите ми.
Там има писма.
Освен писмата има и други неща, примерно билетче за градския транспорт с цена 6 стотинки, с едно "Обичам те" на гърба.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 951
Последното? Преди около 20-ет години. Пазя си доста, разбира се, а и си ги препрочитам. А някъде има и мои ... Лелееее, колко писахме някога, дебели писма с много страници.

# 4
  • Мнения: 76
Едно време си пишех с две момичета, с които споделяхме еднакви музикални предпочитания. Имам голям куп от техните писма, които пазя при родителите ми. По някое време им загубих координатите, но скоро ги намерих във FB (много готини реакции имаше  Mr. Green). Любовни май нямам, но пазя картички с писани стихотворения от мъжа ми. Heart Eyes

# 5
  • Мнения: 2 448
или електронният свят ни поглъща бавно, но настъпателно и безусловно. място за емоциите не остава сякаш....
Електронния свят ни най малко не е превзел мястото за емоциите ми. Те не се влияят от носителя на посланията докосващи сърцето ми.Едно писмо за мен е истинско, когато казва истински неща, а не хартията го прави такова.

Но ако ти искаш да получиш поздрав за рождения си ден по пощата, прати ми адрес и ще те поздравя така.  Simple Smile

# 6
  • Мнения: 3 621
Като се замисля и аз преди 20-тина години съм получила последното си "истинско" писмо в плик. Пазя всичките си писма и картички. Надявам се някъде да се пазят и тези които аз съм написала.
Иначе в къщи имаме няколко кутии от обувки пълни с писма и картички. Мои, на сестра ми, а майка ми има такава колекция... баща ми беше моряк, бил е моряк още преди с мама да се оженят ... в къщи има толкова много писма. Но пък заради страста на родителите ми да си пишат сега знам кога съм се усмихнала за първи път, кога съм казала първата си думичка и ей такива разни малки нещица....

# 7
  • Шумен
  • Мнения: 5 102
Последното хартиено писмо в плик ми е от мъжа, единственото което ми е писал някога  Simple Smile Когато се запознахме преди 5 г (беше февруари) решихме да си купим мартенички и да си ги разменим, но последното го забравихме преди да го изпратя на влака Blush Разменихме ги по пощата с дълги писма, този спомен ми е още скъп  Heart Eyes
Иначе имам някъде в дома на баща ми една кутия с писма. Навремето бях писала на няколко момичета от обяви за приятелство от едно вестниче а и аз бях пробвала с такава обява. Няколко години поддържахме редовна кореспонденция с 4 девойки, но в един момент си загубихме следите след като ми разбиха пощата и намирах само разкъсани пликове адресирани до мен  Close А майка ми пазеше всичките си писма и картички писани и от баща ми, докато е работел зад граница. Преди няколко години ги прочетохме със сестра ми, преди баща ми да ги сметне за отлична подпалка за камината  #Cussing out

# 8
  • Мнения: 2 175
Последно - май преди 10-на г..
По това време и аз написах последното си - до вече бившия си съпруг..Наскоро го намерих в една кутия със спомени и си дадох сметка колко малка и наивна съм била..

# 9
  • Мнения: 4 302
Аз съм от дигиталното поколение, нищо, че същността ми е аналогова.
Най докосващите сърцето ми писани послания пазя на диск. Не, не ги чета, защото ме е страх, че годините и всичко, което са натрупали около тогавашното ми аз, ще развалят магията  Confused Понякога обаче си спомням за написаното.

Ъъъъ...и аз бих ти пратила писмо за роденния ден  Blush

# 10
  • Бургас
  • Мнения: 6 000
Отдавна не съм писала и получавала истинско писмо, написано на ръка и в хартиен плик ... Много ми липсва този вид общуване. Пазя няколко, много ценни за мен, такива писма.

Че електронният свят ни поглъща - няма спор. Колко тъжно и гадно е това - също.

п.п. Все още обаче, имам много красив и четлив почерк ...  Sunglasses  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 11
  • Мнения: 1 072
Последното - преди около 15 години. Пазя го някъде при родителите ми, заедно с още няколко подобни. Всичките от различни приятелки, пръснати по света и у нас. Страхотно беше чувството да чакаш, да надникваш всеки ден в пощенската кутия... 
Сега изпращам само картички, по празници и повод, на близки хора и роднини.
Романтичните излияния, обаче, са всичките на диск и не са чак толкова стари... Някои от тях, които са шеговити понякога чета, когато съм в момент на емоционална криза. Други - не смея да погледна, защото дори само като се сещам за тях, ми се иска да зарежа всичко и да отида там, където е изпращача им...  Mr. Green

# 12
  • Мнения: 3 371
моята майка е много педантична жена и пази в отделни кутии стари снимки, писма, всичко.
цели връзки с писма , пристегнати с ластик...от времето, когато сме били извън Бг. как  чаках да получа писмо тогава , не е истина. вълнувах се страшно какво ли ми пишат Crazy.

така се вълнувах когато го открих  това писмо, че птиченца зачуруликаха около мен. изведнъж ми се стори, че някак дежурно и суховато  стана това - да получиш един мейл.... не че не може и той да бъде романтичен  Flutter Crazy

рокси, пасинет  Hug

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 6 000
Oтделен въпрос е колко истинско и идващо от сърцето е написаното ... Едно "истинско, хартиено" писмо може да е в пъти по-фалшиво от един  докосващ душата мейл ... примерно  Mr. Green Така че, изтъркано е, но е факт - като много други неща в живота - и това е много относително ... и безкрайно субективно - зависи какво си писал и какво си получавал  Mr. Green Peace...както и с какви очи и душа си "писал и четеш" написаното до теб  Peace

# 14
  • Мнения: 2 319
Хм...последното писмо, което получих беше преди точно 13 г. Помня, защото го свързвам с омъжването на най-близката ми приятелка, в една загубена ориенталска страна. Това писмо си го пазя и днес и...оттогава май нито съм писала нито съм получавала. Много е странно как се променя човек, сега ми се струва почти непосилно да ходя да купувам маркове, пликове, листи, да пиша, пък да отида да го пусна после...Най-страшното за мен е, че вече трудно чета вестници, даже книги...Хем обичам да чета, хем ми става едно такова тегаво...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт