Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
„Ел Пасо” – място  близо до големия град, двама млади хора, кончета и  телета се разхождат на свобода, безкрайни полета, зад тях величествена планина и всичко това в България. Любов от пръв поглед! След първото изречение от устата на Росица Букова, след завръщането и от там, знаехме, че тя ще обърне света и ще заведе нашите деца там.
След по-малко от два месеца планиране и организация, през месец Септември стартира нашият най-нов проект „Ел Пасо”. Седем деца от дома за деца лишени от родителски грижи в с.Доганово, на възраст между 7-9г. започват да посещават два пъти в месеца ранчо, намиращо се до с.Ковачевци, за да се учат да яздят, да се грижат за животните и за себе си сред природата. 
С много усилия и изобретателност успяхме да направим минимален бюджет, така че да започнем  бързо с това ново начинание. Всеки месец се нуждаем от 500лв. за да осъществяваме две посещения, които ще траят от около 6 до 8 часа, според програмата на децата в училище, пътната и климатична обстановка. Средствата ще се използват за транспортни разходи, закупуване на подходящи облекло и обувки, консумативи и храна .  Мястото на което се провежда проекта и труда на всички хора  са безвъзмездни. Освен собствениците и още един треньор, ще има постоянно с децата един педагог и доброволци.
Ранчо „Ел Пасо” (http://elpaso.bg ) съществува от около 2 години и негови собственици са двама млади чужденци Вероника и Мартин. Животните там се отглеждат на свобода, без конюшни, обори и огради. Вероника се занимава с Хипотерапия ( въздействие и лечение на хора  чрез конете) и с това иска да занимава и нашите деца.
Благодарим на всички които откликнаха в толкова кратък срок за организацията!
Пожелаваме си успех в набирането на средствата, а на децата много забавления и много нови знания и умения!

# 1
  • sofia
  • Мнения: 7 477
На 21.09. децата от с.Доганово,заедно с педагог и доброволци посетиха за първи път ранчото и се запознаха със своите домакини и приятели.Независимо от лошото време всички се забавляваха и бяха доволни от времето ,прекарано в полите на Витоша и в компанията на животните в ранчото.
Запознаха се с телетата,кончетата и най-игривите кучета ,които бяха срещали до този момент.
Вероника и Мартин им разказаха за живота в ранчото ,за правилата там ,какво трябва и не трябва да се прави когато са близо до животните.Децата разбраха как се наричат мъжките кончета и как женските.Някои вече си имат своите любимци.Децата веднага пожелаха и бяха качени на неоседланите жребци,които са подготвени за подобни срещи с мълчуганите.
След кратка разходка(заради проливния дъжд през целия ден) из пасищата на ранчото, всички ние бяхме стоплени и нахранени с най-вкусния гулаш,специално приготвен от Вероника .

Следващото посещение предстои скоро ,децата нямат търпение ,а ние сме не по-малко щастливи от възможността да сме със всички тях.

# 2
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
Вчера, 8 Октомври, децата отново посетиха ранчото. Беше невероятен ден, имахме късмет и докато бяхме там не валя и една капка дъжд. Беше малко по-студено, но децата бяха облечени добре и това не им попречи да пояздят както в заграденото пространство, така и на свободен кон навън. Може да ви се струва невероятно, но ефекта от посещенията там е вече налице. Децата,  които първия път се плашиха от животните и не бяха сигурни, вчера вече бяха нетърпеливи да се качат на конете, да отидат до телетата, да се разходят из полето, да приготвят масата за обяд и да помагат с миенето на чиниите.
Невероятните ни домакини, бяха приготвили, екзотична и за нас възрастните игра с бали сено, които бяха разпръстнати по полето и децата трябваше да търкалят, после се мятаха върху тях и си играха.
Педагожката, която ги придружаваше и този път, сподели че две седмици децата са броили дните и са питали всеки ден кога ще отидат пак при кончетата. Мисля, че търпението им беше оправдано и изкарахме невероятен ден, а в очите на децата се виждаше само радост и щастие.
За следващия път програмата започва да бъд еоще по-сериозна. Децата вече ще бъдат разделени и ще дежурят за приготвянето на храната, подреждането на масата и измиването на чиниите, а възрастните само ще помагат. Ако времето е хубаво се обмисля и първо бойно кръщене за работа със земята, да изорат и наторят парче земя което напролет да засадят със зеленчуци.
Стискайте палци времето да е все така благосклонно към нас   bouquet

Последна редакция: нд, 09 окт 2011, 14:47 от Karish

# 3
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Сряда, 19.10. е следващото посещение в ранчото.И дано хубавото време да е с нас Hug

# 4
  • sofia
  • Мнения: 7 477
На 19.10 децата от дома в с.Доганово посетиха за пореден път ранчото и се срещнаха със своите приятели-Вероника,кончетата и всички многобройни обитатели там.

Варихме си яйца,пекохме си картофи(по предложение на Катето -необелени  Mr. Green) ,мазахме филий с топено сирене и се умазахме порядъчно Simple Smile
Децата яздиха, водиха конете ,помагаха в оседлаването , дежуряха около печката.Храниха конете с моркови и междувременно и децата ръфаха с тях Twisted Evil
После играхме на поляната(една от всички) , скачахме с чували и се въргаляхме .Най-вече децата, Вероника и кучетата.Времето беше прекрасно и около 18.00 ч. си тръгнахме.

# 5
  • пловдив
  • Мнения: 2 363
Добре де, снимки на децата разбирам, че не може, но доказателствен материал - опечените картофи и умазани придружители да бяхте пуснали.... и ние да се порадваме отдалече, като не можем да се насладим на това приятно преживяване лично  Laughing
Браво момичета! Мога да си представя усмивката и щастието в очите на децата  Hug

# 6
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Добре де, снимки на децата разбирам, че не може, но доказателствен материал - опечените картофи и умазани придружители да бяхте пуснали.... и ние да се порадваме отдалече, като не можем да се насладим на това приятно преживяване лично  Laughing
Браво момичета! Мога да си представя усмивката и щастието в очите на децата  Hug

Ани, имам доста снимки във фейса (вкл. и на децата в дале4ен план ) от ходенията в ранчото. Някои ще качим и в новия сайт.
Взимаме си бележка, от сега нататък ще снимаме вси4ко Twisted Evil

# 7
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
Днес 12 Ноември, бяхме отново с децата в Ел Пасо. Беше МАЛКО  Mr. Green студеничко, но нищо особено за нас  Crazy , някакви си - 5 градуса сутринта и после не ги следяхме  Joy
За съжаление днес бяха само 5 дечица с придружители и бяхем за всяко дете възрастен и се позабавлявахме както си трябва.
Някои от нас  Embarassed се пробваха да цепят дърва, НЕУСПЕШНО, но поне помагахме за пренасянето им до печката. Децата пояздиха без седла из полето около час и половина, тъй като се оказа че така е доста по топличко  Laughing  за тях. Температурата на конете била доста по-висока от нашата  newsm78 .Пихме топъл шоколад, правихме си обяд, 
Две момичета ни показваха как хващат конете си из полето и ни обясняваха какво правят, как го правят. След като хранихме конете из полето с моркови децата  помагаха след това да решат конете. Накратко  Wink хем беше приятно хем много полезно, отново научихме много нови и интересни неща. Следващия път сме решили да правим състезание по цепене на дърва  Joy да видим дали ще има с какво да запалим печката или ще се върнем на шушулки замръзнали.

Благодарим на домакините отново и на нашата доброволка и вечна приятелка на всички деца от Доганово  - Ваня!

# 8
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Следващото посещение ще бъде на 23.11, сряда.
Все още търсим гумени ботушки, номера 31-35 , няма зна4ение цветове . 7 броя .

Благодарим   bouquet

# 9
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Привет отново на всички  Simple Smile

Вчера, 23.11., сряда децата отново бяха на любимото си място сред природата .Следобеда премина в игри и закачки, разходка и езда.
Сладурите се разделиха на две групи ( както обикновено). Едната отиде да си "хване" кончетата за да яздат , а останалите почистиха с наша помощ територията около ранчото. Събирахме боклуци , натрупали се от главния път към ранчото , напълнихме един чувал ( малък  Crazy) и го връчихме на Мартин.

През това време първата група с помоща на Вероника и останалите възрастни вече се връщаха , готови да предостъпят кобилите на втората група. Вероника беше успяла да им разкаже за планината отсреща, върховете и за това къде от време на време се появява дядо Коледа. Децата отново яздиха без седла поради факта ( който за мен бе неизвестен) , че така ще е по-топло за децата. От пролетта започваме уроци по оседлаване.
 
Някои с подкрепата и усиленото съдействие на г-ца Силвия от дома дори успяха да потанцуват и попеят на и около бидоните из полето Joy
Преди тръгване по залез слънце всички дружно похапнаха плодове , пиха мляко с какао и........писаха писма на дядо Коледа, които Вероника обеща да предаде .КАК?
Децата вече знаеха за посещенията му на високия близък връх на Витоша и всички решиха една от кобилите, които много обичат и яздят да се качи до този връх и да остави писмата. ВЕСНА ще бъде техния пощальон , а ако се наложи и ФАНИ ще е с нея.
Писмата не отнеха много време , ние помагахме и в крайна сметка  задачата бе изпълнена . Децата бяха невероятно ентусиазирани и превъзбудени , съсредоточени върху желанията си и ние големите май повече от тях се превъзбудихме #Crazy
Сега остава ФАНИ и ВЕСНА да  отидат до дядо Коледа и да чакаме една прекрасна Коледна изненада в ранчо Ел Пасо.

Специални благодарности на Ваня Топалска и персонала от дома.Вероника и Мартин си знаят , децата ги обожават , ние сме щастливи да ги познаваме:love:
На тръгване имаше реплики от сорта: " Искам тук да живея", "Не ми се ходи пък......" , " Г-жо, хайде още малко , моля....."

За щастие не се наложи да ползват гумени ботуши, времето беше страхотно. Децата бяха идеално екипирани, благодарение на хора като всички вас.

Следващото им качване ще бъде скоро  Peace

Послушното джудже от мястото на събитието- РОСИ Mr. Green

# 10
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
Мисля, че освен вълшебна Коледа, много усмивки, уникална гледка,невероятни усещания, от този проект се разждат и няколко нови писатели на къси разкази  Joy

Роси, благодаря ти, днес  като ми разказа и сега като чета, все повече си мисля, че това може би ще се окаже най-вълшебното нещо, което се е случвало за децата и за нас.
След тази тежка година на много загуби, знам че има един човек, който гледа и г-жа Силвия и децата и нас и е най-щастливия ангел там горе и нещата, за които е живял и може да се каже дал живота си, се случват. Сред персонала има все повече  като г-ца Силвия, има все повече хора, които се интересуват от съдбите на българските деца, а децата са все по-щастливи и дано скоро да имат всички семейства!

# 11
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Мисля, че освен вълшебна Коледа, много усмивки, уникална гледка,невероятни усещания, от този проект се разждат и няколко нови писатели на къси разкази  Joy

Роси, благодаря ти, днес  като ми разказа и сега като чета, все повече си мисля, че това може би ще се окаже най-вълшебното нещо, което се е случвало за децата и за нас.
След тази тежка година на много загуби, знам че има един човек, който гледа и г-жа Силвия и децата и нас и е най-щастливия ангел там горе и нещата, за които е живял и може да се каже дал живота си, се случват. Сред персонала има все повече  като г-ца Силвия, има все повече хора, които се интересуват от съдбите на българските деца, а децата са все по-щастливи и дано скоро да имат всички семейства!

Да, Кари, това спокойно можем да наречем " Проекта в памет на г-н Емил Дунчев".
И без твоето разрешение, ще поствам 4аст от постинга ти във Фейсбоок. Twisted Evil

# 12
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
Скъпи приятели,
Mолим за съдействие във връзка с много важна появила се нужда за децата от дома в с. Доганово. Общината в гр. Ел. Пелин няма да може да осигури пари за закупуване на зимни гуми за микробуса, който ползват децата. Това означава, че тези деца остават без транспорт за зимните месеци. Което пък от своя страна ги обрича на постояннен престой в дома, нещо което е немислимо и крайно незд...равословно. Ще пропаднат коледните им излизания, останалите им ангажименти, качването на децата в ранчото и до пролетта всички те ще са затворници в собствения си "ДОМ". Молим за съдейсвтие, изразяващо се в дарение на 4 гуми или контакт с фирма вносител (производител) за да коментираме евентуално намаление на цената при закупуване. Разчитаме на всеки един от вас, който би могъл да ни съдейства да помогнем за разрешаването на този проблем. Разполагаме с точната информация за гумите и очакваме оферти, подкрепа, идеи......
 
Размери на гумите за Мерцедес 208D -  ‎4 зимни гуми  - 215/70R 15C .

# 13
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Скъпи приятели,
Mолим за съдействие във връзка с много важна появила се нужда за децата от дома в с. Доганово. Общината в гр. Ел. Пелин няма да може да осигури пари за закупуване на зимни гуми за микробуса, който ползват децата. Това означава, че тези деца остават без транспорт за зимните месеци. Което пък от своя страна ги обрича на постояннен престой в дома, нещо което е немислимо и крайно незд...равословно. Ще пропаднат коледните им излизания, останалите им ангажименти, качването на децата в ранчото и до пролетта всички те ще са затворници в собствения си "ДОМ". Молим за съдейсвтие, изразяващо се в дарение на 4 гуми или контакт с фирма вносител (производител) за да коментираме евентуално намаление на цената при закупуване. Разчитаме на всеки един от вас, който би могъл да ни съдейства да помогнем за разрешаването на този проблем. Разполагаме с точната информация за гумите и очакваме оферти, подкрепа, идеи......
 
Размери на гумите за Мерцедес 208D -  ‎4 зимни гуми  - 215/70R 15C .


Гумите са намерени. Утре се надявам да са сложени и едва тогава (като ги видя на буса) , ще кажа на 100% "гуми има"  Twisted Evil

Закупили сме гумени ботушки за децата, имаме и дарени също от Луна Hug. Децата за съботното ходене са на напълно екипирани. Е, и предпочитам да не вали каквото и да е Mr. Green

# 14
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
Така, първо да кажем, че гуми се намериха и за двата буса - 8 бр. , напълно, тотално дарени  Mr. Green
 
Благодарим на нашия дарител, който желае да остане в анонимност -  млад човек живеещ, учещ и работещ в чужбина. Той се свърза с нас, пожела да закупи гумите и го направи, за два дни чрез своя приятелка в София.

Другите 4 гуми, ще бъдат поставени в понеделник и са дарение от фирма МИШЕЛИН България.
Благодарности на г-н Димитър Спасов, който реагира веднага на нашата молба да помогнат.

С това исках само да ви съобщя, че децата ще пътуват напълно безопасно през зимния сезон!

Последна редакция: сб, 10 дек 2011, 23:32 от Karish

# 15
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
Благодарение на закупените гуми, днес, децата от Доганово отново посетиха ЕлПасо. Казвам благодарение, защото в противен случай план Б, беше да не ходим, а чак за Коледа директорката да уреди друг транспорт, понеже би било много опасно в планината да се качва бус без зимни гуми, да не кажа самоубийствено, незаконно и т.н.

Та  Mr. Green "Очерци по ЕлПасовските приключения 2"

Хареса ми заглавието и ако, другите пишещи минидокладчетата, се съгласят ще продължа в този тъй популярен стил ............................

Днес, времето напук на всичко и всички беше УЖАСНО хубаво. Целия ден ни огряваше прекрасно слънце, та чак се припичахме. Е, отвреме навреме се прибирахме близо до печката за да не замръзнем от декемврийското слъчице, НО не усетихме и за миг СТУДА........
В сърцата на всички деца и най-вече в очите, се четеше топлина, радост, свобода.................Усмивките им стават все по-широки и по-широки. Трудно се описва, може би трябва да си вземем и писател с нас, за да може да ви пресъздава чувствата и емоциите, но докато намерим подходящ, ще ни търпите нас с нашите излияния  Joy

Децата днес малко позакъсняха  ooooh! имали са малки проблеми по пътя, изключително и само стомашни  Laughing Докато един е .......връщал закуската, а другия се е подигравал и той е започнал, и така се наложило малко да почиват, да се освестяват и така им беше започнал прекрасния ден. Но дойдоха  поизмиха се от преживяното, подишаха чист въздух и започнаха да дивеят.
Нашата домакиня беше сготвила топла манджа и тъй като не искахме да изстива първоначално имаше време само за разходка и гоненица по полето. Отидохме до групичка коне, дадохме им моркови и се върнахме да похапнем.
След хапването имаше свободно време за да се помотаят, да пощуреят и да им спадне храната, с цел да дойде и най-чаканата от тях част на деня - ЯЗДЕНЕТО.
НО, да е чакана, да е чакана, КОЛКО да е чакана  Joy Оказа се, че имало и други забавления в ранчото, толкова впечетлителни, че накрая не искаха да се качват на конете  Joy
През почивката децата намериха начин и влязоха в къщичката на зайците, помагаха и гледаха как се оседлават няколко коня, храниха с моркови, играха с котките и кучетата.
Тук ще спомена, че към екипа на Мартин и Вероника в ЕлПасо се е присъединил Иво, техен приятел, който ще живее там. Когато пристигнахме той беше започнал да строи къщичка за куче. Децата не го отбелязаха това много много, НОООООООООО изведнъж се присламчиха към него и започнаха да му помагат един по един  Joy Естествено, доста е трудно 7 деца и един възрастен да строят ЕДНА къщичка за куче, затова мъжете започнаха да им показват как се секат дърва. Оказа се, че по-голямо забавление от това няма на земята, започна надпревара кой да е секача  Joy и толкова се разгорещиха, че когато ги викнаха да яздят имаше реплики от рода "ОХХХХХХХХХХХ, айде да се НАЯЗДЯ и да свършвам"   hahaha
Сеченето на децата бе прекъснато от невероятно шоу, от което мъжете в ранчото останаха без дъх ( едната от жените се включи с пълна сила в цепенето на дърва). Нямаше мъж, който да не изцъка с език, да не я похвали и да не си я поиска за жена, защото освен, че цепи дърва, тя е прекрасна, красива, умна и добра! А ДЕЦАТА, те я обожават, защото тя е винаги лъчезарна и освен в рядките случаи когато се налага да е строга  Crazy тя се забавлява с тях много и те я обичат безкрайно! ПРЕГРЪЩАМЕ ТЕ, МАЛКО МОМИЧЕ, С ГОЛЯМО И УСМИХНАТО СЪРЦЕ!

Отново ни дойдоха нови идеи, изникнали от тази ситуация, които се надяваме да осъществим. На децата им харесва да правят разни неща с ръцете, със земята и се надяваме, че освен всичко ще започнем лека полека да ги учим и на занаяти.

За ездата и конете, какво да ви кажа.....няма по-щастливи деца на земята от тях, когато се качват на коня. Повечето от тях вече управляват сами кончетата. Днес яздиха със седло в загражденията и ги пускаха сами да държат юздите и се справят прекрасно, най-вече, много много им харесва.
Споделям, че едно от децата заеква, НО когато е в ЕлПасо говори плавно и ако човек незнае няма как да разбере, че има проблеми с говора. Психоложката на дома сподели, че този ефект изчезва веднагически когато се върнат и детето отново заеква.

Незнам дали успях да предам всички емоции, които изплуват горе в планината, но случайни неща няма и се надявам ЕлПасовските приключения да са все така приятни.   bouquet

Последна редакция: сб, 10 дек 2011, 23:40 от Karish

# 16
  • sofia
  • Мнения: 7 477
 Crazy Кари да каже кой поред е номера на Елпасовските преживявания Twisted Evil

Вчера, 27.12. беше поредното ходене на децата в ранчото и то се превърна в приключение, включващо пързаляне с найлони, кетерене и криене из балите със сено и ..........дълго чакане на белобрадия старец.
Децата дойдоха в указаното време , ние ги посрещнахме , а в топлата, пригодена за деня кухня(всекидневна и всичко останало) ги чакаше вкусен гулаш, приготвен от домакина Мартин. Децата като че ли най-много искаха да видят Иво ( приятеля на домакините, който вече живее там ) и тръпнеха да погледнат какво става с къщичката на кучето, която и те строиха  предния път. Къщичката беше готова, а те леко разочаровани Mr. Green  Денят им в ранчото започна с пързаляне с чували( найлони) , а около тях по пързалката бяха и всичките кучета (около 5) . Били ( огромен грухтящ добряк) бе най- активния на пързалката и активността му се изразяваше в това да спира по какъвто и да е начин пързалянето. Особено моето Joy
 Децата обядваха , много им харесва гулаша, а той пък е приготвен от екологично месо от тамошните бикове.
След обяда с пълни стомаси се запътихме към полето с кобилите за да им дадем моркови . Решихме да не яздят ,  а да поиграят около конете, да ги разходят и просто да са около тях. Иво водеше децата, ние просто бяхме излишни  Mr. Green, а децата го следваха като войни вожда си. Бяха много смешни. Пресякохме реката и с пълна газ се тичаше в посока кобилите. Търсеха Весна за да я питат дали ще се качва в планината за подаръците им от дядо Коледа. Повярвайте ми, няма такава емоция, не може да се опише с думи гледката.
Даваха моркови, играха с вечните бунтари- джакръселите , галиха кончетата и им говореха , скачаха по балите с Иво, криха се из тях и така докато не стана време да се връщаме в базата Crazy за да се подсушим и преоблечем, в очакване на изненадата. Подготвихме сладка трапеза, подредихме всичко и зачакахме Joy

В един момент телефона на Вероника звънна и нашия приятел Влади й каза, че е намерил Весна, натоварена с чували , идваща от планината. На децата очите станаха на понички , стаята утихна и в един момент както седяха само се видя облак от тичащи полуголи деца, които се струпаха на студа отвън . Виждаше се Влади, който водеше кобилата Весна , в мъглата се виждаха ясно силуетите им , децата потропваха превъзбудени, а ние се суетяхме повече от тях. Мале, каква суматоха настана. Колкото и да се опитвахме да ги укротим (заради кобилата) положението бе леко извън контрол. Вероника и Иво поеха чувалите от Весна, а децата са втурнаха да я милват и целуват, да й благодарят.
Влади я отведе при останалите кобили и се върна при нас. През това време ние раздадохме подаръците , децата хапнаха сладко и плодове, поеха си дълбоко въздух и се насладиха на подаръците си. Тръгнаха си около 17.00ч. и както разбрах днес, са заспали веднага в буса. Така чак до дома в Доганово. За първи път не са повръщали. Обикновено така правят заради завоите.

Вчерашният ден аз няма да забравя, какво остава за децата.
За всичко това "вина" имат Вероника, Мартин, Иво, Влади и всички хора, които посещават ранчото и бяха закупили подаръците за децата. Хората (няма да казвам имена  Twisted Evil) бяха дошли специално за събитието горе в работен ден. Бяха се организирали и подариха специални моменти на децата.
На нас също.

Днес има отново много хубави новини, свързани с проекта, а те са, че МО(министерство на отбраната) ще дари не малко количесвто движима собственост за нуждите на проекта. Обиколката ни днес в поделенията около София с Мартин и Оля(директорката на дома) даде резултати, които дори и ние не сме очаквали. Когато финализираме детайлите, ще пишем . По тази част от проекта работим от около 2 месеца и сме особено радостни,  че има резултат. Стане ли, там горе в ранчото ще направим едно място, което ще е подарък за тези и за всички деца след тях, които ще се включват в този проект. Да се грижат за себе си, за животните, да се трудят и учат на навици, да оцеляват, да отглеждат животни и растения, да яздят..... Идеи имаме МНОГО и ще ги осъществим, както с подкрепата на хората от ранчото, така и с всички вас, които ни помагате и  в момента. Много сте, благодарим ви!

Снимки по-късно на сайта и на фейсбук  Simple Smile

Последна редакция: ср, 28 дек 2011, 22:35 от lavender

# 17
  • Мнения: 234
Здравейте lavender и Karish!
Много се радвам, че и в България вече има организирана такава езда-хипотерапия. И нашите деца със специални нужди имат нужда от нея, колкото по-често, толкова по-добре. Въпроса ми е, дали в това ранчо има/или ще има (в бъдеще) възможност и деца с увреждания да правят хипотерапия? Така да се каже, ще има ли рампа, от която да могат да се качат (за инвалидни колички) и евентуално тоалетна пригодена за това (с по-високо седало и необходимите дръжки за извършването на прехвърлянето; мивка на подходяща височина и т.н.)? Тъй като и нашата организация ( Сдружение Спина бифида и Хидроцефалия) е нова и тепърва ще създаваме контакти с различни организации и фирми, когато прочетах темата си помислих, че ще е много полезно да влезем в контакт с вас и да разберем какви са условията в това ранчо. Тук, в чужбина, тази терапия се поема от здравната каса и децата ходят един път седмично на хипотерапия. За съжаление в България все още това не е така...
Ще се радвам на всяка информация в тази връзка...
Благодаря ви предварително   bouquet

# 18
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
Здравейте lavender и Karish!

Здравейте,
За съжаление чак такива удобства все още няма. Ранчото е процес на строеж, тъй като се гради едва от 2-3 години. Честно да си кажа там даже няма удобства, такива каквито ние сме свикнали да има в съвременния свят. Пътя до там е почти черен, в самото ранчо всичко е с естествени пътеки, колички биха минавали много трудно. Собствениците се придържат към природосъобразния начин на живот, въпреки че има и доста съвремнни техники там - като сателитна телевизия, интернет, фотоволтаични колектори на енергия ( електричеството в ранчото се добива само от светлинна и слънчева енергия).
Това което мога да направя е да питам дали имат принадлежности за езда за деца с различни двигателни проблеми и как биха могли да осъществят евентуално нещо такова.
Надявам се, че съм отговорила на въпросите. Можете да ни търсите за други такива и на нашите телефони или на e-mail адреса.

  bouquet

# 19
  • Мнения: 234
Karish, благодаря за бързия отговор   bouquet
Ами и аз така си помислих, че още всичко е ново и евентуално още в строеж и ако е възможно, един вид, да се предвидят тези неща, ако има желание от страна на собствениците на ранчото, разбира се, и затова побързах да “пусна“ и нашата идея тук... За да не е твърде късно после...
Нищо не пречи всичко да е природосъобразно, но и да е подходящо за деца с увреждания. Но явно това няма да е ранчото за тях...   Wink Ще се надяваме в бъдеще и други млади хора да имат подобни идеи и да са готови да работят и с деца със специални нужди.
Идеята е страхотна и се радвам, че така се стараете и помагате на толкова дечица от домовете   bouquet
Продължавайте все така и за напред! Успех!
  bouquet

# 20
  • sofia
  • Мнения: 7 477
По принцип това е ниша в социалните услуги. На самите собственици едва ли им беше хрумвало да правят това, което в момента поравят за децата от Доганово ако нес е бяхме натресли ние Twisted Evil

Според мен по-скоро трябва да се мисли за проект с финансиране , за да се изгради всичко необходимо за деца с такива потребности. Може да се мисли и кандидатства Peace
Ще разпитаме скоро дали в момента има възможност , но според мен за сега ще е трудно проходимо за децата.

# 21
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
"Очерци по ЕлПасовските приключения 4"  Mr. Green Joy (едно си баба знае, едно си бае)

Вчера беше поредното ни ЕлПасовско приключение с децата от дома в с.Доганово. Аз(Кари) и нашата приятелка и добровлка Ваня потеглихме от София към ужасно снежната Витоша Simple Smile . Пътувахме бавничко, че всичко беше заледено, а пътя към Ел Пасо е с доста завои и тесен. Пристигнахме навреме и започнахме приготовленията за да можем да посрещнем децата и да се захващаме за забавленията и работата. Вероника беше започнала да прави обещаните спагети за обяд и ние се включихме къде с компания, къде с малко помощ. И започна голямото чакане  Cry За съжаление децата закъсняха доста и дойдоха чак към 13:00 часа. Времето беше много променливо и за първи път разбрахме какво е да си в планината през зимата, на всеки десетина минути ту грейваше слънце , ту задухваше виелица. Бяхме предвидили дълго пързаляне преди обяда, но го съкратихме, а и на децата бързичко им стана студено и мнооооого мокро Simple Smile . Започна първото преобуване и преобличане, след това хапнахме вкусни спагети, постоплихме се, поприказвахме и се подготвихме да излизаме.
Тъкмо излязохме и искахме да тръгваме на разходка и езда и изникна проблем с конете и всички се втурнаха в посока развълнувалите се коне. С надежда, че нашия приятел Валди ще се включи с по-научно обяснение на проблема, само ще кажа, че един от жребците беше влязъл при кобилите и затова всички бяха в паника. На първо "четене", какъв ли проблем може да създаде един жребец на кобилите, но явно нещата бха сериозни, защото същия този жребец получи закана от Мартин да бъде вързан няколко дни докато се успокои явно. Естествено добрата душа на Мартин не издържа и още преди да си тръгнем коня вече беше пуснат Simple Smile.
След като вълненията отминаха тръгнахме на много кратка разходка, естествено в най-голямата виелица Sad , да нахраним кончетата с моркови и да пояздят децата за по няколко минутки. На някои им стана много студено и бързо тичаха обратно, но накрая всички щасливи и много боси пред печките пиеха горещ шоколад, смееха се и гледаха доволни. Оказа се, че имаме и музикант сред нашите млади приятели, който ни посвири на една тарамбука и присъствахме и на безплатен концерт. ( Уточнявам, че в дома идват музиканти, които обучават част от децата на ударни инструменти. ) .
За съжаление децата тръгнаха по светло и пропуснаха най-прекрасния залез, който сме виждали там досега, но се надявам, че тепърва ни предстоят още много такива, както и невероятни преживявания, а лятото и за по няколко дни.
Благодаря на Вероника и Мартин за търпението и гостоприемството и на всички техни гости в ранчото, които всеки път помагат и приемат децата като свои.   
А на Ванчето какво да кажа  Mr. Green нямам думи, Благодаря ти Ваня, че си с нас и се надявам още дълго да си наоколо. bouquet

# 22
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
В събота, 24 март, предстои подновяване на посещенията в "ЕлПасо". Незнам за децата, но ние сме изключително развълнувани, че след двумесечно прекъсване ще ги зарадваме  и ще започнем със сериозната работа  Mr. Green
Подготвяме много изненади за децата, придобиване на много нови знания и ще се радваме да ги споделяме с вас непрекъснато. Ще имаме в ранчото наша си градина, за която децата да се грижат , с овошки и зеленчуци, а много скоро децата ще си имат и техен дом там, за който също да се грижат напълно оборудван и където,надяваме се да изкараме с тях голяма част от лятната ваканция.

  bouquet

# 23
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
Обявяваме сезона за открит  Mr. Green  Party  Party

Малко се забавихме с отчета, но ще  ни извините, бяхме унищожени от умора след двумесечно мързелуване под юрганите.

И така след два месеца прекъсване, поради неблагоприятните климатични условия, децата от Доганово се завърнаха в ранчо ЕлПасо на 24 март(събота). Всичките седем - здрави, засмяни и с голям ентусиазъм пристигнаха към 11:00 часа заедно с госпожица Силвия. Там ги чакаха всички постоянни посетители - Влади, Светльо, Мария, малката Влади,Иво, Мартин, Вероника, конете, кучетата, котета ииииииииииииииии прасетата Simple Smile Simple Smile Simple Smile.

Денят започна с разходка и яздене. За съжаление малките ни приятели, явно са отвикнали и имаше много мрънканици, изморени,но най-накрая все пак всички бяха доволни защото пояздиха и поиграха на воля.

След вкусните "брамбуреци" ( огромни картофени кюфтета), които беше приготвил Мартин, починахме малко и се насочихме с интерес към изненадите, които ни беше приготвил Иво. Първо видяхме истинска военна палатка, после Иво ни показа как се разпъва, а пък децата ни показаха как за секунди могат да я напълнят с маса и столове и да се риентират, още по-бързо, къде са чашите и питиетата Simple Smile. И тъкмо като по поръчка запръска и дъжд, от който се скрихме в палатката.

За щастие малкото дъждовни облаци искаха само да ни сплашат , но видяха че не се даваме и запрашиха нанякъде. А ние, се отправихме за поредното приключение с нотки на полезност Simple Smile . Всеки път когато посещаваме ранчото освен, че учим различни неща, ние помагаме и за отглеждането на животните, за почистването на тревните площи. Така, че този път се отправихме да почистваме купчини съчки, които Иво беше събирал за да почисти покрай реката. Запалихме и огън.

И за съжаление на най-итересното нямахме фотоапарат. Гледката на десетина дечурлига, гонещи прасета, затъващи в галта и ....... на прасетата, хвърлящи се да уловят мъничетата, е гледка която едва ли някога ще видя отново. Стресната от видяното се опитах да ги извадя от там, но никой не ме чуваше Simple Smile Simple Smile Simple Smile естествено, къде къде по-интересно беше гонитбата с две огромни прасета и десетина мънички ( и нямам предвид децата )  Simple Smile Simple Smile Simple Smile  и хвърлянето в калта Simple Smile Simple Smile Simple Smile .

Децата бяха доволни!

Скоро отново ще сме там и надяваме се все по-често.

# 24
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Основната ни дейност, както повечето от вас знаят, е в полза и за благото на деца в риск от изоставяне, деца растящи без родителска грижа и семейство, младежи напускащи държавните институции. Постигаме целите, не чак толкова тихомълком вече 7 години, с най-различни средства – участие в работни групи за промяна на законодателството, писане и изпълнение на по-малки и по-големи проекти, организиране и участие в протести, ежедневна подкрепа на семейства в крайна бедност чрез морална, материална и специализирана помощ. И всичко това е супер, защото искаме да го правим и да се случва. Оказва се обаче, без да сме водили точна статистика, че може би едва 10% от нашата работа е това,  което помага пряко на децата и техните семейства.

        В   6 града на България  всеки ден, по средно 10  доброволци, дават от своето време за постигане целите на организацията. Още безброй други като тях, които намират по час-два-десет  всяка година,  помагат за да върви всичко в нашата невероятна машина, наречена ДБМ.

Всъщност се оказа, доказа и показа, че 90%, за съжаление, в нашата работа не е, ама въобще, свързана със социалните дейности.

Всичките тези десетки доброволци помагат ежедневно в товаро - разтоварна дейност на дарения, подреждане, подбиране и привеждането на даренията във вид, който да можем да дадем на децата. Преносно-превозни действия се извършват по няколко неофициални канала, специално за нуждите на ДБМ – куриерските фирми ряпа да ядат пред нашите приятели(дарители), поемащи вече няколко години превозването на дарения от София и до всяко едно от звената и други градове.

Организирането на базари, партита и различни акции за събиране на средства и дарения са едно от любимите ни неща и можете спокойно да ни възложите това задължение по вашата сватба, кръщене на детето ви или фирмено парти и то ще бъде изпълнено с лекота, без да разберете, че сте организирали събитие и да дойдете като на гости на собственото си парти. Десетки хора, които в повечето случаи не са се виждали на живо „запретват” клавиатури и започват да правят рекламни материали, сувенири, прессъобщения, покани, резервират зали, кетъринг, намират водещи на събития.

И много други дейности извършват нашите доброволци занимаващи се със социални дейности......

 

Черешката на тортата обаче, прибавихме в актива си в последните около два месеца.

Това ще е един кратък разказ за 7 деца, 2 военни фургона и една жена, както и някои дребни нещица.

Децата са нашите най-малки приятели от дома за деца до 18г. в с.Доганово, участващи в проекта „ЕлПасо”. Проектът стартира през Август 2011г. Жената е двигателя на цялата тази огромна и сложна машина ДБМ, Росица Букова, вечно тичащата, вечно координиращата, вечно правещата, както ще разберете и от фоторепортажа по-долу. Със сигурност първите герои на разказа са обичайни за нашата фондация, постоянни участници в събитията, но фургоните, ах фургоните…те са вече нещо ново.

  Тъй като ранчо „ЕлПасо” е новопостроено стопанство от няколко млади ентусиасти, там нямаше такива битови условия, каквито ни се иска да имат децата, които се обучават на езда, грижи за животни, растения и много забавления. Така че, се зароди още в началото, идеята да се обърнем към Министерство на отбраната да ни дарят няколко вещи (приспособления, придобивки, движими вещи) за да помогнем децата да се чувстват още по-добре в ранчото, да си имат свой кът, за който да се грижат . Речено-сторено, след като има идея, тя трябва да се следва до край, който край беше факт точно преди седмица на 29 март с превозването на два военни фургона за целите и нуждите на децата от с.Доганово. Цялата масирана операция отне около 3 месеца, десетки официални писма и мейли  между министерството, община Елин Пелин, където се намира дома, ДБМ, директорката на дома, дарители и приятели от ранчото. Дарението от Министерство на отбраната е в полза на дома в с.Доганово и за целите на два проекта - нашия „ЕлПасо” и шивашко ателие за децата в дома. То включва 2 военни фургона, полева кухня, пълно обзавеждане за кухня от тенджери, чинии, черпаци и прочие други дребни неща, дюшеци, походни легла, палатки, походни столчета, сгъваеми маси, спални чували, одеяла, възглавници, лопати.

  За съжаление министерството и община Елин Пелин не можеха да осигурят транспорт и с това се зае нашата крехка, но ужасна упорита „основа” на фондацията – Роси.

  Трудното започна, когато установихме, че единственото превозно средство, което може да извози фургоните е „Седлови влекач с равно седло”. ДА и ние се ококорихме при това словосъчетание, не само Вие. Е, разбрахме, видяхме и намерихме такова нещо за една седмица и се преквалифицирахме междувремнно, което пък е и полезно в края на краищата. Когато няма да има вече нужда от нашата организация, АМИН, ще можем да се насочим към всякакви логистични дейности.


Изключително сме благодарни на МО, общ. Ел. Пелин, Оля Ленкова, екипите на поделенията в гр. Божурище и с. Доброславци, РУП гр. Ел.Пелин, които подсигуриха полицейския ескорт и най-вече ....... на Володя, сърдечни прегръдки от всички нас!

Има снимки на стената ни във фейсбук Twisted Evil

# 25
  • sofia
  • Мнения: 7 477
От този месец започваме интерсни дейности в ранчото. Собствениците са подготвили на децата терен за зеленчуково-плодна градина. Идеята е децата да се грижат за зеленчуци, които с наша помощ ще отглеждат и ако има по-сериозна продукция, да носят за всички деца в дома в с. Доганово. Вече са закупени овошки и е обособено място за билки, които обичат влага. Обосебена е и градина за зеленчуците. Проучването на терена показа какво ще вирее там и за момента не можем да си позволим сами да си закупим необходимите семена и разсад. След съгласуване  стигнахме до извода, че ще молим за няколко неща. Тях ще садим и отглеждаме. Височината на терена е 1260м. и приемаме  идеи  Crazy Предпочитаме , който има възможност да ни дари директно разсад и ние ще го насадим.
1. Фасул
2.Домати
3.Моркови
4. Тикви
5. Тиквички
6. Магданоз
7.Краставици
8. Лук

Благодарим предварително   bouquet

# 26
  • sofia
  • Мнения: 7 477
На 12ти април , Велики Четвъртък , отново бяхме в ранчото.
Децата пристигнаха  на време , очертаваше се страхотен ден, какъвто и стана . Ваня остана с децата в ранчото, а Роси и Вероника поеха към Самоков, където имаха среща с местен собственик на дърводобивна фабрика. Защо? Защото идеята е военния фургон да придобие вид на къща и задачата бе да просим дърво за облицовка на фургона. Обещанията са за дарение на този дървен материал, а  хората от ранчото ще свършат останалото.
Докато Вероника и Роси отсъстваха, Иво, Ваня и Мартин разходиха  децата и  им показаха вече изораната площ за зеленчукова градина. Запознаха  ги с идеята за тази градина и  им показаха вече засадените овошки. Разказаха им какво ще правим всички ние освен ездата и грижите за кончетата.
Вероника приготви така обичаното от всички пиле с ориз и децата приятно уморени от разходката, се справиха с обяда много бързо. Имаше идея да обядваме във фургона , но Мартин го ремонтира отвътре и решихме да го отложим за следващия път.
Този път имаше и три нови дечица . Някои от редовно посещаващите ранчото са си отишли при роднините за празниците и решихме да не проваляме качването, а да доведат други деца. Каките бяха много ентусиазирани и с радост се запознаха с обстановката.

След вкусното пиле с ориз последва така познатото хващане на кончета за езда от полето,  ресането им,  оседлаването и разни други дребни грижи за Джак и Весна. Първата група пое на разходката, а останалите имаха първия си урок от Иво и Роси за билките, опознаването им и дори събирането на някои от тях. Обиколихме доста голямо пространство и събрахме много подбел . Навестихме кочината с любими приятели Twisted Evil и проверихме добре ли са телетата и всичко ли си имат.
Времето беше променливо и се молехме да не завали. Не заваля и втората група пое на езда. Новите деца се справиха блестящо и някои с успех преодоляха страха си от животните.

Останалите от нас започнахме да приготвяме терена за боядисването на яйцата, които госпожа Катя донесе от дома. Сварени и още топли яйцата чакаха Mr. Green Е, не чакаха дълго и скоро настана суматоха кой кое и в какъв цвят да си нашари яйцето.
На финала имахме много великденски яйца , няколко разсипани бои, начервени детски бузи  Twisted Evil и една специална кошница за Вероника от децата Hug

За момента имаме осигурени за да посадим малини, къпини, ягоди и няколко овошки. Молим, ако някой има възможност, да ни подари изброените в горния постинг зеленчуци  Simple Smile

  bouquet


# 27
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
 Пак бяхме в ЕлПасо. Четете за нашите приключения на сайта:

http://www.fdbm.org/bg/news_article_37.html

  bouquet

# 28
  • sofia
  • Мнения: 7 477
" Ранно летни приключения"

В четвъртък след кратко затишие, отново с голямо нетърпение всички се озовахме в ранчото. В 11.00ч. децата пристигнаха, а ние ги очаквахме. Програмата ни за деня бе планирана и строго разпределена. Очакваше ни дълъг и изпълнен с много емоции ден.

Първо, Иво заведе всички ни да се запознаем с новите обитатели - две ярета и тяхната майка. Оказа се, че малките животинки си нямат имена и те веднага се сдобиха с такива-Криси и Марти. Установихме, че не са страхливи и набързо се озовахме в положение да бъдем отблизо и взаимно опознати  от тях.
Дневното меню включваше картофи на жар и първата ни задача бе да си накладем огън с Иво , за да можем да си приготвим картофите. С общи усилия и с много наставления от Иво, огънят пламна, а ние го оставихме и се запътихме към следващите занимания.
Разделихме се с децата на две групи и всеки се зае да прави онова, което трябваше.
Едни от нас тръгнаха към полето за да хванат кончетата за езда , а останалите тръгнахме с Иво към зеленчуковата градина. Тук е мястото да благодарим на всички, които ни изпратиха всичко необходимо за градината и така желания от нас разсад от най-различни зеленчуци и плодове.
Засадихме домати, поливахме вече посадените и разбрахме кое какво е, как се отглежда, колко голямо пораства.......какви зеленчуци узряват и за колко време.
Децата опитаха и  вече узрелите ягоди от ягодовата пирамида. След това, докато едните още яздеха зеленчуковият отбор тръгна да бере билки. В момента  планината е една малка цветна градина и всички много се радвахме на този шарен пейзаж. Набрахме си бъз, мащерка, живовляк, жълт кантарион , бял равнец и лайка. Научихме се кога и как се берат билките . Сложихме ги на подходящо място и вече са сушат във фургона. Ще наберем още и когато са готови , децата ще си ги занесат в дома.

Обяда бе опустошен за броени минути, групите размениха заниманията си и така почти неусетно мина времето. Гонихме водни кончета покрай реката, играхме с кучетата, хранихме най-малкия обитател ( едно сладко черно кутре) , брахме цветя за г-жа Цветанова, загубихме се в огромното цъфнало поле на ранчото.......и накрая се събрахме около жарта с картофите. Хапнахме най-вкусните картофи и осъзнахме, че сме забравили най-хубавото нещо, което може да се приготви на жар. Царевица! Но, следващия път няма да я забравим.
Всички бяхме много изморени, но и много доволни, потъркаляхме се с Вероника и Иво покрай реката. А миризмата на мента(която се носеше от реката) и печени картофи беше омайваща . Стана време за тръгване, качихме се горе около "базата" и в 18.00ч. децата потеглиха.

И така........имаме си градина , факт. Ще се грижим за нея и ще си произведем зеленчуци. Ще очакваме с нетърпение следващото посещение и срещите с Иво, Вероника и Мартин.

# 29
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
Поредно посещение в ЕлПасо осъществихме в сряда, 27 юни.
Децата, естествено с широки усмивки, пристигнаха към 11:00 часа в ранчото, където този път ги чакаха не един или двама доброволци, а цели четирима, сред които и Ирена Милянкова. Децата вече я познават от Коледното им парти и други мероприятия, в които тя се е включвала, но пак се зарадваха много и по-късно на дълго и нашироко я разпитваха за кариерата и като актриса и модел. 
С нас бяха още кака Ваня и кака Снежи.
След като определихме кой ще е отговорен за обяда, заедно с Ирена, другите потеглихме на кратка разходка да търсиме козлетата и техните родители Simple Smile . Много се радваме, че  вече е топло, защото никой не лишава децата от огромното удоволствие да джапат в студената рекичка и те непропуснаха момента да го направят.
Докато се разхождахме Иво напали огън, за да може да сложим отново картофи и царевица в жарта.
След вкусния обяд, децата се разделиха на две групички. Докато едните яздеха, другите беряха билки и помагаха на Иво, а сле дтова се смениха.
В екипа на ЕлПасо има още двама човека, Нели и Митко, които помагат за хипотерапията на Вероника и за животните на Иво и Мартин.

# 30
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Днес отново, заедно децата от с. Доганово прекарахме страхотен ден в ранчото.
Пристигнаха както обикновено около 11.00 ч. и се захванахме със задачите. Иво ни заведе в градината и започнахме да берем грах, да плевим ягодовите пирамиди, да оправим разритите от прасетата места. Големи поразии бяха направили и се наложи да оправим терена около тиквите и дините , слагайки още пръст и тор, да направим малки оградки.
Направихме си чай от прясно набрана мащерка, който бе опустошен за отрицателно време.

Иво ни отряза и първата реколта-доста тиквички, които децата, заедно с набрания от тях грах занесоха в дома. Взеха си и първите изсушени вече билки, набрани от тях преди време. Още билки си набрахме, джапахме в реката, ловихме раци, гонихме козлетата и кокошките.....
Обяда бе готов на време , хапнахме всички , измихме си съдовете, разчистихме си(доколкото бе възможно заради многото домашни любимци) и дойде време за езда. Както всеки път, Весна и Джак бяха щастливците, които бяха с децата. Едни яздиха в кръгът, а други в полето.

Довършихме започнатото в градината, натоврихме зеленчуците в буса и си хапнахме студена диня.
Мимето, едно хлапе, което е част вече от нашите малки доброволци и обитатели на ранчото, бе нашия гид през целия ден.

Привечер децата си тръгнаха, а ние ги последвахме по-късно.
Още един приятен и изпълнен с невероятни емоции летен ден в ранчото отмина. До...........следващият път.

# 31
  • sofia
  • Мнения: 7 477
   27ми юли – поредният страхотен ден с децата в ранчото.
Разказа е на страхотната Ваня, която няма умора да бъде с децата, където и да е!

" След като минахме безаварийно полицейската проверка  преди Бистрица, и ни записаха прилежно в протокола, пристигнахме в ранчото, а децата вече ни очакваха (този път за мой срам си бяхме разменили ролите. Те ни бяха изпреварили). Децата току що бяха дошли и още се окопитваха след пътуването по завоите на Витоша, но им бяха необходими секунди само за да „оздравеят” и да се втурнат да ни прегръщат. Нещо, което всеки път ми дава да разбера колко съм благословена, че получавам всичката тази безрезервна обич, която изпълва сърцето ми.
Денят започнахме като децата се подкрепиха с малко кексчета "Барни", а след това решихме да започнем с приготвянето на обяда. Захванахме се да измием съдовете, които ни бяха  дарени от Министерство на отбраната. 
 Докато стане обяда, Мария (едно страхотно дете, което често виждаме в ранчото и е наш приятел) заведе хлапетата да видят малките жребчета, да дадат моркови на кончетата и да "поздравят" кравите. За най-голямо съжаление, градината ни бе опустушена от над 40 крави и Иво беше много тъжен и разочарован. Децата също бяха доста разочаровани и дълго се наложи да им обясняваме как се е случило всичко и защо сега няма да можем да отидем отново да берем грах. Но така е в живота, има и радости и тъги.

Докато изгладнели чакахме обяда, си поиграхме с кокошките, гледахме с бинокъла на Марти и направихме турнир по канадска борба. Имаше деца които не бяха виждали такива странни кокошки, обути в ботушки, също както тях през зимата.
Оказа се, че най-вкусният обяд е „чебаче”. Кебапчетата свършиха много бързо. Е, остана едно последно, което явно всички ги беше срам да си поискат, но за това пък от пълнените чушки половината си останаха. Най – хубавото беше сметаната от десерта – палачинки с бели череши и мед с орехи ммм - да си оближеш пръстите. Кака Таня се беше погрижила да ни поглези.

След като забравихме глада беше ред на язденето. Страхотна разходка си направихме, обиколихме околните жита, събрахме малко боклук, оставен от други посетители на планината и се насладихме на хубавото време. Подухваше приятен вятър, който по-късно ни донесе и малко дъждец, но това беше на тръгване и не можа да ни развали хубавият ден. След ездата поиграхме на криеница, като се оказа, че в ранчото има много страхотни места за криене и тичане на воля. Децата измислиха една игра в манежа – на кончета и треньори. Едната група дресираше останалите, а после се разменяха, като бягаха на воля, цвилиха като кончета, ритаха с „копитца”.

След играта се разхладихме със студена диня, а децата отидоха с Митко да донесат трици за кончетата, след което заваля и те се върнаха мокри като кокошлета. Порадваха се на изпроводяк на всички кученца и котенца, и не искащи да си тръгват, вече питаха, кога ще дойдат пак......Скоро, много скоро.

 С мен бе и моя приятелка, която е писателка и много се зарадва на възможността да помага в този ден. Ето какво написа тя за нас:
"Винаги когато минавам по Околовръстния път на София, се заглеждам в чудесната гледка към Витоша. Погледът ми се спира на табела, указваща пътя за Бистрица, поглеждайки нататък към планината има нещо, което ме привлича и не мога да откъсна поглед от невероятно красивата гледка. В петък 27 юли 2012г. ми се отдаде шанса, заедно с Ваня, децата и тяхната Ръководителка от с. Доганово да посетя " Ранчо ЕЛ Пасо", закътано сред красивата природа на планината, тогава разбрах, че това привличане не е случайно. Радостта и блясъка в очите на децата от предстоящата езда и забавления, организирани от Домакините на Ранчото и Ръководителите на групата, ни изпълваха с любов и щастие. Гледах и си мислех, колко малко му трябва на човек за да бъде щастлив. Една протегната ръка и много щастливи усмивки. Щастието е единственото богатство, което се увеличава когато го раздаваме. Бъдете здрави и щастливи!
"ХЕЙ, Усмихнете се на живота,за да Ви се усмихне и той! Няма нищо по-хубаво от това да ни е хубаво!!!"
Таня Варадинова,28 юли 2012г."
 

# 32
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Днес( 08.08.) прекарахме поредния прекрасен ден в ранчо "ЕлПасо". Нашите домакини Вероника и Мартин не бяха там, но пък техните приятели Митко, Нели и Иво ни посрещнаха и обгрижваха прекрасно. Освен това с нашите деца от Доганово бяха и Мими и Дими, които ни забавляваха с федербал и волейбол.
Горещото време се отразява и в планината, нищо че прилича на райско кътче.Затова решихме първо децата да пояздят и
 след това да осъществим плановете за деня.
 След като пояздиха Джак и Весна, всички помогнаха за приготвянето на обяда, който беше опустошен доста бързо Simple Smile.
След кратка почивка, се разходихме до реката, където всички поиграха с федербал и топка, и поджапаха във водата, от където не им се излизаше.
 По-късно помогнахме малко за почистването на големите поляни, като разчиствахме изхвърлени бутилки, найлони, строителни отпадъци, които ние хората оставяме в планината, а после животните ги гълтат или се разлагат ужасно много време в природата.
 Към 17:00часа децата и тяхната придружителка тръгнаха обратно към Доганово, с уговорки да спрат на прекрасната чешма край с.Железница да се напият до насита Simple Smile.

# 33
  • sofia
  • Мнения: 7 477
В сряда пак се видяхме с нашите приятели от ранчото и децата от с. Доганово.
Ние пристигнахме малко преди децата и разтоварихме хранителните продукти. С пристигането им си разделихме задачите и всеки се зае с тях. Момичетата останаха да се погрижат за приготвянето на обяда , а момчетата отидоха в зеленчуковата градина. Откъсахме си домати, краставици и тиквички , извдихме си моркови и лук. Тиквичките напълнихме по специална рецепта на Вероника, а останалото бе нарязано на салата. Морковите даже още преди да стигнат до масата, бяха преполовени. Измихме си приборите , прибрахме всичко и стана време за езда и забавления.

 Запътихме се към полето да доведем Весна и Фани, които отново бяха нашите верни приятели в ездата. Една част от децата останаха с кончетата и Вероника в кръгът, друга отидоха с Митко да яздят в полето , трети се разходиха да видят малките попълнения в стадото.  Така се сменяха децата  и всеки имаше възможността да бъде навсякъде. Докато всичко това се случваше, установихме и заловихме как двете козлета се радваха на забравените от нас моркови в една купа, която без усилия бе обърната от тях . Е, така някои хапнаха повече моркови от нас , а ние се забавлявахме с умението им да се възползват от всеки момент без да ги обезпокоява някой в белите им.
През целия ден постоянно следяхме дали има новоснесени яйца в кокошарника и накрая отброихме 3 за целия ден. Наблюдавахме и дали някои от кучетата не се шмугват вътре за да ни изпреварят.
Придружихме обратно Весна и Фани в стадото на полето, пуснахме ги и се върнахме .
  Следобяд хапнахме студена диня и сладкиши, играхме игри с Ваня, проверихме билките, които Иво бе грижливо опаковал и надписал и се порадвахме на игрите между кучетата и котетата в ранчото. Видяхме, че е станало време да си тръгваме и около 18.00ч. всички се запътиха към буса , заедно с г-жа Силвия.
 И така............до следващата седмица !

# 34
  • sofia
  • Мнения: 7 477
на 23. 08., четвъртък , децата от с. Доганово, доброволци и проятели на ДБМ, осъществихме поредното посещение в ранчото.
Всички пристигнахме на време и бързо се организирахме с дейностите. Както винаги бяхме шумно и пъргаво посрещнати от всички кучета . Единствено  Юлина, женският "джак ръсел" ни пропусна, тъй като бе заета да се грижи за новородените си 6 бебета.
  Слязохме в градината , едни от нас се захванаха със зеленчуците , а други помагаха на Митко за оградата . Извадихме отново моркови и лук, набрахме грах, домати и тиквички. Разходихме се до телетата и прасетата. Учудихме се, колко много са пораснали .
Брахме билки - живовляк, подбел и мента.
Приготвихме си обяда и не можахме да повярваме , колко сме огладняли. Сити и доволни , се запътихме към полето, за да си хванем Весна, Фани и Джак. Доведохме ги , оседлахме ги и се разпределихме кой кое конче ще "кара".  Кончетата бяха грижливо почистени и сресани, погалени и много нацелувани .
Вероника остана в кръга , а останалите поеха на езда в полето.
Така, около 16.00ч., придружихме обратно Весна, Джак и Фани в полето при другите кончета и  се събрахме всички около "базата". С нетърпение се нахвърлихме на сладкиша, приготвен от Мери, която за първи път ни придружи в ранчото. Не остана хич от него и тавата опустя.....
 Направихме си шапки от вестници, за които заслуга има г-жа Силвия, и ги закичихме с пера от кокошки и петли. Така всички придобихме особен вид, на който много се забавлявахме. Привечер си тръгнахме. Едни за София, а други за с. Доганово.
Благодарим на Мери и Весето за компанията , за изненадите, с които зарадваха децата.

Във вторник те заминават на морски лагер и нека им пожелаем слънчеви дни и морски приключения.

# 35
  • Sofia - TelAviv
  • Мнения: 1 062
Ще ни извините, но докато не намерим окончателно решение за финансирането на проекта, за поне една година напред, ще Ви напомняме следното:
Издръжката на този уникален проект, "ЕлПасо", с който се захванахме преди година, струва едва 500лв. на месец и за да можем да осъществяваме посещенията на децата, спокойно, без да ги лишаваме от нищо, търсим начин за финансирането му. В тази сума се включва транспорт на децата, транспорт на доброволците, храна, различни аксесоари или неща необходими за развитието или осъществяването на проекта.
Всякакви идеи и помощ са добре приети Simple Smile .
 
А иначе, ще ви разкажа за поредното ни приключение по "елпасовски" на 12 септември, с което започнахме и втората година на проекта.
Бяхме малко по-раничко от децата в ранчото и с удоволствие разбрахме, че деня ще е прекрасен, не много топъл, но не и студен, нямаше вятър, което си беше чист късмет Simple Smile .
Децата пристигнаха навреме, отначало малко се поразходихме до кобилите и новородените кончета, като минахме да нагледаме, това което е останало от зеленчуковата градина и прасетата. Когато се прибрахме част от децата започнаха ентусиазирано, под мъдрото ръководство на Роси Букова, да приготвят обяда. Другите се наслаждаваха на най-новите попълнения към семейството на "ЕлПасо" - шестте кученца.
След като се наобядвахме, се разходихме около реката в търсене на узрели шипки, но нямахме много късмет и се надяваме следващия път да си наваксаме, но за сметка на това открихме находище на коприва, което за това време на годината си е огромен късмет.
Когато се върнахме Весна беше подготвена за езда и първата група от деца остана с Вероника, а останалите, добре екипирани за бране на коприва, се върнахме до реката. Набрахме коприва, както за всички деца от дома, така и за тези, които в момента живеят в ранчото и за доброволците.                                                                        През това време Вероника ни беше замислила задача, която никак не ни затрудни Simple Smile и с радост , в купом, деца и възрастни, я изпълнихме за няколко минути. Мисията беше да хванем една от козите , която беше болна и трябваше да и дадат лекарство. ИЗПЪЛНЕНО!
Докато едни яздеха, други гонеха козите, трети вадеха яйца от кокошарника...........останалите извадиха десертите и продължиха да похапват. Този път следобедната закуска я хапвахме дълго и напоително и на смени, кой когато свари  Simple Smile .
Преди тръгване си побъбрихме надълго с децата, домачкахме кученцата и си обещахме след две седмици ПАК!
 
И това ПАК, този месец  се случва благодарение на едни млади хора, които помагат на децата от дома в с.Доганово, вече 4 години, не само за проекта, но и за други инициативи. Доброволците от http://freesofiatour.com/# ( Sofia Free Tour).
Благодарим Ви приятели, че помагате винаги!

# 36
  • sofia
  • Мнения: 7 477
В края на м. Септември децата посетиха за пореден път ранчото. Те вече са на училище и седмичните им посещения ще са по -кратки, предвид факта, че ще идват след училище.
В групата има нови дечица - 3ма първокласника Hug Две от предишните деца по здравословни причини временно няма да се включват в дейностите, а едно детенце вече е в приемно семейство Hug

Запознахме се с новите деца, разведохме ги из ранчото да опознаят мястото и кончетата. Премерихме зимните дрехи и обувки, сортирахме всичко за идващата зима. Децата пояздиха под ръководството на Вероника и с напътствията на "старите пушки".

Вчера( 12.10) отново се срещнахме с децата и се виждаше, че знаят къде и защо идват, радваха се на възможността да са сред животните. Не губихме време в приказки, кака Ваня и Ирена бързо облякоха децата и заедно с Вероника се втурнаха в полето. Тя и Митко, с помощта на децата взеха необходимите аксесоари за да хванат кончетата, които щяха да яздят. Времето бе хубаво, макар и ветровито , но това не попречи на никой да хукне с пълна сила през полето, следвайки своите учители. Децата вече свикват с това, че някой има нужда от грижа и обич, ласки и внимание. Тези, които вече една година посещават мястото, много добре им показват кое и как се прави, кое и защо не трябва да се прави.

Този път имаше идея, която Вероника сподели и ние всички се съгласихме с нея. В ранчото има една добродушна кобила, която се казва Барунка. Тя няма седло, защото е много голяма и никой не я язди с цел тренировки . Изглежда страшна и голяма, но всъщност е голямо и добро животно, което иска внимание. Породата й се използва за теглене на тежки товари, не е порода за езда.
Та, вчера децата се запознаха с Барунка . Намериха я в полето , примамиха я с моркови и Вероника я хвана. Междувременно, Митко и няколко деца си намериха любимия Джак , който бе заведен и оседлан грижливо в "базата".
Барунка бе яхната без седло от най-смелите двама желаещи и пояздена до "базата". Започна едно дълго вчесване и на двата коня, пълни шепи с моркови се подаваха отвсякъде , а кончетата това и чакаха.
Предстоеше езда в полето. Джак със седло, Барунка-не. И така..........2 часа.
Преди тръгване децата хапнаха ,  обсъдихме колко билки имаме и как да оцветим бурканите, в които ще ги сложим. Брахме шипки, понадрахме си нежните ръчички , но пък беше забавно. СЕга ще ги сушим и скоро ще имам какво да сложим в красивите бурканчета, които всички рисуваме с голяма радост. Решили сме, тези билки ще продадем на всеки, който иска да помогне за проекта, да пие вкусен чай , събиран с любов и да разбере колко е хубаво да събираш билки в планината. С помощта на Иво, вече всичко е готово, остават и шипките да изсъхнат. Брахме и гъби, които подарихме на Вероника, която каза, че веднага ще ги сготви. Все още има сърнели и масловки в района.
Около 18.00ч. всички си тръгнахме с нежелание , но раздялата няма да е дълга. Благодарение на наши дарители, скоро пак всички ще се съберем в ранчото. Този път в събота, когато целия ден ще сме сред природата с любими приятели, с цветни буркани , пълни с билки и с много желание за езда и грижа за кончетата.

  bouquet


# 37
  • sofia
  • Мнения: 7 477
В края на октомври и началото на ноември, децата както винаги бяха в ранчото и с нетърпение се втурнаха да научат кога и какво ще правят.
Задачите се разпределиха и всеки се зае с неговите си. Едни подготвяха обяда, а други помагаха за изработването на новата ограда за животните.
Усърдието на всички е похвално , а резултатите бяха повече от видни. Опознаването на някои уреди и инструменти бе особено интересно , докато суетенето си беше неразделна част от процеса на конструиране и строеж Crazy Помагаха козите и  кучетата Simple Smile
През това време всички котета се топлеха на печката, на която се вареше чай, от току що набраните шипки и мента.
Вероника пое с част от децата в полето, за да намерят Весна и да я доведат за сресване и оседлаване. Това винаги е най-желаната дейност от децата и борбата за четки и гребени винаги е ожесточена. Но докато се намерят , разузнаването във фургона е особено забавно.
Весна е подготвена и всяко дете по реда си има удоволствието да я поязди, погали и поговори насаме с нея.
Няколко часа с много усмивки, нови умения , топъл планински чай и приятели винаги не стигат. Но така ще е само до следващия път, който ще е скоро Hug В очакване на снега, пързалките в ранчото и обожаваното от децата ходене в дълбоките преспи в подножието на Витоша.

# 38
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Последните две посещение на децата за тази година бяха доста забавни. И доста студени, ветровити и изпълнени  с много емоции.

Особено последното качване на децата, на което дядо Коледа пак слезе от планината и остави подаръци за всички послушни и палави момчета и момичета, които посещават ранчото.
Независимо от лошото време, снега и вятъра , всички бяхме на любимото ни място, в очакване на срещата с кончетата и подаръците от дядо Коледа.
Опаковахме се порядъчно, решихме кога и какво ще правим, взехме си морковите и тръгнахме към полето да си намерим Весна и Джак. Дълго вървяхме докато на края не се озовахме сред любимите си животни. И естествено, бяхме придружавани от постоянните ни любимци- джак ръселите  и още няколко кучета.
Носехме си въжета, с които вече бяхме сигурни, че Весна и Джак не могат да се отърват от нас. Разделихме се на две групи. Едните тръгнахме да нахраним останалите кончета, а другите се метнаха на конете. Без седла разбира се, за се топлят децата от телесната темптература на животните.
Така докато пояздят всички, мина време и стана време за купон, който ни очакваше в базата на ранчото. Приготвихме си обяда, хапнахме и зачакахме.
В един момента се оказа, че Весна е избягала и тропаше с копита на вратата. Докато се усетим, видяхме само галопа й към полето , а пред вратата ни чакаше чувал с подаръци.
Всяко дете получи книжка, лакомства и много специален подарък- тениска на ранчо Ел Пасо . Коледните сладки и специалните лакомства, донесени от кака Ваня чак от Индия, бързо бяха опустошени , подаръците грижливо прибрани и децата си тръгнаха много емоционални, доволни и очакващи за следвашата среща с кончетата.
И така, тази година в ранчо Ел Пасо бе изпълнена с много радост, настроение, научени умения и знания, срещи с любимите на всички ни Вероника, Володя, Мартин, Иво, Митко, Влади, Светльо и много още  страхотни приятели.
Благодарим ви за грижите, любовта и вниманието!
Благодарим и на дарителите, които направиха възможен този проект  bouquet

# 39
  • sofia
  • Мнения: 7 477
С радост искаме да съобщим, че вчера(19.03.) децата за втори път през тази година посетиха ранчото.
Изминалите два месеца бяха доста тежки, предвид лошото време и постоянните болести и грип в дома в с. Доганово. Последователно няколко пъти отлагахме посещенията и заниманията, заради грипа и постоянно болни деца.
Едва вчера се видяхме с всички и се радваме, че са здрави, и вече се надяваме болести да не ги навестяват.
Дойдоха по-рано от обикновено, нямаха търпение да се видят с обичаните от тях кончета и всички останали обитатели на ранчото. Първо си направихме обяд и едва след това Вероника и г-жа Цветанова разделиха децата на две групи и казаха задачите за деня. Направихме си чай, който сами си брахме през лятото и сега му се наслаждаваме истински.
Беше много ветровит, но топъл ден. Смеехме се, че вятъра ще издуха децата от конете, но естествено Вероника веднага се сети кое е най -подходящото място за езда при такъв вятър.
Кончето, което яздиха ги очакваше при реката. Оседлаха го, сресаха го и всички вече бяха доста по-спокойни. Едната група остана на топло да рисува картини на тема " Моето любимо конче", докато останалите яздеха. Бързо бяха нарисувани рисунките и всички се озовахме около реката, където козите бяха подгонени с цел да бъдат нахранени с ябълки. Момчетата помогнаха за събирането на съчки, а момичетата браха кукурях от близката поляна за г-жа Цветанова. Така и разбраха, че пролетта вече е дошла. През целия ден се наслаждавахме на много хубави гледки. Над Витоша бяха надвиснали големи и черни облаци, които бързо се движеха и после  ги виждахме над Рила.
Естествено, в ранчото винаги ни подминава дъжда когато ние искаме. Успя да завали едва около 16.00ч., когато се качвахме в базата, за да закусим. Децата довършиха рисунките и ги  подариха  на Вероника. Хапнаха плодове, бисквити и домашната баница на кака Снежи,  изчакахме дъжда да спре, дрънкахме на китара. Преваля бързо и всички тръгнаха отново в слънчево време.
Вече имаме планове за зеленчуковата градина и скоро ще ги споделим.
Искаме да се похвалим и че средствата за осъществяването на проекта за 2013 г. са събрани и поне 2 пъти месечно до края на годината децата ще се обучават в езда и ще посещават ранчо Ел Пасо.

  bouquet

# 40
  • sofia
  • Мнения: 7 477
В проекта са включени и няколко по-големи деца, които се качват когато от малките има болни.
Тези деца ще продължат да посещават ранчото и през лятото. За тези момичета нямаме(дома също) допълнително обувки, които те да носят специално за заниманията в ранчото.

Молим за здрави, затворени обувки с номера:
номер 38-4 бр.
номер 39-2 бр.
номер 36-2 бр.

Благодарим  bouquet 

# 41
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Както, може би, някои знаят, миналата година с децата и приятелите ни от ранчото, си правихме зеленчукова градина. Децата и ние се грижихме за нея , а после се и опитвахме плодове и зеленчуци.
Децата носиха и на останалите в дома-грах, тиквички, зеле и др.
Тази година, отново имаме такова желание. Вероника вече подготвя терена , взела е семена и е направила малко разсад. Сглобява се и малък парник.
Молим ви да ни помогнете с липсващите семена и разсад , които искаме да посадим в градината:

краставици
лук
чесън
моркови
салата
ягоди

Благодарим  bouquet

# 42
  • sofia
  • Мнения: 7 477
В сряда на 10.04., отново децата се радваха на приятни моменти в ранчо "Ел Пасо".
Посрещнаха ги няколко щъркела и всички редовни посрещачи-кучетата. Имаше и едно едноседмично яре, което стана любимеца из междупосрещачите.Този път с нас беше и батко Пламен, който е студент в НСА и ни помагаше в заниманията и всичко необходимо.
Ние бяхме преди децата и подготвихме обяда. Бяха си поръчали кюфтета и от нас се искаше да спазим обещанието си към децата. Пламен се зае с кюфтета , Вероника и Роси с останалото. Времето беше особено-ту слънце, ту дъжд , ту облаци.......
Децата помагаха в сглобяването на парника докато стане обяда , гледаха с възхищение и интерес как Милен сресва коня си и жребчето , изпратиха го към полето  и научиха нова думичка- ЧАПСИ. "Ти нали си мъж, защо си слагаш пола?"

Децата си сервираха масата , обядвахме на открито и след вкусните кюфтета на Пламен, салатата на Вероника и ръчноприготвения хляб на сем. Чемишки, хапнаха за десерт ягоди.
Добре облечени и екипирани потеглиха с Вероника, г-жа Катя и Пламен към водопада , където бяха кончетата. Наложи се да прескачаме реката, да газим в кал и тиня , за да стигнем до любимите кончета. Повървяхме дълго и накрая стигнахме . Джак и Барунка бяха приготвени за езда, но без седла, за да е топло на децата на дупетата. Бяхаме зарадвани от новината, че нашата любима Барунка е бременна , но това не пречеше дори по двама на веднуж да я яздят. Пламен водеше Барунка, а Джак следваше Вероника. Докато едните яздеха, останалите им правеха компания бегом около тях или просто си контактуваха с останалите кончета от стадото- Кентан, Дак, Жофинка......
Децата, които от самото начало са в проекта, вече са изключително спокойни на конете, дори не желаеха Вероника и Пламен да ги водят. Така е, много добре се справят , чувстват се много сигурни и няма никакъв страх да  яздят сами . Та дори с по-бързо темпо. Яздиха повече от 2 часа , по няколко пъти на всеки от двата коня. Накрая решихме, че и Пламен трябва да се качи на Барунка, а ездачите до момента пък, трябваше да я водят. Пламен се справи добре и децата го похвалиха. Научиха и каква порода е Барунка и често се налагаше да повтаряме, че не е ТЕЖКОВОДНА , а ТЕЖКОВОЗНА порода.
През цялото време, облаците пускаха малко дъжд, а слънцето ни изостави още в началото, но пък не се притеснявахме от дъжда.
Стана време да се връщаме, пуснахме кончетата и се запътихме към базата.
Радвахме се на многото   цветя в полето и обсъждахме какво ще има в новата ни зеленчукова градина, която Вероника вече подготвя. Знаем какво няма и какво е нужно , за да можем от следващия път да започнем и подготовката на градината. Така че, освен езда скоро имаме и други задачи. И пак ще си берем билки, от които ще си правим чай всеки път, когато сме в ранчото.
Децата си тръгнаха след закуската много изморени, радостни и очакващи следващото посещение, което ще е много скоро.


# 43
  • sofia
  • Мнения: 7 477
На 20.04. в ранчо Ел Пасо децата се забавляваха пак и проведоха поредните си занимания с кончетата.

На Велики Четвъртък, 02.05. освен , че децата посетиха ранчото , боядисваха и яйца. С приятелите си , които посещават редовно Ел Пасо- Влади, Мими и техните родители, момчетата и момичетата от Доганово се забавляваха заедно.
Веднага след пристигането си, се организирахме с така забавното боядисване , а Криси се захвана с обяда. Беше обещала миш-маш и палачинки на децата. Имаше и помощници, без които тя нямаше да се справи.
Боядисахме най-красивите Великденски яйца, подарихме някои на Вероника , а останалите отпътуваха за с. Доганово.
Приготвихме си обяда, хапнахме всички вкусния миш-маш на Криси , палачинките също не бяха подминати с безразличие и стана време за езда. Вероника и кака Ваня с няколко деца тръгнаха към полето , за да доведат две кончета. Останалите разчистиха след обяда и зачакаха с бинокъла в ръце.

Изпратихме и една група ездачи в полето, следейки ги с бинокъла накъде ще поемат. Нашите кончета дойдоха и ние се заехме с подготовката им за езда. Сресахме ги, галихме ги, дадохме им моркови. Изчистихме всички четки след това и ги върнахме във фургона. А  Криси  сплете на конете най-красивите плитки на гривите им.
По-добрите ездачи от децата останаха в кръга и под ръководството на Вероника и Владо, заниманията бяха забавни и най-вече самостоятелно изпълнени от децата.
Останалите млади ездачи , заедно с Роси и г-н Благоев поведоха Барунка в полето  . Както винаги, тя бе без седло и поемаше спокойно малките тежести върху себе си . Но този  път тя  бе малко превъзбудена и не се влушваше особено в Роси, което обаче отмина и разходката стана по-спокойна.
Ездата приключи, разседлахме едното конче и заедно с Барунка ги върнахме обратно в стадото в полето.
Закусихме, посрещнахме ездачите от полето , поиграхме си с ярето Бендер, порадвахме се пак на красивите яйца, сбогувахме с Мимето , Влади, Виктор и останалите деца. Потеглихме обратно към дома в с. Доганово, заредени с приятни емоции , създадени от всички посетители в ранчо Ел Пасо , на които благодарим много!

# 44
  • sofia
  • Мнения: 7 477
През м. септември, започна третата година от проект "Ел Пасо" .
http://www.fdbm.org/bg/projects_article_5.html

Щастливи сме, че децата ще продължат своите занимания в ранчото с любимите им животни и хора  bouquet

# 45
  • Canada
  • Мнения: 1 773
Дами  Hug
Тъй като това е темата за децата от Доганово, си позволявам да ви помоля за списъка на всички в дома (по 2 имена + годините им), за да можем от чужбинския форум пак да им изпратим по картичка за Коледа. Предварително ви благодаря за съдействието  Hug

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт