Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 септ. 2011, 23:57 ч.

Моля майчета и татковци помогнете ми. Детето ми нехарсва и страшно ревнува ...

  • 6 191
  • 38
  •   1
Отговори
  • Мнения: 114
Моля майчета и татковци помогнете ми. Детето ми  и страшно ме ревнува от приятеля ми.

С него сме заедно от почти 3 години. Януари тази година понеже ме съкратиха от работа и реших да замина в чужбина за няколко месеца. Всеки месец се прибирах за да се видя с детенцето ми. Моя приятел дойде при мен 3 месеца по късно. След 2 месеца се прибрах да България за да я взема за лятото при мен. И се започна с мъките. Изпадаше в депресия че съм имала снимка с него, когато тръгваме да си кажем нещо (независимо какво ) тя все  идваше и слушаше, и ако не чуеше за какво си говорим казваше : ви си говорите за мен : и Още най различни неща.
Приятеля ми много я обича и му е много мъчно. А той се занимава с нея, играят си постоянно нещо си говорят, гледа я като негово детенце.
Моля ви кажете ми какво да права. Тази вечер ми каза . :чудя се дали не съм осиновена:!!!!
Става въпрос за 8 годишно момиче.
БЛАГОДАРЯ ВИ. Cry Cry Cry Cry Cry

# 1
  • Мнения: 1 257
Явно детето страда от раздялата с теб, чувства се несигурно и изолирано.
Едва ли проблемът е в това, че те ревнува- ако и покажеш достатъчно ясно, че връзката с приятеля ти няма общо с отношението към нея, че ти си и майка, че я обичаш, че никога няма да говориш с някого за нея, без тя да знае за какво става въпрос, че сте екип, един вид- със сигурност с времето ще се почувства по-сигурна и ще превъзмогне чувството на изолираност, което изпитва сега.
Говори с нея за приятеля си, обсъдете го "по женски", както се казва  Wink

# 2
  • Мнения: 114
Явно детето страда от раздялата с теб, чувства се несигурно и изолирано.
Едва ли проблемът е в това, че те ревнува- ако и покажеш достатъчно ясно, че връзката с приятеля ти няма общо с отношението към нея, че ти си и майка, че я обичаш, че никога няма да говориш с някого за нея, без тя да знае за какво става въпрос, че сте екип, един вид- със сигурност с времето ще се почувства по-сигурна и ще превъзмогне чувството на изолираност, което изпитва сега.
Говори с нея за приятеля си, обсъдете го "по женски", както се казва  Wink


Да , аз постоянно говоря с нея за това. Ние сме по скоро даже приятелки.
Понякога казва че той щял да ни раздели. Толкова много пъти съм и казвала и показвала че никои никога не може да ни раздели. Понякога много го обича, но понякога изпада в някаква депресия и започва да ги говори едни. Оххх много ми е болно , много. Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry Cry Cry Cry Cry Cry

# 3
  • София
  • Мнения: 6 452
Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry Cry Cry Cry Cry Cry
Недей да изискваш чак такава емпатия от едно дете! То е преди всичко егоист понеже от мама и по-скоро от присъствието на мама зависи целия му живот! А такива сложни понятия като - щастието на другите....ееее, хайде, признай с ръка на сърцето колко често ти самата се радваш на щастието на другите ако някак е за твоя сметка...или поне така го усещаш? Детето се чувства изолирано - ти и твоя приятел сте заедно в чужбина, то тук е само. Нормално е да реагира така. По-скоро ако можеш вземи и детето с теб и дмамата с приятеля ти й покажете, че искате да сте заедно всички!

# 4
  • София
  • Мнения: 1 878
Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry Cry Cry Cry Cry Cry
Недей да изискваш чак такава емпатия от едно дете! То е преди всичко егоист понеже от мама и по-скоро от присъствието на мама зависи целия му живот! А такива сложни понятия като - щастието на другите....ееее, хайде, признай с ръка на сърцето колко често ти самата се радваш на щастието на другите ако някак е за твоя сметка...или поне така го усещаш? Детето се чувства изолирано - ти и твоя приятел сте заедно в чужбина, то тук е само. Нормално е да реагира така. По-скоро ако можеш вземи и детето с теб и дмамата с приятеля ти й покажете, че искате да сте заедно всички!

+1 Peace

# 5
  • Мнения: 1 188
Според мен също е важно да си вземеш детенце при вас, за да му е мирна и спокойна душичката.И с течение на времето да разбере, че ти не предпочиташ приятеля си пред нея.
А каква е причината детето да не може да е с теб постоянно?

# 6
  • Мнения: 9 795
Не се притеснявай толкова, съвсем нормално е.  Показвайте й по всакакъв начин колко я обичате, нещата ще се наредят. Ситуацията е доста сложна, а децата ръсят такива приказки и при много по-малки поводи.

# 7
  • София
  • Мнения: 2 179
Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry Cry Cry Cry Cry Cry
Недей да изискваш чак такава емпатия от едно дете! То е преди всичко егоист понеже от мама и по-скоро от присъствието на мама зависи целия му живот! А такива сложни понятия като - щастието на другите....ееее, хайде, признай с ръка на сърцето колко често ти самата се радваш на щастието на другите ако някак е за твоя сметка...или поне така го усещаш? Детето се чувства изолирано - ти и твоя приятел сте заедно в чужбина, то тук е само. Нормално е да реагира така. По-скоро ако можеш вземи и детето с теб и дмамата с приятеля ти й покажете, че искате да сте заедно всички!

+1 Peace

+1

# 8
  • на брега на морето
  • Мнения: 2 573
Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry Cry Cry Cry Cry Cry
Недей да изискваш чак такава емпатия от едно дете! То е преди всичко егоист понеже от мама и по-скоро от присъствието на мама зависи целия му живот! А такива сложни понятия като - щастието на другите....ееее, хайде, признай с ръка на сърцето колко често ти самата се радваш на щастието на другите ако някак е за твоя сметка...или поне така го усещаш? Детето се чувства изолирано - ти и твоя приятел сте заедно в чужбина, то тук е само. Нормално е да реагира така. По-скоро ако можеш вземи и детето с теб и дмамата с приятеля ти й покажете, че искате да сте заедно всички!

+1 Peace

+1

+ 1. Детето е озлобено. Вземете го при себе си. Тя се пита - как мама може да е щастлива с чужд човек без мен?

# 9
  • Мнения: 114
Вместо да се радва че мама е щастлива, тя страда и не иска никой да е до мен... Cry Cry Cry Cry Cry Cry
Недей да изискваш чак такава емпатия от едно дете! То е преди всичко егоист понеже от мама и по-скоро от присъствието на мама зависи целия му живот! А такива сложни понятия като - щастието на другите....ееее, хайде, признай с ръка на сърцето колко често ти самата се радваш на щастието на другите ако някак е за твоя сметка...или поне така го усещаш? Детето се чувства изолирано - ти и твоя приятел сте заедно в чужбина, то тук е само. Нормално е да реагира така. По-скоро ако можеш вземи и детето с теб и дмамата с приятеля ти й покажете, че искате да сте заедно всички!

+1 Peace

+1



Всичко това се случи когато я взехме при нас. Заедно бяхме В чужбина два месеца. Винаги сме и показвали, по всякакъв начин наистина,никога не сме я изолирали дори от нищо.
Сега се върнахме двете защото тя е на училище тук. Аз ще се прибера декември и повече няма да заминавам.

# 10
  • на брега на морето
  • Мнения: 2 573
Пожелавам ви да се справите с този сериозен проблем. Кофти ми стана за детето. Ако пак атакува с осиновяването  може да й кажеш, че е все едно дали е родена от теб или осиновена - обичаш именно нея.

# 11
  • Мнения: 9 795

Всичко това се случи когато я взехме при нас. Заедно бяхме В чужбина два месеца. Винаги сме и показвали, по всякакъв начин наистина,никога не сме я изолирали дори от нищо.
Сега се върнахме двете защото тя е на училище тук. Аз ще се прибера декември и повече няма да заминавам.

Защо трябваше да заминаваш  тогава?  Приятелят ще остане ли? Не е нужна да жертваш всичко за детето.

# 12
  • Мнения: 6 986
Аз съм била в същата ситуация и мога да кажа, че децата са много интуитивни и големи манипулатори. Много добре се ориентират къде да ударят мама за да я заболи и да я загризе съвестта. Нашия проблем се разреши след като седнахме двамата и си поговорихме като големи хора без драми, сълзи и силни думи. Синът ми разбра, че с такова държание нищо не се постига и че няма никакво основание за ревност и нещата се промениха. Сега се разбира с мъжът ми доста по добре отколкото с мен. Моите родители също са били дълги години в чужбина. Мен ме оставиха при студени и безчувствени хора, гледана съм с необич, в мълчание и самота. Било ми е много болно и тежко, но никога не съм си помисляла, че майка ми не ме обича, камо ли пък да я манипулирам по някакъв начин. За това съм по твърда в такива ситуации, ясно различавам усещането за изолираност от внасянето на повече драма от необходимото. 

# 13
  • Варна
  • Мнения: 938
Когато заживях с втория ми съпруг, дъщеря ми беше на 3, 5 години. Познаваше го отпреди, много го обичаше, играеха заедно и всичко беше перфектно. Но щом се премести у нас, започна адска ревност. Цупеше се, не даваше да си говорим насаме, да се целуваме (приятелски), задължително искаше да спи между нас. Съветвах се с детски психолог, който ми каза, че за детето това е съвсем адекватно поведение, не то има проблем с ревността си, а ние - просто трябва да я приемем, да му показваме любов и разбиране. И, да, всаричко отшумя, но за около година, година и половина. Трябва само обич и търпение. Сега, за някои неща, е по-близка с мъжа ми, отколкото с мен, той има повече търпение.
Има и нещо друго. Оказа се, че дъщеря ми много се е страхувала, че и аз, като баща ѝ, ще си замина, щом имам нов партньор. Ако и при вас има подобен случай - бащата на детето да има ново семейство, обясни ѝ (не веднъж, а много, мнго пъти), че където си ти, там ще е и тя, винаги. Но трябва да го направиш наистина, във вашея случай да се разделяш с нея вече не е препоръчително.
Ще се справите, щом има любов и желание!

# 14
  • София
  • Мнения: 3 178
Детето се конкурира с приятеля ти за внимание. От негова гледна точка ти си с външен човек за вашето семейство (ти и тя). Ти вземаш него в чужбина преди нея.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт