Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 72
Имам много големи проблеми с отглеждането на сина си. Той е на 2 г и 10 мес. Мисля, че е достатъчно голям, разбира всичко, говори като възрастен, разсъждава и т.н. Ходи на ясла, а сега вече е в първа група. Та проблемите са няколко - първо, че е много инатливо дете, прави каквото си иска и когато си поиска. Реши ли, че трябва да направи нещо - няма кой да го спре. Колкото и да се опитвам, не успявам. Няма страх от никого - нито от мен, нито от баща си. Какво ли не съм пробвала (наказания, лишения, дори съм го удряла - ефект равен на нула). Рядко върви хванат за ръката ми или до мен, почти винаги бяга нанякъде по улиците без цел и посока, а аз го гоня в опит да го предпазя да не го блъсне някоя кола. От няколко месеца насам крещи непрекъснато - когато е сърдит, но в повечето случай без причина. Преди му купувахме честичко играчки и други неща, които пожелае, но от много време насам и в това е ограничен. Дори бих казала, че понякога нарочно го ограничавам, за да разбере, че не може всичко, каквото си поиска да става на неговата. Не пази нищо, чупи и троши наред. Когато ми направи някоя сцена по улиците, легне и се тръшне на земята, аз се опитвам да го вдигна и спокойно да му обясня, че така не се прави, но той започва да вика, да ме хапе и удря.  Вече много се изнервям и незнам как да постъпя. На градината казват, че слуша много и не създава проблеми. Беше таково добро дете, а като гледам в какво се превръща се плаша от бъдещето. Все се питам сгреших ли някъде, характера му ли е такъв, криза ли е, ще се оправи ли някога? Страх ме е да не остане такъв и когато порастне голям. Бих дала всичко от себе си за да е като другите деца.
Моля ви, споделете своя опит и ми дайте съвет как да постъпя  Hug

# 1
  • Мнения: 37 172
Бебешки пубертет се нарича.
При някои деца протича по-леко, родителите на тези деца го отричат.
При тези, при които е като при вас, напълно ще те разберат.

Няма конкретен съвет, който да работи при всяко дете, всичко е индивидуално.
Най-важното е да не спираш с обясненията, за всяко нещо, което се случва, повтаряш докато имаш сили, но - когато детето е вече в спокойно състояние. От опит - в момент на афект, полза няма. Тогава действаш твърдо, ако се наложи и игнор.
Просто трябва да експериментираш и да намериш вашият начин.

Пусни търсачката, ще намериш доста теми и ценни съвети  Simple Smile

И нещо успокоително - в повечето случаи приключва към 3 г.
Аз много пъти съм писала - имах перфектното добричко и усмихнато бебенце, малко преди 2 г. някой сякаш ми смени детето с друго и като стана на 3 г. ми върна старото Laughing

За ходенето по улиците не съм разчитала тя да ме държи за ръката, държах здраво под китката, друг начин нямаше.
Вкъщи - всичко обезопасено, лекарства, препарати, ножове и т.н., вдигнато по върховете.
Тераси - сменихме бравите и сложихме такива с ключове, винаги (да си призная и сега) всичко беше под ключ и самите ключове в мен.
При истерия - прибирах вкъщи, след като се успокои, тогава говорим.
Места, които предизвикват истерия (магазини например), бяха табу за нас, чак на 5 г. се осмелих да я вкарам в Хиполенд - нямаше проблем  Wink
След като бяхме обезопасили всичко, започнах да приемам нещата със смях, даже си запечатвах моментите със снимки (потърси темата "Какво е "палаво дете"), това ми действаше доста позитивно и ми помогна да не откача  Rolling Eyes

Трудно е, честно казано страх ме е да си помисля какво ме чака през истинския пубертет, но съм оптимист, може пък да си е изкарала дивотиите сега  Mr. Green


Успех! И мноооого здрави нерви Laughing
И не се влияй от това "какво ще кажат хората", не всеки ще те разбере, подготви се и в тази тема за нападки  Wink

# 2
  • Мнения: 16 630
Случва е децата да преминават през подобни периоди в определени етапи от развитието и растежа си.
При нас имаше лека форма на описаното от теб, някъде около 3г и нещо. Премина за няколко месеца.

Вече имаш един съвет да си изработиш и изградиш стратегия за справяне с подобни ситуации.
Но веднъж решиш ли как точно да действаш, ще трябва да си държиш на това до край.

За държенето за ръка, в никакъв случай не позволявай да те пуска. По-точно ти го дръж здраво за ръка и никакво отскубване. Ако се инати, тръшка и т.н., просто го прибираш.
Поставяй ясни правила, точни указания. Така че добре да разбира защо дадено нещо му е отказано. Трудно е, но с постоянни повторения, става.

# 3
  • Мнения: 27 524
прави каквото си иска и когато си поиска. Реши ли, че трябва да направи нещо - няма кой да го спре. Колкото и да се опитвам, не успявам.

Това не го разбирам ИЗОБЩО. Абсурдно е  Wink Няма такива филми.  Naughty Дете на годинка, две или три ще си прави каквото си иска и ние, като родители няма да можем да го контролираме? Извинявам се, но това ми звучи като виц  Rolling Eyes

Рядко върви хванат за ръката ми или до мен, почти винаги бяга нанякъде по улиците без цел и посока, а аз го гоня в опит да го предпазя да не го блъсне някоя кола.

Ти май му оставяш повече свобода, отколкото му се полага  Wink

От няколко месеца насам крещи непрекъснато - когато е сърдит, но в повечето случай без причина.

Детето е изнервено и несигурно!

Не пази нищо, чупи и троши наред.

Никога не сме позволявали подобно нещо. Има наказания, санкции и реакции за подобно поведение.

той започва да вика, да ме хапе и удря.

Сгрешено отпреди!

Все се питам сгреших ли някъде, характера му ли е такъв, криза ли е, ще се оправи ли някога? Страх ме е да не остане такъв и когато порастне голям. Бих дала всичко от себе си за да е като другите деца.

Вероятно си сгрешила, да. Нито си първата, нито последната. Криза - за мен не е. Това е само оправдание. Няма да си остане такъв, ако реагирате навреме на недопустимите неща!  Naughty
И той определено е като другите деца, просто трябва повече увереност и сигурност у вас като родители  Hug

# 4
  • Мнения: 925
Блонди извинявай, но според мен си малко крайна! Не всички деца са еднакви - някой създават повече проблеми при отглеждането, от други. И според мен това не зависи от начина на отглеждането и възпитанието им.
Ето моят син - от раждането си е трудно за гледане дете, и така е до ден днешен. Много ревлив, много инатлив. Иначе всичко разбира, всичко може да ти каже, но като се заинати за нещо, докато не стане на неговото, не кротва. И действително нито наказания, нито говорене, нито макаренковски методи помагат - вярвай ми пробвала съм от всичко по много  Peace
Искрено се надявам сега да ни е "треснал" бебешкия период, а преди това да са били коликите и зъбите, че ако действително му е толкова чепат характера... Не ми се мисли  ooooh!
Иначе не е лошо дете като цяло, но си има периоди, в които е просто нетърпим  ooooh!
 И да. Говореното, спокойното обясняване защо трябва да се държи по еди какъв си начин и кога наистина помогат, но си трябва адски много търпение и спокойствие. След н-тото на брой повтаряне на моменти се укротява  Peace

# 5
  • Мнения: 27 524
Блонди извинявай, но според мен си малко крайна! Не всички деца са еднакви - някой създават повече проблеми при отглеждането, от други. И според мен това не зависи от начина на отглеждането и възпитанието им.

Може би съм крайна в нечий очи, да. В моите - не съм.  Blush Винаги твърдя, че децата не са еднакви.  Simple Smile Но никой не може да ме убеди, че е правилно едно дете на две годинки да ми се налага как ще пресичаме улицата, ще крещи без причина вкъщи, ще троши и ще чупи наред, ще ме хапе и удря.... и т.н. Просто си има правила, които, ако се поднесат отначало, детето много добре разбира. И гореописаните за мен си остават недопустими, без да съм крайна  Blush

# 6
  • Мнения: 925
Блонди извинявай, но според мен си малко крайна! Не всички деца са еднакви - някой създават повече проблеми при отглеждането, от други. И според мен това не зависи от начина на отглеждането и възпитанието им.

Може би съм крайна в нечий очи, да. В моите - не съм.  Blush Винаги твърдя, че децата не са еднакви.  Simple Smile Но никой не може да ме убеди, че е правилно едно дете на две годинки да ми се налага как ще пресичаме улицата, ще крещи без причина вкъщи, ще троши и ще чупи наред, ще ме хапе и удря.... и т.н. Просто си има правила, които, ако се поднесат отначало, детето много добре разбира. И гореописаните за мен си остават недопустими, без да съм крайна  Blush
Да! Недопустими са и действително не ги допускам. Друг е въпросът, че на моменти полагам неимоверни усилия да го задържа за ръка или го гушкам насилствено за да пресечем улицата. След това обяснявам, обяснявам, говорим, говорим... Няколко успешни опита и пак хуква ... Действително се надявам да е период и моите усилия да дадат резултат  Praynig

# 7
  • Мнения: 27 524
на моменти полагам неимоверни усилия да го задържа за ръка...

Не са неимоверни усилията  Hug Стискам юмрук и неговата ръчица е заклещена там. Няма избор  Wink

# 8
  • Мнения: 925
на моменти полагам неимоверни усилия да го задържа за ръка...

Не са неимоверни усилията  Hug Стискам юмрук и неговата ръчица е заклещена там. Няма избор  Wink
Той, че няма избор - няма, ама на мен нервичките не ми издържат на моменти   Joy
Блонди Hug

# 9
  • Мнения: 27 524
Е, да, това е трудно. Няма адекватен съвет, най-малко през форума  Rolling Eyes И аз се нервирам и крещя и след това ужасно съжалявам и се ядосвам, че съм го допуснала. Децата усещат. Горе главата, здрави да сме  Hug

# 10
  • Мнения: 925
Е, да, това е трудно. Няма адекватен съвет, най-малко през форума  Rolling Eyes И аз се нервирам и крещя и след това ужасно съжалявам и се ядосвам, че съм го допуснала. Децата усещат. Горе главата, здрави да сме  Hug
С това няма как да не се съглася Peace  Наистина най-важното е да сме здрави, а с другото рано или късно, по един или друг начин, и с повече желание и усилия ще се преборим  Hug

# 11
  • Мнения: 72
Относно пресичането и вървенето по улицата не винаги бяга и се дърпа, има и моменти, когато вървим нормално. Но когато не е на кеф и го стисна за ръката, той започва да се отпуска и да се дърпа и буквално трябва да го влача по земята, което никак не ми е лесно.

Блонди, а относно свободата мисля, че не е голяма ами даже вече я няма. Даже понякога ми става криво, защото каквото и да вземе да прави все е нередно и все му се карам и ограничавам. Вечно чува не така, недей, спри, така не се прави. Дори мисля, че е прекалено често от необходимото и вече не му прави впечатление.

Благодаря ви момичета за изказаните мнения, ценя всяко едно от тях.

# 12
  • планетата Земя
  • Мнения: 2 218
И моят и той е палав.Трябва да се намери какво действа на детето.Като се карахме на него сякаш му беше интересно и весело.Като изпадне в истерия го хващам здраво и му говоря в ушето.Обяснявам с непоколебим и монотонен глас.Това при нас действа.Вече просто не му е интересно,защото няма зрелостни скандали.Не иска и той да ходи за ръка.Хващах за китката,но той сяда на земята и трябва да го влача по дупе.Спираме,обяснявам и не тръгваме докато не стане и не даде ръка.Само ако се е проснал по средата на улицата го износвам до тротоара.
Плам,не е лесно и е доста натоварващо.И като гледаш какви кротки и добри деца има е ужасно необнадеждаващо.Но такова е положението при нас.Трябва да го приемем и да търсим начини

# 13
  • София
  • Мнения: 2 181
И моят малкият е същият...А имам трима...Средният е първокласник, най-големият завършва през2012, а най-малкият.....иска да ме убие просто Laughing
Вече нито имам сили, нито желание май да се бора с ината и капризите му - то не е за дрехи, храна, как да вървим, накъде да вървим....Ще чета темата - вече и аз съм в безисходица...

# 14
  • Мнения: 14 774
Дай да го гледам за 2 седмици и ще ти го поправя. Сериозно говоря - детето, независимо в какъв период е, се държи точно толкова нагло, колкото му е позволено. С малкия ми син го изпитвам на гърба си - изключително неприятно, ревливо и инатливо момченце, което обаче се превръща в симпатично дете, което общува нормално и се държи добре в повечето случаи, само че при мен никакви лигни и номера не минават, и това на всички е ясно.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт