Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 окт. 2011, 22:49 ч.

Припадък при вземане на кръв

  • 6 815
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 517
Става дума за възрастен човек, не за дете. Всячески избягва всякакви манипулации с игли, защото всеки път загубва съзнание за няколко минути при такива интервенции. На какво се дължи това? Лекува ли се? Много пъти самите лекари и сестри са учудени в тези случаи. Скоро пак ще му се наложи вземане на кръв за изследвания и е в ужас от сега. А не мисля, че избягването на такива ситуации е най-доброто решение.  Rolling Eyes Thinking

# 1
  • Мнения: 1 196
Да, има такива случаи. Предполагам, че не е от внимателно вземане на кръв. Представям си на какви е попадал човекът. Има и внимателни, но май не преобладават. И мен личната преди 2г. ме изпрати за холестерол и триглицериди. Като отидох в лабораторията и разбрах, че е венозно веднага казах, че не искам и си тръгнах. Питаха ме какъв е проблемът. Обясних, че венозното вземане на кръв ми е проблем. Не желая ръката да ме боли седмици-случвало се  е. И тъй като става въпрос за профилактика, а не за вземане на кръв заради някакво заболяване отказах и си тръгнах. Върнаха ми парите и направлението, а аз го върнах на личната и и се извиних. Тя предложи да видим поне кръвната захар на нейното апаратче. Съгласих се. От пръстчето е по-малко неприятно за мен.
От 1993г. не са ми вземали венозна кръв. Надявам се още поне толкова години да не се наложи.
Тази година се водих 3-4 дена в болница и си мислех, че вземането на кръв няма да ми се размине. Но не! Докторът ми каза, че ако не искам няма проблеми да фалшифицират резултатите. Така и стана. В моя случай кръвната картина нямало да покаже нищо. Това ми обясни докторът.
Известен ми е случай на припадане на 17г. момиче по време на правене на Манту.
И при нас някога в у-ще доста грубо правеха инжекциите. Оттогава не  мога да ги търпя и тях. За щастие не ми се  е налагало да стигам до тях през годините поради заболявания. Само ваксините в у-ще и дотам.  
През последните години минахме на ваксигрип и се научихме да си го слагаме сами. Обясниха ни техниката, спазваме  я точно и не са възниквали никакви проблеми. Тоест само една инжекция на година и толкова. Не мога да кажа, че да си слагаме сами инжекции е нещо твърде приятно, но за мен се оказа по-малко противно, отколкото да ме бодат други. Моята половинка е на същото мнение.

Последна редакция: чт, 06 окт 2011, 00:49 от vl

# 2
  • Мнения: 11 820
И аз имах тоя проблем, но при мен беше от страх. Колкото и да изглежда нелепо, някакъв неистов панически страх, който не можех да овладея. Винаги след вземане на кръв от вената се свличах и се свестявах от мокренето на лицето ми, лаборантките ме пръскаха обикновено с вода, после ме слагаха да полежа. Даже нямам обяснение за себе си, нямам и спомен от калпава лаборантка. Като дете изкарах някакъв хепатит, после ме изпратиха в Хисаря и там всяка седмица ни боцкаха. Бях малка, 6-7 годишна, кое дете не се страхува от иглите. Тогава бягах и се криех, естествено намираха ме и ме завеждаха да ми вземат кръв. Така и ми остана страхът. Като по-голяма обикновено предупреждавах, че е възможно да припадна, да не се стресират. Ставаха много внимателни, та чак се чувствах неудобно. При едно отиване в лаборатория, вече бях голяма, с две деца, направо се срамувах, си казах, че трябва да издържа, какво пък толкова, едно бодване. Предполагам от срам и неудобство нищо не ми стана, направо не можех да повярвам. От тогава не съм правила такива "припадъци", мисля, че няма и да ги правя повече. Но, Petty, при случая с твоя човек може и други причини да има, не знам. Peace

# 3
  • софия
  • Мнения: 2 202
Абсолютно нормално. Познавам поне 10 човека . Аз пък не мога да гледам кръв на чужд човек. Припадам. Моята не ме притеснява. Simple Smile

# 4
  • Мнения: 1 517
Благодаря ви за отговорите!   bouquet Може би наистина се случва при много хора, сега се сещам, че последният път като ходих на профилактични прегледи, преди боцкането ме питаха дали имам проблеми с вземането на кръв. Но въпросът си остава - как и дали въобще се преодолява това.  Confused Защото все някога се налага да го преживееш, може и животът ти да зависи от едно вземане на кръв или инжекция. Иначе и аз си имам мои си фобии, и от паник атаки съм страдала, така че ми е ясно за какво става дума. Rolling Eyes

# 5
  • Мнения: 1 196
Благодаря ви за отговорите!   bouquet Може би наистина се случва при много хора, сега се сещам, че последният път като ходих на профилактични прегледи, преди боцкането ме питаха дали имам проблеми с вземането на кръв. Но въпросът си остава - как и дали въобще се преодолява това.  Confused Защото все някога се налага да го преживееш, може и животът ти да зависи от едно вземане на кръв или инжекция. Иначе и аз си имам мои си фобии, и от паник атаки съм страдала, така че ми е ясно за какво става дума. Rolling Eyes

Как се преодолява? Може би, ако са по-внимателни и човекът се убеди, че е не е толкова страшно. Би трябвало да го изискваме от тях.
Да, понякога животът ни може да зависи от това. Но, ако не зависи и изобщо тези изследвания или пък инжекции не са крайно необходими? Трябва ли тогава да се наказваме с такива неща?
Миналата година моята лична оправи по документи тетануса. Не питах как. Но и се оплаках, че последния път от такава получих някакво подуване на лимфни възли през следващите дни. Тя веднага реши, че в такъв случай тази ваксина не трябва да се прави. Може и алергичност да е написала, не зная. Освен това ми обясни, че дори и на нещо ръждясало да се убодем, не е необходимо винаги да тичаме за тетанус. Само, ако това на което сме се уболи е било заровено в пръст, тогава. Бактерият на тетануса виреел в почвата. Влажните кърпички вършели доста добра работа в случай, че не можем веднага да се измием.  
В крайна сметка излиза, че ваксината против тетанус не е чак толкова необходима. Тетанусът от години се смята за изчезнал в нашата страна. Не зная дали има някакви единични случаи.
Сетих се, че пак от тази ваксина в средното у-ще ръката ме боля 3-4 седмици. Май беше поставена доста плитко, а това дава такива резултати понякога. Така са ми обяснявали специалистите.

Последна редакция: чт, 06 окт 2011, 12:04 от vl

# 6
  • Мнения: 1
Това е фобия, която може да се лекува при съответния специалист.

# 7
  • София
  • Мнения: 8 643
Аз съм анемична и с много ниско кръвно - винаги ми става лошо, когато ми вземат кръв. И понеже не ме е страх от манипулацията, винаги съм смятала, че причината е в ниското кръвно.

# 8
  • BG
  • Мнения: 2 384

Но въпросът си остава - как и дали въобще се преодолява това.  Confused


Чист страх. Кръвното пада рязко, кръвта се оттича от главата, до мозъка не достига кислород. "Целта" на припадъка е да се позиционира тялото хоризонтално и да се ороси мозъка. Това е и спасението - да се правят манипулациите в легнало положение.




# 9
  • Мнения: 1 517
Чист страх. Кръвното пада рязко, кръвта се оттича от главата, до мозъка не достига кислород. "Целта" на припадъка е да се позиционира тялото хоризонтално и да се ороси мозъка. Това е и спасението - да се правят манипулациите в легнало положение.
Аз съм анемична и с много ниско кръвно - винаги ми става лошо, когато ми вземат кръв. И понеже не ме е страх от манипулацията, винаги съм смятала, че причината е в ниското кръвно.
Да - казвал е, че ако изпие ударна доза кафе преди това, може и да го "спаси", но не винаги. А това за легналото положение е добра идея, ще я предложа.
А че е страх - то е ясно като бял ден.  Rolling Eyes

# 10
  • Мнения: 27 890
Petty ,

Имам колега , на около 50 е , но си казва , че припада , ако му вземат кръв .
На психологична основа е .
Той също избягва такива манипулации .

# 11
  • София
  • Мнения: 1 059
Работя в лаборатория и нерядко съм ставала свидетел на този проблем.

Винаги казвайте на лаборантите, че ви става зле при тази манипулация Naughty
Наистина, проблема идва от самия страх и в повечето случаи легналото положение при вземането на кръв върши работа Peace

# 12
  • Мнения: 1 196
Работя в лаборатория и нерядко съм ставала свидетел на този проблем.

Винаги казвайте на лаборантите, че ви става зле при тази манипулация Naughty
Наистина, проблема идва от самия страх и в повечето случаи легналото положение при вземането на кръв върши работа Peace

Ами откъде идва страхът?

Защо доста хора ги е страх и от зъболекар? Мен не ме е страх, даже през последните 18г. никога не отивам там с неприятни чувства. Но за мен се грижи моя близка, която е изключително внимателна. А като си спомня как се отнасяха с нас училищните зъболекари! Не беше за страх, а направо за умиране!

Веднъж моята лична спомена, че проблемите при вземането на кръв доста пъти идвали от неправилната преценка на дебелината на вените и иглите, които трябва да се използват в дадения случай. Аз и казах:"Нали това им е работата?" А тя ми отговори:"Да, така е,  ама..."

Последна редакция: пт, 07 окт 2011, 15:29 от vl

# 13
  • София
  • Мнения: 1 059
Страхът е от самата манипулация, а не от това кой ще я извърши Peace
Всичко е в главата ни и психически трябва да се стараем да го преодолеем- така мисля аз Rolling Eyes

# 14
  • Мнения: 1 196
Страхът е от самата манипулация, а не от това кой ще я извърши Peace
Всичко е в главата ни и психически трябва да се стараем да го преодолеем- така мисля аз Rolling Eyes

E, извинявайте, но не мислите ли, че този страх е свързан с лоши спомени от предишни вземания на кръв, когато са се представили изключително зле Вашите колеги? Според мен страхът не може да бъде на нищото отгоре. Точно това обясняваха и психолозите в една статия тези дни. Децата, когато се родят не се страхуват от нищо.
Не мисля, че страхът е от това, кой ще ни вземе кръв, освен ако не сме запомнили добре същия човек и той го е направил доста грубо.  
Ето, мен не ме е страх, но го смятам за нещо изключително неприятно и го избягвам.

Последна редакция: пт, 07 окт 2011, 23:19 от vl

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт