Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 6 окт. 2011, 10:38 ч.

Отхвърля баба си

  • 2 864
  • 47
  •   1
Отговори
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 976
Здравейте,  мами Simple Smile

Не можах да намеря  подобна  тема.Ако все  пак има  такава, моля  за линкове Simple Smile
И така, от  12- ти септември  моето  човече  ходи  на  ясла. Понеже  е много  общително  открай време, периода  на  адаптация  продължи  точно  две седмици. В петъка   на втората  я прибрах бледа, със следи от  сълзи. Изкарахме  заедно   почивните  дни  в забавления  и  разговори.В понеделник  на третата  малката влезе в яслата  с усмивка  и  добро  настроение и така  до днес, да чукна  на дърво.Явно  разбра, че мърдане  няма  и  предпочете   да  се  примири  с усмивка, отколкото  да страда  по цял ден Simple Smile
Спокойна  е, спи  добре, храни  се  добре, не проявява  признаци  на явен стрес. Само  че  започна  да   гони  едната  си баба- свекърва  ми. Още  като  я види, се  залепва  за мен  и  сърдито и категорично    я пъди  с думите" Махай се! Не искам баба М. !!!" Понеже  с малката   си  разговаряме  добре и  добре  се разбираме,  на няколко пъти я питах  дали е ядосана  на  баба  си. Отговорът винаги  е положителен,  но  на въпроса  защо, не е в състояние  да ми даде  отговор- още е прекалено  малка  да  формулира  мотивите  си.
Баба  й недоумява, чувства   се много  обидена  и ме гледа обвинително. Вчера   даже  ме попита  защо  Мария постъпва  така, явно с мисълта, че аз настройвам детето  против нея   . Отговорих й искрено, че нямам     идея  какво  се случва  в детската  главица. Аз наистина  никак  не харесвам свекърва   си, но  пък и  никога не съм правила опити  да настройвам  детето  срещу нея. Всъщност, дори и да исках, не знам толкова  малко  дете как може да бъде настроено против някого.
Не  знам доколко поведението  на  дъщеря ми се дължи  на промяната в ежедневието й, доколко-  на някакви нейни фантазии  и доколко- на реална  причина.Няма и как да разбера. Затова, ако сте имали случаи ,в които  детето ви е  започнало  да отхвърля някой  от близкото  си обкръжение, без да имате обяснение  затова, споделете опит, моля Simple Smile

# 1
  • Мнения: 4 556
Моята дъщеря се дърпа от бабите си, защото макар много рядко да се е случвало, понякога съм я оставяла сама с тях. Т.е. свързва присъствието им с моето отсъствие.
Много се дърпа на едната баба, защото тя държи да й обсеби вниманието още с влизането си. Опитва се да я държи в различна стая от мен, детето тръгва да ме търси, а бабата казва "Хайде да я оставим на мира малко тази мама", от което дъщеря ми се вкопчва в краката ми и не се пуска.
Другата баба постъпва по-различно и има далеч по-голям успех. Не й обръща внимание, гледа си нейната работа, а детето, след като се успокои, че никой на никъде няма да го дърпа, тръгва след нея, за да види какво толкова интересно прави.
Предполагам, че при вас промяната се дължи на яслата. На детето му е мъчно за мама и иска когато не е на ясла, да е повече време с теб. Ако бабата има такова поведение или пък се случва да е с детето, когато теб те няма, то е нормално да свързва появата й с твоето отсъствие. Възможно е нещо подобно да е причината, освен ако преди да тръгне на ясла, детето не е било гледано от баба си. Тогава може да е съвсем друго.

# 2
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 976
Всъщност, аз съм пропуснала  да обясня  най- важното.
Малката   си я гледахме аз и баща й. Когато  се е налагало  да я оставим/ той- на  работа, аз - на изпити например/ за нея се  е грижила майка ми. Въпреки това, отношенията й със свекърва  ми  бяха добри- всеки  път, като я видеше, й се  радваше и я приемаше безрезервно. В интерес на истината, свекърва ми е  от бабите, които  не пускат детето  по- надалеч от един метър и непрекъснато  му казват "недей......еди какво си, защото  ще се удариш".  Така или иначе, детето  почти не е оставало   само със  свекърва ми  точно поради тази причина- срещите  са  били  в мое присъствие, така е и до днес.
Но  гоненето започна  отпреди   седмица- колкото  и  да се ровя в ума си, не мога да се сетя  за причина- нито  са били сами, че нещо  да се е случило, нито  каквото и да е.
Вярно е, че й досажда  с опити  да я отмъкне  нанякъде, ама досега  реакциите  на дъщеря  ми никога не  са били  толкова остри  спрямо нея. Явно е, че е нелюбима баба, но  пък и  не е редно  да позволя връзката  им да прекъсне.

# 3
  • Мнения: 741
Щом сама не може да обясни причината, опитай да й задаваш въпроси с предположения и е възможно на някой от тях да отговори с "да" и така да разбереш какво се случва. Примерно: "Може би баба е била строга с теб?", "Може би баба ти е казала дума, с която те е обидила?", "Може би баба не ти е разрешила да играеш на нещо, на което ти си искала?"... и т.н. докато се стигне до някакво изясняване.
Желая ти успех  Hug

# 4
  • Мнения: 15 938
Едва ли има някаква конкретна причина, поради която детето да гони баба си.
Щом до сега винаги си била с тях при срещите им, си щяла да зебележиш ако има нещо нередно.
Аз не бих се фиксирала върху това да разпитвам детето защо го прави, малко е, за да ти даде някакво смислено обяснение.
По-добре насочи усилията си към преодоляване на този проблем, и постъпки да не говори така на баба си, тъй като не е приятно и т.н.
Обясни на детето, че баба и иска да и се радва и т.н.

# 5
  • Мнения: 1 581
Бих допуснала, че бабата прилича по някакъв начин на лелка от яслата, която детето свързва с нещо неприятно. Случва се много често. Дъщеря ми беше на 4-5, когато се втурна да прегръща непозната жена на улицата, която взе за баба си, макар общото между тях да беше единствено цвета на косата.  Grinning

Тоест прекарай два часа в яслата и огледай персонала. Не разпитвай детето, нищо няма да измъкнеш от него, то прави подсъзнателни асоциации.

# 6
  • Мнения: 4 556
Щом сама не може да обясни причината, опитай да й задаваш въпроси с предположения и е възможно на някой от тях да отговори с "да" и така да разбереш какво се случва. Примерно: "Може би баба е била строга с теб?", "Може би баба ти е казала дума, с която те е обидила?", "Може би баба не ти е разрешила да играеш на нещо, на което ти си искала?"... и т.н. докато се стигне до някакво изясняване.
Това никак не е добра идея. Толкова малко дете е много вероятно да отговори с да на нещо, което не е вярно, особено ако не може напълно да осмисли значението му. Това е все едно директно да му вкарваш идеи в главата.
Децата страшно много се поддават на внушение и трябва много внимателно да се подхожда с питането.

# 7
  • Мнения: 741
Може и да е по-добра идеята да се остави детето да живее в стрес и отрицателни емоции заедно с личните предположения, които да извиняват ситуациите, които ги предизвикват. Не бих оставила никога нещата неизяснени. Това как се чувстват децата ми за мен е по-важно от свекървата, сори!  

# 8
  • Мнения: 6 358
Въпрос на възраст.
Бабата просто трябва да си чака преоткриването.
Адашката на твоето детенце беше гледана от баба си (моята майка, с която е свикнала и даже мога да кажа, че след мен в този период беше на най-голяма почит) след навършването на една годинка. Около втората обаче започна сериозно да не я иска. Не заради строгост или разногласия (познавам си перфектно хората и начинът им на общуване), а защото тъгуваше за мен. Съответно майка ми се притесняваше, че детето тъгува, а аз за майка ми заради неин здравословен проблем. Взех решението да започне ясла. Реакцията беше още по-зле. Само и единствено мен иска, ако има някакво състояние на доизлекуване оставаше с баба си, но пак си й пореваваше и за мама.  Но пък започна да казва, че вече освен мама и тати си обича и баба. Сега вече е готова баба да си я гледа, за да не ходи на ясла. А да си играят с баба й у дома, защото само баба й измисля най-хубавите игри. Поп,авя мел ако не п,авя нещата пе,фестно като баба й (съществува бабешкото пълно отдаване)
Свекърва ми живее далече и въпреки, че гласово я разпознава, защото се чуват всяка вечер, винаги има известна дистанция. Причината е ясна, че не се познават съвсем ролево добре. След като я поанализира, я допуска до детския си микро свят. На бабка й е криво, но знае, че вината за това не е у нас, а в недоброто познаване.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 967
За мен отговора е в това изречение:

Аз наистина  никак  не харесвам свекърва   си, но  пък и  никога не съм правила опити  да настройвам  детето  срещу нея. Всъщност, дори и да исках, не знам толкова  малко  дете как може да бъде настроено против някого.


Мисля, че детето ти подсъзнателно е усетило твоите чувства към свекърва ти и затова реагира така. Щом ти не я харесваш, няма да я харесва и то, за да е като мама.

Имам дъщеря на 5 г. и при нас положението е същото, аз не харесвам свекърва си и мисля ,че детето копира мен. Чак това лято успяхме да я оставим с нея и то дъщеря ми се нави само защото свекърите живеят в къща и там тя по цял ден стои навън, докато тук  това не е възможно. Но въпреки това не я харесва и това си е , не иска дори по телефона да си говорят.

# 10
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 067
За мен отговора е в това изречение:

Аз наистина  никак  не харесвам свекърва   си, но .....


Мисля, че детето ти подсъзнателно е усетило твоите чувства към свекърва ти и затова реагира така. Щом ти не я харесваш, няма да я харесва и то, за да е като мама.

Имам дъщеря на 5 г. и при нас положението е същото, аз не харесвам свекърва си и мисля ,че детето копира мен. ......

Потвърждавам.
Никога не съм настройвала детето срещу баба му, но то сякаш попива моето отношение към нея. А аз не мога да се преструвам, държа се любезно, не се карам с нея и т.н. но то се усеща явно.

# 11
  • Мнения: 741
Защо започнахте да правите анализ на взаимоотношенията между снаха и свекърва? Дали ако бяхте прочели това - щяхте да го правите?
Въпреки това, отношенията й със свекърва  ми  бяха добри - всеки  път, като я видеше, й се  радваше и я приемаше безрезервно.
Бронте просто търси начин да изясни нещата... и да я подкрепим, а не да я обвиняваме в нещо, на което дори не сме ставали свидетели...

# 12
  • Мнения: 2 472
Бих допуснала, че бабата прилича по някакъв начин на лелка от яслата, която детето свързва с нещо неприятно.

И на мен това ми хрумна. Щом е започнала да отхвърля баба си, след като е тръгнала на ДГ, може би я свързва с някой от персонала Thinking.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 967
Защо започнахте да правите анализ на взаимоотношенията между снаха и свекърва? Дали ако бяхте прочели това - щяхте да го правите?
Въпреки това, отношенията й със свекърва  ми  бяха добри - всеки  път, като я видеше, й се  радваше и я приемаше безрезервно.
Бронте просто търси начин да изясни нещата... и да я подкрепим, а не да я обвиняваме в нещо, на което дори не сме ставали свидетели...


Къде видя някой да я обвинява в нещо ? И какви анализи на взаимоотношения сме правили ?
Жената иска да споделим опит и аз споделям моят опит.
Казвам  ,че отношението на детето и към свекърва и може да е на подсъзнателно ниво ,за което тя няма вина. На тази възраст децата все още не могат да проявяват лицемерно любезничене и затова детето реагира спонтанно и директно. На по-късна възраст отношенията им пак ще се оправят, когато детето е готово отново да я приеме и види ,че нищо лошо не му се случва в компанията и.

# 14
  • София
  • Мнения: 1 335
Бих допуснала, че бабата прилича по някакъв начин на лелка от яслата, която детето свързва с нещо неприятно.

Тъкмо това щях да кажа Simple Smile

Ще следя темата защото и при нас нещо такова се получава, но на прицел е баща му. Около годинката имаше един период на тотално отхвърляне - дойде от нищото и така си замина... Сега пак е дошъл от нищото...
А моментите, в които отхвърля любимата си баба (свекърва ми) са след боледуване - не по време, а до няколко седмици след като е бил болен от нещо. После му минава и пак си я харесва...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт