Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 окт. 2011, 11:09 ч.

чувствам се сьвсем сама!

  • 11 072
  • 138
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 813
Бременна сьм сьвсем от скоро и имам чувството, че няма и един човек, на когото да се опра наистина за помощ и сьвет. мислих да не казвам на родителите си. но майка ми сама се досети.нищо не ми казва - нито да нито не. само ме изкритикува, че не сьм била внимателна, че не е добьр момент и колко винаги било трудно всичко с мен. приятелят ми той много иска детето, но имам чувството, че иска него, а не мен. с него не се разбираме - от две седмици не мога изобщо да го тьрпя.  ние бяхме скарани и не си говорихме 1 седмица, преди да разбера, че сьм бременна. той единствено ми беше написал едно писмо от два реда - ъкога ще се видим?ъ . когато сьм изпадала в лошо настроение, бил решавал да се отдрьпне докато ми минело. и така цяла седмица. да, но частично неговото поведение и отдрьпване са причина за настроенията ми. За мен този човек не ме обича, независимо, че го казва. не искам да сьм с човек, който е до мен само когато сьм в хубаво настроение.

# 1
  • Мнения: 1 188
Здравей, малко объркано звучиш, раздвоена между това, че майката ти и приятеля ти не реагират по начин, който да е приемлив за всички или теб в частност, затова сядаш и слагаш картите на масата и пред единия, и пред другия.Изяснението на нещата ще то подейства активизиращо, на тях също.А и когато човек се изкаже и чуе мислите си и тези на околните, може да прецени много по-добре нещата, от недоизказаните такива.
А ти всъщност щастлива ли си, че в теб расте живот?  Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 2 813
Ми малко ми е странно. И се редуват моментите на тихо щастие с моментите на нетолкова тих ужас. Аз сега сьм на ново място (смених местоживеенето си и местоработата си преди три седмици) и не познавам никого, освен колегите си. И с тях не сьм близка - тоест познаваме се формално и само от три седмици. така , че по цял ден се ражождам сама и се лутам мисловно. нямам много с кого да поговоря.допреди няколко дена си мислих, че основният ми проблем е да си намеря подходяща квартира на добра цена...тоест вските промени просто си казват думата и се чувствам на рьба.

# 3
  • Мнения: 2 460
Просто си бременна - от там идват тези настроения Hug. Аз когато бях бременна, въпреки ежеминутното внимание и любов които получавах, пак не бях доволна, все нещо мрънках. А изобщо не съм такъв човек, тея хормони са страшна работа, направо се преобразих до неузнавемост, плачех на филми а това никога не ми се бе случвало ит.н. Сигурна съм че нещта не са толкова черни, както ти се струват. Спокойно, временно е това, ще се оправиш Peace

# 4
  • Мнения: 1 188
Да, така вече е по-ясно.Ново място, нова работа, нови колеги, няма близки наоколо, някой друг спор с близките и напрежение, което си казва думата.
А в момента заедно ли сте с приятеля ти, той какво мисли и споделя, подкрепя ли те и как?Казала ли си му, че се чувстваш самотна и имаш нужда някой да се погрижи за емоционалния ти дискомфорт на този етап поне?
Местенето на ново място и това, че не познаваш никого и нямаш собствен кръг от познати/близки/приятели на мястото, където се намираш е депресиращо само в началото, но всичко си идва на мястото, в мига, в който започнеш да завързваш все повече контакти оттук-оттам.

# 5
  • Мнения: 2 813
Не сме заедно - той е на 500 километра от мен. Той казва, че не му било ясно какво точно искам. била сьм писала фермани от свободни текстове с упреци и той не бил психоаналитик. Но той и една мила дума не е казал. Живее си живота,по никакьв начин не е ...емоционално засегнат от ситуацията. Даже в началото каза, че сьм си била измисляла. после пьк ново 20 - ако ми било тежко да гледам дете, да му го дам на него, той щял да го гледа. някакси...много е бездушен и наистина не мога да го тьрпя.

В негова защита ще кажа, че наистина като се разстроя за нещо, започвам да му пиша много и ужасни неща, но някакси той може поне нещо да каже да ме успокои. а той мьлчи като пукел или ми казва, че сьм ревла, мрьнкам, и така се чувствам още по-самотно.

Последна редакция: нд, 09 окт 2011, 11:48 от OX'AMAH

# 6
  • Мнения: 1 188
А обстоятелства ли ви разделят?Няма ли начин да живеете заедно?

# 7
  • София
  • Мнения: 4 349
 Peace Явно в днешно време всяка жена трябва да и минава през акъла, че може да отглежда детето си сама. Без чужда помощ. Това не винаги е възможно, но напоследък имам чувството, че все по-често се случва.

# 8
  • Мнения: 1 735
а той мьлчи като пукел или ми казва, че сьм ревла, мрьнкам, и така се чувствам още по-самотно.
  Може би трябва малко да му помогнеш, за да разбере какво искаш от него Hug Мъжете са буквалисти (малко като децата)

# 9
  • Мнения: 2 813
ами има начин но не сьвсем скоро. но той нищо конкретно не предлага иска да се видим наживо и да говорим, а мен това ме дразни безумно. защото той хем уж много иска дете и е мноого против аборт (10000% бил против аборт) хем отказва да даде някакво реално предложение, а аз сама няма да се справя с детето. Аз сега почнах докторантура и нямам никакво намерение да прекратявам.

# 10
  • Мнения: 918
Кak искаш приятелят ти да те разбере, щом ти самата не си наясно със себе си. Трябва да си отговориш на въпроса искаш ли дете, как ще се справяш с отглеждането му, искаш ли да бъдеш занапред с приятеля си? Ето такива въпроси. Много е неприятно двама души да се събират заради бременност насила. Като си изясниш кое е важно за теб, ще можеш и да си начертаеш стратегия за действие.
А за мъжете бъди сигурна - не че не са добронамерени, но понякога наистина не могат да разберат женския свят, особено в периода на бременност.

# 11
  • Мнения: 9 990
Ох, ама само да попитам-с какво бременност пречи на докторантура?Да, аз все още уча за бакалавър, но съм с цели две деца и работя.Ще ми се да знам, ако реша да запиша магистратура и по-натам... Thinking
По темата-както повечето ти казват-първо е от хормоните, второ объркаността ти е И от това, че ти сама не знаеш...Дразнело те.Ми то утре ще те дразни и друго, съвсем елементарно нещо, но ако така лесно се поддаваш....Съвсем адекватно момчето предлага да се видите очи в очи и да говорите.Защо не желаеш?
Абе вие как си ги представяте нещата-ми Мило, аз  съм бременна, изненада.Ама ме дразниш и не предлагаш на секундата вариант за развитие на нещата...С нападки към момчето няма да си решиш проблема.В крайна сметка решението дали да станеш майка си е изцяло твое.

# 12
  • Мнения: 64
   В крайна сметка решението дали да станеш майка си е изцяло твое.

Е, как изцяло  нейно? Да  не е  забременяла  сама? Таткото  няма  ли  право на  глас?  Simple Smile

# 13
  • Мнения: 2 813
Ох, ама само да попитам-с какво бременност пречи на докторантура?Да, аз все още уча за бакалавър, но съм с цели две деца и работя.Ще ми се да знам, ако реша да запиша магистратура и по-натам... Thinking
По темата-както повечето ти казват-първо е от хормоните, второ объркаността ти е И от това, че ти сама не знаеш...Дразнело те.Ми то утре ще те дразни и друго, съвсем елементарно нещо, но ако така лесно се поддаваш....Съвсем адекватно момчето предлага да се видите очи в очи и да говорите.Защо не желаеш?
Абе вие как си ги представяте нещата-ми Мило, аз  съм бременна, изненада.Ама ме дразниш и не предлагаш на секундата вариант за развитие на нещата...С нападки към момчето няма да си решиш проблема.В крайна сметка решението дали да станеш майка си е изцяло твое.
Ох, ама само да попитам-с какво бременност пречи на докторантура?Да, аз все още уча за бакалавър, но съм с цели две деца и работя.Ще ми се да знам, ако реша да запиша магистратура и по-натам... Thinking
По темата-както повечето ти казват-първо е от хормоните, второ объркаността ти е И от това, че ти сама не знаеш...Дразнело те.Ми то утре ще те дразни и друго, съвсем елементарно нещо, но ако така лесно се поддаваш....Съвсем адекватно момчето предлага да се видите очи в очи и да говорите.Защо не желаеш?
Абе вие как си ги представяте нещата-ми Мило, аз  съм бременна, изненада.Ама ме дразниш и не предлагаш на секундата вариант за развитие на нещата...С нападки към момчето няма да си решиш проблема.В крайна сметка решението дали да станеш майка си е изцяло твое.

За докторантурата го казах в смисьл, че не мога аз да се преместя при него. единствено, той би могьл да се премести при мен, а това си зависи от него. Ако той не се премести, аз не знам как бих се справила сьвсем сама. да трябва да се видим и да поговорим, но мен ме дразни това, че той не иска да говори за това по скайп. а например има много други неща, за който може  и който явно са му по приоритетни - например че му дьлжа еди какви си пари, че играел еди какви си игри ходил на еди какви си заведения. ами не разбирам как може това да му е в главата. Аз не мисля за почти нищо друго освен за това как да се справя и какво да се измисли. А той изобщо не го мисли това.

знам, че не си решавам проблема с нападки, но ми е много противен, трудно ми е да го обясня. и то от две седмици насам. просто ми се гади от него. виzhда ми се ужасно беzhаберен i bezotgovoren човек, който е само думи, а не и дела.

# 14
  • Мнения: 1 404
някакси...много е бездушен и наистина не мога да го тьрпя.

В негова защита ще кажа, че наистина като се разстроя за нещо, започвам да му пиша много и ужасни неща, но някакси той може поне нещо да каже да ме успокои. а той мьлчи като пукел или ми казва, че сьм ревла, мрьнкам, и така се чувствам още по-самотно.

Точно така бих описала собствения си мъж преди 14 години, когато започна връзката ни. Днес мога да го направя доста по-умерено и стилово издържано, но за съжаление смисълът е все същият. Помисли добре дали ще имаш силата да живееш с подобен мъж-той няма да се промени.Не казвам,че е лош, но от собствен опит знам, че съжителство между по-емоционална жена и мъж с емоционален коефиециент около нулата, е мнооого трудно Confused

Бебчето не би ми било дилема-щом имаш хубава работа, а и възможности за растеж, ще се справиш с или без мъж.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт