Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София
  • Мнения: 714
Моята племенница, която е на 8 години не иска да ходи на училище. Сега е втори клас.
Всичко започна, когато зет ми и сестра ми отидоха в Гърция преди около 3 седмици, малко след началото на учебната година. Сестра ми бе по работа, а зет ми с нея на почивка за 10 дни. Беше оставане на грижите на двете баби. Още на първият ден от отсъствието им, баба й я завежда на училище,но на входа на класната стая тя се спира и не иска да влезе в клас. Баба й се принуждава да седи в училището само и само тя да бъде на училище. На втория ден тя отказва категорично да ходи на училище. Учителите влизат в положение и казват да си остане в къщи докато родителите й се завърнат. Мислихме, че тогава проблема ще се реши, но уви от тогава насам вече 1 седмица за да бъде в клас в двора на училище седи или майка й , или баба й, или татко й.Водиха я на психолог, но конкретна и ясна причина не казва защо не иска да ходи на училище. Днес дори директорката я по заплашила, но общо взето няма ефект. Не иска дори да смени класа, дори и училището.
Моля помогнете със съвет, има ли някоя мама с подобен проблем? Ако някой знае добри детски психолози, които няма да й одерат кожата ще ви бъда благодарна да ми пишете тук или на лични.

# 1
  • Мнения: 6 723
Щом няма някаква конкретна причина за това нежелание като стрес,тормоз или неразбирателство със съучениците или учителите, за мен става дума за обикновени капризи. Не ѝ се ходи на училище ( нормално ), пробвала е, минал ѝ е номера един път и сега прави родителите си луди. Ако от сега ѝ се позволява да се налага по този начин, не ми се мисли какво ще е като стане на 13, 14, 15... Смятам, че не е за психолози, щом е водена вече и не е открит проблема, по скоро ѝ е нужна една по сериозна дисциплина. Ако е стресирана или депресирана няма начин да не го забележите, децата дават много ясни сигнали, всичко друго е лиготия и своенравие.

# 2
  • Мнения: 414
И как така някой я чака в двора?
Тя преди това не е ли ходила на детска градина и предучилищна?Би трябвало да е свикнала с оставането в група без родител.
Според мен това са капризи и лигавене.Родителите и бабите да не се поддават на манипулациите й.

# 3
  • София
  • Мнения: 714
Ходила е на детска градина от 3 годишна възраст. Миналата година в първи клас също нямаше проблем. Сега се отключи проблема. Казва, че има страх, но не може да опредили от какво. Водиха е днес на друг детски психолог. Диагнозата е сепарстична фобия, може би не я изписвам правилно, но довечера ще разбера повече от сестра ми. В общи линии е било страх от раздяла.

# 4
  • някъде из облаците
  • Мнения: 459
Децата на тази възраст обикновено изпитват страх от загуба на родителите. Дъщеря ми горе-долу на тази възраст и малко по-голяма постоянно ми звънеше да ме пита кога ще се прибера, особено ако знаеше че пътувам, макар и за 1 ден. Бяхме заминали на екскурзия с баща и, еми то не бяха коремни болки, то главоболия и какво ли още не. И аз не знам какъв съвет да ти дам, но наистина ще трябва доста търпение и може би помощ от специалист, за да се преборите с този страх.

# 5
  • Мнения: 27
Ако психолога не открие нещо, според мен не трябва да се набляга на проблема,защото децата  много бързо се ориентират и използват всичко в своя полза. Тоест, ще го използва всеки път за да получи това което иска. Не познавам дете ,което да иска да ходи на училище. Нека да запишат детето на това което най - много иска плуване, танци, конна езда или каквото и да е и да наблюдават как реагира. Помолете близки нейни приятелки да е взимат на гости или да излизат заедно за забавни дейности,така ще разберете дали е истински развиващ се психически проблем или каприз.

# 6
  • WonderLand
  • Мнения: 917
Най-вероятно проблем с материала който изучават. Или проблем с някаква конфузна ситуация в която е попаднала. Такива проблеми често се появяват при децата. С времето отшумяват. Ако не се натяква на момиченцето то само ще проговори в един момент. Майка ми ми е разказвала за ситуация в която аз съм креснала на учителката да ходи в ъгъла с вдигнати ръце или ще има шамари Crazy Тогава не съм искала да ходя но накрая съм си признала доброволно като са ме оставили на спокойствие.

Но това което привлече вниманието ми е това, че директорката я е заплашила newsm78 Как така я е заплашила???

# 7
  • Мнения: 24
В училището би трабвало да има психолог или педагогически съветник, най-лесно ще е да се обърнете към него.
Едни от най-добрите детски психолози са в Алескандровска болница, в детската клиника " Свети Никола", консултацията ще е безплатна, ако вземете талон от личния лекар.
Перфектни детски психолози са Ваня Матанова, Пламен Калчев и Иван Димитров, Иван Игов.

# 8
  • Мнения: 753
И моят не искаше да ходи.Бяхме се видяли в "чудо", защото не казваше защо, просто не искаше.
Накарах го в къщи да пише нещо/не си спомням някакви домашни бяха/, обадих се на учителката, че е писал да го похвали пред всичките колко добре се е справил и колко хубаво и за пример е написал и .....всичко си дойде на мястото.
мисля си, че някой нещо го е обидил или казал и от това се е впечатлил.
Психоложката в у-щето не ни свърши никаква работа, даже след това викаше, аууу, браво на вас, как се справихте?Просто си познавам детето и знам какво би могло да му е стимул./много обичат да го хвалят..... Joy/

Вие си познавате детето , но може да измислите нещо, което трябва задължително да покаже на класа, което друг не е успял да направи или да види/ако сте ходили някъде/ и да го разкаже.

# 9
  • Мнения: 14 238
Няма какво да се лъжем, на повечето нормални деца не им се ходи на училище, а ако усетят, че могат да им минат номерата, са способни на всевъзможни театри. На момиченцето му е хлабаво около шията, защото бабата не го респектира, а родителите са далече, затова си позволява да прави всички на маймуни.
И моят син не обича да ходи на училище, защото:
1. скучно му е;
2. учителката го кара да пише красиво а той може само грозно;
3. винаги като стане бой, все него обиняват и наказват, дори да не е виновен;
4. нямат всеки ден физическо;
5. в него са влюбени половината девойки от класа и търсят внимание по всевъзможни тъпи начини - късат му нещата, гонят го, удрят го, надничат му в тоалетната докато пикае...
Но училището, за жалост на децата, е задължително и се налага да ходи.

# 10
  • София
  • Мнения: 714
уви нещата се задълбочават, вече стана месец и моята племеница се запъва на класната стая и не иска да влезе вътре докато някой възрастен не стои и не я чака навън пред стаята. Понякога става и по лошо, обикновено когато е на пост едната баба, тогавла иска тя да е вътре в стаята. Днес пак тя е била и дори е станало още по лощшо от досега, незнам какво по точно, по късно сестра ми ще ми каже. Психоложка нямало, защото щатна била в болничен заради проблемна бременност, чак сега след месец дошили от друго училище, но доколкото разбрах още повече се е стресирала и дори не говорила.
Оказва се, че има такова явление дори в нета има материал като "отказ от училище" или "фобия от училище".

# 11
  • Мнения: 3 833
Да я спрат временно? Да се обучава вкъщи/ с частен учител, като преодолее фобията, или каквато е там причината ще пробват пак. Много трябва да се говори с детето, да разбере идеята на училището и че няма място за притеснения.

# 12
  • There I was on a July morning ...
  • Мнения: 2 874
sanitamm, вече са тръгнали по правилния път - работа с психолог, но не става с едно-две посещения, трябва продължителна работа! Ако преценят, че не са попаднали на добри, следва  да потърсят други.

# 13
  • София
  • Мнения: 714
Да я спрат временно? Да се обучава вкъщи/ с частен учител, като преодолее фобията, или каквато е там причината ще пробват пак. Много трябва да се говори с детето, да разбере идеята на училището и че няма място за притеснения.
Обмислят и този вариант, но пък при него има вероятност голяма да се задълбочат още нещата и тя тотално  да не иска да се върне в училище и покъсано да развие социална фобия или трудност в общуването с околните.
Разбира се, че ще продължат да ходят пир психолози, работата е там дали и кога ще попаднат на добър доктор. Доколкото прочетох в нета, в България няма кой с практика да се занимава с този проблем.

# 14
  • Мнения: 2 567
Имам приятел, който е вече 40 годишен мъж и който като е бил първи клас по същия начин е отказвал да ходи на училище. Дори е започнал да заеква. Родителите му го спрели от училище за около месец и нещата лека-полека почнали да отшумяват. Това му спиране от училище не е в никакъв случай довело до трудности в общуване с околните или пък отказване съвсем да се върне в училище.
По скоро настояването детето на всяка цена да ходи на училище въпреки очевидния проблем може да задълбочи нещата.
Има и вариант просто да се лигави, но от това, което прочетох вие, а и странични хора сте били строги към него, така че в един момент, ако се е лигавило е щяло да спре.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт