Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 160
В детско отделение на Втора градска болница в София срещнах едно усмихнато, лъчезарно дете, родено на 10 август 2010 г. Разбрах, че е от дом, което личеше по начина, по който детето заспиваше (с дупето нагоре и главичка надолу), както и по начина, по който си блъскаше главата в решетките на кошарата.

И преди знаех, че животът на децата в дом не е радостен, но живата картина ме потресе. Детенцето очакваше само един поглед или една усмивка, за да отговори с усмивка. Нуждата от човешки контакт крещеше от всеки негов жест. То с радост очакваше дори хокането на санитарките и го приемеше с радост като вид общуване. Търкаше бузката си във въженцето, с което вързах една играчка за леглото - за него това беше най-нежната ласка, която можеше да си осигури само. А когато го галех по главичката, то застиваше като улично куче, наслаждаващо се на мимолетната ласка на случаен минувач (простете за сравнението, но е точно!).

Да не говорим за това, че постоянно спеше отвито и разсъблечено, защото, каквото и да си говорим, "държавата" не гледа изоставените деца така, както ние гледаме своите.

Разбрах, че детенцето не за пръв път постъпва в болница (за лечение на респираторни заболявания), но не знам от кой дом точно беше доведено в болницата.

Прибрах се вкъщи объркана и обезверена. Искам да се грижа за това дете, но живеем в изключително малък апартамент, ремонтиран едва наполовина. Всеки месец живеем със заеми, в които затъваме все повече и едва се грижим за нашите две деца. Проверих, че ако решим да вземем детето като приемно семейство (ако успея да сломя съпротивата на мъжа ми), ще получаваме по 165 лв., за да се грижим за детето. Но опитът ми показва, че с тази сума дете не може да се гледа - колкото и непретенциозно и здраво да е то.

(Не искам да размивам темата, но ще вмъкна, че в детските отделения в България оживява адът - деца, захвърлени от майките си на грижите на сестрите и санитарките, които денонощно плачат от ужас и болка. Едно от обясненията за отсъствието на майките е, че цената, която трябва да плащат като придружителки е 12 лв. на ден - сума, несъответстваща на условията в болницата. От друга страна, разбира се, е вроденото нехайство на циганките, които рядко си спомнят на коя дата е родено детето им.)

Та, има ли някой с възможности и желание да приюти едно мило детенце, което ми скъса сърцето миналата седмица?

# 1
  • Мнения: 311
 Sad ...

# 2
  • Мнения: 10 583
antena, толкова лесно ли мислите, че става приемното родителство?

# 3
  • Мнения: 348
Антена, ако някой тук и сега ти напише, че е готов да вземе детето, ти с какво би помогнала?
Дори информацията , която даваш, е недостатъчна.
Детето може вече и да е заминало за съответния дом.

# 4
  • Мнения: 160
white flower, информацията, която давам, е недостатъчна с оглед на публичното пространство, в което споделям проблема. Имам достатъчно информация и знам как може да бъде открито детето. Почти съм убедена, че каузата ми е предварително обречена, но човек никога не знае, нали?

Знам и това, че е пълно с подобни деца и че няма да може да помогнем на всички. Но съвестта ми не ми позволява просто да забравя за съществуването на това конкретно дете.

# 5
  • Мнения: 327
Милинкото ...мога само да пролея някоя сълза...душата ми плаче за тези дечица...

# 6
  • Мнения: 348
Моето мнение:

Приказка за морската звезда

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Неизвестен автор

Превод от английски Л.Господинова


Аз бих помогнала за оздравяването на детето. Повече - на лични.
Обаче за да се вземе веднага, трябва да има приемно семейство, което да е минало цялата процедура по одобряването.

# 7
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 123
Дали темата не е по-добре да се премести в този подфорум за да има и реални действия и заинтересованост  Grinning .... не само думи  Rolling Eyes

 http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=513175.525 




antena
Hug





# 8
  • Мнения: 10 583
Но вие вярвате, че явявайки се на врата на някой дом за деца, лишени от родителска грижа, ще ви дадат дете за обгрижване? Или научаваме кое е това дете и се обаждаме на директора да ни го даде?

Разбирам, че темата е пусната с най-добри чувства, но наивитетът й идва в повече.

# 9
  • Мнения: 3 831
Горката душичка.   Sad
Аз вярвам, че с повече желание и търпение, може да се направи това, за което говори авторката на темата.  Praynig

# 10
  • Мнения: 571
Рзбирам как се чувства авторката Confused С подобно нещо се сблъсках аз самата,когато лежах в 3та градска с болното си бебе.Имаше дечица оставени там и непотърсени с месеци #Crazy Едно момиченце,което не спиаше да плаче беше на 10 месеца,а тежеше не повече от 5кг #Crazy Изоставено от майка си-циганка.Така жално плачеше,а аз не смеех да ида и да го погаля дори.Сестрите гледаха лошо и заканително дори само когато питах за детето.Оказа се,че майка не го е потърсила 3 месеца.Оставила го е на отглеждане явно.Много болно ми стана.
Дано се намери по едно семейство за всички оставени на произвола дечица Praynig

# 11
  • София
  • Мнения: 568
Все някое сърце може да бъде докоснато...успех!

# 12
  • Мнения: 284
Все някое сърце може да бъде докоснато...успех!
Въпросът е, че не опира само до сърце...и моето е докоснато но... Rolling Eyes

# 13
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 123


Разбирам, че темата е пусната с най-добри чувства, но наивитетът й идва в повече.


Няма нищо случайно ..... нищо не се знае може детенцето да си намери приемни родители  Rolling Eyes

Дава се гласност един вид  Rolling Eyes  .... ох не знам, дано темата не се превърне в съжаление и умиление  Rolling Eyes Дано има смисъл от нея за това дете  Rolling Eyes





white flower
Grinning хубава притча




Късмет   bouquet




п.п.напускам темата , няма с какво да помогна в случая  Rolling Eyes

# 14
  • Мнения: 3 673
Темата е толкова лицемерна, че направо ми се повръща.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт