Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 2 745
Имало е теми и за най-милите, и за най-силните моменти от живота. Места, в които обичайно се описва раждането на първото дете, първата любов…първия голям успех, подадена от приятел ръка… В такива теми е прочувствено. И все пак знаем - животът не е само рози.

Не бих искала да гледате на темата като лунатично изследване дебрите на това до къде може да падне нечие човешко съзнание.  Не, не нечие, а вашето конкретно. Едно пътешествие назад към всичките ви спомени обезателно приятно ли е? Имате ли болезнени такива? Неща, за които като си спомните, челото ви се набраздява… от вина, от срам? Не пиша роман, не диря имена, дати и цифри. Разкажете без тях.

Уж не съм чувствителна натура, но ми се иска да вярвам, че има и други като мен. Понякога нещо ми свива гърлото. Не защото някой ме е обидил. Защото аз съм обидила. А не можеш да върнеш времето назад, за да поправиш грешката.

- били ли сте груби понякога с хора, които не го заслужават съзнавайки още в момента, че не сте прав/а?
-  проявявали ли сте коравосърдечие, злоба, завист?
- удряли ли сте?
- лъгали ли сте? Грозно и съзнателно…?
- били ли сте неблагодарни – към родител? Към близък?
- срамували ли сте се в компанията на някого само защото е беден, неугледен…?
- мамили ли сте, манипулирали ли сте за своя изгода?
- копняли ли сте нечие семейство да се разпадне, за да вземете едната половинка за себе си?

Например. Надявам се ме разбрахте. Това за да не се отплесвате в споделянето на уж лоши, но очарователни дреболии.

Конкретният повод при мен: Днес за първи път случайно попаднах на историята за едно починало момиче на 20 години. Вероятно лекарска грешка. Разбира се ужасна история. След недълго ровичкане в интернет разбирам, че изстрадалият й доведен баща е писал в половината от възможните български блогове, форуми. И…  качвал видео с умиращата си дъщеря. За да покаже лекарското безхаберие. Гледайки материалите изведнъж... изпитах неприязън към тоя човек. Мъчно ми стана за момиченцето, но за бащата… грам. Даже обзе ме ярост. Ей така внезапно и без причина реших, че има нещо комерсилано в бащицата и…  Embarassed го оплюх в един блог. Още докато натисках „публикувай” знаех, че ако не съм права това би наранило безкрайно човека. Знаех, но… публикувах.
Или… Като на цветна снимка ми е пред очите друго. Отдавна. Стоя на автогарата чакайки автобуса. Ядосана. Тръгнах без да кажа „чао” на майка ми ядосана не помня вече от какво. Била съм сигурно на 23. Тръшнах вратата на човека, които отделяше от залъка си за да уча. И така докато чаках автобуса майка се появи (живеехме наблизо до автогарата). Носеше ми нещо. Май парички. Запечатало се е в съзнанието ми –  върви към мен, с розова блузка на бели точки, купена май от втора употреба. Времето е топло, лято. Толкова ми е ярък споменът и подробен, че... дерайлирам. Защото няма, знаете, машина на времето.

 
Помня, помня толкова неща. А уж все пак не съм чак толкова ужасен човек. Дали има и други като мен? Моля, нека не пишат в темата ССФ-та. За тях знаем – семейство - чудо и приказ, образование, пари, секс. Неее… темата е за истинския живот в другите му измерения.

Но не искам да е песимистична. Реалистична, но не отчайваща. Честна най-вече. 2 месеца преди Коледа.  Ето повод, скрити зад относителна анонимност, да споделим и неща, трудни за изричане. Може пък да открием как се опитомяват „лошите спомени” и да посрещнем Коледа в мир със себе си. Какъв е успешният модел? Или дето се казва – ние сме просто хора. Или… не, на мен такива неща не ми се случват, аз съм разумен и добър човек? Laughing

# 1
  • Мнения: 2 405
Повня, повня.. но не съм в състояние да споделя точно сега. Не е точно недобро действие, а бездействие, което съм оценила като голямо недобро.
Хубава тема..

# 2
  • Мнения: 1 217
Уж не съм чувствителна натура, но ми се иска да вярвам, че има и други като мен.
Има. Това, което си описала, с майка ти, преди години ми се е случвало почти през ден, понякога ми се иска да умра като се сетя. И за стотици други неща. Само на три от въпросите, които си задала, мога да отвърна с " не ". Затова като ми се случи нещо лошо си казвам - нека ти, за това и онова. Иначе лоши постъпки се забравят най - трайно с направени добри. Hug

# 3
  • Мнения: 2 510
Как човек оценя кое е добро и кое е недобро?
Едно нещо е добро за един и лошо за друг.
Повечето хора оценят нещата след време с изключение когато правят нещо с ясното съзнание, че това е лошо.

# 4
  • Мнения: 116
Да,имам такива случаи.Не вярвам някой да няма.Например,веднъж на бившата ми работа се спират клиенти-мъж и жена,които бяха заедно.Поздравих,а те не отговориха.След малко попитах мога ли с нещо да съм полезна,а те пак мълчаха.Аз се ядосах,тълкувайки го като  нежелание от тяхна страна да контактуват с мен.След малко видях,че си разговаряха с жестове и ми стана много тъжно-бяха глухи,а не невъзпитани...

# 5
  • Мнения: 4 966
Аз пък на всички твои въпроси мога да отговоря с "да", а уж се опитвам да съм позитивно настроена. За съжаление, това недобро отношение най-често е към най-близките.
И дори да не помня конкретни неща, горчилката си остава.
Най-елементарното - скоро бяхме на една екскурзия и с нас пътуваше една известна дама с детенцето си, а аз съвсем несъзнателно изкоментирах с други жени от компанията /виждайки заспалото й на масата детенце/, че това е причината да не водим с нас нашите деца. Предполагам колко криво й е станало на тази мацка, а в действителност успях да се убедя, че тя е страхотна майка и адски мил и симпатичен човек /а от медиите бях останала с противоположното впечатление/. Само се моля тя да не ме е чула или да не е обърнала това внимание, което обърнах аз, желаейки да си прехапя езика в момента на изричане на думите. В крайна сметка, после всеки пое по пътя си, но в мен си остана горчилката, че може да съм обидила тази жена съвсем несправедливо и на всичко отгоре точно в момента, когато се убедих, че е много земен и приятен образ.

# 6
  • Мнения: 636
Всеки има такива случаи, човешко е.
Но понякога няма утре...
Аз съм ужасно сопната и рязка с най-близките си, често пъти без причина.
Един ден, отговорих по-рязко на най-скъпия ми човек и излязох.Няколко часа по-късно ми се обадиха, за да ми кажат, че тя е починала, беше тежко болна...
Всичко друго бледнее пред това, което ще ми тежи като дамоклев меч до края на дните ми.

# 7
  • Мнения: 2 945
    Помня и се изчервявам се, дори след години. Не съм в състояние да споделя. И не ми е нужно ничие чуждо успокоение, че не съм била толкова несправедлива, колкото сама си знам че съм била. Нито се самозалъгвам, че младостта е извинение. Единственото положително от случката е овладяването на невъобразимият ми някога инат. И станах малко по-търпелива, отколкото е нужно понякога.
    Споменът не ми пречи да живея, не се самоизтезавам като си го припомням постоянно. Но горчивият вкус се появява всеки път, когато се сетя. Добре е, че не е често, добре е и че не забравям. 

# 8
  • Мнения: 2 745
И sorsha_, после какво? Как се бориш с тоя спомен?

Хърмаяни, ами аз не си припомням нищо насилствено постоянно. Някои неща просто изскачат понякога. Неканени. Идват и се настаняват в мислите ми. Кога за малко, кога за повече.

# 9
  • Мнения: 2 945
     Така е, Стеф, неканени идват. Пускаш ги за кратко, и след това ги пъдиш. Всеки по свой начин - работа, позитивни мисли, ТЕС или какъвто там начин намира за удачен.
     Човек не бива да живее в самообвинения за непроменими неща. Може просто да достави малко радост когато и на когото е възможно. Без мисъл, че това е някаква компенсация.

# 10
  • Мнения: 636
И sorsha_, после какво? Как се бориш с тоя спомен?

Хърмаяни, ами аз не си припомням нищо насилствено постоянно. Някои неща просто изскачат понякога. Неканени. Идват и се настаняват в мислите ми. Кога за малко, кога за повече.

Не се боря, а и не искам, да ти кажа.Непростимо е.

Относно по-дребни прегрешения, всеки има такива, приемам ги нормално.И спрямо мен са били несправедливи, и аз съм постъпвала така.
А и както написа Снежа63, с времето човек може да оцени по-ясно дали е бил прав, или не.

# 11
  • Мнения: 2 745
Не се бориш казваш. Може и да си права. Един вид времето лекува някои рани, други просто стават част от теб.
Само че ако са повечко...

# 12
  • Мнения: 35
Разбира се, че всеки има такива моменти.За конкретни случки не ми се споделя, че и до сега са ми болезнени Confused и не мисля, че някога мога да ги излекувам, превъзмогна или опитомя Sad
Искам само да кажа  дали въобще  някой се чувства виновен за нещо което същност не е направил  Confused е има такива аз съм жив пример за съжаление Sad

# 13
  • Варна
  • Мнения: 12 939
Да, правила съм неща, за които съжалявам. И определено си плащам за това.

# 14
  • Мнения: 7 843
Много тъжна тема, Стеф...
Била съм адски нетолерантна към хора, които искрено са ме обичали. Това е може би нещото, което ми е най-трудно да си простя. Макар да знам, че все пак за себе си съм била права. Наложи се да бъда егоист, само хладен разум- без излишни емоции, за да не се проваля. Или по някакъв начин мислех, че тези хора могат да ме провалят. В първия случай не дадох никакво обяснение, защото беше трудно да назова причината. Щеше да е адски обидно и болезнено да му го кажа. Във втория случай обяснявах и назовавах причини докато сама се отвратя от себе си. Ама че смешно. Да продължават да те искат и да могат да ти простят въпреки цялата ти хладна откровеност и неприязън, а теб самият да те е срам от себе си от това до какъв садизъм можеш да стигнеш само и само да прогониш някого от живота си.
Няма рецепта, няма препоръчителен вариант да останеш с неопетнена съвест. Не знам, може би това е необходимото зло, което да ни напомня, че не сме брезгрешни и че не сме хванали Господ за шлифера.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт