Пълноценен член на семейството ли е домакинята?

Забавна темичка 
...Какво лошо ако изрежем ноктите на члена...?   

А сега сериозно: аз не бих се чувствала пълноценна, независимо какво мисли члена по въпроса.

Защо?

Може би защото съм свикнала работата освен източник на доходи да ми е добра среда и за социални контакти. Това би ми липсвало.

Това обаче е друго. Въпросът е, дали жената е пълноценен член ако е само домакиня. Аз съм на мнение, че е. А дали тя се чувства добре в състоянието си на домакиня само или и´ липсва контакта с колеги и още други активитети е друг въпрос.

Да. Принципно  Имам едно-две "но" в главата...

МОят мъж винаги е ценил семейният ми принос като добра домашна фея, но получи брутална представа за това, какво е да си на мое място след като ми се наложи да лежа за задържане с втората бременност 3 месеца в болница. За един ден се превърна от обгрижван съпруг в самотен баща. Къща, пазаруване, дете - всичко на него. Преживя невъобразим шок, направо травма, и до ден днешен не иска много-много да говори за този период на стерс. А най-смешното от всичко е, че аз лежах в болница със система в ръката 24 часа в денонощието, а всички ожалваха мъжа ми и му ходеха на него на "свиждане" с лазаня и сладки в ръка 

Представете си, че след 12 часов работен ден и едночасово придвижване се прибирате в къщи и ви посреща уютно подреден дом, красиво подредена икебана в антрето, топла и разнообразна вечеря, деца с написани домашни...дали ще го цените или не?

Мои познати се бяха разменили - той беше масажист-каеропрактик (така ли се казва?), а тя - медицинска сестра. Нейната кариера се развиваше, неговата-не. Предложиха й поста на старша сестра в една много голяма болница - много натоварена и тежка длъжност, с много извънредни часове. Седнаха, говориха и решиха - той си напусна работата и пое грижите за къщата. Децата им бяха на 3 и 5, ходеха в една градина с моето. Татко им им правеше домашен обед в кутийки всеки ден (макар да можеше да взима и от градината), обменяхме рецепти с него, интересуваше се къде какво има на рапродажба, ходеше по родиелски срещи, взимаше жена си от гарата след работа и се грижеше винаги да има топла вечеря и студена биричка за нея. Как мислите, дали го смятала за пълноценен член или не съвсем?

Ааа,Самурайка,този татко-мечта ще се възприеме в България като мъж под чехъл,а не като пълноценен член на семейството.Представи си,излезе човечецът вечер с приятели на по една бира и какво,ще говори за манджи и домакинство с останалите татковци,ми ще го спукат от бъзик.
Макар че,ако имах възможност да нося достатъчно пари в къщи,бих оставила мъжа ми да домакинства,а аз ще ходя на работа.И да,бих го смятала за пълноценен член на семейството.

А той (мъж ти),дали ще иска да остане в къщи и
да домакинства?
Не познавам много такива мъже,да не кажа никакви.

Ако едната половинка в семейството изкарва достатъчно за поддържането на стандарта, другата може да си позволи да бъде вкъщи и да се грижи за домакинство, деца, и т.н. Не виждам нищо лошо и срамно човек да си реши в рамките на семейството кое е най-добре.
Ако обаче единия не изкарва достатъчно и за двамата, неработещият може да се чувства кофти, че си стои вкъщи вместо да допринася с нещо за семейния бюджет. Но пак си е работа на конкретното семейство как ще разреши въпроса с недостатъчните приходи в семейната каса.

Аз съм имала период, в който не съм работела, никога и нищо не ме е карало да се чувствам непълноценна.

Моят със сигурност няма да си остане в къщи,говорех хипотетично.То у нас е такава лудница,че малцина биха издържали.
И аз не познавам мъже-домакини,но факт е,че ги има.Има и другите-не работят,седят пред телевизора,в кръчмата,с приятели,но чакат жената да ушета, след като се върне от работа.Дали тези мъжкари се чувстват по-малко пълноценни членове на семейството или с гордост разправят колко са велики и тарикати?

Моят ще остане, ама колко ще издържи е дриг въпрос 

Здравейте
При нас се налага следното.
Няма ме в къщи от 7,30часа до 20 часа, а в събота до 15 часа.Таткото пое ролята на детегледачка готвачка и т.н дейности, които са присъщи за домакинята... Няма как да се оплача от него като се прибера вечер и ми е наготвено, детето е гледано...
Какво да се прави неговата работа е по ниско платена, но пък за сметка на това  разполага с много свободно време и за това за сега процедираме по този начин.
Не мисля че го смятам и ще го смятам за непълноценен мъж. Радвам се че ми помага в тези дейности и не ме оставя да жонглирам между работата и дома.

Аз точно затова попитах.Понякога,когато работя  идват татковци с децата си,/да не кажа,че идват предимно татковци/жените им работят през седмицата, татковците гледат децата,водят на училище,плуване,балети,пиано и каквото там е в шрограмата на детето.И повечето споделят,че отглеждането на дете,заниманията с него,ангажирането с какво ще се вечеря и приготвен ли е обяда на детето за следващия ден им отнема много повече сили,отколкото,когато са ходели на работа с определено работно време .И невероятно много си уважават жените,за това,че просто са се омъжили за тях,че са им родили деца и са ги гледали първите няколко години.

Моят мъж всеки път,когато остане у дома да гледа детето и да "домакинства" казва,че пари всеки може да печели,но не всеки може да гледа деца и той всеки път е като на урок,когато мен ме няма.

А скоро попаднах на едно интересно интервю с Арлета Якобс,която казва,че причината учителките и медицинските сестри да са толкова ниско платени е,че това са предимно професии,упражнявани от жени и несправедливо подценявани от обществото.А без тях накъде?

А защо да е мъж под чехъл? Той тоз въпросния татко си беше много готин мъж, имаше черен пояс по джудо и всяка сряда вечер тренираше децата в квартала, включая моят син и неговите две момченца. Хич не си е говорил за манджи с другите татковци. Те и домакините тук не са едни сдухани и омирисани на манджа лелки, а са едни изключително добре изглеждащи елегантни дами, които не излизат никъде без грим и подходящи обувки. Винаги спокойни, винаги подредени, посещаващи какви ли не възвишени занимания. Работещите майки са по-неугледните, в офис облекло, вечно забързани, превъртащи в главите си всички задачки за деня, мъкнещи по някой полуфабрикат в торбата.


Аз лично разбрах темата така - "дали е пълноценен член на семейството партньорът, който е поел грижата за дома и децата" - поне според мен това включва понятието "домакиня/домакин". Трошенето на диванчето с дистанционно в ръка попада в категорията "безработен", "не работя", "between jobs" и от сорта, не бих го класифицирала като "домакиня". Даже мисля, че на български "стопанка" би било по-подходящата дума. В английския се използва политически коректното home maker.  И си е съвсем, ама съвсем пълноценен и ценен член на семейството по принцип. А че някои хора имат различни угризения - това си е индивидуално и не е само приоритет на домакините, напротив. Огромен брой работещи жени изпитват някакво чувство на вина и непълноценност като майки и съприуги, други пък се ядосват от това, че печелят, но не достатъчно за да могат да си позволят детегледачка и помошница на пълен работен ден, трети се тюхкат, че не намират време за хобита и странични занимания ...но това са си лични драми.
А че в България има едно насадено пейоративно звучене на думата "домакиня" - да, мисля че го има и това. Ама как иначе да детронираш една стопанка от поста на CEO на дома и да я превърнеш в труженичка-пенкилер освен, като й внушиш, че би била непълноценна в противен случай