Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 975
Вчера в яслата  дъщеря ми е била заплашена, че  ако  говори, докато се храни, мама няма  да дойде  да я вземе.
Още като я прибрах, беше необичайно  умърлушена. Заведох я  в парка, защото  времето беше хубаво, но  тя не пожела нито  да  играе, нито  да  тича.  Седна  в мен, настоявайки  да я гушкам  .Доста време  постояхме  така  мълчаливо, наблюдавайки играта  на другите  деца. Попитах я добре ли е,  дали  нещо  не я боли. Оказа се, че нищо не я боли, температура също нямаше.  В един момент, посред  мълчанието, продума: "Йейа  Кати  каза-Мими говои масата, мама  нама вземе  Мими аслата"  и си  лапна пръстчето.  Подивях.  Дребното  е на ясла   от 12- ти септември,  съвсем скоро  спря  да плаче сутрин  и да си влиза сама, а сега някой не си е премислил  думите  и  буквално  се  е   изтропал  на метеното, дето се казва. Обърнах я към мен  и й казах, че колкото и да говори на масата, каквото и  да  направи, я обичам и че  винаги  ще идвам  да  си я вземам  от яслата. И че ако някой  друг път й каже нещо подобно, да му  каже, че това   не е вярно. Усмихна ми се широко, но   доколко ме разбра, не знам, защото   изобщо не пожела  да ме пусне, носих я на ръце до вкъщи, там отказа  да я съблека. Едва  свалих обувките й.  Заспа в ръцете ми, както си беше с якенцето , още в седем вечерта. Когато малко по- късно   я събличах заспала, за да й сложа нощния памперс и пижамката, се разплака  жално. Цяла нощ  се гушкахме, въпреки  това цяла нощ спа неспокойно.
Обикновено  заплахата  е  "Който не слуша, ще го пратим в другата група". ОК. По- приемливо  ми звучи. Но това...
Тази  сутрин направих  забележка  на  сестрите. Обясних им, че добре  разбирам колко е трудно  да се грижат  за толкова много деца, но че подобни  заплахи  са недопустими. Няма по- страшно  нещо от това  да напълниш главата  на едно  толкова малко човече  със страхове и съмнения, които  за него са по- плашещи от всички баби Яги на света.
Уж ме разбраха.
Та мисълта ми е- толкова страшно  провинение ли е говоренето  на масата? Ние, понеже  сме прости  хора от провинцията, обикновено  си говорим  по време на вечеря, защото  това е събитие, което и бездруго  рядко се случва- мъжът ми работи  на смени и ако два пъти седмично вечеряме заедно, сме щастливи.
Намирам за неестествено  да  седнем да се храним и  на масата  да се чуват само звуци от преглъщане.
Аз ли не съм в час- то е ясно, че  съм далеч  от съвършенството, ама  никога не съм забранявала  на  дъщеря ми  да  ми говори на масата. Едно време ни учеха, че не било  възпитано, но , както казах, аз съм си простачка. Единственото неприемливо за мен  е да се говори с пълна уста по няколко причини, но и  това  не намирам  за прекомерно провинение, за което  да   следват заплахи или наказание.
Вие наказвате ли  за говорене  на  масата?

# 1
  • София
  • Мнения: 7 464
 Вкъщи си говорим на масата, то това е времето, когато сме и четиримата заедно, остава и да мълчим.
 В градината ми се струва редно да приучват децата да не говорят много-много докато се хранят. Но определено заплахата, че мама няма да те вземе, е ужасна. Хубаво си направила, че си говорила с лелките, дано не се повтаря.

# 2
  • София
  • Мнения: 36 893
Ясно е, че подобни заплахи са недопустими. Но темата е за говоренето на масата, а не за заплахите. Проблемът идва оттам, че яслата/градината не са домът на дететто и на различните места има различни правила. В детските заведения децата са малки и ако започнат да приказват, едно че се разсейват и не се хранят, и друго, че започват едни игри и закачки, а е твърде възможно някое дете да се задави или да разсипят някоя чиния или купичка. Представете си картиинката на трийсет деца, по шест на маса, които по време на хранене си говорят и се закачат! Ще има това ядене да се точи два часа и ще има инциденти. Затова е правилото там да не се говори и играе по време на ядене. Вкъщи, ако щете песни си пейте на масата, това си е ваша работа! Не е до простащина, а до различаване на местата и правилата, които вървят в комплект с тях. Аз бих обяснила на детето си, че в яслата/градината се спазват тамошните правила, а вкъщи ние си имаме наши правила.

# 3
  • Мнения: 15 379
Вие наказвате ли  за говорене  на  масата?

Естествено, че не!
Той вече е голям, знае, че с пълна уста не се говори и не го прави.
Но между залчетата и лъжичките винаги си говорим, дори се закачаме.

Опитай се да й обясниш, че в яслата правилата са такива.
И нещо много, много важно - кажи й, че мама винаги, абсолютно винаги ще я взима от ясла. Тя трябва да бъде убедена, че каквото и да стане мама ще отиде (или тати, баба).
Дори и при малко по-големите деца съществува ужас, че мама няма да дойде. И лелките използват тази заплаха Twisted Evil.

# 4
  • Мнения: 695
Ние също говорим на масата. След като сутрин излезем за работа, чак вечерта се виждаме. Остава и да не си говорим. Иначе в градината доколкото знам не им разрешават да говорят докато се хранят.

# 5
  • Мнения: 808
Как са притеснили само горкото дете  Sad  Много не-педагогическа постъпка от страна на лелята...
Присъединявам се към съветите на другите момичета, да й говориш и обясняваш, как независимо от всичко, ти/тати/баба и т.н. винаги ще я вземат от яслата. Че тя е там, за да си поиграе, хапне и поспи, докато мама е на работа и после веднага ще я вземеш.
Така научих моята дъщеричка, даже тя сама си казва вече - "Мамо ти ще дойдеш да ме вземеш, нали?! Дааа, естествено, ще дойдеш!" Simple Smile
Иначе, да, правилата там и вкъщи са различни, при нас също се говори на масата, даже се и подскача понякога с пълна уста, и се скача по главата на мама и тати, докато те се хранят  Blush , но това сме си ние...  Blush
Сега, в градината знам, че слуша много, както слушаше и в яслата. Тя по принцип е доста изпълнителна, вкъщи си показва рогцата, изпуска парата един вид... Така че тя осъзнава явно, че там има по-други правила и ги спазва... Съвет не мога да дам, може би с времето ще посвикне с тамошните порядки, от скоро е тръгнала на градина, все пак...
Но мисля, преди всичко, че не е редно, в името на пазенето на тишина и спокойствие по време на обяд, да говорят така на едно дете на тази възраст... Все пак вероятно има и други начини да постигнат това. Сега се сещам, че малката ми каза, че госпожата им е обяснила, да не говорят с пълна уста, за да не се задавят... Ето, не са използвани заплахи в случая...

# 6
  • София
  • Мнения: 2 179
Милото коте.....

За мен е неприятно единствено, когато на масата, докато се храня, някой ми чете конско или се решават някакви сериозни въпроси - тази практика съм я намразила от моите родители. Ей, седне човек да хапне и те почват....
Иначе, не смятам, че да си приказваме не масата е признак на лошо възпитание.....

# 7
  • Мнения: 3 090
Аз бих и казала че може да си говорим , но само у дома с мама и тати , в яслите не .
Естествено можеш да и кажеш че винаги ще я вземаш.( Аз лично давах един стар ключ на дъщеря ми да ми го пази в якето си , като казвах че това е ключът от дома ни и няма да се прибера без нея )
Не е правилна никак постъпката на лелята , но истината е колкото и да ми е неприятно да го напиша , че ще се сблъскваш и друг път с такива простотии.Там не работят педагози , често пъти явно демонстрират че им е писнало , заплатите им са ниски ( като че ли само на тях са така ..но това е друга тема ) и за мен лично цялата ясла е едно доста разочаровщо място .
Пожелавам ти разбира се това да  е просто един инцидент и лелите да се окажат свестни .
Стискам ти палци да  е така. Hug 

# 8
  • Мнения: 2 472
Вкъщи, си говорим, докато се храним и не виждам нищо лошо в това. В ДГ, обаче правилата са други и те трябва да се спазват. Друг е въпроса, че на едно толкова малко детенце е трудно да се обясни, кога и къде може и кога и къде не може да се говори, но с времето вероятно нещата ще си дойдат на мястото.

# 9
  • загубено
  • Мнения: 3 323
Съгласна съм,че щом има правило да не се говори
на масата то трябва да се изпълнява.
Но нека намерят начин учителките и лелките да накарат децата да го изпълняват.

Много сериозно бих обърнала внимание на учителка за случката.
Страхът не е начин за възпитание.

# 10
  • Mars Hotel
  • Мнения: 3 182
Доплака ми се от историята ти. Само като си представя какво се случва с главичката на Мими.... Sad

Имаме подобен случай. Един ден взех дъщеря ми от градината и се качихме в колата. В момента, който седна в столчето си, каза:"Мамо, вече може да говоря, нали?" Казах й, че може, разбира се, и я попитах кой й е казал да не говори. Отговори, че госпожата в градината казала, че само вкъщи може да се говори. Shocked Питам: "В градината не може ли да говорите?", отговорът е отрицателен.

Не са ги заплашвали, тя много си харесва госпожите, но как, за Бога, се очаква тригодишните да мълчат постоянно, докато родителите ги вземат? Не ми се струва нормално.

Иначе, да, на масата говорим. Не сме се виждали цял ден, това е времето, в което можем да си споделяме. И като дете, в моето семейство, сме си говорили непрекъснато.

# 11
  • София
  • Мнения: 36 893
О, не, на какви учители попадате! Как така децата да мълчат в градината! Те да не са в манастир, дали обет за мълчание! Дори е вредно за децата да мълчат, как ще развият речта си, как ще общуват, ако мълчат! Тази учителка заслужава нея някой да я накара да мълчи осем часа. Дори мога да й предложа подховящо място да опита - някой шивашки цех, приведена цял ден над машината, а шумът наоколо е толкова голям, нормата също толкова голяма, че не само е забранено, но и няма как една дума да си каже извън кратката почивка на обяд!

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 9 544
Говорим си разбира се.И ние сме простаци.
Много тъжно ми стана за детенце.Не е това начина,но за съжаление е често разпространен.

# 13
  • Mars Hotel
  • Мнения: 3 182
Andariel, разбира се, че децата не мълчат. Пеят, разиграват ситуации и т.н.
Може би им е казала така госпожата по време на хранене или докато са били в леглата, не знам.
Но аз за това и не съм предприела нищо, защото знам, че не ги насилват да мълчат. Което не оправдава поведението на учителката.

Виж, заплахите и наказанията са нещо съвсем друго.

# 14
  • Мнения: 678
Лелята не е права като е казала това на детенце.
Но аз имам друга практика в нас.Още от бебе със захранването,не разрешавах на детето да говори,да се закача,не предлагах играчки и т.н.Много караници съм имала със свекъра и свекървата ,защото постоянно минаваха,правеха маймунджалъци,закачаха я,щипяха я,гъделичкаха я.... ShockedЕдин път беше около 3г пие вода от чаша и в този момент свекъра ми я закача и така се задави и уля милата.......Бях потресена.Та  от малка знае на масата не се говори не се закача и т.н.Вече е на 5г,сядаме  тримата с баща й да  се храним,но не говорим или нещо може но за кратко.След като хапнем,разчиствам масата и вече си говорим, гледаме ТВ и такива работи.
До сега не съм имала проблем с храната и говоренето.....

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт