Детето ми се променя ужасно след среща с баща си

  • 6 783
  • 78
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 128
Поне не го прибираш ревящ и настроен срещу теб,каквото и да направиш...Но си права-все пак тези срещи не са за докарване на детето до пълно изтощение,а за поддръжане на връзката между детето и баща му.
П.П.Снощи драмата беше малко,за сметка на тази сутрин. Питам се докога ще издържим така-и аз,и детето. Чух реплики от типа на: "Ти си лоша","Мразя да стоя тук у дома","Ти не ме обичаш"....

sad, и аз ги чувам често, без да е била при баща си. Когато съм и се скарала за нещо се обръща към мен с: ти не ме обичаш. Аз разбира се всеки път обяснявам, че я обичам повече от всички и всичко на света и точно затова и се карам. Тя го прави, за да се опита да ми нарани достойнството, както аз наранявам нейното като и се карам. Само че не считам за правилно да си мълча, като е направила нещо нередно, само за да не и накърнявам овенската гордост. Карам се, тя ми с звери, аз обяснявам всеки път едно и също ... и така си се въртим в порочен кръг. Надявам се с времето да осъзнае, че с това нищо не постига и да спре.

Последна редакция: пн, 12 дек 2011, 14:06 от Мак

# 76
  • Мнения: 54 304
sad, и аз ги чувам често, без да е била при баща си. Когато съм и се скарала за нещо се обръща към мен с: ти не ме обичаш. Аз разбира се всеки път обяснявам, че я обичам повече от всички и всичко на света и точно затова и се карам. Тя го прави, за да се опита да ми нарани достойнството, както аз наранявам нейното като и се карам. Само че не считам за правилно да си мълча, като е направила нещо нередно, само за да не и накърнявам овенската гордост. Карам се, тя ми с звери, аз обяснявам всеки път едно и също ... и така си се въртим в порочен кръг. Надявам се с времето да осъзнае, че с това нищо не постига и да спре.

И аз се надявам ! Sunglasses
На мен не ми е казвала , че не я обичам , но зверенето ... Mr. Green

# 77
  • Мнения: 2 668
Може би е добре да му покажеш как ти се отразява това му поведение. Децата няма как да се сетят за чувствата ни, ако не им ги покажем.
Вместо да го успокояваш, кажи му какво ти причинява с такива думи и поведение. Ако ти се плаче, разплачи се. Не се опитвай да го гушнеш и изобщо нищо, което очаква от теб като реакция на ситуацията. Покажи му, че го чувстваш равностоен, сподели собствената си болка, покажи му, че и ти можеш да проявяваш слабост.
Това не е манипулация, в страданието си детето може изобщо да не се сеща, че и ти страдаш. И то именно, защото го обичаш.

# 78
  • Мнения: 1 408
Да,и според мен това е правилно поведение. Аз напоследък често го прилагам-обяснявам му как се чувствам,когато плаче или когато отказва да направи това,което според мен е правилно. Например казвам му,че когато той плаче и аз искам да плача,защото много го обичам и съм тъжна,когато той плаче. Дори на моменти съм си изпускала нервите и съм плакала заедно с него. Казвала съм му,че поведението му ме обижда и разочарова,че с нищо не съм заслужила да се държи така. И изобщо не се притеснявам да се карам,когато според мен се налага. Ако съм виновна или съм сгрешила,се извинявам. Старая се да си спазвам обещанията. Правя всичко това,защото искам да го науча и той да го прави. И защото се отнасям с него като с равноправен /е,почти/ член на нашето малко семейство.

Общи условия

Активация на акаунт