- Публикувана: 25 окт. 2011, 13:11 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2012, 15:43 ч.
Удовлетворени ли сте от работата си?
Извинявам се ако е пускана такава тема 
.
Въпросът ми е по скоро дали сте удовлетворени от естеството на работата си, а не от заплащането й. В смисъл обичате ли работата си, отивате ли с желание на работа или напротив. А от тук произлиза и въпросът свързан със заплащането - Бихте ли сменили работа която ви носи удовлетворение, но малко пари за такава която не ви допада, но е с добро заплащане?
.Въпросът ми е по скоро дали сте удовлетворени от естеството на работата си, а не от заплащането й. В смисъл обичате ли работата си, отивате ли с желание на работа или напротив. А от тук произлиза и въпросът свързан със заплащането - Бихте ли сменили работа която ви носи удовлетворение, но малко пари за такава която не ви допада, но е с добро заплащане?
Извинявам се ако е пускана такава тема .
Въпросът ми е по скоро дали сте удовлетворени от естеството на работата си, а не от заплащането й. В смисъл обичате ли работата си, отивате ли с желание на работа или напротив. А от тук произлиза и въпросът свързан със заплащането - Бихте ли сменили работа която ви носи удовлетворение, но малко пари за такава която не ви допада, но е с добро заплащане?
.Въпросът ми е по скоро дали сте удовлетворени от естеството на работата си, а не от заплащането й. В смисъл обичате ли работата си, отивате ли с желание на работа или напротив. А от тук произлиза и въпросът свързан със заплащането - Бихте ли сменили работа която ви носи удовлетворение, но малко пари за такава която не ви допада, но е с добро заплащане?
Да, харесвам си работата. да, отивам с желание, дори и тогава, когато знам, че ме очаква тежък и напрегнат ден.
Не знам дали бих я сменила. Честно.
Радвам се, че повечето отговори са на хора които си обичат работата, защото все пак там прекарваме по-голямата част от времето си. Аз също съм от тях, само че не харесвам заплащането си(но съм с надежда за промяната му ). А иначе пускането ми на такава тема, бе провокирано първо от това, че около мен постоянно слушам хора които отиват без желание на работа, и другото е тази дилема - дали да избереш да работиш нещо което харесваш или си принуден да отидеш някъде заради по-високо заплащане, а често работата е и по-ниско квалифицирана.
). А иначе пускането ми на такава тема, бе провокирано първо от това, че около мен постоянно слушам хора които отиват без желание на работа, и другото е тази дилема - дали да избереш да работиш нещо което харесваш или си принуден да отидеш някъде заради по-високо заплащане, а често работата е и по-ниско квалифицирана.
Работя в нещо средно между Офис 1 и книжарница, колежката ми е най-добрата ми приятелка.
Офиса е в центъра на Русе, всеки ден се виждам с всичките си познати. Освен това имам възможността сама да кажа колко часа ще работя - до скоро бях на половин ден, сега съм на 5-6 часов работен ден по мое желание. Отивам в 8:30, тръгвам си в 13:30. Когато няма клиенти както сега, пием кафета, чатим или се гримирваме, шефа е широкоскроен и приема всичко с усмивка.
Заплащането определено не ми стига да си изхранвам семейството, но пък задоволява всички мои прищявки като козметики, дрехи, аксесоари и излизания.
Не се чувствам особено удовлетворена, защото работата няма никаква перспектива и развитие, нито трупам някакъв опит, но с тези 2 малки деца се чувствам адски изморена все още, недоспала и определено не бих могла да работя друго, по-отговорно нещо, под стрес и с голяма отговорност.
Офиса е в центъра на Русе, всеки ден се виждам с всичките си познати. Освен това имам възможността сама да кажа колко часа ще работя - до скоро бях на половин ден, сега съм на 5-6 часов работен ден по мое желание. Отивам в 8:30, тръгвам си в 13:30. Когато няма клиенти както сега, пием кафета, чатим или се гримирваме, шефа е широкоскроен и приема всичко с усмивка.
Заплащането определено не ми стига да си изхранвам семейството, но пък задоволява всички мои прищявки като козметики, дрехи, аксесоари и излизания.
Не се чувствам особено удовлетворена, защото работата няма никаква перспектива и развитие, нито трупам някакъв опит, но с тези 2 малки деца се чувствам адски изморена все още, недоспала и определено не бих могла да работя друго, по-отговорно нещо, под стрес и с голяма отговорност.
Работя това,което харесвам.Отивам в повечето случаи с удоволствие на работа.Имам няколко приятели там,а и повечето ми колеги са внимателни и отзивчиви.Когато имам проблем са ми на среща.Заплащането не ме удволетворява,но имам достъчно време за детето си /което за мен е по-важно/ или пък ако искам да работя и още нещо.
Мдааа, поредната тема на тази тема 
Сега като се явят неработещите и ще се започне едно кудкудякане...
Но аз да си кажа за пореден път - ми харесвам си я. НО малко странно делиш естеството на работата /и условията/и заплащането от друга страна, без едното - няма как като цяло да ни се хареса! Поне аз си мисля, че са малко хората, които работят изцяло за удоволствие, без значение от заплащането, пък аз лично - не познавам такива нито един!
Сега като се явят неработещите и ще се започне едно кудкудякане...
Но аз да си кажа за пореден път - ми харесвам си я. НО малко странно делиш естеството на работата /и условията/и заплащането от друга страна, без едното - няма как като цяло да ни се хареса! Поне аз си мисля, че са малко хората, които работят изцяло за удоволствие, без значение от заплащането, пък аз лично - не познавам такива нито един!
Не просто харесвам,а обожавам.
Моята работа е мечта за доста жени,но....заплащането.
Може би аз не се справям достатъчно добре,
може би не успявам да ,,мина през полето",а се юрвам към вратата,
но доходите ми не са това което ми трябва.
То вярно,че на един му трябват за хляб,на друг за бензин на самолета му,
но има какво да се желае.
Моята работа е мечта за доста жени,но....заплащането.
Може би аз не се справям достатъчно добре,
може би не успявам да ,,мина през полето",а се юрвам към вратата,
но доходите ми не са това което ми трябва.
То вярно,че на един му трябват за хляб,на друг за бензин на самолета му,
но има какво да се желае.
viliko аз също не познавам хора които работят само за удоволствие 
, но да деля ги тези понятия защото на мен наистина ми е интересно дали хората харесват това което правят, без оглед на заплащането. Ако трябва да се даде пълна оценка, то тя естествено ще включва както условията на труд така и заплащане и т.н
, но да деля ги тези понятия защото на мен наистина ми е интересно дали хората харесват това което правят, без оглед на заплащането. Ако трябва да се даде пълна оценка, то тя естествено ще включва както условията на труд така и заплащане и т.н 
За пореден път и тук ще кажа, че съм доволна от работата си, в частност - харесвам си професията и ми доставя удоволствие (креативна е). Заплащането ми не е зле, според приятели от провинцията е космическо (хаха), но винаги може и още по-добре. Наскоро имах разговор с шефа на тази тема и след Нова Година си чакам увеличение.
Харесвам си работата! Колкото и да е натоварваща психически, някак се чувствам добре работейки точно това. Колегите ми са готини и си станахме близки. Фирмата е коректна във всяко едно отношение. Заплащането - може още да се желае, но няма толкова хубавини на едно място. Като цяло съм доволна и дори да сменя работодателя пак бих се занимавала с това.
viliko аз също не познавам хора които работят само за удоволствие , но да деля ги тези понятия защото на мен наистина ми е интересно дали хората харесват това което правят, без оглед на заплащането. Ако трябва да се даде пълна оценка, то тя естествено ще включва както условията на труд така и заплащане и т.н
, но да деля ги тези понятия защото на мен наистина ми е интересно дали хората харесват това което правят, без оглед на заплащането. Ако трябва да се даде пълна оценка, то тя естествено ще включва както условията на труд така и заплащане и т.нИначе да, харесвам си много работата. И заплащането си харесвам, а най-много му харесвам това, че се променя периодично към по-добро
Доволна съм от работата, но не от заплащането. Това е цената която плащам за да работя това което обичам... за съжаление.
Ако опре ножа о кокала и парите наистина ми трябват, да. Но за момента се изхранваме и така, затова - не.
Бихте ли сменили работа която ви носи удовлетворение, но малко пари за такава която не ви допада, но е с добро заплащане?
Сега като се явят неработещите и ще се започне едно кудкудякане...
На въпроса- харесвам си работата, харесвам си заплащането (може да го харесвам и повече
), не харесвам колегите си особено 
Аз от няколко месеца не ходя на работа (по обективни причини), ама да си кажа
Естеството на работа си го харесвам. Заплащането също не е лошо. Обаче... обаче през последната година започнаха да се случват неща, които да ме карат да ходя с нежелание на работа и ако не бях забременяла, щях да напусна. От колеги научавам, че това, което ме дразнеше, се е разраснало като явление и вече дразни много други хора, които един по един напускат и започвам да си мисля за нова работа (след като ми свърши майчинството). Та еднозначно не мога да отговоря, като че ли - хем ми харесва, хем прекалено много неща ме дразнят. Или - аз работата си харесвам, ама работодателя не ме кефи вече.
Естеството на работа си го харесвам. Заплащането също не е лошо. Обаче... обаче през последната година започнаха да се случват неща, които да ме карат да ходя с нежелание на работа и ако не бях забременяла, щях да напусна. От колеги научавам, че това, което ме дразнеше, се е разраснало като явление и вече дразни много други хора, които един по един напускат и започвам да си мисля за нова работа (след като ми свърши майчинството). Та еднозначно не мога да отговоря, като че ли - хем ми харесва, хем прекалено много неща ме дразнят. Или - аз работата си харесвам, ама работодателя не ме кефи вече.
Много си харесвам и професията и настоящата месторабота. Въпреки че е много напрегната, натоварваща и много има още какво да се желае на мен ми харесва. Заплащането е прилично, но не отговаря на отговорностите и количеството труд, нито на обещаното при постъпването. Което дразни. Ако ми предложат работа за много повече пари бих я сменила дори другата работа да не ми харесва. Ако са малко повече не. В края на краищата колкото и да я харесвам, за мен работата не е жизнено необходима. Най би ми харесало да родя още 1-2 деца и никога повече да не работя. 
Cosi, cosi. Както казват италианците.
Обичам да работя за себе си. В тази криза, се наложи да работя за друг...поне заплатата е сигурна. Естествто на работата е същото, каквото ако работя за себе си, но това, че някой ми виси на главата, определя ми времето и т. нат. ме изнервя адски много. Пък и заплащането не е такова, че да ме мотивира да грея като слънце.
Та, към този момент ме удовлетворява, иначе не бих седяла - ясно е.
Но като цяло - не.
Влече ме да си работя за себе си и това е.
Свободата, Санчо...
Обичам да работя за себе си. В тази криза, се наложи да работя за друг...поне заплатата е сигурна. Естествто на работата е същото, каквото ако работя за себе си, но това, че някой ми виси на главата, определя ми времето и т. нат. ме изнервя адски много. Пък и заплащането не е такова, че да ме мотивира да грея като слънце.
Та, към този момент ме удовлетворява, иначе не бих седяла - ясно е.
Но като цяло - не.
Влече ме да си работя за себе си и това е.
Свободата, Санчо...
Винаги съм мечтала да работя нещо, при което няма да ми дирят резултати, да ме обвиняват ако липсва достатъчно оборот, печалба. Е, точно такъв тип ми е работата въпреки, че съм част от търговски отдел.
Интересно ми е, обичам да се ровя в програмата, с която работя. Намирам я за очарователна (въпреки, че повечето колеги я смятат за досадна стягаща рамка).
Само дето... си има и лоши страни. Бидейки неуправленско ниво, по всяка вероятност заплатата ми има определен таван, докъдето може да расте. Нямам грам желание да управлявам хора, но пък парите живо ме вълнуват.
Интересно ми е, обичам да се ровя в програмата, с която работя. Намирам я за очарователна (въпреки, че повечето колеги я смятат за досадна стягаща рамка).
Само дето... си има и лоши страни. Бидейки неуправленско ниво, по всяка вероятност заплатата ми има определен таван, докъдето може да расте. Нямам грам желание да управлявам хора, но пък парите живо ме вълнуват.
Извинявам се ако е пускана такава тема .
Въпросът ми е по скоро дали сте удовлетворени от естеството на работата си, а не от заплащането й. В смисъл обичате ли работата си, отивате ли с желание на работа или напротив. А от тук произлиза и въпросът свързан със заплащането - Бихте ли сменили работа която ви носи удовлетворение, но малко пари за такава която не ви допада, но е с добро заплащане?
.Въпросът ми е по скоро дали сте удовлетворени от естеството на работата си, а не от заплащането й. В смисъл обичате ли работата си, отивате ли с желание на работа или напротив. А от тук произлиза и въпросът свързан със заплащането - Бихте ли сменили работа която ви носи удовлетворение, но малко пари за такава която не ви допада, но е с добро заплащане?
Все пак човек си избира работата, макар че понякога и избор няма но това е отделен въпрос.А относно другия въпрос: бих я сменила, ако ми носи удовлетворение и ако заплащането и условията на работа ми харесват.
Професията ми си ми беше детска мечта. От една страна естеството на работата е нещото, което ме определя до голяма степен като човек. За съжаление реалността, в която се случваше в България, определено не ме удовлетворяваше напълно. В момента съм на свободна практика и се чувствам много по-добре.
Изборът ми повече пари, но неприятна работа или обратното, би се базирал на нуждата. Макар че, ако ми е писнало от разни неуредици в "любимата" ми работа, бих я заменила за нещо по-доходоносно за известно време, а след това бих се завърнала обратно. В крайна сметка трудовият договор не е за вечни времена .
Изборът ми повече пари, но неприятна работа или обратното, би се базирал на нуждата. Макар че, ако ми е писнало от разни неуредици в "любимата" ми работа, бих я заменила за нещо по-доходоносно за известно време, а след това бих се завърнала обратно. В крайна сметка трудовият договор не е за вечни времена
. 
Да обичам работата си! 
И заплащането, часовете и , естеството й!
Обичала съм всяка работа, която съм работила, независимо от естествеото й намирам как да си я направя интересна, да си поставя предизвикателства, да изпитам удовлетворение и често това не е зависимо от това някой да ме потупа по рамото, а по вътрешни/лични "критерии"
Заплащането ..... човек, колкото и да получава - винаги ще намесри място за повече, аз съм от хората, които гледат нагоре, не надолу, т.е. целя се винаги в стъпка по-високи цели и това ме движи напред ..... затов аи заплащането ме устройва, с леки резерви
намирам как да си я направя интересна, да си поставя предизвикателства, да изпитам удовлетворение и често това не е зависимо от това някой да ме потупа по рамото, а по вътрешни/лични "критерии"Заплащането ..... човек, колкото и да получава - винаги ще намесри място за повече, аз съм от хората, които гледат нагоре, не надолу, т.е. целя се винаги в стъпка по-високи цели и това ме движи напред ..... затов аи заплащането ме устройва, с леки резерви
Преди много си харесвах професията, сега отивам с нежелание на работа, а заплащането е под всякаква критика за труда и отговорността, която имам.
Преди много си харесвах професията, сега отивам с нежелание на работа, а заплащането е под всякаква критика за труда и отговорността, която имам.
Обичам си работата, даже много! Работя за себе си и въпреки че е много натоварена, стресираща и непрестанна аз си я обичам. Доволна съм и от изкарваните пари, но винаги може повече. Стремя се да развивам семейния ни бизнес, за да става заплащането все по-добро. Работата е моята стихия обаче.
Ами в последно време не съм доволна, защото ми е скучно. По цял ден се чудя какво да правя (освен в определени дни). Голяма част от колегите ми бяха уволнени и се случва често да съм сама. Е, има и приятни страни - работно време по мое усмотрение - т.е. в 17ч съм на вратата
От известно време ме преследват с оферти за по-добри позиции и пари, та ако ми предложат нещо супер подходящо сигурно ще приема.
От известно време ме преследват с оферти за по-добри позиции и пари, та ако ми предложат нещо супер подходящо сигурно ще приема.
