Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София
  • Мнения: 1 148
Често срещано и нормално е преди човек да реши да прочете дадена книга да се поинтересува от мнението на критиците за нея за да прецени дали си струва.
Въпросът ми не е за това. Интересно ми е друго - четете ли анализи на книгите след като сте ги прочели? Ако да, това как се отразява на вашето собствено виждане и тълкуване?

Аз лично обичам да си изграждам сама мнение за даден роман, за героите му, за сюжета, за посланията. Дори в училище и в университета категорично отказвах да чета и приемам тълкуванията на различни велики критици и професори за световната литература и с това често скандализирах преподавателите си като им представях своите гледна точка и разбиране, които обикновено доста се различаваха от общоприетите...

И все пак преди време, по повод една световна класика реших да потърся информация основно една част, която не успях добре да обясня за себе си (мислех да пусна тема с конкретния казус, но ще го направя по-късно). Намерих една подробна статия по повод книгата и я прочетох... тя ме обърка доста повече. До толкова се различаваше мнението на автора с моето възприятие за романа, че се зачудих едно и също нещо ли сме чели, аз ли съм глупава или той не е разбрал нещо(с оглед на научните му звания по-скоро май е първото  Laughing )...

Та, с едно изречение, просто ми е любопитно тези, които четете материали и разработки за дадена творба след прочита й - как ви се отразява това? Разочарова ли ви или ви помага да имате нов поглед върху неща, които сте приемали по друг начин докато сте ги премисляли сами за себе си?

# 1
  • гр.София
  • Мнения: 369
Обичам сама да си съставя мнение за дадена творба, но винаги ме е интересно да прочета и нещо повече за автора, за живота му, за историята около създаването на книгата, както и анализ на творбата. Отегчавам се от сухи анализи, от използването на много сложни термини, но когато критиката е написана на човешки, жив език, я чета с удоволствие. Не бих си променила мнението за прочетеното, ако не съвпада с вижданията на някой прочут критик. От учителката си по литература в гимназията съм запомнила, че колкото по-богата и дълбока е една творба, толкова повече различни гледни точки и тълкувания може да предизвика. Тя казваше, че е възможно един автор да е толкова гениален, че да надскочи сам себе си и да е имал предвид едно, а след години да откриваме в творбите му много повече, отколкото е "искал да каже". Това е и моето мнение и не би ме смутила различна от моята гледна точка.

# 2
  • В подножието на планината
  • Мнения: 806
  В университета нямаше как да избягам от четенето на критика , но сега не го правя . Периода ,
  когато трябваше да чета критика , беше ужасен , защото ми отнемаше всякакво удоволствие от
  любителското четене . Единствено при творчеството на Достоевски , четенето на критика и
  много вдъхновените лекции на преподавателите ни помогнаха да го разберем по-добре и да го
  обикнем . В края на курса , нямаше колега , който да не е "влюбен " в Достоевски , докато в
  началото повечето бяха негативно настроени .
  Бих казала  , че има полза от критиката , но зависи от начина  по който е поднесена и за какво
  произведение се отнася. Като че ли при класиката има нужда от допълнителна информация ,
  защото времево е отдалечена от нас .

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 363
Много рядко, и то в последно време сякаш ми се иска да чуя различни мнения за развълнувало ме произведение. В ученическите години изобщо не четях критика, а и преподавателите ни много държаха да сме прочели задълбочено произведението и да сме помислили сами върху него. Дразнеха се, ако видеха, че някой "анализира" заучено. Различните мнения се приемаха ентусиазирано, жалко обаче че аз бях сам воин - съучениците ми не обичаха да четат и общо взето си говорех сама с учителката по литература.  Confused
Наскоро прочетох интересен анализ на образа на Ана Каренина. Малко психоаналитично-митологичен ми дойде, като се замислих - доста истински. Не знам дали да съжалявам, че го прочетох, защото признавам, че ми влияе - смутих се и все още някак ме гложди. Вярно, че не чета критика преди произведение, но ето че и след това се впечатлих повече отколкото ми се искаше. А четох "Ана Каренина" за втори път. Този анализ ми показа някои неща от различна призма. Или по-скоро изказа някои мои бегли мисли, с които не бях много съгласна, и съответно ги потвърди.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 148
Наскоро прочетох интересен анализ на образа на Ана Каренина. Малко психоаналитично-митологичен ми дойде, като се замислих - доста истински. Не знам дали да съжалявам, че го прочетох, защото признавам, че ми влияе - смутих се и все още някак ме гложди. Вярно, че не чета критика преди произведение, но ето че и след това се впечатлих повече отколкото ми се искаше. А четох "Ана Каренина" за втори път. Този анализ ми показа някои неща от различна призма. Или по-скоро изказа някои мои бегли мисли, с които не бях много съгласна, и съответно ги потвърди.

 Joy
Юличка, ще ми повярваш ли ако кажа, че именно заради този анализ на Ана Каренина пуснах темата?  Laughing
И аз я четох за втори път и отново както предния не можах напълно да обясня за себе си смисъла на съня й. Какво точно символизираше дребният рошав старик и как точно да тълкувам думите му за желязото, което трябва да се блъска и млати... и защо на френски?
Разрових се за анализ на произведението и попаднах именно на този. И вместо да ми помогне ме обърка още повече и обърна мислите ми в друга посока, която не ми хареса...
Дали да не пусна отделна тема конкретно по този въпрос за съня?  Thinking

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 363
 Shocked  Shocked Наистина ли?!  Hug
На мен пък не толкова съня, колкото идеята, че Ана е част от Толстой - тъмната му страна, която той иска да потисне, за да възтържествува светлата, тоест Левин. Има много истина в това, което ме и смущава, де. Но не се изчерпват нещата с този фройдистки поглед.
Много психоанализа има в книгата - направо е шедьовър на аналитичното мислене. Но и много социална тематика. Именно последното убягва в онази аналитично-митологична критика и там е слабостта и. Истината е някъде по средата - дори и сънят не е изцяло плод на несъзнаваното - в него има и социална идея. И точно си мисля, че е заради френския. Защото в руската класика, когато искат да наблегнат на наистина несъзнаван дълбоко личностен конфликт, изразът е на руски. Така е в "Братя Карамазови" - сънят на единия син (забравих как се казваше онзи влюбеният в Грушенка  Embarassed ) беше на руски с онова характерно "дитя". Така и в Тургеневия "Пролетни води" Санин се влюбва необяснимо именно в демонична жена с много ярък руски вид и говор. Струва ми се, че ако Толстой искаше да наблегне изцяло на несъзнавания елемент и на деструктивния нагон, думите шяха да бъдат на руски.
Луда работа!  Crazy   Crazy

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 5 716
В университета толкова много критика и анализи съм изчела и написала, че сега предпочитам да се ограничавам само с произведението.

# 7
  • Мнения: 0
Не, мисля, че всеки има различно светоусещане и виждане и е хубаво да прочетеш дадена книга, защото по този начин пречупваш през своята призма нещата, които авторът вече е пречупил веднъж. С две думи най-важно е как те кара да се чувстваш книгата, какви мисли поражда у теб, а не толкова какво точно е имал предвид авторът и какви похвати е използвал, за да илюстрира идеите си.

Мисля, че критиката е също толкова субективна, колкото и самото произведение и че често критиката "опростява" идеите на автора.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 210
Така е в "Братя Карамазови" - сънят на единия син (забравих как се казваше онзи влюбеният в Грушенка  Embarassed ) беше на руски с онова характерно "дитя".

В Грушенка беше влюбен и онзи, старият, страст, сласт, Карамазов (пример за субективизъм  Laughing).
Ще начена и аз Ана сначале, та да съм адекватна на съня  Grinning
И да, чета след. Чета всичко, не за да променям разбиране, не за да си обяснявам, защото ако съм тръгнала по моя си път на обяснения, друг може само да ме обърка с неговия. А за да се върна, да спомням, разгранича или споделя. 

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт