Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 ноем. 2011, 13:44 ч.

"ТЪркалящи се деца"

  • 6 324
  • 130
  •   1
Отговори
  • Мнения: 174
  Бих искала съвет от някой който преживява това,Мното точно го описах в заглавието.Моето дете независимо от всичко просто ляга  където му падне(паркове,градинки,тротоари,магазани) и започва да се търкаля.Стана му навик май вече,независимо че не винаги плаче или се сърди.Аз не ,че знам защо го прави де,но много моля ,ако някой има същия проблем и особено ако знае решение, тези действия да престанат.Не че не си знам детето,че си е такова,но вече психиката ми взе да не издържа,а да не говорим за излагацийте където и да отида.Моето дете е само на 2 години,незнам какво ще ме чака като стане по голямо.Да някой ще каже че може и да е период и да мине.ДАНО.Но аз още като бях бременна и видях една майка да има този проблем и да влачи буквално едно 6 годишно по пода в един магазин.За разлика от мен тя имаше май повече нерви,защото дори не му се скара,ами просто го умоляваше да пресатне.А то не та НЕ.Затова се обръщам към някой ,защото моето дете,го прави от 2 седмици само,ако го стопирам на време.....................може и да се спре.

# 1
  • Мнения: 56
Здравей,
Голямото ми дете е на 2,9г. Когато беше по-малък няколко пъти ми е правил такива номера, знам как се чувстваш. Прочетох, че решението на този проблем е да не му обръщаш внимание и да се правиш, че нищо не е станало, ако това се случи вкъщи. Също можеш да отидеш в другата стая. Но ако се случи някъде навън, внимавай първо да не удари от много тръшкане на земята (вече имах такъв случай), хвани го здраво за ръката или го гушни здраво и се опитай да го прибереш или поне да не бъдете на толкова публично място. Нищо не говори а действай. В никакъв случай не му давай това, заради което плаче, защото ще последва и друг такъв случай и може сл.път да е по-зле. Когато види, че нещата не се решават с тръшкане само ще се откаже.
 При мен подейства този начин, дано съм ти била полезна.

# 2
  • загубено
  • Мнения: 3 686
Сядаш и обясняваш на детето защо не правим така.
С думички които то ще разбере.Не го подценявай,не е глупаво.
След такава "изява" наказваш (с приемливо наказание за възрастта).
Малко дисциплина,повече общуване и проблемът ще изчезне.

# 3
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
Мога да говоря само от моя личен опит и за моето дете. Не го приемай като съвет, защото при едни работи, при други - не. На едно двегодишно малко трудно би се обяснило, че това не бива да се прави, защото... Моят син имаше такива периоди в моменти, когато искаше нещо, а не го получаваше. Избираше места в които да има "публика" и колкото повече хора имаше, толкова повече се инатеше. В 99% от случаите го игнорирах или поне се опитвах и като видеше, че никой не му"ръкопляска" преставаше. Но пак казвам, че това беше с моето дете, а всяко дете е различно. Друг метод, който също поработваше понякога беше да му отвлека вниманието с нещо, което ще му е забавно. Все пак говорим за дете на две годинки Simple Smile Този период, ако мога така да го нарека отшумя до около третата му година. Сега отново си има друга постановка, но вече не се тръшка по земята, а като иска нещо да постигне, особено има ли хора, ми казва, че се махал от нас и ми бил сърдит. И така вече над 100 пъти си е събирал багажа Joy

Последна редакция: ср, 02 ное 2011, 09:20 от luska

# 4
  • Мнения: 5 079
И двамата не са ми се "търкаляли". Laughing
Наскоро едно приятелско детенце го направи, на улицата. Няма и 2. Гушнах го и го разсеях - с кучето, котето, птичето, бръмбарчето. Веднага спря. Докато майката висеше с ръце на кръста и ми обясняваше, че ако не го набие, няма как да спре. Rolling Eyes
Период е, наистина, не съм спец, но по мои наблюдения отминава, колко бързо и неусетно, вече е заслуга на родителите. Колкото повече разбиране и въображение се вкарва, толкова е по за кратко. И обратно - ако го приемеш много навътре, започнеш да вкарваш нерви и да го тълкуваш като голям проблем... наистина се превръща в такъв. До 6г, примерно. Rolling Eyes

# 5
  • София
  • Мнения: 1 382
Сядам някъде наблизо и чакам да се успокои. Обикновено като види, че никой не се суети около него сам идва, все още ревящ и продължава истерията гушнат в мен. Пак си трая, докато не го видя, че се е успокоил. Тогава вече водим разговори, преговори и давам разяснения. Иначе моят син като реве нищо не чува и не възприема.

# 6
  • Мнения: 1 855
Мога да говоря само от моя личен опит и за моето дете. Не го приемай като съвет, защото при едни работи, при други - не. На едно двегодишно малко трудно би се обяснило, че това не бива да се прави, защото... Моят син имаше такива периоди в моменти, когато искаше нещо, а не го получаваше. Избираше места в които да има "публика" и колкото повече хора имаше, толкова повече се инатеше. В 99% от случаите го игнорирах или поне се опитвах и като видеше, че никой не му"ръкопляска" преставаше. Но пак казва, че това беше с моето дете, а всяко дете е различно. Друг метод, който също поработваше понякога беше да му отвлека вниманието с нещо, което ще му е забавно. Все пак говорим за дете на две годинки Simple Smile Този период, ако мога така да го нарека отшумя до около третата му година. Сега отново си има друга постановка, но вече не се тръшка по земята, а като иска нещо да постигне, особено има ли хора, ми казва, че се махал от нас и ми бил сърдит. И така вече над 100 пъти си е събирал багажа Joy
+1  Peace По същият начин беше с голямият син - търсеше публика.
Лошото беше, че винаги се намираше сърдечен човек, който му "помагаше".
Извялкох си няколко извода :
- не се намесвам в подобни случки с чужди деца
- един компромис води до поредица такива
- детето опипва и номерът минава при определени хора
- в семейството трябва да има еднакви изисквания, а не при баба може
- и отвличане на вниманието
Когато разбере, че няма кой да му съчувства и не е "интересно" - проблемът отшумява.
Търпение ! Децата са различни, но много добре знаят как да те манипулират,
а след време нещата и загрубяват.Важното е да не се налага по този начин и да получи
това, което е предизвикало търкалянето.
Колкото до неудобството - неприятно е, но все пак е част от живота ни.
Не се притеснявай и действай твърдо.Успех!

# 7
  • Мнения: 3 673
Опитът ми е един и същ и с двете деца - на тази възраст нито на големия можех да обясня, нито сега на малкия. Просто отмествам детето да не пречи на другите, сядам някъде и чакам да му мине. Като види, че не се впечатлявам, спира.

Не разрешавам обаче на външни хора в такива ситуации да се месят, колкото и да са ми близки.

# 8
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
Ето нещо интересно и доста вярно. Това ми го прати една приятелка, а тя го е преписала от таблото в тяхната детска градина. Мисля, че казва доста неща Simple Smile Peace

Меморандум на едно дете
"Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик."

А кажете, че не са умни децата ни Grinning

# 9
  • София
  • Мнения: 4 122
Сядам някъде наблизо и чакам да се успокои. Обикновено като види, че никой не се суети около него сам идва, все още ревящ и продължава истерията гушнат в мен. Пак си трая, докато не го видя, че се е успокоил. Тогава вече водим разговори, преговори и давам разяснения. Иначе моят син като реве нищо не чува и не възприема.

И аз така постъпвам, само, че заставаме накъде с баткото и я изчакваме да си се натръшка и продължаваме. Като види, че не и обръщаме внимание и си се забавляваме двамата и тя се присламчва бързо и забравя, че се е тръшкала за нещо.

# 10
  • Мнения: 28 778
Дано не ме разберете погрешно , но защо преди години нямаше "търкалящи се " деца ?
От къде се привнесе тази "мода" ? Rolling Eyes

По темата - моето дете не се е търкаляло и нямам опит в такива ситуации .
Тя прилагаше друг трик - дереше се с пълно гърло , ако й откажа нещо . Embarassed

# 11
  • Мнения: 4 556
Защо смяташ, че преди не е имало търкалящи се деца? Чувала съм разкази за такива случки и от баба си, станали преди 50 години, и от свекърва си, преди 30. Не мисля, че децата с нещо са се променили, по-скоро всяко поколение си мисли, че точно то открива топлата вода.

Ти как реагираше, когато детето ти започне да крещи?

# 12
  • Мнения: 3 037
Нямало е тръшкащи се деца ли?  Joy Аз съм било такова дете.  Wink Дори имам спомен за някои мои истерясваници. И сега, когато някое от моите ми спретваше такъв номер с търкаляне по земята, майка ми само ми казваше: "А сега виж ти каква беше"  hahaha
Големият се тръшкаше между 1 и 2 години. Оставях го да се натъркаля и после сам ставаше. Понякога чужди хора са се опитвали да му помагат да се изправи, когато е легнал някъде на улицата, но това само го докарваше до по-голяма истерия. Като стана на около 2 години спря с изпълненията.
Малкият пробва няколко пъти на около 2.5г. Причините бяха различни - ако му се скарам или просто от яд, че не може да ритне топката точно както иска. хвърляше се много артистично на земята, захлупен по очи, силно ревящ, но без нито една сълзичка по лицето. От време на време повдигаше леко глава и поглеждаше крадешком какво точно правя. След това пак се захлупваше. Артист отвсякъде. Когато установи, че не реагирам на предствленията му, спря с тях.

# 13
  • Мнения: 4 535
Не съм сигурна ,че е мода...моята племенница е на 17 години, тя също се търкаляше по земята.
Имам съсед на около 27 години много добре си спомням как се хвърляше пред блока и се търкаляше когато майка му го молеше да се прибере.
И на моя син се случи веднъж, когато не искаше да си тръгне от площадката. Бях чела "Как да говорим така че детето да ни слуша и как да слушаме такя че да говори" /не съм сто процента сигурна в заглавието/. Е извадих лист хартия и казах, че ще запиша желанията и в къщи ще ги прочетем на мечо. Спря....мъжа ми почти се беше скри в храстите от срам....попита ме дали от сега нататък трябва да ходи с лист и химикалка.
Смятам, че на почти всяко дете се случва, и по който и начин да реагира майката то той е верният за нейното дете.

# 14
  • София
  • Мнения: 4 122
Нямало е тръшкащи се деца ли?  Joy Аз съм било такова дете.  Wink Дори имам спомен за някои мои истерясваници. И сега, когато някое от моите ми спретваше такъв номер с търкаляне по земята, майка ми само ми казваше: "А сега виж ти каква беше"  hahaha

Нямало е , така ли мислиш ? Не можеш да питам майка ми мир на праха и , разказвала ми е какъв срам е брала като се затръшкам и затъркалям по улиците, и хората как са я гледали , че не ми обръща внимание, брат ми е бил същият. Ето едни се тръшкат , други реват с пълно гърло, трети друго , всеки гледа с неговият си номер да постигне нещо, ама не им се получава  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт