SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Или по-скоро българките имат фетиш към Дийн...

Страхотен край на епизода (настръхнах, е бива ли такива работи да пишете точно преди лягане? И то при условие, че милото е заспал преди час и половина? Заради вас сега трябва да го будя...   ) )

Началото на новия е още по-интересно. На мен първата ми асоциация беше с гаргойл от някоя готическа фасада... но не пречи да е дракон. (Пак под влияние на "Игра на тронове", сори).

Бичи, мерси за 8-мия епизод, събран на едно място.

Диде, браво за финала и Солти, супер начало.
Новата гад ми прилича на това
Айде аз продължавам 



Сам влезна с гръм и трясък в стаята. В устата си бе захапал вестник. В едната си ръка държеше картонено подносче с две кафета, а в другата хартиен плик с банички с кълцано пилешко месо и парче черешов пай.
Остави ги на олющената маса и хвърли вестника по все още спящия Дийн. Приближи се до прозореца и дръпна рязко завесите. Макар и облачно времето, дневната светлина нахлу в стаята и я окъпа в мека сивота.
- Дийн, събуди се!!! Нося ти паааайййй!!! Навън времето е все така студено, но снега е ...
- Сам, човече, нямаш милост!!! - прекъсна го Дийн.
- Единствено пая те спасява от здравия тупаник - надигна се едва гледащ и обърса тънката лигичка която се беше спуснала от устните му. С наслада си спомни съня ... или май не ... о, не, беше палавата мацка от предната вечер. Дребна, слаба азиатка, с невероятни очи и още по невероятни способности на тялото.
Сам продължаваше да се чуди, защо си взеха двойна стая, след като той две поредни нощи спа в Импалата. НЕ искаше да си взима стая. Те бяха прекалено студени за сам човек, караха го да мисли прекалено много за нея.
Седмица след случая с Медуза и Меча на Персей, Бьорн дойде леко притеснен да говори с Хербьорг. Оказа се, че Один ги е привикал отново и нямаше как да не се отзоват.
- Ще се върна веднага щом мога!!! - бе му казала Хербьорг. Притисната в топлото му тяло, тя не искаше да се отделя от него. Долепи устни до неговите в страстна целувка и прошепна нежно "Обичам те". Не знаеше защо, но неприятното чувство, че я вижда за последно, че я целува и прегръща за последно, не го напускаше. Отбягваше тази мисъл всячески, но тя все намираше начин да се върне.
За това предпочиташе да обикаля градовете в които бяха с колата, търсейки нови случаи, докато Дийн се забавляваше с поредното момиче.
Александра бе напуснала страната, след няколко дневен маратон с Дийн, а Джон бе предпочел да остане с Боби, припомняйки си старите времена.
- Какво имаме? - попита Дийн между две хапки пай, гледайки притесненото лице на Сам.
- Разкъсано момиче! - каза Сам и погледна към брат си - предполагат, че са бездомни кучета.
Дийн облиза пръсти и обърна вестника към себе си. След като прочете статията се подсмихна криво.
- И защо мислиш, че е нещо като за нас?
- Дийн, кога сме се съмнявали и не сме го проверявали? И колко пъти сме грешели за странни случаи като този? - Сам опъна седналото си тяло и стола се огъна под тежестта му. Краката му се отвориха на страни и се пръснаха на стотици малки трескички. Падайки, вирна краката си и бутна масата, която на свой ред се обърна и заля Дийн с горещото кафе. Той подскочи опарен, а вика който последва със сигурност събуди останалите обитатели на мотела.
- Дийн добре ли си? - Сам разтъркваше тила си.
- Дали съм добре? Питаш ме дали съм добре?!? - едвам му достигаше дъх да отговори.
- Съжалявам Дийн, напомни ми повече да не разчитам на мотелcките столове!!
След минутка, когато се посвести от горещината върху слабините си, след като се преоблече, грабна якето си и отвори вратата.
- Дължиш ми един пай!!!! - и ядосано излезна от стаята.
Сам го проследи с поглед, вдигна рамене в знак на безпомощност и тръгна след него.

Mили мои , заповядайте в Новата тема.