Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 291
Здравейте, мами на близнаци   bouquet
Имам малък казус. От скоро се грижа за двама палавника почти на 3 годинки. Нека започна всъщност с това, че нямам много опит с малки деца, а с близнаци - никакъв!
Чета с интерес темите в този раздел и страшно много ми помагате  bouquet

Моят въпрос е да споделите изпитани трикове за прилъгване на внимание на ревливи младежи.
Проблемът е в това, че общо взето без явна причина, един от двамата започва да плаче. През сълзи може и да спомене някаква причина - мама, татко (виждат ги рядко), играчка, но може и изобщо нищо да не кажат, а само да се "дерат". Дори и да получат примерно играчката или ако въпросният родител е наоколо и дойде да ги гушне - те продължават да си реват  ooooh! Опитах да ги разсеям с нещо - ела да видим как е хамстера, ела да ти кажа една тайна или нещо от сорта, но успехът ми е за няколко секунди/минути и след малко сълзите тръгват наново  ooooh! Стига ли сме до 30минутно църкане, което мен ме притеснява честно казано... Не искам да ги оставям ей така да си реват  Sad

Моля ви ако се сещате за някакъв успешен трик да споделите... Сигурна съм, че след време ще открия правилния подход, но до тогава трябва да опитвам различни неща, а изобщо не мога да се сетя...

Ако има подобна тема - моля да ме препратите, защото аз не открих такава. И ви благодаря предварително   bouquet

# 1
  • Мнения: 277
Страхотно е, че като гледачка се интересуваш от тези неща и търсиш разрешение, включително и тук! Поздравления! Моите близнаци са по-малки, но все пак ще си позволя да кажа мнение, а ти ще прецениш дали нещо от него може да ти е от полза. Първо, на тази възраст може все още да изживяват т.нар. "бебешки пубертет", той се води между 2 и 3 годинка, но някои майки споделят, че момченцата го карат и по-късно. Това е период на осъзнаване на много нови неща и превръщането на бебето в дете и понякога то самото не знае какво му е криво и защо плаче - просто бъди до него, гушкай го, говори му утешителни думи, запей му някоя песничка. Понякога наистина не е за нещо конкретно или пък и да е конкретно те не могат да го назоват и е достатъчно просто детето да не се чувства само и изоставено да реве, а да види, че те е грижа за него, пък постепенно ще се успокои. По принцип за да не се случва да започва тоя плач, е добре вниманието им да бъде ангажирано постоянно с нещо. Моите близнаци са на 2, но хранят куклите, люлеят ги, приспиват ги, играем с пластелин, рисуваме, редим пъзели, четем книжки (виж в темата за "Настолните занимания и тихи игри с близнаци" - има някои идеи). Ако се сещаш за някакви играчки и занимания, които децата нямат, може да предложиш на родителите да купят. Аз лично съм все още с децата, но имам и помощница, с която дълго време ги гледахме заедно, преди да започна да й ги оставям и тя се научи какво обичат децата, какво им отвлича вниманието и ги ангажира най-добре - ако имаш възможност поговори с човека, който се е грижил за тях до момента или най-добре прекарайте няколко дена заедно с него и децата да видиш как се справя той в такива ситуации. При нас действат някакви много странни неща, които съм измислила случайно от немай-къде. Например, не трябва да реват или да говорят и вдигат шум, когато са сложени да спят, защото ще събудят бау-бау, той ще излезе от къщичката си, в която спи на топло и навън ще го намокри дъжда - и това действа безотказно вече няколко месеца. Разбира се, когато детето плаче за нещо конкретно или се е ударило и го боли е друго. Иначе съм забелязала, че децата са криви когато не са се наспали хубаво или са гладни - провери по колко спят и ако трябва им създай условия да се наспиват добре. По принцип съм против залъгването на децата с храна или телевизия, но в критични моменти можеш да им предложиш суров плод или зеленчук (при нас младежът винаги се успокоява като гризка нещо) или да им пуснеш любимо филмче за 15мин.

# 2
  • Мнения: 291
elroy,безкрайно много ти благодаря   bouquet

Осъзнавам колко важни са първите години в развитието на децата и изобщо не искам да си правя експерименти, макар че не са мои деца. Затова и от няколко дни съм се отдала на четене на литература за деца и по-специално близнаци, и много се радвам, че открих и цял раздел тук.
Всъщност децата си имат детегледачка, а аз само покривам почивните й дни. Вече имахме няколко дни, в които бяхме заедно двете, за да свикнат децата, но имахме и самостоятелни часове с мен. Това, което ми прави впечатление (може и да е било абсолютно случайно) е, че около детегледачката си са доста по-нервни, плачат и се глезят. Тя използва това, което ти си споменала - прегръща плачещия, но това често не помага...
Докато бяха само с мен успявах да им отвлека вниманието с какви ли не игри и изобщо не се сетиха да плачат. Надявам се и за напред да е така.
Много ти благодаря за споделения опит  bouquet А аз продължавам с четенето  Flutter

# 3
  • Мнения: 277
По принцип децата понякога да по-склонни да се глезят повече с най-близките си хора, а при по-малко познати са по-послушни. Конкретно в случая с ревящия и гушкането, дори да не спира плачът веднага, за детето е достатъчно, че се чувства, че някой е с него и го подкрепя. И при възрастните е така - ако сме тъжни и някой ни утешава, той не винаги може да ни предложи конкретно решение и помощ, но ни е по-леко, че има някого до нас, който ни разбира и съчувства.
Според мен тази смяна на гледачки също е малко стресираща за децата, още повече, че и с родителите си рядко се виждат, така че вероятно им липсва родителско внимание, което ги прави още по-нервни и взискателни. Хубаво е също децата да излизат - там се забавляват по друг начин и винаги има нещо различно и интересно, което се променя, а не е едно и също като вкъщи. После като се приберат пък вкъщи им е интересно, защото няколко часа не са си виждали играчките и така - редуването на дейности и обстановки помага времето да минава по-бързо и весело. Но виж пък в съседната тема какво е писала Жабче - близначетата й реват безутешно и вкъщи и в яслата, пак на подобна възраст. Така че, явно освен всичко останало, си е и особеност на възрастта, период, през който трябва да си минат, за да станат хора Simple Smile

# 4
  • Мнения: 7 807
елрой, не съм много съгласна с теб, че ако им показваш внимание се оправят нещата. в другата тема коментираме точно това поведение http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=593669.msg … 853;topicseen#top
както и не съм съгласна с теорията да заплашваме децата постоянно, че бау-бау ще ..... еди кво си.

# 5
  • Мнения: 277
То ако имаше един единствен верен подход, всички щяхме да сме се справили със ситуацията Simple Smile Факт е, че за сега при нас няма такива истерии и захласвания. Различни деца, на различни възрасти ... А за бау-бау няма нищо общо със заплашване, просто "разумен" довод за доброто на кученцето да пазят тишина - да спят те за да заспи и то, както например е хубаво да се съобразяват, че "тати спи", не става въпрос, че ще дойде да ги изяде Simple Smile

# 6
  • Мнения: 291
Дж-то , благодаря и на теб   bouquet Прочетох мненията от тема.

# 7
  • Мнения: 7 807
това за тати е съвсем друго нещо, това е неоходимо да се научи и спазва. аз примерно казвам, че като спи човек събира сили за следващия ден. ако не сме се наспали няма да имаме сили, другите деца ще си търчат на площадката, а ние ще си седим кисели удома. и винаги действа. сутрин стават и тихо си играят докато аз стана.
ти самата казваш различни деца, различни подходи. ти самата не си се сблъсквала все още с проблема, а като гледам има доста засегнати. странното за мен е, че досега само една майка ми се оплаквала от същото, която няма близнаци. при нея е второто дете. иначе основно при блинаци се проявява

# 8
  • Мнения: 277
Ами да, аз с това съм започнала: "Моите близнаци са по-малки, но все пак ще си позволя да кажа мнение, а ти ще прецениш дали нещо от него може да ти е от полза. ". А примерът ми с кученцето нямаше за цел да го обсъждаме конкретно, давам си сметка, че звучи странно (но в никакъв случай не заплашително), просто идеята ми беше, че децата "приемат" странни обяснения и човек като прояви малко въображение, може да ги мотивира за неща, за които "смислените" за възрастните обяснения не работят. Това с почиващия си организъм е една идея по-сложно, от мокрото кученце, което им е по-близо до акъла. Не казвам да не им се обяснява "смислено", но в дадени ситуации може нещо "безсмислено" да подейства по-добре. Иначе, понеже навлизаме в тази възраст и аз очаквам подобни изстъпления и то конкретно от единия ми хубостник, но за сега, аз лично не смятам да го оставям да се нареве в друга стая, пък ще видим. Независимо чии теории са и какво гласят, като родител не мисля, че това е моят правилен подход, като по никакъв начин не го изключвам като правилен за други родители и деца. То в тези случаи няма правилно и грешно, има работещо и не работещо решение.

# 9
  • Мнения: 7 807
естествено, че няма единствено едно правилно решение, сигурно има поне 10, стига да ги открием навреме. тук си говорим и споделяме опит, пък кой каквото прецени да ползва. аз съм на мнение, че децата биват подценявани доста често, както и ти каза, че им било по-сложно или според моята приятелка децата не трябва да хващат ножица и нож. аз знам че децата имат различно виждане от нас, но са достатъчно интелигентни да се справят с това. щом могат да водят дискусии дали исус е умрял или не, значи могат да разберат и защо трябва да се спи  Peace

# 10
  • Мнения: 87
.......А примерът ми с кученцето нямаше за цел да го обсъждаме конкретно, давам си сметка, че звучи странно (но в никакъв случай не заплашително), просто идеята ми беше, че децата "приемат" странни обяснения и човек като прояви малко въображение, може да ги мотивира за неща, за които "смислените" за възрастните обяснения не работят..........

Аз същото съм го установила и със себе си, и с каката. "Въображение" при нас е ключовата дума.  Свързано е с начина, по който работи човешкият мозък, независимо на колко години е носителят му. За себе си знам, че когато чета текст, който трябва да запомня и той е сух и скучен, най-добре да си навържа някаква безумна история с ключовите думи от текста. Мозъкът "обича" картинки и необичайни истории. За каката точно, когато беше на 3 г. и един път ревеше незнайно защо, измислих Човечето, което живее в ръкава на мама - това са 3 пръста - показалецът и средният са очите, а палецът е устата. То, когато говори, изразява предполагаемите нейни чувства и обяснява мойте, също разказва и други интересни истории, а понякога се крие обратно в ръкава, когато не може да разбере за какво е истерията....Тази игра все още я играем. Тъй че, Славейче, това е един от начините - измисляй си, непрекъснато - и на теб ще ти е интересно, и децата по-рядко ще се сещат да реват....Успех!

# 11
  • Мнения: 7 807
това е много стар трик на психолозите, да използват плюшена играчка, която да разговаря с детето.

# 12
  • Мнения: 291
Това с измислянето и въображението ми е малко трудно  Embarassed но се старая. Днес опитах и подейства - именно с една от играчките  Party

И това е поредният ми пост, в който ще кажа - Благодаря ви   bouquet

# 13
  • Мнения: 4 223
Наблюдавай в какви ситуации са по-нервни.
Споменаваш, че като сте били с другата гледачка е било така. Има два авторитета, търсят луфт и съзнателно, несъзнателно ви изпиват нервите и на двете. Просто се пробват къде ще мине и до къде с кого им е позволено.
Аз съвети много не мога да давам, че и у нас се играят едни драми...  дразнят се, ревнуват се, прегръщат се, след половин минута задължително единият реве.
Споделям при моите как е - основен двигател е ревността, къде скрита, къде явна. И там където няма логично обяснение защо е рева, обикновено е пренебрегнатост.
Пример режа за първи път ананас /от по-съзнателния им живот вече/, чакали сме го три дни да узрее и младежът се нарежда на първа линия в публиката. Викам девойката, тя отказва и нищо й няма. Беля, режа, слагам в купички, всичко ок. Девойката започва писък и рев, бута всичко.
Аз в шах защо е тази драма. Залъгвах, отвличах вниманието, не иска и да опита. Та в някакъв момент нещо ми светна и я поканих да се престорим, че режем ананаса за първи път. Тя на първа линия до мен, гледаше ме тихо, обелихме, сложихме в купичка и така.
Много неща са неизказани и дори неподозирани за външен човек, дори за родителя.
Браво за старанието!

# 14
  • Мнения: 291
*vera, благодаря за споделения опит   bouquet

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт