Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 72
Привет на всички,

знам, че може би много от вас ще се зачудят на проблема ми, но аз наистина търся помощ и мисля, че хора, на които им е познато моето състояние биха могли да ми помогнат с личния си опит. Ето за какво става въпрос: след като разбрахме с мъжа ми, че имаме неизяснен стерилитет - веднъж причината е в него, веднъж в мен, започнахме с инсеминации. Една беше успешна, но не можа да се задържи и сега започваме отначало. От 2 месеца съм на стимулация 6,8,10 ден Мерионал 75 единици. Дотук горе-долу добре. Проблемът е, обаче, че всъщност много ме е страх от самата бременност като състояние - гаденията, повръщанията, промените в тялото...представям си едва ли не, че ще съм в изключително тежко състояние, че ще лежа по болници и т.н. Т.е. възприемам бременността като състояние, което е заплаха за моето здраве и живот. Ще кажете, че съм пълен егоист, но не е така. Другите ми мисли са, че като забременея и възприятието на околните около мен ще се промени в насока "остави я, няма да й се обаждаме, тя сега е бременна и си има други грижи...". Тези мисли са особено силни когато очаквам да ми дойде. На моменти дори изпадам в нещо като паника. Когато, обаче ми дойде, се успокоявам и огромното желание да имам дете се завръща с пълна сила и аз започвам отново с процедурите по забременяване. Всеки път си казвам - този път няма да си мисля лоши работи, този път ще е различно, но уви не е. Въртя се в омагьосан кръг, от който се съсипвам психически, емоционално, а и физически. ако не исках дете до сега 100 пъти щях да спра с опитите, които и без това не са от най-приятните предвид това, че са свързани с инжекции и лекарска намеса. Но страхът си не успявам да преодолея. А повярвайте ми, работя над себе си, чета какво ли не само и само да си променя нагласите, боря се със себе си.
Моля, ако на някой му е познато това състояние, което изпитвам, нека да ми пише. Ще ми е от огромна полза.
Предварително балгодаря за отговор  bouquetите

# 1
  • Мнения: 1 127
Здравей. Първо си оправи заглавието, предполагам от вълнение си допуснала грешка. Сега по въпроса. Ако си сигурна, че мъжът до теб е баща на децата ти, ако си сигурна, че си готова да се грижиш за друг живот, освен за твоя собствен - не би трябвало да те плаши нищо друго. Да, промени в тялото ти са неизбежни, но всичко останало е продукт на въображение и психика. Може би трябва да се поровиш повече във форума, да излизаш с твои познати които вече са родили и имат деца и да се опиташ да претеглиш плюсовете и минусите. Защото, ако някой ти каже, че всичко ще е прекрасно - не няма да е, но важен е крайният резултат. Да, по всяка вероятност краката ти ще отичат, ще пишкаш през 30 минути, ще заспиваш седейки, но ... вътре в теб ще расте живот. Живота на твоето дете и детето на мъжа, който обичаш и на когото си се отдала. Не е задължително да има гадене, нито пък да повръщаш. Много от бременните жени са дори предпочитана компания, а ако имаш истински приятели около себе си - какво значение има дали си или не бременна...Просто всичко описано от теб е въпрос на вътрешна нагласа и най-вече самовнушение. Бременността е нещо прекрасно и трябва да го приемеш като такова. Успех!

# 2
  • Мнения: 72
Здравей и ти благодаря за отговора! Мисля, че при мен освен самия страх има и натрупан стрес от хормоналните лечения и нежеланите им ефекти, които изпитвам. Факта, че създаването на дете при мен не е свързано с прекарването на стастни нощи в леголото, а с ходене по клиники и вземане на лекарства допълнително подхранва страховете ми.
Предполагам, че ти имаш деца. Имала ли си страхове за бременността си?

# 3
  • Мнения: 1 127
Не, за съжаление нямам деца. За сега, разбира се. Много жени преминават през инсеминации и инвитро опити, но не смятам, че това трябва да влияе на цялостните ти възприятия за бременността, раждането и съпътстващите ги неща. Напротив - репродуктивните проблеми са стряскащи преди опитите, клиниките и инжекциите. Другото е шанс да сбъднеш желанието си да имаш дете. И този шанс трябва да те вдъхновява, да те стимулира. Много жени не свързват бебеправенето със страстни нощи в леглото. Много от жени го свързват с лекарства, календари, точен ден и час. Други - точно като теб го свързват с клиники, лекари, прегледи, изследвания. Но пак казвам целта, оправдава средствата. Всяка бъдеща майка има страхове. Всяка жена се моли всичко да е наред, детенцето да се развива добре, сърчицето му да тупка, да няма изменения, проблеми. След това започва да се моли при раждането нещата да минат гладко, да не се обърка нещо, да си има 10 пръстчета на ръцете и още толкова на краката...това са нормални вълнения. Те не трябва да те плашат или да те отказват и натъжават. А напротив...

# 4
  • Мнения: 6 042
Здравей avkovbg, аз имам дете на почти 3г и ще ти кажа как беше при мен Simple Smile. Единствения ми страх заради който даже отлагах дълго време забременяването беше от раждането, него го приемах като заплаха за живота ми. И мисля, че повечето страхове на майките са от това, така че честно твоят страх ме учудва Simple Smile, но всеки човек е различен Peace. А да ти кажа и за мен правенето на бебе(когато го решихме) не беше страстна нощ, а малко се случваше като по задължение Embarassed.Та сега за бремеността - ами първо една нормално протичаща  бременост не е толкова страшна, напротив Peace . На мен ми се гадеше точно седмица, и то само гадене без повръщане, от там нататък неудобствата ми бяха - запек и кисилини в последния месец. А това, че тялото ти се променя...еее без това неможе Laughing, но аз ужасно много се радвах на нарастващия ми с всеки месец корем и ходех гордо изпъчена всички да го видят. Ежедневието ми не се е променило особено, просто си бях наложила много да се разхождам и това ми се отразяваше още по-добре.
Бременността не е болестно състояние. Желая ти твоята да бъде лека и безпроблемна Hug.

# 5
  • Мнения: 72
Здравей mibobo,
благодаря ти за хубавия отговор   bouquet. аз знам, че проблемът ми е чисто психологически, съзнавам крайностите на някои от страховете си и затова се опитвам всячески да се преборя с това. Всъщност наскоро осъзнах, че никой никога не ми е говорил за това колко е хубаво да си бременна, за интересните неща от този период, за това, че не е чак толкова страшно и т.н. А и факт е ,че от дете имам проблеми с чувствителен стомах и лесто повръщам и като си представя гаденето и повръщането първите месеци и тръпки ме побиват.
Може би, ако я нямаше и тази негативна емоция от инжекции, доктори, стимулации и манипулации нещата щяха да са с една идея по-добре за мен. А при мен всичко е изкуствено като робот - точни дати за това, точни дати за онова.... и това ме потиска психически.
Упорито се боря със себе си и се надявам да имам успех! 

# 6
  • Мнения: 6 042
Аз съм убедена, че ще се справиш със себе си Peace. Наистина нямам представа  през какво минаваш, предполагам е ужасно и те товари много психически. Аз също имах малко проблеми със забременяването минах през следене на овулация, хапчета за стимулация, следене за фоликули и биене на инжекции за пукане им и т.н. слава богу това беше за 6 месеца, а има хора които се борят с години. Но именно заради това пък, трябва да си силна....щом си изтърпяла всичко до сега, една бременост ли няма да можеш Hug. А и за повръщането - споко има хапчета и за това, но тогава ми се струва, че това няма да ти стои като проблем на дневен ред Simple Smile, ще има да мислиш за нови дрехи защото старите ще ти отеснеят, за име на бебето, какво легло ще му изберете и т.н.
Отново ти желая всичко хубаво и скоро да се похвалиш с EFP.

# 7
  • Мнения: 11
  Моят съвет е да се успокоите . Явно сте доста напрегната от случващото се около вас.

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 1 366
Явно е, че е на психическа основа страхът ви... Но не мисля, че има от какво да се притеснявате, това, че с тялото се случват промени е неизбежно, но също така не значи, че ако сега имате лабилен корем ще повръщате постоянно през бременността.. някои пъти казват се случват нещата, които четем.. друг път слабите надебеляват и им е трудно да отслабнат, а пък пълните отслабват драстично след това.. тези, които винаги са били със здрав стомах им се гади и стават много претенциозни, а пък тези с чувствителен стомах могат да си хапват от всичко и не повръщат.. няма как да знаете, но това е красотата на живота, а и мисля красотата на една бременност.. пък и самото ви заглавие още първата част "желание за дете" автоматично изключва втората "Страх от бременността"  Hug

# 9
  • Мнения: 156
Ако желанието за дете не е надвило страха от бременност, значи е още рано за дете.
Когато жената е наистина готова за дете, всички страхове се изпаряват, включително и страхът за собствения и живот.

# 10
  • Мнения: 284
Ако желанието за дете не е надвило страха от бременност, значи е още рано за дете.
Когато жената е наистина готова за дете, всички страхове се изпаряват, включително и страхът за собствения и живот.

Не съм много съгласна с това, няма човек който да не изпитва страх за живота си, това си е инстинкт за самосъхранение, просто при някой е по-силно изразен.  А страховете не се изпаряват, просто се сменят с нови (свързани с детето например Peace).

# 11
  • София
  • Мнения: 690
 Моят отговор се съдържа в подписа ми.
 Да бъдеш жена-това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка,боли.
Но най-непоносима на земята е болката
да си жена, непознала
всички тия болки до една.

 Имам дете, да, беше ме страх от раждането, но не дотолкова, че да не искам да забременея.
 Успех   bouquet

# 12
  • Мнения: 156
Ако желанието за дете не е надвило страха от бременност, значи е още рано за дете.
Когато жената е наистина готова за дете, всички страхове се изпаряват, включително и страхът за собствения и живот.

Не съм много съгласна с това, няма човек който да не изпитва страх за живота си, това си е инстинкт за самосъхранение, просто при някой е по-силно изразен.  А страховете не се изпаряват, просто се сменят с нови (свързани с детето например Peace).

Говоря за всички страхове свързани с бремеността и нейното протичане, а не със страховете по принцип.
Понеже до себе си имам близък човек, който се бори за дете, забелязвам, че в един момент нищо свързано със забременяването, износването и раждането не може да я уплаши....

# 13
  • Мнения: 1 127
Говоря за всички страхове свързани с бремеността и нейното протичане, а не със страховете по принцип.
Понеже до себе си имам близък човек, който се бори за дете, забелязвам, че в един момент нищо свързано със забременяването, износването и раждането не може да я уплаши....

Точно това щях да напиша в защита на тезата ти по-горе. Има жени, които буквално преминават през огъня, за да забременеят. Подлагат телата, организмите, хормоните си на какви ли не изтезания, спазват стриктно какви ли не препоръки в името на това да бъдат майки. Едно е страх от самата бременност, а друго нормалните страхове свързани със здравето на детето и хилядите други неща, които се въртят в главата на всяка бременна жена.  Peace

# 14
  • Мнения: 249
Здравей avkovbg, аз имам дете на почти 3г и ще ти кажа как беше при мен Simple Smile. Единствения ми страх заради който даже отлагах дълго време забременяването беше от раждането, него го приемах като заплаха за живота ми. И мисля, че повечето страхове на майките са от това, така че честно твоят страх ме учудва Simple Smile, но всеки човек е различен Peace. А да ти кажа и за мен правенето на бебе(когато го решихме) не беше страстна нощ, а малко се случваше като по задължение Embarassed
Да, и мен лично ме е страх от самото раждане. Изпадам в ужас като чета лоши неща особенно за жени раждали и починали в болници...Затова избягвам да гледам или чета такива неща. Гледам да не мисля за това.
Според мен това, което и е на  avkovbg, по-скоро може да се нарече натрупан стрес от което лично аз разбирам, че е трудно да излезе. Преживях подобно нещо преди около година, и сега и на изследвания не смея да ходя много се наплаших.
И аз преди си мислех, че бебетата стават от раз но се оказа че изобщо не е така. При някой може би стават от раз, но не и при всички.
avkovbg хубаво е да се опитваш да се разсееш с нещо, например имаш ли хоби? Нещо, което те разтоварва, а не натоварва? Помисли и действай, преди всичко запомни едно не се страхувай дори и когато те е страх. Победи страха, който е в главата ти и не му давай да стига в сърцето ти и да те унищожава! Всичко е в твои ръце, ума и тялото са твои и ти имаш контрол над тях. Успех ти желая.    bouquet

Моят отговор се съдържа в подписа ми.
 Да бъдеш жена-това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка,боли.
Но най-непоносима на земята е болката
да си жена, непознала
всички тия болки до една.

 Имам дете, да, беше ме страх от раждането, но не дотолкова, че да не искам да забременея.
 Успех   bouquet
Хубав пост, просълзих се. Така е.  bouquet

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт