Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 ноем. 2011, 16:11 ч.

Как да намеря приятели?

  • 7 246
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 147
Преди три години се преместих в друг град и така и не можах да си намеря среда и да завържа нови приятелства.Работя,но естеството на работа е такова,че няма как да се сприятеля с някого.Иска ми се да има с кой да изляза,да споделям,да разпускам...Не съм вярвала,че ще е толкова трудно,сякаш започвам живота си отначало...Ще съм благодарна да споделите и да ми дадете съвет Simple Smile

# 1
  • София
  • Мнения: 1 706
Цвети, трудно е на днешно време, но не невъзможно. Аз непрекъснато създавам нови познанства, които се превръщат в добри приятелства. Поне дотолкова, че да има с кой да излизам, да споделям. Ще ти дам, като пример едни от последните ми прекрасни познанства. Преди 4 години тук във форума започнахме да пишем майки на абитуриенти. Споделяхме вълнения, тоалети, матури, кандидат студентски изпити. Като всичко отмина през лятото взехме, че се видяхме в едно кръчме. И както казва една от дамите : Господ е събирач  Laughing Ами няма такива сладурки. Страшно си паснахме. И ето вече 4 години се виждаме непрекъснато. Дори и мацки от други градове прескачат и пак се събираме. Чуваме се, ходим по театри, по гости. Супер са. И страшно се радвам, че имах шанс да ги срещна.
Значи, за мен един от начините е да потърсиш хора с твоите интереси, хоби, желания. Да ходиш на танци също е алтернатива. Да се присъединиш към планинарска група също. Всичко зависи от това какво те влече.
Пожелавам ти скоро да намериш твоите приятели  Hug

# 2
  • Мнения: 324
Имаш ли фейсбук или регистрация в Атол или някакъв подобен сайт за връзка със съученици, колеги, познати? Бургас не е малък град, много е вероятно някой познат от миналите години да е мигрирал натам и поне за начало да имаш някой познат, с когото да излизаш.
Друг вариант е да се присъединиш към някаква групичка по интереси в интернет и от там да се виждаш с някого. Аз така нямаше с кого да ходя на едни концерти и от темата за джаза се запознах с едно страхотно момиче, с което си изкарахме много добре и ако живеехме в един град със сигурност щяхме да поддържаме приятелски отношения.

# 3
  • Мнения: 147
Smileme,имам Face и чрез него и тел. естествено подържам връзка с приятелите от родния ми град...Аз и тук имам познати,но те са семейни с тяхното си ежедневие и деца и не е същото,нямаме много общо...Благодаря ти....I've got life Wink

# 4
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 122
    С напредваме на възрастта , т.е. с годините все по трудно се завързват дълбоки приятелства  Rolling Eyes още повече на ново място.
    Преместих се в друга държава и добре разбирам авторката  Rolling Eyes
Имам бол познати , близки вече тук но не и приятел  Rolling Eyes ...... мисля че все пак ще намеря приятелче ..... с времето  Grinning Оптимист съм  Grinning

     На авторката  Wink съвет не знам какъв да дам ... Просто не спирай да търсиш  Wink импровизирай , не се затваряй в себе си. Hug
Все пак който търси,  намира.  Grinning

# 5
  • Pleven, Bulgaria
  • Мнения: 330
Здравейте и  аз да се запиша тук при вас.Моя случай е аналогочен,преди 2 години завърших гимназия,където нямах много приятили,но с влизането ни в университет се пръснахме и тези,които бяхме и се виждаме много рядко вярно сега с новите технологии поддържаме връзка,но не екакто беше  Sad За съжаление и в новота среда не можах да намеря истински приятели,излизаме,говорим с колегите,но не мога да ги нарека приятели,с които мого да споделя и се чувствам като "част от пейзажа",която и да липсва няма да се отрзи много.На такава възраст съм,че забавленията,приятелствата,шляенето  са една неизменна част от живата,но не и от моя.Напълно съм съгласна с Desss,че с годините всичко става все по-трудно.
Не мога да дам съвет,защото и аз още търся начина,но не се отказвам и се надявам,че всичко ще се нареди с времето,то съветвам и другите  newsm10

# 6
  • София
  • Мнения: 3
При мен е малко по различно,като малка имах много приятели...но имах доста сериозен семеен проблем (то кой ли няма в днешно време ?) неща бяха станали много сериозни и така докато не навърших 17 г.  След толкова дълго време нямах никой с който да разговарям да излезна и тн. Не знаех какво е да общуваш, притеснявах се, не знаех как да кажа здравей на някой...ръцете ми се потяха сърцето ми туптеше много бързо.  Все си мислих че хората са груби с мен защото съм много грозна и дебела и някакви такива щуротии,затварях се все повече и повече... беше страшно. Но един ден се срешнах с един човек и той ми помогна да излезна от това блато...минаха 3 години от както все още се боря с старите си демони, но малко...по малко. Сега като се сетя какво е било ми става смешно. Още ми е трудно,нещата не са както преди. Имам "приятели" но както бяха написали по горе,не такива с който да мога да излезна и да се похиля... С този човек съм направила неща с който не се гордея но пък не съжалявам,защото винаги можеше да бъде по зле.... Те така...излях си душата Grinning Всеки който ми пише,дали ще е за лошо или добро ще се развам...

Общи условия

Активация на акаунт