Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 ноем. 2011, 23:29 ч.

Баба и дядо бяха...

  • 17 441
  • 87
  •   1
Отговори
  • bulgaria
  • Мнения: 149
Днес се навършват две от години от както почина баба ми. Тя си отиде на 94години. Краят и не беше хубав, но не затова искам да си говорим. Искам да споделя, че тя беше страхотна баба. Винаги съм можела да и споделя всичко, което ме вълнуваше-гаджета, купони та дори и за секс сме си говорили. Много често, когато родителите ми пътуваха на почивка се събирахме с приятели у дома. Тя идваше, сядаше с нас на по уиски и цигарка и ни се радваше как беснеем и се веселим. Покриваше ме, когато направех някоя беля и никога, никога не ме е мъмрела, камо ли да ми се скара. Ако мислеше, че нещо не е правилно, просто ми разказваше конкретна случка от живота и, а аз сама си правех извода, че не съм права. Не ми е правила мекици, не ми е плела пуловери, но за сметка на това ме научи да обичам книгите, разказваше ми за годините, които е живяла във Франция, за живота в България от началото на миналия век, порядките, модата, вечеринките и сякаш успях да уловя магията и очарованието на нейното време. Било е и трудно и прекрасно. Омъжва се моят дядо вече като стара мома(на 32), а той е бил 10 години по-млад от нея. Дядо ми, човек от село, имаше страхотно чувство за хумор. Бил е луда глава и луд ездач. Имал е най-бързият кон и е работил като реставратор из цяла България-Копривщица, Елена, манастири и т.н. Бил е арестуван, защото в разгара на един събор е подюркал сума младежи девойки да друснат едно голо хоро Grinning.
Другата ми баба(да ми е жива и здрава) цял живот се блъска по нивите, работи, прави компоти, зимнина. Зимата плете, лятото от ранни зори е на крак. Когато съм била при нея винаги е имало закуски, обяд-супа, основно, десерт...всичко. Но много строга и много принципна. При нея няма лиготии и простотии. Предполгам, че е така, защото живота я завърта страшно и млада остава вдовица с две малки деца, сама в чужд град. Родителите са помагали както могат, но са си били на село и тя сама се е борила със зъби и нокти и днес и двете и дъщери са с висши образования и престижни професии.
Нека върнем лентата назад и си припомним от къде сме дошли и какви са били нашите баби и дядовци.

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 3 123
Преди два месеца родих дъщеря и я кръстих на баба си,отдавна покойница,защото тя беше най-добрия и почтен човек,който съм познавала през живота си!
Лека и пръст на моята баба!Винаги ще ми липсва.Цял живот блъскане по нивите,труд,несгоди,бедност и тази нейна усмивка,която не слизаше от лицето и.Имаше обич за всички!
Сананда,успя да ме разплачеш!
Лека пръст и на твоето бабче,казвам го гальовно,аз и на моята така и казвах!Много ми липсва,много!

# 2
  • Мнения: 1 175
Ох, много ревах на предишната такава тема, и мислех да не пиша в тази, но ето снощи пак сънувах единия си дядо (отдавна покойник) и се събудих в сълзи  Cry Липсват ми страшно и двамата, прекрасни хора бяха. Единият е останал кръгъл сирак на 3, на 5 сам е пасал крави, чиракувал за да се изхрани, тежък живот на село. На баба родителите не го искали, че беден, затова той я откраднал и се оженили тайно, по любов. Голяма комбина бяха. Той с образование до трети клас сам е построил къщата от начало до край, пекли са си тухлите сами даже, после построил къщи и на брат си и племенника си. До днес си стоят непокътнати. Страшно умен човек беше. Другият ми дядо е паднал пленник на ледената кралица, и цял живот й беше роб, душицата. Тя го третираше като животно, и не пропускаше да му напомни как се е омъжила за него да направи напук на друг. А той беше такъв добър човек, обожаваше ни и много се занимаваше с нас. Но хубавите ябълки прасетата ги ядат, в неговия случай.

Бабите все още са живи, като денят и нощта - баба от село добричка, любяща, мъдра, скромна, любима; шопкинята - зла, завистлива, дребнава и лицемерна, почернила семейството ни и май ще ни надживее всички. Защо винаги по-добрият си отива пръв беее, защо трябваше дядо да замине а тая кучка да остане да ни трови доживот  #Cussing out Другата баба само ме радва, дано ми е жива и здрава да види и правнучета!  Heart Eyes

Последна редакция: сб, 12 ное 2011, 02:56 от Дидитка

# 3
  • Мнения: 373
Sananda, все едно за моята баба разказваш. Simple Smile С разлика , че моята и пуловери ми е плела, сега плете на дъщеря ми, и ми мекици ми прави, и палачинки, и най-вкусната пилешка супа на земята. Тя е човекът, с който мога да споделя и най-големите си простотии, и най-съкровените си мисли. И на купони е присъствала, и цигарки сме пушили ... Дълги години журналист и редактор на списание, голяма бохем е тя. За съжаление , живота я смачка на стари години , но въпреки това, макар и изгубила част от щурия си дух, продължава да бъде голяма скица. Много я обичам ,много, много- дано ми е жива и здрава още много години.
Другата ми баба също е много добър човек , но въпреки образование, интелектуална професия и т.н. е запазила част от селския начин на живот- консервативна, на моменти ососбена, със супер архаичн разбирания за живота. Simple Smile

# 4
  • bulgaria
  • Мнения: 149
Благодаря ви за включването момичета Hug. Само ние ли имаме топли спомени бабите и дядовците ни? Хайде де, нека им дадем живот. Макар и за малко, макар и само в темата. А за тези , които са живи и здрави- още дълго да ви радват и обичат.

# 5
  • Мнения: 317
Аз съм гледана горе долу и от двете ми баби.Едната беше добра,работохолик и дипломат по отношение на хората,почина на 87 г,работейки на полето.Обожаваше ме,а аз брезкрайно я обичах.
Другата беше майстор на иглите,шиеше,плетеше,бродираше и си остана до края на дните стисната и проклета.Тя беше от жените здраво стъпили на земята и ми казваше много житейски истини,които тогава намирах за глупости и отживелици.Сега когато съм вече почти на 40г и далеч от дома ,почти няма ден,в който да не извадя на стисната баба снимката и да не си спомня всичко,което ми беше казала на времето.Все житейски истини,отстояли на времето,само ако я бях послушала.....съжлявам толкова ми бе акъла като тинейджър.Аз обичах и двете си баби,определено ми липсват.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 252
Пише ми се за баба ми. Струва ми се, че няма да живее още дълго. Мъчно ми е отсега. Баба е пич. Корава, деспотична, малко потискаща майка е била. Но готина баба, като не и се връзва човек. Винаги ми изниква картинката как аз се връщам от училище и сядам да ям в нейната кухня, а тя ми сипва топли кюфтета със сос. Как ми правеше две опашки и обясняваше, че косата трябва да се сресва отдолу нагоре ( чудех се какво, аджеба, е това и си представях тупиране). Притесняваше се, сигурно малко е ревнувала, че обичам повече другата си баба, при която прекарвах летата. Беше клюкарка висша класа, от нея съм наследила нестихващото желание да подпомагам информационния поток. Месеше се с генералска самоувереност в живота на децата си, и както обикновено се случва, беше по-близка с внучките си. Само баба ми от три сестри стана гражданка, свали забрадката и работи цял живот в завода за стъкло. Разказваше ми как си е продала плитките и си купили с дядо ми първите лъжици и паници за хранене, и как преди да се оженят, се запознали с писма. Един толкова соц живот.
Баба още ми дава по 10 лв от пенсията си като и отида на гости, нищо че съм женена с деца. Това ме разревава. Баба ми и дъщеря ми рисуват слънца върху вестник на кушетката в горещ летен следобед - един от епизодите, които са ми се загнездили завинаги в ума. И в сърцето, де.

# 7
  • Мнения: 6 753
Дядо беше най-добрия човек на света. В сърцето му имаше място за всички, но на почетно място бяхме двете му внучки. На погребението му дойде цялото село, нямаше човек на който да не е правил услуга и да не го уважава. Баща ми, който му е зет, като седне на една малка ракия не пропуска да отбележи какъв голям човек е бил дядо. Баба е жива. И нея много си я обичам. Казват че е властна жена с малко проклет характер, който никога не демонстрира пред нас внучките ѝ. Обича кафе с много захар, шоколад и клюки. Доста е възрасна и знам че колкото и да е здрава всеки ден ѝ е подарен, но се моля да ме дочака за да ѝ покажа дъщеричката, която очакваме след месец.

# 8
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 158
... най- невероятните хора на света! Винаги, когато се сещам за тях /няколко пъти всеки ден/, първо се усмихвам, после буца застава в гърлото ми, а очите започват да парят. Сега също плача. Много ми липсват, буквално всяка минута усещам липсата им.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 408
Дядовците не ги помня много-много, и двамата починаха, когато бях малка, но виж, бабите...

Най-положителни спомени имам от прабаба ми (по майчина линия). Тя ме отгледа в голяма степен. Невероятна жена. Пуловери не ми е плела, но пък ме научи да чета, да пиша, да смятам; разказваше ми разни работи. На много неща ме е научила, не само на едното четене и писане, а и на такива качества като постоянство, например... И досега, като си мисля за нея, се изумявам как успяваше да си наложи авторитета и да предизвика уважение у другите само с присъствието си. А уважение бликаше отвсякъде - на опелото й дойдоха близо 100 човека нейни бивши ученици (тя е била учителка).

Нейната дъщеря, баба ми, също е голям образ. Своего рода бунтар, тя се е женила и развеждала на няколко пъти; обиколила е половината свят, говори езици, много нещо е видяла и много нещо е изчела. Когато бях малка много често пътувах по почивки с нея, винаги ми беше интересно - да ми разказва за живота си и за страните, в които е била и нещата, които са й се случвали; да си говорим. Тя винаги се държеше с мен като с възрастен човек, а не като с дете и никога пренебрежително-снизходително. Е, понякога прекаляваше и очакваше от мен на 13 години да имам разсъждения и поведение като на 30-годишна жена (демек, да не ми ражда дивотии главата и да гледам по-сериозно и в по-далечна перспектива на живота си), но иначе аз много харесвах това, че мнението ми винаги има значение. Тя ми сервира първото кафе в живота ми Simple Smile И цигарки сме си пушили също, и за мъже сме говорили (макар че възгледите ни на тема "Що е то идеалния мъж и за какъв човек, аджеба, е най-добре да се омъжиш" генерално се разминават), и за секс, и за какво ли не. Много колоритна личност е. Също така тя ме е учила да се гримирам и да подбирам дрехите си - за нея това са важни неща и до ден-днешен и не пропуска да си боядиса косата, да се подстриже, да си направи маникюр и педикюр Simple Smile Тя ми купи първите гримове, а когато реших да си боядисам косата, тя ме боядиса Simple Smile Но ме е яд, че годинките си оказват въздействие и към днешна дата се е превърнала в един крайно черноглед човек (макар че не си го признава), който непрекъснато мисли какво може да се обърка, кой от какво може да се разболее и какво друго лошо може да се случи, и само за това говори, за съжаление. Цялата ми бременност се тръшкаше на тема синдром на Даун, аутизъм и т.н. увреждания; сега само се взира в детето и непрекъснато подпитва дали съм сигурна, че не е сляпо, глухо, бавно развиващо се, аутистче и т.н.; сменя плочата, само за да ме попита мъжа ми как се държи с мен и дали обича детето, въпреки че никога не е имала повод да си мисли, че той би могъл да се държи лошо и никой никога не е дори намеквал подобно нещо. Жалко е, наистина, като си спомням каква жена беше и в какво я превръща възрастта й, ми става много мъчно.

Другата ми баба, майката на баща ми, е друг образ. Тя е олицетворение на злата свекърва. За съжаление, за нея нищо хубаво не мога да кажа. Тя се е опитала да възпрепятства брака на родителите ми по всякакви начини, писала е обидни и заплашителни писма на майка ми, които съм чела (попаднах на тях случайно веднъж преди много години, не знам майка ми защо не ги е изхвърлила или запалила ритуално) и съм се изумявала от злобата й... Настоявала е и аз, и брат ми да сме кръстени на нея и дядо ми (въпреки че малката дъщеря на леля ми, която е по-голяма от нас, е кръстена на нея) и понеже ние не сме, ни е клела и проклинала, особено мен - поне така знам. Видяла ме е за първи път на 3-годишна възраст, преди това не е искала, а и тогава ме е изтърпяла много за кратко. Впоследствие ме пращаха при нея като по-голяма, но спомените ми пак са отрицателни - тя страда от тежки форми на религиозен фанатизъм и след като дядо почина, тя дари част от земята си на Светия Синод, построи там църква, замонаши се, започна и строеж на манастир. Когато ходех при нея, непрекъснато ме преследваше с псалтири и молитвеници и ми обясняваше как ще горя в ада и как светът ще загине заради ей такива като мен. Също ми напомняше, че трябва да съм слугиня на мъжа си (ако изобщо някой се излъже да вземе такава като мен), защото иначе той ще ме бие по 3 пъти на ден (напълно заслужено) и накрая ще ме изхвърли на улицата. Е, благодарение на нейната войнствена настоятелност, се считам за атеист, на църква не ходя и не ща и да чуя. В момента, в който станах достатъчно голяма, за да кажа "Не", престанах да ходя там и не бях ходила повече от 10 години. След като сглупих да отида, след първоначалната "радост", че ме вижда и укори, че не се обаждам, отново се започна с четенето на конско, критикуването на облеклото ми и напомнянето, че заради ей такива като мен, които ходят разголени и живеят в грях с разни мъже (т.е., без брак), Господ ни наказва всичките (визираше земетресенията, цунамито в Индонезия и пр. природни бедствия). Познайте дали съм ходила пак там...

Много дълго стана и излиза, че отрицателните ми спомени за едната ми баба са повече от положителните за другите две, жалко... Ще опитам да се сетя за повече положителни случки с другите ми две баби.

# 10
  • Мнения: 154
ето на разплаках се пак Cryтова лято загубих дядо си Cryтой ми беше дядо,татко,брат,приятел...но вече го няма,а толкова много ми липсва...

# 11
  • Мнения: 2 467
Моята баба почина на 69г. през януари 2003г.от рак.Винаги се е страхувала от тази болест и точно нея я споходи.Имала е труден живот още от малка.Омъжват я на сила за дядо ми,когато е на 16-17г. и ражда след това дъщеричка,която оцелява два дена.След това ражда вуйчо ми,който почива от рак на 19г.,изживява го много тежко,до последно разказваше с мъка за това.Остава й майка ми.След смъртта на вуйчо ми се разделят с дядо ми,то и без това така и не го е обикнала,а и той й е изневерявал.От тук на сетне е останала сама с болката и борбата за оцеляване.Майка ми като е забременяла с мен е искала да направи аборт,понеже е била на 17г.,бъдещата й свекърва също е искала аборт,но баба твърдо е казала НЕ!Последвало е сватба и баща ми е дошъл като заврян зет,но се оказва лош човек и след две,три години се развеждат с майка ми.Отново баба помага на майка ми да си стъпи на крака,гледа ме като малка,всяко лято ме е водила на море,всеки месец е заделяла парички за мен от смешната си пенсийка.Все се караше с майка ми като ме пускаше на дискотека,защото се страхуваше за мен,много трепереше и се грижеше всичко да ми е наред.Разказвала ми е за младостта си,за живота си,давала ми е разни примери,кое е правилно,кое не и ми е казвала да й запомня думата,че един ден ще разбера,че е била права и така е наистина.Много ми е помагала и морално и финансово,колкото и трудно да й е било.Бухтите и манджичките й бяха най-вкусните,майка ми така и не се научи да готви като нея.Много често я сънувах след смъртта й.Връзката ни беше много дълбока.С дядо ми не е била такава връзката ни,защото дълги години е живял отделно от нас и не се е обаждал.После като ученичка започнахме да си ходим всеки уикенд на село при него,но не ми беше много хубаво,той все мърмореше за нещо.Почина през 2008г.

Другата ми баба да се е сещала да ми звънне по един път на две години.Имам чувството,че няма и една сълза да капне от очите ми за нея.Виждаме се моооого рядко.Като малка имах на няколко пъти инициативата да се обаждам и да им ходя на гости(от един град сме),но всеки път се чувствах като натрапник.Тя има друга внучка,от дъщеря й.И един лев не съм се надявала да видя от тях,нито имот или т.н.,въобще не им искам къщите,не съм се и надявала,въпреки че се водя наследник също.Така че единствена за мен най-обичана баба беше първата ми баба,майката на майка ми.Но нея вече я няма и няма с кого така да си приказвам и споделям.Имам едни златни обици от нея,които отдавна им мина модата,но за нищо на света не бих ги продала или сменила,те са ми скъпи.Имам и едно златно сърчице от нея,сякаш част от нейното сърце ще е винаги с мен.Много ми е помогнала,беше златна за мен и като човек,като личност,като баба,просто мотята "бабче"!Когато смъкваха ковчега с асансьор надоло в погребалната зала,аз останах последна.Така и я изпратих за последно като й казах "Чао,бабче!"

# 12
  • София
  • Мнения: 2 404
Моите бяха красавци, това съм запомнила.

# 13
  • София
  • Мнения: 105
Бяха истинско семейство,в пьлният смисьл на думата:) толкова ми липсват двамата ми дядовци,бабите ми са живи,дядовците ми починаха през една година разлика,мьчно ми става като се сетя,че вече ги няма  Cry

# 14
  • Мнения: 758
Ох, и мен разчувствахте с тази тема.
Аз имах само 1 дядо.Другият е починал преди аз да се родя.Та моят дядо,всъщност не ми е истински дядо тъй като е втори баща на моята майка.Но въпреки това беше май готиният дядо.За съжаление почина преди 10 години...И така и не разбархме точно от какво.Имаше пневмония и го взеха в болницата.Той за 1-ви път през живота си попадаше там.И нещо му стана - напрво полудяваше вътре.Доведоха психиатър дори при него не нищо не му помогна,за съжаление...Та той готвеше най - вкусните манджи,переше дрехи на ръце (когато бях малка и нямаше перални),взимаше и ме водеше на градина и по цели нощи е играл с мене когато не съм искала да спя.И това - за едно дете, което не е било негова кръв ... Cry Неговата жена - баба ми - тя е по-обикновенна и нямам какво специално да разкажа за нея...Обичам си я - да ми е жива и здрава още дълго.Само ми е жал, че след като си отиде дядо тя живее в мизерия и синът и изобщо не я зачита...
А другата ми баба - тя също почина преди 1 година.На нея съм кръстена,почти еднакви имена...но нещо не ми трепва за нея...Когато съм се родила тя настоявала майка да ме запише с друго име ,на което само първата буква е като нейната, но майка ми си държала на нейната.И тя естествено не признаваше че съм кръстена на нея.След години се роди другата и внучка и тогава успя да се наложи да й я кръстят на нея, с така желаното от нея име.И тогава вече признаваще че има внучка кръстена на нея...Ей това много ме огорчава.Пък и не само това - тя има 3-ма сина.Само първото си дете е гледала.Баща ми е средният и в 4.ти клас е бил изпратен от село в града в пансион...Това той и до днес не  й е простил.Най-малкия си син го ражда на 40 г. и когато е на 1 годинка също го оставя в дом... И как само ми се е набила ,разказа й за това как е пищал той когато тя си е тръгвала от дома за деца....

Повече не искам да пиша...

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт