Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 ноем. 2011, 19:50 ч.

Отчаяна съм!

  • 8 865
  • 136
  •   1
Отговори
  • Мнения: 82
Здравейте,може би много от вас ще решат,че мястото ми не е тук,но ви чета от доста време и макар и косвено ви чувствам близки.Моята история е малко дълга но имам нужда да я споделя и се надявам да не ви отегча прекалено.
 Ще започна малко по от далече за ме разберете по добре.Загубих родителите си рано на 20 години и от тогава се боря сама в живота и да преди 5 години мисля че се справях добре.Работех издържах се и живота ми макар и трудно някак си вървеше нормално.Тогава се запознах с все още настоящия ми съпруг.Не след дълго заживяхме заедно,забременях роди ни се едно прекрасно момченце.И тогава започна моя кошмар, той напусна работа, спря да си търси нова.И при всеки опит за разговор с него завършваше с побой за мен.Ще питате сигурно защо не си тръгна веднага, и аз сега това се питам.Но тогава уплашена и сама не събрах кураж да го направя.Минаха цели 3 години една и също.Аз работех връщах се от работа уморена и ако парите не стигат да му купя цигари скандал...Вече сме разделени но година преди да се разделим вече вътрешно бях скъсала с него.Запознах се с настоящия си приятел и дълго време обмислях дали да се видим дали е редно..Но просто разбрах в един момент , че живея със съпруга ми сама заради детето, а това което то виждаше не беше добре за него.Реших , че трябва да се боря за по добър живот за щастие за мен и сина ми и един ден просто заминах при човека при който съм и сега.Но не посмях да взема и детето с мен.Исках да си намеря работа , детска градина и тогава.За радост мъжа ми се оказа разбран и ми дава правата на детето.Сега се развеждаме и той чака да си уредя живота и да взема малкия при мен.Дотук добре но сега ще ви споделя какъв е всъщност другия ми проблем сега.Бременна съм преди няколко дни си направих тест.И проблема е , че няма пари даже да си платя осигуровките да ида на преглед.Всички ме съветват да махна бебето имала съм проблеми, но аз искам това дете от човека който обичам.Той също е объркан заради финансите и сега седя и плача и не знам как да подредя живота си.Искам сина си до мен и детето което чакам също.Защо е толкова лоша съдбата към мен не знам.Благодаря на всички които ме изчетоха, на които досадих и на тези които биха ми дали съвет.И се извинявам ако темата е малко объркана и неясна но то е от емоциите насъбрани в мен в момента.Имам и ултиматом или правя аборт или утре се изнасям.Незнам дали някой ще ме разбере и подкрепи но имам нужда от съвет.

писах за моя проблем и в друг форум но темата май не беше за там ако не е и за тук нека модовете я изтрият.

# 1
  • Мнения: 36
Здравей, Angelche1!

Какво означава "Имам и ултиматум или правя аборт или утре се изнасям"? Искрено съжалявам за мнението си, но смятам, че този човек е готов да те "пусне" прекалено лесно и не те обича, може би, така, както ти си мислиш. Никой мъж, който обича на 100% жената до себе си, няма да даде такъв строг ултиматум. Та той дори трябва да се зарадва, ако питаш мен - че очакваш дете от него, че искаш да прекараш живота си с него? Явно той иска нещата между вас да бъдат такива, каквито той желае без право на намеса от твоя страна. На какво ти прилича това? На мен ми прилича на чист егоизъм. Не си затваряй очите - зная, че, когато обичаш някого с цялото си сърце, ти губиш реалността около себе си и не виждаш човека такъв, какъвто е в действителност, а с цялото си същество създаваш една алтернативна реалност, от която си патиш по-късно. Сигурно е било така и със съпруга ти - в началото е бил прекрасен, защото си затваряла, може би, очите си повече, отколкото трябва и чак сега страдаш и виждаш недостатъците му.

Имам чувството, че, ако се съгласиш на този ултиматум, сегашният ти приятел ще приеме, че можеш да правиш всичко, каквото той пожелае. Следващият път сигурно ще ти каже или да отидеш да спиш на съседното легло, или да се изнасяш.. Що за човек си намерила в такъв случай?!

Помисли много добре върху ситуацията и намери креативно решение.

# 2
  • Мнения: 82
Мерси за отговора, да права си може би, а можеби моята съдба е такава.Искам бебето,а нямам къде да отида, утре ми предстои да си събера багажа и да тръгна в нищото.Поринцип съм борбен човек но вече и аз незнам какво ме чака....

# 3
  • Мнения: 36
Angelche1, не се самосъжалявай! Вината не е в теб, нито в твоята съдба. Всеки има различна съдба с различни проблеми - аз също съм имала такъв човек, който искаше нещата да се подреждат само така, както той желаеше, иначе, в противен случай, настъпваше сърдене. Започвах да се чувствам виновна. Естествено, накрая му признах, че тези наши отношения ме съсипват и, честно казано, не мога повече така. Директното и неподправено общуване е най-пълноценно и води до най-добри креативни резултати.

Разбирам, че искаш детето, което очакваш. Но явно приятелят ти не го иска поради една или друга причина. Да, може би е от финансова гледна точка, но е хубаво да се замислиш дали е само от нея. Може да не е готов за сериозно обвързване, като раждане на дете. Той може би не е готов все още за деца и тази ситуация е изненадваща за него (както разбрах, и за теб). Но съвсем не е приемливо да се държи с теб по този начин. Ти ще унижиш себе си, ако направиш аборт само за да задоволиш нечии чужди желания и потребности. Нали с приятеля ти трябва да сте едно цяло? Къде отива всичко това.. Като че ли, всеки се бори за нещо собствено, а ако единият от вас не е доволен от другия, то няма място за компромиси. Като пълноценна жена и майка смятам, че знаеш, че една връзка се гради на взаимно доверие и уважение. Тук дори не става въпрос за обич. В тази ситуация е нужно единствено уважение. Нищо повече. Дори не е важно колко се обичате и дали това е любовта на живота ти.

Защо тази вечер не поговориш с приятеля си и не му кажеш, че ти си жена и знаеш какво е да направиш аборт? Да, той е мъж и тези неща никога няма да ги разбере. Попитай го защо иска толкова много да премахнеш бебето. Дали причините действително са от финансова гледна точка или обратното - не е готов за сериозно обвързване.

Искрено ти желая успех и погледни ситуацията от двете страни - и от твоя, и от негова. Не бъди в ролята на "жертва" - тази позиция никога не е успешна в живота! Не обвинявай единствено себе си, а по-скоро се запитай дали приятелят ти не е виновен.

# 4
  • Мнения: 82
За съжаление неколкократно много говорихме, проблема за него наистина е финансов и въпреки ,че аз вярвам, че заедно бихме могли да се справим,той явно не иска.Но може и да не ме обича истински,щом е готов да ме изгони на улицата бременна с неговото дете.Той дете неискал сега, аз ако искам да си хващам багажа и да се махам Sad Пак ще говорим...но не мисля ,че нещо ще се промени.

# 5
  • Мнения: 36
Ти сама казваш, че той не иска дете в момента. Това е един обективен отговор.
От друга страна, казваш, че предполагаш, че ще можете да се справите с финансите заедно, но той явно отново се "дърпа". Това не ми прилича много на любов, но...  Rolling Eyes

Виждам, че си притеснена, че няма къде да отидеш. Нямаш ли приятели или приятелки, при които можеш да отседнеш за малко? Надали нямаш никакви познати... Ако имаш роднини в града, също можеш да отидеш при тях - все пак сте едно семейство.

Този човек не те обича. Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре. Съжалявам за категоричността ми, но съм искрен човек.

# 6
  • Мнения: 82
Може и да си права за съжаление.В града в който живеем 2 мата нямам,утре като си тръгна ще преспя при приятелка, но после...Роднини нямам, или поне такива които да са ми близки и да мога да отида при тях.

Щял да ми даде пари за път ако съм си тръгнала, а какво ще ям май си е мой проблем. По лошото е ,че още го обичам и се надявам на чудо, ама май няма да стане

# 7
  • Мнения: 36
"Щял да ми даде пари за път ако съм си тръгнала..." - ти да не си му просто позната, която е преспала една вечер в дома му и той й осигурява разходите за връщане обратно? Виждаш ли как звучи отстрани? Понякога е хубаво да имаме мнение от страничен наблюдател, за да ни покаже колко сме "заслепени" от човека до себе си и какъв е животът ни през очите на другия.

Смятам, че таиш напразни надежди. Пак те съветвам - говори с него, но и бъди подготвена за отказ!

# 8
  • Мнения: 7 114
Ама какво им става на тия мъже, напускат работа и лягат в къщи без да си търсят друга. Явно им е много хубаво да са в ролята на домакиня.
Относно приятеля ти - този човек не иска собственото си дете мислиш ли че ще е съгласен да гледате това което вече имаш?

# 9
  • Мнения: 82
За работа работи но плаща кредити и пари няма, аз съм тази която неможа да намери работа май

# 10
  • Мнения: 1 213
Angelche1, ти още ситуацията с първото си дете и мъж не си оправила, а вече мислиш за второ. Не че оправдавам приятеля ти, никак дори, но ситуацията ти е буквално "всичката мара втасала" (прости народния изказ), само едно бебе ти липсва. Не искам да съм груба, никак даже.
Но преди да мислиш за разбитото си сърце и за потенциално бебе, ти имаш едно съвсем реално детенце, което в момента на практика е изоставено!!! Като имаш толкова силен майчински инстинкт, че не можеш да си позволиш да направиш аборт (2011 година е все пак и финансовият фактор не е за пренебрегване, да не говорим това, че връзката ти е отскоро и още не познаваш добре човека до себе си), не мислиш ли, че е по-логично да се стегнеш, да си намериш работа и да си уредиш живота, за да си вземеш детето възможно най-скоро, а чак след това да мислиш за други неща? Дори и едно дете не си отгледала докрай, как мислиш, че ще се справиш и с второ, при това сама и без работа?! В крайна сметка затова медицината е толкова напреднала, не сме 15-ти век, нито сме заклети католици, че да раждаме деца без оглед на бройката и на всяка цена.

# 11
  • Мнения: 82
Cameron и на теб благодаря за отговора.Не мога да кажа , че в него няма много логика.Но въпреки всичко знам, че просто ми трябва много малко като например да си намеря работа да посъбера парички и сина ми да бъде много скоро при мен.А това означава и бебето да родя.Просто се уплаших и ако смятах, че е наистина толкова не възможно, щях да съм го направила вече аборта.Не съм неразумна просто се почувствах зле от ситуацията.Може и да не го родя но съм длъжна поне да опитам да се боря за това което чувствам за правилно.Може би всичко е лош късмет при мен.Мисля да изчакам още мъничко с надежда да си намеря някаква работа макар и временно докато родя.Ясно ми е , че никой работодател няма да ме търпи дълго.Даже ще помоля ако някоя мама може да ми помогне за някаква работа в Пловдив да ми пише, това ни е най големия проблем, затова човека до мен реагира така.Уплашени сме и двамата, но имам чувството , че аборта ще е прибързано житейско решение, макар и най добре изглеждащо в момента.

# 12
  • Мнения: 1 213
Ангелче, не знам на колко години си, но ми се струва, че със сигурност си по-малка от мен. Така че примеми още един съвет от някой, който е видял малко повече, а и освен това вече доста време се справям съвсем сама като самотна майка. Ти още дори не си усетила какво е да си сама и на плещите ти да лежи всичко - грижата за дете, дом и прехрана. Обаче в проект ти е второ бебе.  #Crazy  doh
Кой и как ще те вземе на работа, като си бременна? И за капак имаш и малко дете, за което няма кой да се грижи, като боледува, и ще трябва да взимаш и болнични.
После - какво майчинство ще взимаш, като то се изчислява на база дохода ти за 1 година назад, а ти поне в 4 месеца от тази година явно не си работила? Ако нямаш къде да живееш, ще трябва да плащаш и наем. Е, как, обясни ми простичко, как точно ще се случат нещата? Дори да не си добра по математика, сметката е съвсем проста. А деца само с любов не се гледат, тази химера отдавна сме я забравили. Затова просто помисли как ще гледаш две(!) деца без пари, без баща и помощ от роднини? Хайде, дори да се закрепиш някак за тази 1 година майчинство, а после? Ще дадеш бебето на ясла на 1 годинка, за да тръгнеш пак на работа ли?
Както и да го погледна, за мен това е пълна безотговорност! Вземи си живота в ръце и си отгледай нормално първото дете, защото то вече е факт и му го дължиш! Човек като има деца, прави и някои жертви заради тях. Дори не знам защо трябва аз да ти го казвам, а ти вътрешно не можеш да го усетиш сама. Не знам как изобщо понасяш да не е до теб сина ти! Много удивителни станаха, но историята ти искрено ме възмущава! И се надявам думите ми да те събудят от унеса, в който си изпаднала, и да се върнеш към човека, който си била преди да срещнеш мъжа ти - работила си и си се оправяла чудесно сама с живота си. Само че сега имаш двойна мотивация да го направиш - сина ти - и няма за кога да отлагаш и да чакаш, нито да се надяваш на чудеса!

И като си търсиш работа, влизаш в jobs.bg всеки ден и следиш обявите, пращаш CV-та и звъниш по телефони. Не се търси "някаква" работа, това е несериозно, също като изказването ти за това колко "много малко" ти трябвало. Нормално е най-малкото да кажеш какво образование и опит имаш.

# 13
  • Мнения: 3 487
То майчинството, се изчислява на база дохода от 18 месеца назад, а май се гласят и да го направят 2 години назад....

# 14
  • Мнения: 82
Cameron отговарям ти от уважение за това , че си ми писала.Аз работа търся целодневно, а историята която споделих тук може и да е било грешка.Досега не съм се оплаквала по форуми.А кой какво и как търпи по добре не питай, понякога за съжаление трябват жертви.За годините си няма да коментирам а и не мисля , че има някакво значение за случая.И да права си тук никой няма да ми реши проблемите просто под огромно влияние и отчаяние писах днес.Може и хормоните да са виновни.Също така критиката си я знам имах нужда от малко топлина и малко разбиране.Надявам се тази тема да не се изроди в спор.

Под всякаква работа имах предвид , че бих работила всичко в момента стига да носи пари и да е благоприлично.Не разчитам форума само да ми намери работа, но съм длъжна да попитам навсякъде, пък не се знае.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт