Искам да го напусна, но как...?

Sorry, ако се повтарям, но нямах време да изчета постингите на всички. А пиша, защото преди повече от седем години преживях същото, макар и след по-дълга връзка с бащата (4 години) и че живеехме вкъщи - това не му пречеше да се държи идентично:тотален психически тормоз.
Мила мамо, детенце, багажа и БЕЖ! Нищо, ама нищо на тоя свят не заслужава детето ти да расте в такава обстановка и майка му да е изтерзана. Ако и бебоче - всичко усеща. Убедена съм. И аз като теб треперех само от звука на асансьора - "дали се прибира", усещах се като полуидиот, като беше вкъщи, абе не бях човек. Имахме един дом, учителската заплата на майка ми и моите майчински. Друга помощ отникъде. Грам не съжалявам, че се разделихме. Според мен такова не се променя. Животът е пред теб и бебончо. Не се отчайвай, не се вкопчвай в идеята, че, разбираш ли, той е бащата...Нямаш и идея колко неща още ще преживееш. Светът и животът не се изчерпват с един човек (Пфу! Особено пък мъж ). Той има равни  права с теб, щом е припознал детето, но имаш право да му откажеш да го взима и да се вижда с него. Той трябва да заведе дело за регламентиране на свижданията. Не се бой, че ще ти отнеме детето. Няма да те лъжа, че прецеденти има, но законът е такъв, че трябва да се докаже, че майката вреди на детето, заплаха е за него, за да й го отнемат. И аз имах твоите страхове и напълно те разбирам, но със страх не се живее, а се съществува. А и съм сигурна, че не на това искаш да научиш детенце.
Прекрасно е, че родителите ти ще те подкрепят. все ще намериш познат/и, които да ти препоръчат адвокат. Успех! И не позволявай страхът да зароби живота ти, че е един и никой няма да ти върне миговете как детенце расте!

Много гадно ми става като чета такива постинги.
Аз не съм била в твоето положение, а и на никой не го пожелавам, но съм запозната с такъв случай отблизо. Сестра ми забременя и се омъжи. За възможно най-неподходящия мъж/ако изобщо може да се нарече мъж/. От както роди и всичко изведнъж се срина. Той започна неистов тормоз над сестра ми със всякакви заплахи, само да вметна, че е полицай/аз и затова не ги долюбвам особенно, ще ме прощавате/ и използваше и пистолет за заплахите. Беше й казал, че само да си помисли да го напусне и щял да ни застреля и разни такива, абе беше идиот и простак от класа. Слушаше само и единствено майка си и баща си, а те едни......без думи. Абе нещастници. Спирам с подробностите, че е цял роман. Само да кажа, че тя му даваше възможност за промяна няколко пъти, но такива хора рядко се променят, а той нямаше и желание-а и защо ,то така си му беше добре.
Е, накрая въпреки заплахите му, не издържа и си събра багажа. Ние я подкрепихме напълно, а аз дори й помогнах за развода. Сега майка ми й помага в отглеждането на детето, а тя работи и си живеят доволно и щастливо. Баща ми също помага.
Избора е твой, ти знаеш най-добре. Но според мен, не бива да се мъчиш заради детето.

Живота е такъв какъвто си го направим. Така че преодолей страховете си и си тръгни от него. СТрахове ще има винаги за всичко, но не можем да им робуваме докато живота ни се изплъзва между пръстите. Имаш и дете, което не заслужава да живее в подобна среда. Рано или късно това ще рефлектира необратимо и върху него. Едва ли би искала това. Живота е пред теб. Стегни се, вземи живота си в ръце и му се наслаждавай. Може би ще имаш проблеми около раздялата ви, но след лошото идва и хубавото. Не мисля, че ще ти вземе детето, случва се но рядко и най-вече при безотговорни майки. Имаш и хора, които са зад гърба ти, а това е много важно. Така че давай смело и дай на теб и детето нужното спокойствие и семеен уют.

     Мила, като чета това, което си написала имам чувството, че познавам и мъжа ти, и майка му, и баща му! Този човек е израстнал със скандали и разправии и ще се държи така докато е жив, това е въпрос на възпитание. Промяна няма да има, повярвай ми! Аз я чаках 8 години, но три месеца след като родих събрах смелост да кажа край, с тази разлика, че живеехме при родителите ми и този, който си трагна беше той. Този характер ми е до болка познат - днес си принцеса и те обожава, а утре си курва или боклук! Това ли е любовта му?
     Аз съм на 21г., а сина ми е на 5 месеца. От два месеца съм разделена със "съпруга" ми, който при първите проблеми тръгна да се занимава с 15-16 годишни курвички. И аз да търпя? Защо? Да чакам от него обич и уважение? До кога? Да разчитам на него, че ще бъде БАЩА? Как? Реших го много бързо и подадох документи за развод след поредния скандал, в който той намеси и родителите ми. Баща ми му скръцна със зъби и той се изнесе набързо. После идва да ме убеждава, че ме обича, че ще се промени ... дрън-дрън Тия съм ги слушала.
     Искам да ти кажа само НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ОТ НИЩО! Обърни се към родителите си и бъди смела, всичко ще се наради! Трудно ще ти бъде, щом му прощаваш толкова лесно, значи още го обичаш, но повярвай ми в момента, в който се разделите и ти останеш сама със себе си безкрайно ще се разочароваш от него, той сам ще ти помогне да го намразиш. Не се притеснявай от думи и залахи, той друго няма какво да направи освен да те заплашва. Явно смята, че ти никога няма да събереш смелост да си трагнеш и разчите на това, но в момента, в който кажеш край, той ще стане абсолютно безпомощен.
      Не е толкова трудно да си трагнеш, по-трудно ще ти бъде да удържиш на решението си, когато дойде да ти се обяснява и да те моли, да ти говори дълбоки приказки и да използва детето, за да се добере до теб. Моят "съпруг" не е потърсил детето от момента, в който се убеди, че между нас е свершено, вече месец и половина не е виждал сина си! Това баща ли е?
     Замисли се  какво те очаква, ако останеш с него и не само теб, а и детенцето ти! Аз реших, че моят син ще е по-щастлив, ако расте спокоен и обичан дори и без баща, а не в семейство, в което майка му и баща му немогат да се понасят. Обмисли всичко много добре, дори да му дадеш последен шанс не протакай окончателното си решение. Действай, сега детето е малко и няма да преживее травмата от раздялата на родителите си, докато след няколко години вече ще разбира. Вземи правилното решение за теб и детето, но бъди силна и го устоявай до край! Няма как да ти го вземе, съди го за издръжка, ако ти създава проблеми обърни се към полицията, ако трябва съди го за тормоз, бори се !
      И най-важното стани пак веселото и самоуверено момиче, което предполагам, че си била преди да те затворят в тоя ад! Училище, работа, родители, приятели - огледай се, има смисъл! Ще откриеш, че не всичко е толкова черно колкото ти изглежда! Най-важното е, че имаш едно малко слънчице, което винаги ще те кара да се усмихваш!
      Давай смело напред! Нищо не е свършено, всичко тепърва започва! Ще се изненадаш колко бързо може да се появи друг човек, който да се интересува от теб, да те разбира и да те обича. Не го търси,  той сам ще те намери!

Мила, искрено ти съчуствам.  Мисля, че знам какво ти е! Ако имаше регистрация, бих ти писала на лични.
Млада си още - цеият живот е пред теб!
Прави са момичетата като ти казват да говориш с родителите си и да получиш подкрепата им. Да помислиш дали ще имаш финансовата възможност да останеш сама с бебчето и кой ще ти помага докато почнеш работа.
Мисля, че трябва да се изнесеш и да не отлагаш с надеждата, че нещата ще станат по-добре. Те никога не стават. Може би е добре да напишеш оплакване в полицията за тормоз, дали има кой да те посъветва как точно  . Когато те обижда да викаш и ти, за да те чуят съседите, може би ще помогне театър "помощ! бият ме, взимат ми детето" така че да има свидетели. Според мен много мъже, които се правят на герои, всъщност не очакват жената да е силна, да потърси помощ, особено от полицията, да предприеме нещо. Незнам дали те съветвам правилно.. Да оставиш детето на вашите в деня на изнасянето или на скандала. Мисля, че е добре да станеш настъпателна, да му покажеш, че не те е страх. Тогава е по-малко вероятно да продължи да те заплашва. Потърси помощ в организация на жени, пострадали от семейно насилие. "Насилие" не е само физическо, а по-страшно е ако е системно психическо.
Незнам... много е трудно. Но това е моя ред на мисли. Успех!

  Ужас! Една мама от форума не е писала почти месец. Дано всичко да е наред! Надявам се че с бебо вече са при нейни родители!!!

А ако не сте-СПАСЯВАЙТЕ СЕ!!!
Той няма да се промени. Успех, мила!

Това е подобна история на зълва ми, само че е яла як бой цели 7 години. Накрая тихом мълком без да му дава обяснения (той заминава в командировка), а тя с дечицата хваща първия влак и отново се връща при родителите си. Вече 3 години е разведена, но травмата по децата не е заличена. Сега е свободна, родителите и гледат децата, а тя живее втори живот.
Накратко ти написах историята на зълва ми, но решението взимаш ти, а знай родителите прощават. На всичко са готови за децата си, те да са добре, ще преглътнат всичко, но да те запазят. А колкото до детето не смятай, че ще успее да ти го вземе, не забравяй, че такива ербапи се страхуват от полицията, достатъчно му е 3 оплаквания да има срещу него и може и в затвоара да го тикнеш. Закона е на страната на майката.

Мамче от форума, смятам, че във всяка цитирана дума или постъпка на мъжа ти от последния ти постинг се съдържа и отговорът на твоя въпрос.
1. Веднъж детенцето ти е на тази възраст, както и ти. Времето, което имате сега, никой няма да ви го върне. Недей да правиш моята, и на мнозина други мами, грешка да позволяваш егоистичното същество вкъщи да ти отрови тези дни с унижения и обиди!
2. Децата (е, може би не бебоците) винаги усещат лъжата - а да живееш в семейство, в което липсва не само обич, но и уважение, си е голяма житейска лъжа.
3. Уф, как не може да ми падне тоя твой съпруг, да го завра в... . Такива лумпенизирани критикари и душевни вампири най-обичам да ги ям на закуска

Маменце, знам, че е страшно и сложно да вземеш решение. Разбирам те напълно. Но, както са писали и много други мами, за да отгледаш добро и достойно детенце, преди всичко трябва да уважаваш себе си, ти да се чувстваш добре и да живееш пълноценно.
Кураж и вярвам, че ще се справиш! 

Здравей мило момиче, ЧБМ. Аз имах подобни отношения със съпруга си, правих какви ли не опити да поправя нещата, дори родих второ дете, превърнах се в един огромен компромис и така 15 години.Резултат нищо положително, освен че се сдобих със здравословни проблеми на нервна почва, сърцето ми се пръскаше от ужас като наближи часът да се прибере вечер татето.Сега като се запитам защо съм търпяла и на какво съм се надявала не мога да си отговоря, място не си намирам от яд, че съм изгубила толкова години в надежда да се "промени".Няма такова нещо, не подлежи на промяна такъв тип човек, винаги ще си му крива ти за всичко, този тип хора им викат "енергийни вампири" и има резон.Чудя се защо съм се страхувала толкова от него и да го изгоня, просто все едно бях омагьосана, скована от ужас, а той го съзнаваше много добре и така ме държеше в подчинение.Сега се чувствам чудесно, няма нерви, няма страх, извода ми е от тези 15 години, че живота е адски кратък и не си струва заради нищо и никой да търпиш унижения, обиди, болка.Всичко това се отразява и на децата, да не говориме, че губиш уважението пред детето си като гледа как те унижава баща му, нищо че е малко още, те всичко усещат.
Та моят съвет като препатила- НЕ СИ СТРУВА, ХВАЩАЙ СИ БЕБЕТО И ЧАНТАТА И МУ ............................... НА ТАРИКАТА. Живота е един и имаш право да го изживееш достойно, с усмивка и радост в сърцето. Успех и бъди смела, не е хич трудно, после и ти ще се чудиш защо си търпяла.Мъже много, но нито един не заслужава подобни жертви, извличай от тях топлина, нежност и грижи, ако не ти го дават не ти трябват това е истината.