Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 ноем. 2011, 01:37 ч.

Кой е "шефът" - вие или детето ви?

  • 3 534
  • 88
  •   1
Отговори

Анкета

Кой определя режима и графика?

Опции:

  • Мнения: 314
Навсякъде се пише, особено много в този форум, за Привързаното родителство - че е най-добре да се следват нуждите на детето и родителите да се ръководят по него...
Но практиката в моята среда от приятелки и майки с малки деца, показва точно обратното - майките твърдо налагат своите правила /не става въпрос за малки бебета/.

В смисъл: приятелка буди детето си, ако спи твърде до късно според нея и така вече детето заспива като по часовник  Shocked
Друга, дойде ли време за сън, го слага в леглото и "да се оправя"  Rolling Eyes и т.н.
Трета, като има някаква работа - пазаруване, плащане на сметки и пр., го слага в количката и ходи по задачките, дори и детето да е недоволно или да му се спи... става въпрос за 1-2 год. деца


От моите дружки, може би 2 са Меките Марии, другите са като гореописаните...
Мислите ли, че Привързаният родител е Мека Мария?
Вие как се определяте?
Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/
Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска?
И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"?

# 1
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 007
Аз държа на режима, защото мисля, че е полезен и за мен и за детето ми. Старая се да се спазва, независимо от това дали иска или не. В дните, когато не е на градина, му позволявам да стои до по-късно, но това е 22.00ч. Тъй като видях какво стана с моя брат, защото всичко се правеше както той иска и сега е един безотговорен и вечно мрънкащ мъж, се старая да не правя тази грешка и аз. Опитвам се да помагам да сина си да бъде самостоятелен за неща, които са подходящи за неговата възраст. Сам се облича и съблича, сам си прибира играчките(е и аз помагам понякога, зависи от ситуацията) и т.н. За будене не се налага да го правя, защото той винаги се събужда сам по едно и също време и е бодър. Колкото и да звучи абсурдно, но децата обичат правилата. Сега не искам да се изкарвам майката, която не прави грешки и компромиси. Има неща за които естествено той"диктува", но му давам избор например от няколко опции, а той да избере това, което иска. Например за избор на дрехи за обличане. Вечер приготвям две, три блузи и той си избира от тях, коя да облече и т.н. Разбирам напълно, че и децата ни имат мнение и то трябва да се зачита, а не да бъде пренебрегвано. Много зависи от ситуацията. Но всяко дете е различно.

# 2
  • София
  • Мнения: 700
Моят отговор е "нещо по средата". Както в брака няма един "шеф" и един "подчинен", така не го виждам да сработи и в отношението с децата.

Малкото ми дете е много малко и още няма изграден режим. Съобразявам се с нея изцяло, защото не очаквам тя да се съобрази с мен все още. Но пък като я пъхна в слинга мога да ходя навсякъде и по всяко време, не ми обърква плановете. Не я чувствам като "шеф", добра симбиоза сме.

Голямото дете пък си има вече изграден режим на деня - ставане, закуска, детска градина, прибиране, занимания, вечеря, баня, приказка, сън... Няма как да я оставя да спи до девет през седмицата, защото няма кой да я чака да се наспи, че тогава да отиде. Съобразяваме се с часа й на лягане вечер, но пък сме правили и изключения (да се приберем по-късно например) и няма някакви особени последствия, т.е. и тя проявява разбиране. През почивните дни правим програма съобразно това, което искаме ние тримата, малкото засега няма думата  Simple Smile

По въпросите ти

Вие как се определяте? - от това, което прочетох за привързаното родителство, оставам с впечатлението, че интуитивно до голяма степен така съм се отнесла до момента с голямата си дъщеря, И не, не се чувствам "мека Мария".
Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/ - Според мен родителят трябва да определи малко на брой, фундаментални правила и те да са непоклатими, в идеалния вариант да важат за всички в семейството. Детето обаче трябва да има възможно най-голяма свобода в определените рамки.
Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска? - тук съм с по-особено мнение. Както казах, голямото ми дете вече има "режим", но това никога не е било самоцел. Когато беше по-малка, режимът беше много по-гъвкав. Сега сме й оставили свобода в храненето - никой не я задължава да си изяжда всичко (но пък не й предлагаме алтернативи - каквото има сготвено, това е). Може да яде ядки и плодове неограничено когато поиска, а сладките неща й даваме веднъж седмично и тя си ги разпределя.
И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"? - Не мисля, че я глезим. По-скоро се стремим да преговаряме и да връщаме отговорността за решенията й към самата нея. Мога да кажа, че е много разумно и разбрано човече.

Последна редакция: пт, 18 ное 2011, 09:12 от Dandelion

# 3
  • Мнения: 445
Аз не съм привърженичка на твърдите режими, особено когато става въпрос за сън. Като малка не бях от поспаливите деца, сега виждам че и  детето ми е същото. Е как да я карам да спи по 13 часа на ден на денонощие, като усещам че има нужда от 11-12. Племенницата ми е по-малка с година и тя не спи 13 часа. Честно казано повечето ми приятелки са като мене. Децата им са по-големи, ходят на детска градина, там си спят на обед, вкъщи събота и неделя не. Ами и аз събота и неделя не съм с този режим, с който съм на работа. Иначе да, слагам в количката като не иска да се вози, а аз имам работа, но съм го правила за половин час, не повече. Но не често, предпочитам да я оставя на някой, а аз да свърша каквото има, но се е случвало да няма на кой. Иначе тя доброволно в количка не сяда, освен когато й се спи, лятото ми правеха забележки защо я връзвам в количката, а не я оставя да тича. Ми оставям я на площадката с часове, не мисля че трябва да тича по тротоара до най-натовареното шосе в града, но до площадката се налага да се вози 10 минути. Вече започнах да я оставям понякога да иде пеша до там, защото уж разбира повече, но си возя и количката, ако почне да не се слуша и да тича към шосето я слагам вътре. За дрехи се съобразявам с мнението й, обаче естрествено с дебелината не правя компромис, няма да я оставя да се изпоти или изстине. Мисля си че много се съобразявам с детето си, но съседите може да са на друго мнение, толкова забележки отнесох за тази количка.

# 4
  • Мнения: 2 331
Когато родих първото си дете бях много неуверена и карах по книги, режими и съвети на педиатри. Детето растеше неуверено, страхливо, за всичко имаше нужда от одобрение-особено моето. Радвам се, че бързо осъзнах грешката си и имах време за поправка.
Второто ми дете го гледах изцяло по негови сигнали. Осъзнах колко са наясно децата с нуждите си. Спечелиха изцяло доверието ми и сега "те ръководят парада". Правилата ги създаваме "заедно". Аз споделям какво мисля за правилно, те също си споделят мненията и намираме изгодната за всички страни позиция. И при нас се получава. Просто децата ми са такива. Осъзнавам, че не при всички ще се получи. Познавам семейства с деца, при които този начин на отглеждане и възпитание би довел до анархия и липса на правила. Затова смятам, че всичко зависи от темперамента на детето и умението на родителя да спечели доверието на детето си.
Относно ангажиментите във времето, когато детето има специални нужди-сън, храна и т.н.-винаги съм се съобразявала с децата.Дори не ми е хрумвало да пренебрегна тях за сметка на пазаруване, плащане или каквото и да е друго странично обстоятелство.

# 5
  • Мнения: 2 472
И двете ми деца от бебета са с режим. Разбира се, понякога режима го нарушаваме, но това са изключения. За мен е важно те да имат режим, защото по този начин във всеки един момент знаят какво имат да вършат, а не денят им да е хаотичен и да се хранят или спят или играят, в най - неподходящ момент.
Сутрин стават в определен час, независимо дали са на ДГ или почивка. На обяд все още спят, но не защото аз ги "натискам", а защото така са свикнали. Вечер също лягат не по - късно от 21.30 часа, независимо дали е лято или зима. За храненето и играта, също го правят в определени часове. Незнам дали си е до деца или просто моите така са свикнали, но те се чувстват по - добре, когато денят им минава по график.

# 6
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 067
Отговорих с "Аз", но всъщност нещата се променят с времето. Какво имам предвид - не съм фен на принудителното налагане на режим, но като тръгна на училище например, я слагам по - рано в леглото. Това хич не й харесва, но не питам в случая иска или не, просто трябва да спи достатъчно. С яденето е нещо подобно - ако я оставя да избира сама, рядко ще се промъкне в менюто нещо полезно. Така че и там се намесвам твърдо. Но има моменти и ситуации, в които я оставям тя да взима решенията с всички последствия след това  Wink

# 7
  • Мнения: 2 047
Малко противоречив в отговора си въпрос - естествено че аз съм шефа, но се съобразявам с децата донякъде. За спането - колкото и да не искат да спят, щом спят по три часа като ги сложа, значи имат нужда от това и настоявам. Иначе заспали деца не будя, винаги стават преди мен  Grinning. Храненето - сащата работа - ако ги оставя да правят каквото искат ще ядат само бисквити. За игри, разходки, обличане правя каквото искат. Дори веднъж през зимата, дъщеря ми много искаше да излиза по сандали и я пуснах с възпитателна цел  Laughing- направи пет крачки вън и се върна да се преобува. Плащания на сметки и пазаруване не ги върша аз, но разбирам майките, които трябва да свършат тези неща сами и им е трудно.

# 8
  • София
  • Мнения: 17 181
Детето трябва да има респект към родителите си, което поставя последните в ролята на шефове.
Винаги съм била за спазване на режим. Докато детето ми беше още бебе установихме идеален режим и това е нещо, което улеснява и детето, и майката.
Факт е, че режим има и в детската градина. То и аз самата си имам режим, какво остава детето да си прави каквото поиска. Разбира се, има изключения, когато се нарушава, но съм забелязала, че нарушаването му не действа добре на самото дете.
А след като детето има изграден режим, не е необходимо да подканям, че е време за лягане, за хранене и т.н. То само си казва, когато дойде време за някоя от тези дейности.

И да вметна, че имам познати майки, които бяха научили децата си още от годинка и нещо да заспиват вечер към 1 часа нощем, защото видите ли, майките лягали късно... А не им се става рано, затова и децата лягат с тях, за да могат всички дружно да спят до обяд.  ooooh! За мен е пълна кретения, та кой каквото ще да разправя.

# 9
  • Мнения: 1 092
Ами аз определям какво ще се прави - например, малката като спи следобед до по-късно я будя, защото трябва да ходим да вземем брат й от детска преди да се е стъмнило, така че спи най-късно до 4ч. Събота и неделя не ги слагам да спят и двамата, за да си легнат рано вечерта и с баща им да имаме малко време на спокойствие..., а ако се чувствам много уморена през деня и ми се спи - ги слагам да лягат, независимо дали те искат. Но като бебета те бяха шефовете Simple Smile Стараех се да осигуря техния комфорт и да са спокойни, а моето ежедневие зависеше от тяхното. Сега вече е по-скоро обратното. Днес например вместо разходка в парка, дъщеря ми ще ходи с мен на фризьор Wink а после и на педикюр.

# 10
  • Мнения: 46
Искам да съм аз, но напоследък все тя командва май  Simple Smile

# 11
  • Мнения: 8 186
   В смисъла на първия пост, като бебе детето беше шефът - не бяхме свързани с определени часове и нямахме външни ангажименти. Аз не съм човек, който ще създава самоцелен ред заради самия ред, а така и не намерих смислена причина в спазването на определени стриктни часове.
    Въпреки това детето имаше режим в смисъл на последователност от действия, които се извършват в приблизително едно и също време. При много малките деца, знаете, те не са безкрайно разнообразни, така че цикълът от сън- хранене- разходка, игра беше относително постоянен. Никога не бих могла да събудя дете от сън, ако не се налага да ходим някъде или от обективна външна причина. За мен е загадка защо родител би го направил. Щом спи, значи му се спи.

   Доколкото схващам, темата визира само този аспект на "шефство", а не отношенията родител-дете, нали така. Поне аз така съм отговорила.

# 12
  • София
  • Мнения: 17 181
Доколкото схващам, темата визира само този аспект на "шефство", а не отношенията родител-дете, нали така. Поне аз така съм отговорила.
Аз схванах като шеф по отношение на създаване на режим и неговото спазване. Далеч съм от мисълта детето ми да ме възприема като шеф. Но се надявам на известна доза респект все пак.  Peace

# 13
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 067
Искам да съм аз, но напоследък все тя командва май  Simple Smile

на тази възраст е така обикновено, след година - две нещата се нормализират  Wink

# 14
  • Мнения: 15 379
Има твърд режим от както се е родил. И прекрасно знае, че той се спазва.
Понякога се налагат леки вариации, като малко по-късно лягане в събота и неделя.
Като цяло той е шеф, когато се глезотим. Но има правила и граници. И когато се каже "Не!", това означава "Не!".

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт