Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 ноем. 2011, 03:31 ч.

не мога да се мотивирам

  • 1 989
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 0
Здравейте,за първи път пиша тук.Не съм майка,но се надявам някой ден да бъда,обожавам дечицата.
Истината е,че се регнах, защото много бих се радвала жени с опит каквито смятам,че сте - да ми дадат съвет или просто мнението си.

На 20 години съм ,уча и живея в Англия.Честно казано занимавам се с това,за което съм си мечтала като дете,така както си се представям и сега..но се случва нещо неприятно с мен и не знам откъде идва.Усещам как ми липсва предишното желание за учение,за да се развивам,да научавам..не знам къде ми изчезна мотивацията.Никога не съм била от най-организираните и последователни хора,но съвестта,самоуважението и амбицията не са ми позволявали да стигам до крайности в мързела си например.

Това ми е първата година тук,както се досещате.Живея едва от няколко месеца и ми харесва.Просто не знам и аз..е със сигурност има неща от специалността,които не изгарям от желание да чета,но нима в училище не са ни задължавали.Може би има разминаване между това,което очаквах и реалността тук..обаче не мога да обвинявам ситуацията.Бялото е,че е хубаво и на този етап постигнах това,което искам,черното е в мен..а оттук нататък - нямам идея.

Ето сега ми предстоят изпити ,а не сядам да уча..вместо това си губя времето в нета и гледам някакви филми..имам буквално дни,даже часове ..в които да си кажа :хайде сядай да учиш,че нямаш време ,няма и за кога вече да се отлага и пак не го правя.Чувствам се виновна и празна и не ми се учи.Много ми е гадно и странно, непознати чувства има в мен - смесени някакви.Страх ме е да се проваля и да не успея да се справя с материала,а сама си го правя.Страх ме е да не се разочаровам ,както и наще и точно натам вървя.. не мога да го опиша.Може би човек минал през тези неща би разбрал,аз самата се лутам.Естествено споделям с приятелите ми и си даваме кураж обаче..имам нужда да чуя безпристрастно мнение на хора,които не ме познават и могат да ми дадат адекватен опит.Много бих се радвала..думи нямам да опиша колко ми е ужасно..сякаш знам,че има много работа за вършене - осъзнавам го и в същият този момент ,веднага почвам да го притъпявам и да се разсейвам с нещо.А времето не спира и го губя в глупости..

# 1
  • Мнения: 2 355
E, с този форум си си намерила още един начин да си губиш времето.
Хубаво е, че оценяваш къде е проблема, но явно не правиш нужното да го отстраниш.
Никой не може да го направи вместо теб.
Приятелите са нещо непостоянно и относително, а тук - бедна ти е фантазията какво можеш да прочетеш, още повече, че си избрала да пуснеш темата си в най-неподходящия раздел.

Аз бих ти казала само едно - помисли и си представи ясно и образно какво ще изгубиш, с какво ще го замениш и какво би причинила на хората, които вярват в теб.

# 2
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 299
Не мисля, че трябва да се мотивираш.
Защо трябва да се напъваш да учиш?

# 3
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Когато ТИ нямаш собствена мотивация за нещо/в случая за ученето/, много трудно е някой друг да ти я даде.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 179
Не мисля, че трябва да се мотивираш.
Защо трябва да се напъваш да учиш?

И аз това щях да попитам....
Да не би да преживяваш носталгия?
Да не би амбицията да се е сблъскала с реалните ти светоусещания?

Все пак трябва да знаеш, че има такива спадове - вече си там, постигнала си нещо желано, сега е ред на малко плавен и равен период и сигурно спадът на скоростта те кара да скучаеш.

Ако обаче не ти харесват изучаваните дисциплини - не знам.....Насила аз, например, не бих могла да уча....Не можеш ли да си избереш нещо, което ти допада повече?

Този сайт мисля, че ще ти е от полза - ще имаш усещането, че си между няколко стотин майки и татковци, които ще ти дадат кураж, ще те поскастрят и така.... Laughing

Последна редакция: чт, 24 ное 2011, 09:11 от GENTIL

# 5
  • Мнения: 468
 Може да пробваш да смениш обстановката. Опитай да учиш в библиотека, например, а не у дома.

# 6
  • Мнения: 2 664
Провери за някакви по-практични курсове в университета. Сигурно винаги има скучни материи, но е важно да не са преобладаващи. Опитай се да потърсиш допълнителна информация да тези, които не те влекат толкова много и се поинтересувай за по-любопитните им приложения в живота.
И не се опитвай да се мотивираш чрез развлечения! Така само ще намериш още неща, които ти пречат да учиш.  Grinning
Не учи механично. Разбери смисъла на това, което учиш и защо трябва да бъде научено.
Успех!

# 7
  • Мнения: 64
Мисленето за собствения мързел е начин да се влезе в порочен кръг.
Просто реши и прави нещо смислено. Друго не помага.
Нещо като "апетитът идва с яденето".
Ако и това не помогне - отдай му се по пълна програма. Съдбата, ако е речено, сама ще ти размаха пръст.

# 8
  • Мнения: 1 296
.....Чувствам се виновна и празна и не ми се учи.Много ми е гадно и странно, непознати чувства има в мен - смесени някакви...
Май те помръзва newsm78

# 9
  • Мнения: 1 843
Ако не си мотивирана за да се докажеш,
представи си в България , какво ще правиш ?

# 10
  • София
  • Мнения: 7 119
Казваш, че те е страх от провал и според мен в това е ключа към твоя проблем. Много често хората, които се страхуват да не сгрешат избират несъзнателно да не действат. Ако седнеш и учиш, но въпреки това не вземеш изпитите това ще си е ачик провал и ще те накара да се съмняваш дали те бива, дали си умна и тн. Ако не учиш няма да вземеш изпитите просто, защото не си учила или ще ги вземеш и ще се почувстваш гениална. Нямаш нужда от мотивация, а от курс по преодоляване на страха от провала. Обичай се повече и се радвай на грешките, те учат повече от успехите.

# 11
  • Мнения: 15 118
Аз като ви казвам, че сериалите ви зомбират и ще ви изядат главите, не ми вярвате.  Crossing Arms
Спри филмите и започни да четеш книги. Ако са учебници, още по-добре.  Peace

# 12
  • Мнения: 34
Уфф, много познато, аз имах такива спадове, като бях в Германия. Има няколко много добри съвета тука, които и аз съм прилагала:

1. Смяна на обстановката - библиотека. Там няма TV, имаш всички книги на едно място..
2. Апетита идва с яденето - хвани предмета, който ти се струва най-опърничев (за изпита) и почни по малко да четеш. Не си слагай големи цели - примерно една глава или точка от това, което трябва да научиш, но и обърни внимание добре. С разбирането идва и желанието да научиш повече по въпроса.
3. Като не ти се учи си направи ден на мързела - нарочно не пипвай нищо, гледай 8 часа TV, ако това ти се прави, после ще ти се отще. При мен ефекта е като да преядеш с любимото ястие (или шоколад  Wink) - колкото и да го обичаш, ако прекалиш направо ти се отщява за известно време. Но ако само мислиш за него и чупваш по мъничко - винаги ще искаш още.

# 13
  • София, център
  • Мнения: 3 448
Стига бе, защо да спира да учи.

Мило момиче, вероятно всеки е изпадал в подобна, хм, как да го нарека, дупка. Няма нищо по естествено от това, да отидеш на ново място, изпълнена с емоции и очаквания, и когато влезеш в релсите на ежедневието, всъщност, това което си си представяла, да не излезне точно така. И ти става едно такова, меланхолично. Не мисля, че те мързи, а че просто те е обхванала меланхолията. Това състояние на духа ми е познато, особено често ме е налягало през следването. Може би предпоставка е бил факта, че не съм имала друг ангажимент, освен да уча. Не ти се налага да мислиш за работа, за пари, имаш на главата си само ангажимента с училището, и неусетно започват да те терзаят разни екзистенциални въпроси, започваш да търсиш реален смисъл в необозримото, натъжаваш се.

Не се коси, не мисля, че е станало нещо кой знай какво. Сигурна съм, че ще се справиш, изводи си вадя, най-малкото от начина ти на изразяване, а той обикновено говори много за човека отсреща.

Горе главата, направи си един купон, и залягай над учобите, че да не презаписваш после.

# 14
  • На верандата, под ореха
  • Мнения: 4 393
Казваш, че те е страх от провал и според мен в това е ключа към твоя проблем. Много често хората, които се страхуват да не сгрешат избират несъзнателно да не действат. Ако седнеш и учиш, но въпреки това не вземеш изпитите това ще си е ачик провал и ще те накара да се съмняваш дали те бива, дали си умна и тн. Ако не учиш няма да вземеш изпитите просто, защото не си учила или ще ги вземеш и ще се почувстваш гениална. Нямаш нужда от мотивация, а от курс по преодоляване на страха от провала. Обичай се повече и се радвай на грешките, те учат повече от успехите.
Ето тука се крие ключа от палатката. Моят личен опит показва точно това. Когато подготвях дипломната си работа се хвърлих с много ентусиазъм и положих много труд, но на защитата професорите ме "смачкаха". Поне тогава си мислех така.  Grinning  Нямаше ги бурните аплодисменти, които очаквах, а много въпроси, мъчително препитване и въобще ... изтормозиха ме. Толкова ме уплашиха и им бях толкова обидена, че когато на следващата година се готвих за докторантура, бях изключително демотивирана, намирах си сто други работи да правя и да се разтакавам, че в края на краищата нищо не направих.Само аз загубих от цялата работа. Опитай се да се вземеш в ръце и да правиш това, за което си отишла - да учиш, да трупаш опит, да взимаш с пълни шепи знания, контакти, умения. Следването ще приключи много бързо и само от теб зависи дали накрая ще завършиш като победител или ще си изгърмяла нахалост няколко години от живота си.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт