Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 ноем. 2011, 03:31 ч.

не мога да се мотивирам

  • 1 872
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 0
Здравейте,за първи път пиша тук.Не съм майка,но се надявам някой ден да бъда,обожавам дечицата.
Истината е,че се регнах, защото много бих се радвала жени с опит каквито смятам,че сте - да ми дадат съвет или просто мнението си.

На 20 години съм ,уча и живея в Англия.Честно казано занимавам се с това,за което съм си мечтала като дете,така както си се представям и сега..но се случва нещо неприятно с мен и не знам откъде идва.Усещам как ми липсва предишното желание за учение,за да се развивам,да научавам..не знам къде ми изчезна мотивацията.Никога не съм била от най-организираните и последователни хора,но съвестта,самоуважението и амбицията не са ми позволявали да стигам до крайности в мързела си например.

Това ми е първата година тук,както се досещате.Живея едва от няколко месеца и ми харесва.Просто не знам и аз..е със сигурност има неща от специалността,които не изгарям от желание да чета,но нима в училище не са ни задължавали.Може би има разминаване между това,което очаквах и реалността тук..обаче не мога да обвинявам ситуацията.Бялото е,че е хубаво и на този етап постигнах това,което искам,черното е в мен..а оттук нататък - нямам идея.

Ето сега ми предстоят изпити ,а не сядам да уча..вместо това си губя времето в нета и гледам някакви филми..имам буквално дни,даже часове ..в които да си кажа :хайде сядай да учиш,че нямаш време ,няма и за кога вече да се отлага и пак не го правя.Чувствам се виновна и празна и не ми се учи.Много ми е гадно и странно, непознати чувства има в мен - смесени някакви.Страх ме е да се проваля и да не успея да се справя с материала,а сама си го правя.Страх ме е да не се разочаровам ,както и наще и точно натам вървя.. не мога да го опиша.Може би човек минал през тези неща би разбрал,аз самата се лутам.Естествено споделям с приятелите ми и си даваме кураж обаче..имам нужда да чуя безпристрастно мнение на хора,които не ме познават и могат да ми дадат адекватен опит.Много бих се радвала..думи нямам да опиша колко ми е ужасно..сякаш знам,че има много работа за вършене - осъзнавам го и в същият този момент ,веднага почвам да го притъпявам и да се разсейвам с нещо.А времето не спира и го губя в глупости..

# 1
  • Мнения: 2 293
E, с този форум си си намерила още един начин да си губиш времето.
Хубаво е, че оценяваш къде е проблема, но явно не правиш нужното да го отстраниш.
Никой не може да го направи вместо теб.
Приятелите са нещо непостоянно и относително, а тук - бедна ти е фантазията какво можеш да прочетеш, още повече, че си избрала да пуснеш темата си в най-неподходящия раздел.

Аз бих ти казала само едно - помисли и си представи ясно и образно какво ще изгубиш, с какво ще го замениш и какво би причинила на хората, които вярват в теб.

# 2
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 457
Не мисля, че трябва да се мотивираш.
Защо трябва да се напъваш да учиш?

# 3
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 003
Когато ТИ нямаш собствена мотивация за нещо/в случая за ученето/, много трудно е някой друг да ти я даде.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 166
Не мисля, че трябва да се мотивираш.
Защо трябва да се напъваш да учиш?

И аз това щях да попитам....
Да не би да преживяваш носталгия?
Да не би амбицията да се е сблъскала с реалните ти светоусещания?

Все пак трябва да знаеш, че има такива спадове - вече си там, постигнала си нещо желано, сега е ред на малко плавен и равен период и сигурно спадът на скоростта те кара да скучаеш.

Ако обаче не ти харесват изучаваните дисциплини - не знам.....Насила аз, например, не бих могла да уча....Не можеш ли да си избереш нещо, което ти допада повече?

Този сайт мисля, че ще ти е от полза - ще имаш усещането, че си между няколко стотин майки и татковци, които ще ти дадат кураж, ще те поскастрят и така.... Laughing

Последна редакция: чт, 24 ное 2011, 09:11 от GENTIL

# 5
  • София
  • Мнения: 468
 Може да пробваш да смениш обстановката. Опитай да учиш в библиотека, например, а не у дома.

# 6
  • на сянката Земя
  • Мнения: 2 664
Провери за някакви по-практични курсове в университета. Сигурно винаги има скучни материи, но е важно да не са преобладаващи. Опитай се да потърсиш допълнителна информация да тези, които не те влекат толкова много и се поинтересувай за по-любопитните им приложения в живота.
И не се опитвай да се мотивираш чрез развлечения! Така само ще намериш още неща, които ти пречат да учиш.  Grinning
Не учи механично. Разбери смисъла на това, което учиш и защо трябва да бъде научено.
Успех!

# 7
  • Средната земя
  • Мнения: 64
Мисленето за собствения мързел е начин да се влезе в порочен кръг.
Просто реши и прави нещо смислено. Друго не помага.
Нещо като "апетитът идва с яденето".
Ако и това не помогне - отдай му се по пълна програма. Съдбата, ако е речено, сама ще ти размаха пръст.

# 8
  • и тук, и там, и въобще навсякъде
  • Мнения: 1 296
.....Чувствам се виновна и празна и не ми се учи.Много ми е гадно и странно, непознати чувства има в мен - смесени някакви...
Май те помръзва newsm78

# 9
  • Мнения: 1 927
Ако не си мотивирана за да се докажеш,
представи си в България , какво ще правиш ?

# 10
  • София
  • Мнения: 6 892
Казваш, че те е страх от провал и според мен в това е ключа към твоя проблем. Много често хората, които се страхуват да не сгрешат избират несъзнателно да не действат. Ако седнеш и учиш, но въпреки това не вземеш изпитите това ще си е ачик провал и ще те накара да се съмняваш дали те бива, дали си умна и тн. Ако не учиш няма да вземеш изпитите просто, защото не си учила или ще ги вземеш и ще се почувстваш гениална. Нямаш нужда от мотивация, а от курс по преодоляване на страха от провала. Обичай се повече и се радвай на грешките, те учат повече от успехите.

# 11
  • Мнения: 14 426
Аз като ви казвам, че сериалите ви зомбират и ще ви изядат главите, не ми вярвате.  Crossing Arms
Спри филмите и започни да четеш книги. Ако са учебници, още по-добре.  Peace

# 12
  • Мнения: 34
Уфф, много познато, аз имах такива спадове, като бях в Германия. Има няколко много добри съвета тука, които и аз съм прилагала:

1. Смяна на обстановката - библиотека. Там няма TV, имаш всички книги на едно място..
2. Апетита идва с яденето - хвани предмета, който ти се струва най-опърничев (за изпита) и почни по малко да четеш. Не си слагай големи цели - примерно една глава или точка от това, което трябва да научиш, но и обърни внимание добре. С разбирането идва и желанието да научиш повече по въпроса.
3. Като не ти се учи си направи ден на мързела - нарочно не пипвай нищо, гледай 8 часа TV, ако това ти се прави, после ще ти се отще. При мен ефекта е като да преядеш с любимото ястие (или шоколад  Wink) - колкото и да го обичаш, ако прекалиш направо ти се отщява за известно време. Но ако само мислиш за него и чупваш по мъничко - винаги ще искаш още.

# 13
  • София, център
  • Мнения: 3 448
Стига бе, защо да спира да учи.

Мило момиче, вероятно всеки е изпадал в подобна, хм, как да го нарека, дупка. Няма нищо по естествено от това, да отидеш на ново място, изпълнена с емоции и очаквания, и когато влезеш в релсите на ежедневието, всъщност, това което си си представяла, да не излезне точно така. И ти става едно такова, меланхолично. Не мисля, че те мързи, а че просто те е обхванала меланхолията. Това състояние на духа ми е познато, особено често ме е налягало през следването. Може би предпоставка е бил факта, че не съм имала друг ангажимент, освен да уча. Не ти се налага да мислиш за работа, за пари, имаш на главата си само ангажимента с училището, и неусетно започват да те терзаят разни екзистенциални въпроси, започваш да търсиш реален смисъл в необозримото, натъжаваш се.

Не се коси, не мисля, че е станало нещо кой знай какво. Сигурна съм, че ще се справиш, изводи си вадя, най-малкото от начина ти на изразяване, а той обикновено говори много за човека отсреща.

Горе главата, направи си един купон, и залягай над учобите, че да не презаписваш после.

# 14
  • На верандата, под ореха
  • Мнения: 4 015
Казваш, че те е страх от провал и според мен в това е ключа към твоя проблем. Много често хората, които се страхуват да не сгрешат избират несъзнателно да не действат. Ако седнеш и учиш, но въпреки това не вземеш изпитите това ще си е ачик провал и ще те накара да се съмняваш дали те бива, дали си умна и тн. Ако не учиш няма да вземеш изпитите просто, защото не си учила или ще ги вземеш и ще се почувстваш гениална. Нямаш нужда от мотивация, а от курс по преодоляване на страха от провала. Обичай се повече и се радвай на грешките, те учат повече от успехите.
Ето тука се крие ключа от палатката. Моят личен опит показва точно това. Когато подготвях дипломната си работа се хвърлих с много ентусиазъм и положих много труд, но на защитата професорите ме "смачкаха". Поне тогава си мислех така.  Grinning  Нямаше ги бурните аплодисменти, които очаквах, а много въпроси, мъчително препитване и въобще ... изтормозиха ме. Толкова ме уплашиха и им бях толкова обидена, че когато на следващата година се готвих за докторантура, бях изключително демотивирана, намирах си сто други работи да правя и да се разтакавам, че в края на краищата нищо не направих.Само аз загубих от цялата работа. Опитай се да се вземеш в ръце и да правиш това, за което си отишла - да учиш, да трупаш опит, да взимаш с пълни шепи знания, контакти, умения. Следването ще приключи много бързо и само от теб зависи дали накрая ще завършиш като победител или ще си изгърмяла нахалост няколко години от живота си.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт