Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 ноем. 2011, 15:00 ч.

Струва ли си?

  • 2 730
  • 30
  •   1
Отговори
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 012
С риск да ми бъде обяснено пак колко съм руса  Crazy , ще си позволя да ви досадя с поредната моя драма:

Някои са запознати с моята история, но ще обесня набързо - таткото е чужденец, живее в Испания, ние със сина ми в БГ. С БНД се разделихме в началото на бремеността. Не фигурира в акта за раждане на детето. Не е виждал никога сина си, не е помогнал никога финансово, материално или както и да било. Контакта ни е основно чрез фейсбук. Отне му месец и половина след раждането, за да ме пита как е детето и как въобще се казва. Към третия месец се беше въодушевил да идвал в България, да пращал подаръци. Нямах против. Искаше и да вижда бебето от време на време на уебкамера. Нито едно от тези неща не стана. За уебкамерата може би имам и аз вина. Бяхме се разбрали, когато съм онлайн и е удобно да покажа бебето, да  му звънна, за да влезе и той. Два пъти звънях, единия път не му беше удобно, другия никой не вдигна (домашен телефон). От тогава, вече три месеца, не съм му звъняла. Но и той не се поинтересувал да пита нещо за този период дори и веднъж. Мисля си обаче, че ако аз го потърся, ако все пак от време на време му пиша и го осведомявам за детето, ще прояви някакъв минимален интерес. Искам да подчертая, че не очаквам абсолютно никаква помощ от този човек. Ако реши да помага, няма да откажа, но не искам да контактувам с него с таква цел. Иска ми се да имаме някакъв контакт, за да може да комуникират по някакъв начин с детето, когато стане малко по-голям и започне да се чуди кой е баща му и къде е. А усещам, че ако аз не полагам усилия за комуникация, рано или късно ще изгубя връзка с БНД. Нямам илюзията, че ще го накарам да стане образцов баща, но поне някаква минимална заинтересованост гоня. От друга страна пък толкова да не ми се занимава и не ми се разговаря с този човек... Струва ли си според вас? Вие на мое място ще се опитате ли да поддържате контакт?

Последна редакция: чт, 24 ное 2011, 15:06 от Rois

# 1
  • Мнения: 1 805
Може да звуча прекалено крайна,но според мен не си струва.Той до сега ясно е показал,че не му се занимава.Няма как да накарш някой да прояви интерес ,ако той самия няма желание за това.Ако той има вътрешната потребност да се интересува и грижи за това дете  поне малко,той щеше да го прави.Но от това което прочетох не останах с подобно впечателние.Напротив,точно обратното-изобщо не го интересува.Честно казано това поведение ми е до болка познато и съм се убедила лично,че няма начин да го накараш за каквото и да е,ако той не иска.Да не говорим,че ако започенш да го търсиш по-настоятелно той ще се уплаши и съвсем може да се покрие...
Все пак ти си прецени и ти реши! Peace

# 2
  • Blondeville
  • Мнения: 1 874
Аз винаги съм "ЗА" детето да не губи връзка с когото и да е от родителите си, когато те не са заедно. Но насила хубост не става. А това да знаеш, че си станал баща, да има някъде част от теб, твоя плът и кръв и ти да не проявяваш особена заинтересованост...Ей това въобще не го разбирам!!!
Дете на разделени родители съм, но връзката между мен и баща ми е неразривна и до ден днешен, и не мога да си го представя иначе. Обаче това е двупосочен процес
RoisHug

# 3
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 008
По начина, по който описваш вашите взаимоотношения, на твое място аз не бих търсила контакт.
Ако бащата действително проявява интерес, следва той да е активната страна. В противен случай ми се вижда някак насила за него и съответно - без особена реална полза за детето. А теб директно те товари, както сама казваш.
От друга страна, пък, мога да споделя своя опит със сходен проблем, дано извлечеш максимума за себе си: бащата на моето дете до скоро го взимаше един път седмично (петък вечер) и го връщаше в събота рано сутринта. Бях заела горната стратегия, но виждайки колко недостатъчно е това за сина ни и как той наистина страда, че не прекарва повече време с татко си, един ден не издържах и му казах в очите, че по този начин малкият се чуства нещастен.
Явно думите ми са успели да го впечатлят, защото от месец започна да го взима 2 вечери от седмицата, вместо една.
В този смисъл смятам, че усилията ми си заслужаваха.
Ако става дума, обаче, единствено за виртуална връзка, не съм сигурна, че си струва да влагаш такива.
От сърце ти желая най-доброто за вас решение  Hug !

# 4
  • Мнения: 195
Според мен си струва. Дори както се изразяват някои съфорумки по горе , че е леко насилствено. Мисля че детето все пак трябва да има някаква представа за баща си    независимо дали той е   добър или лош. А и нищо не се знае може с тези контакти макар и виртуални да събудиш някакво бащинско чувство в този човек. Между другото Rois , често попадам на твой постове и много ми допадаш много като личност. А малкия е страхотен. Да ти е жив и здрав.

# 5
  • Мнения: 6 337
Според мен не си струва.
Насила хубост не става е казал народа.И е прав. Не очаквай да събуждаш бащински или каквито и да е там чувства. Ако е искал съм сигурна, че е имал възможности да се опита да види детето било то и през скайп.

# 6
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 012
voltarena и всички останали,  Hug !

Аз нямам предвид да го насилвам, разбира се, а и как да го насиля през хиляди километри Simple Smile , просто ще го попитам има ли пак желание да му го покажа някой път на скайп, иска ли да знае нещо за него. Като не - не иска, няма да му се моля. надявам се едно писмо презфейсбук от мен, веднъж ма 2-3 месеца да не ечак такъв тормоз. А една от идеите ми е да не губя връзка снего, не само за да се прави на баща през камерата, а и да го знаем къде се намира и да може някой ден детето само да поиска от него да се срещнат, примерно.

# 7
  • Мнения: 3 527
А дали детето няма да почувства тази незаинтересованост и да страда?

# 8
  • Мнения: 126
Първо според мен на сила хубост не става, второто като толкова искаш да поддържат контакти не си ли се замисляла, че един може да го поиска при себе си............да почне да се прави на баща , ти как ще се почувстваш тогава.Знам че звучи грубо, моля те не ми се сърди.....но и при мен така само го моля за контакти, все да го ръчкам, абе теглих му една и това е .......и без него може, ще го изстрада детето ама какво да направя, направих каквото можах.

# 9
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 012
Мислиш ли, че е възможно, след такава незаинтересованост, накрая чак да го поиска при себе си  Simple Smile ? Не ми се вярва. А и той официлано не му е родител, трябва да ме съди за права, ако иска такива, като му гледам действията досега и отношението към другите му деца и това не ми се вярва да направи.

# 10
  • Blondeville
  • Мнения: 1 874
Rois, ти най-добре си познаваш човека и знаеш до къде може да стигне неговата
(не)заинтересованост. Казваш, че има и други деца, поне с някое от тях живее ли, или поддържа ли връзка с тях? Ако към всичките си деца е еднакво безотговорен и безразличен, най-вероятно това е човек, който се интересува най-вече от себе си, и надали ще покаже някога истинско бащинско чувство. И все пак винаги е важно детето да има връзка и с двамата си родители, стига това да не му вреди разбира се.

# 11
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 012
За съжаление е точно толкова отговорен и към другите си деца, поне доколкото съм осведомена, и не живее с нито едно от тях. Има една дъщеря на 13, за която, докато бяхме заедно все ми говореше колко му е тежко, че не може да се прибере в родината си да я види, после разбрах, че откакто не я е виждал, оттогава не е плащал и издръжка, чак се чудя не беше ли поза за пред мен, че му липсва. После разбрах и че има син на три години, пак в родината му, за който го съдят за бащинство. Няма да се учудя, ако има и други деца, за които той самия не знае.  Simple Smile За съжаление, тези неща ги разбрах след като се бяхме разделили.

# 12
  • Blondeville
  • Мнения: 1 874
Rois, той явно е от тези, които са бащи само на приказки, и когато трябва да събудят нечие съжаление и симпатии. Не вярвам, че егоизмът им може да бъде изместен от истинско бащинско чувство. Дано да бъркам. Покажи му малкия по скайп или му прати снимки ако има желание.
 А ти не се тормози с въпроси дали си струва, защото единственото нещо, което си струва, е слънчевата усмивка на този твой прекрасен малък мъж. И баща му е глупак, ако не го осъзнава.
 Hug

# 13
  • Мнения: 2 510
Не не си струва.
Не е необходимо да прекъсваш контакта си, а когато детето стане по-голямо и попита за баща си, може да се обадиш на таткото.
Ако бащата "изчезне" до тогава, то просто не си е струвало и няма да си струва да го издирваш.

# 14
  • Мнения: 2 944
     И моето мнение е, че не си струва. Или си струва само един опит. Ако е толкова незаинтересован, един ден ще нарани детето с поведението си. Много съм мислила по въпроса какво се казва на децата в такива случай, за да страдат възможно най-малко, и не съм стигнала до верен отговор. Дано ти го намериш, Ройс.

Общи условия

Активация на акаунт