Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 ноем. 2011, 16:03 ч.

Тигрица-майка ли сте?

  • 3 971
  • 62
  •   1
Отговори
  • Мнения: 19
Тия дни прочетох една статия - "Бойният химн на тигрицата-майка" (www.cleverbook.net) по една книга, за която само бях чувала - The Battle Hymn of the Tiger Mom и съм някак объркана. Хем никога досега не съм подкрепяла методите, които използва тази жена, хем не мога да не се съглася с някои нейни разсъждения.
Методите са:
- децата не избират извънкласните си занимания и интереси - родителят го прави, защото, първо, децата не знаят какво искат и какво е добро за тях, и второ, защото децата по принцип не са склонни да полагат усилия.
- не е позволено ходенето на детско гости и преспиването при приятели
- нормално е да се упражняват на пиано и цигулка по 3-4 часа на ден
- недопустимо е да не са първи по всички предмети с изключение на физическото и театрални изкуства
- недопустими са оценки по-ниски от 6-ци
- нормално е родителите да са строги, авторитарни, дори обиждащи - стига това да води до търсените отлични резултати;

Според авторката, всичко изброено по-горе само показва, че родителите вярват във възможностите на децата си, дори когато самите те не го правят. Също така, че са готови да жертват времето и нервите си, ако това ще доведе до отлично представяне в живота на децата им.
А защо ме обърка - винаги съм се стремяла да съм мека и умерена в комуникацията си със сина ми. Винаги съм отричала насилието - не само физическото, но и психическото, вербалното и т.н. Винаги съм мислила, че обяснението е най-добрия учител. Не мога обаче да твърдя, че детето ми е най-възпитаното и дисциплинираното. Понякога ме е страх, че го закрилям твърде много и му преча само да се сблъска и справя с неприятни реалности. И не мога да си изкривя душата и да не призная, понякога трябва НАСИЛА да накарам сина ми да направи нещо за да разбере, че е добро за него..... Какви са вашите методи?

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 8 454
Звучи ми безумно това. Всъщност като се позамисля познавам няколко такива майки (и бащи). Даже моята собствена беше такава в някои отношения. За петица ме наказваше, няколкото пъти, в които съм получавала 4-ка настана такава семейна драма, че още настръхвам като се сетя.
Но аз силно се надявам да не съм такава. Малки са ми още децата, но за сега смея да твърдя, че не съм. Нямам амбиции да са първи във всичко. Разбира се, приятно ми е, когато правят нещо добре, но че някой го прави по-добре от тях не ме тормози. Изисквам да спазват някои общи правила, повечето по отношение на режима и такива за безопасност. От там нататък позволявам доста голяма (според някои роднини  Mr. Green) свобода. Ненавиждам безмислените забрани. И безмислените правила. Ето- снощи се скарах с мъжа си по този повод. Децата си играят с едни пластмасови купи, той им се кара да не си ги слагат на главите...  Shocked И защо да не си ги слагат??? Не били за това.... Ама че довод... Иначе държа когато кажа нещо то да се изпълнява. Говоря за неща нужни и смислени. Като например да ядат супа вместо филия, да си лягат навреме, да не тичат пред колите... ей такива работи. И въпреки че и аз принципно не одобрявам насилието за тези неща важните съм сколнна когато се налага да прибягвам и до насилие. Ако изобщо може да се нарече насилие забраната на филия с шоколад за вечеря или държането насила за ръка при пресичане на булевард. За пазенето... гледам да не ги пазя от неща, които знам че няма да ги убият или наранят трайно. Например не им забранявам да се катерят понеже могат да паднат (често срещано на нашата площадка).
Малко объркан пост се получи... но то и въпросът е малко объркан.  Mr. Green

# 2
  • София
  • Мнения: 6 980
Ако освен статията прочетеш книгата, ще разбереш, че самата авторка в процеса на "родителстването си" се дистанцира от първоначалните си убеждения.

Книгата обаче се превърна в бестселър точно заради такива статии и интервюта давани от А. Чу и основно поради сравненията, които се правят м/у "западния/американски" модел на възпитани е "източния/китайски" такъв.

Като неспециалист, моето мнени е, че бългаеския тип възпитание е много по-близък до източния, изповядван в началото на книгата от А. Чу, отколкото до западния.

# 3
  • Мнения: 9 006
Не знам какво съм. Нещо средно между майка-лъвица и майка-горила.
Лъвица - позволявам им да си играят с опашката ми, но ако не се сетят сами кога е време да спрат - хапя без предупреждение. Дори и докато спя, съм в състояние на тревожно душене на въздуха за евентуална заплаха.
Горила - държа ги близо до себе си. Лично им показвам и тествам пред тях кое става за ядене и кое - не. Пощя ги непрекъснато и ги оглеждам от глава до пети. Пускам ги да играят, но винаги ги следя с поглед и, ако не правят някой маймунджулък правилно, веднага отивам да ги поправя и науча.

# 4
  • София
  • Мнения: 36 893
Сори, ама четеш пълни глупости! Гледай си детето така, както ти идва отвътре, няма универсални рецепти, нито разни книгописачи могат да ти кажат кое е най-добро точно за теб и твоето дете!

Себе си определям по-скоро като майка-стръвница - защитавам си мечетата, когато са заплашени и хич не ми пука дали ще изглеждам много закриляща или не. Ако децата ми не могат да разчитат на мен - на кого, на филанкешията ли?

# 5
  • София
  • Мнения: 1 001
По-скоро съм майка-котка, така прикотквам си ги.  hug

# 6
  • Мнения: 3 066
Не съм майка-тигрица,нито лъвица,нито котка или каквото там има още.
Нито пълния авторитаризъм,нито пълната автономия са ми присърце.
Златната среда се търси най-вече с детето ни ,а не само-налагането на всичко от едната или другата страни.

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 2 969
Сори, ама четеш пълни глупости! Гледай си детето така, както ти идва отвътре, няма универсални рецепти, нито разни книгописачи могат да ти кажат кое е най-добро точно за теб и твоето дете!

Себе си определям по-скоро като майка-стръвница - защитавам си мечетата, когато са заплашени и хич не ми пука дали ще изглеждам много закриляща или не. Ако децата ми не могат да разчитат на мен - на кого, на филанкешията ли?

Майкооо,само да нападне и моите мечовци-дрисльовци,стой та гледай!Това като къде шега-къде истина,но наистина всяка майка си го усеща най-добре.Защо изобщо си губите времето да ги четете тези неща?Дрън-дрън,че пляс!Подкрепям горенаписаното!

# 8
  • Мнения: 1 432
Аз съм майка-орлица.

Поне така казаха някой мои роднини -сещайте се  Whistling

# 9
  • Мнения: 15 379
Аз съм майка-орлица и майка-гарга.

Постулатите, описани в първият пост, звучат абсурдно.

# 10
  • София, център
  • Мнения: 3 448
Не, въобще не съм тигрица-майка.
Може да я насочвам, но не и да я формирам.

# 11
  • Мнения: 4 399
Авторката на книгата е азиатка, отгледана е с друга ценностна система. И тъй като аз не съм азиатка, не съм израснала с нейната ценностна система, оЧевидно не мога да мога да бъда майка-тигрица. Ако стана такава, освен Че детето ми ще бъде нещастно, аз самата ще се Чувстам много зле, какъв е смисълът тогава? Е, нейните деца на незнамси колко години свирели прекрасно на цигулка и на пиано. И какво от това? На мен това не ми е ценност, не ми пука дали детето ми ще свири на цигулка или на пиано, или никое от двете. Всъщност смятам въпроса за абсурден, по нашите географски ширини просто няма майки-тигрици, защото на тях би се гледало като на психопатки. Ако някой иска да отгледа много успешно дете според азиатските разбирания, може да се опита да усвои методите и, но се съмнявам Че ще се справи добре, ако не е расъл с тях лиЧно. Освен това според мен такъв тип възпитание преЧупва всякаква инициативност и креативност у детето. Това не са положителни каЧества за азиатската култура. Но пък са ценкност за западната култура и тъй като засега моето дете расте не в Азия, мисля да се придържам към западния модел.

# 12
  • Мнения: 27 525
Това, което е описано в началото отговаря 1:1 на една българка, женена за белгиец, с две деца. Децата издъхват от ежечасните си занимания и очакванията на майката за резултати не по-ниски от върховните. Но освен пианото, имат и танци някакви.  Crazy
Хора всякакви.  Simple Smile Свекърва ми е от описаните (казвам го обективно, не с лошо). Понякога дава резултати между другото. Аз не съм, защото мразя така  Blush

# 13
  • Мнения: 4 399
Това, което е описано в началото отговаря 1:1 на една българка, женена за белгиец, с две деца. Децата издъхват от ежечасните си занимания и очакванията на майката за резултати не по-ниски от върховните. Но освен пианото, имат и танци някакви.  Crazy
Хора всякакви.  Simple Smile Свекърва ми е от описаните (казвам го обективно, не с лошо). Понякога дава резултати между другото. Аз не съм, защото мразя така  Blush

А Блонди, ти не подценявай китайката.  Laughing Нейните деца освена на пиано, са свирели и на цигулка. Освен това цитатът горе е много мек. Тук имаше много по-драстиЧни цитати от книгата и из пресата. Като например как не е позволявала на децата и до тоалетна да ходят или да пият вода докато текат упражненията, а те са текли с Часове. Та затова си мисля Че няма българска майка която изобщо да попада в тая категория.

# 14
  • Мнения: 8 199
     Явно Нешка Робева е чела тая книга. Шегувам се, шегувам се... просто се сетих за методите за работа с гимнастичките едно време.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт