Добри родители ли сме?

http://www.facebook.com/tzvetantzanov?sk=wall

Може да подкрепите тази кауза, ако искате ... и все още остава въпроса- какви качества трябва да притежава добрият родител ...

Роузи, хрумва ми само едно : гъвкавост. Във всяко едно отношение, да оцелее, да възпитава и живее.

Наскоро установих, че не съм достатъчно добър родител.
На няколко пъти си позволих да отправя определения по адрес на една персона и невръстния ми син взел, че запомнил точно тая дума. Сега като се ядоса я плЕщи наляво и надясно. 
Добре, че сравнително рано се осъзнавам и ще се опитам да дам на детето си шанс да израстне добър, спокоен, необиждащ и ненараняващ човек.

аз ще напиша на мен какво ми хрумва ...

да бъде ангажиран - с детето си, с училището, с обществени каузи и казуси и дебати ....

Прочетохте ли новият закон за детето ? Аз, признавам си, че не съм, но тези дни ще отделя време...

да бъде неотстъпчив- да има правила, които са ненарушими, които са твърди като гранит и не могат да бъдат прекрачвани никога, по никакъв повод и причина... такива могат да са проявите на агресия, кражбата, вандалщината, нарушаването на закон или правило

да бъде подкрепящ...

друго ?

Изказвам мнение с предварителната уговорка, че все още не съм родител , но все пак съм възпитана от родители.
За мен родителите в днешно време не са си на мястото, пример съвсем пресен- две тинейджърки не се прибират една нощ и майка им вместо да тръгне да ги търси си седи най спокойно вкъщи все едно нищо не се е случило, не само че не сметнала за необходимо да уведоми бащата, но след като той разбрал и тръгнал в малките часове да ги търси и я помолил да потърси техните приятелки отговора бил "та да ме разнасят хората, как пък не" това е случка в днешно време.
Брат ми който вече и на 24год. в 7 клас си позволява да възрази на учителя си по история, че представя грешно фактите, което се оказва така в последствие, но бива изгонен от час и накаран да се яви с родител, тогава баща ми който го накарал да се извини на въпросния учител пред целият учителски колектив и след това пред целия клас, нещо за което и сега брат ми се сърди на татко, защото вярвал то после и татко повярва в неговата правота, но го е направил тогава.
Колко днешни родители пазят авторитета на учителя, по скоро се обръщат и казват "къв си ти бе" и налитат на бой .

Айде, като се докарате до съвършените родители, си легнете спокойно, че нищо кофти няма да се случи, щото вие сте перфектни.

А е толкова елементарно. Битието определя съзнанието.

Битието ни е мизерия и беззаконие заради 22 годишно овчо мълчание пред шепа съсипващи държавата ни типове - различни през различните периоди, но изпълняващи един и същ "ангажимент".
Ако искате да сте добри родители, пречете на мекерета и национални предатели да унищожават това, което все още е останало от страната ни. Щото другото вече е изядено и даже изакано. Което остана, не е много хич - още не са откраднали от хората у нас само собствените им жилища и националната територия.

От другото остана едно БДЖ, един БАН и... повече не се сещам. От законите, гарантиращи социалното на държавата - съвсем не се сещам да е останало. Болници, училища съществуват формално, "реформирани" до окончателното им съсипване през всичките тези години наред с пари от световните "Реформисти" - банки, фондове, мондове и онзи един процент търбуси, пълни с лай...а, които стоят зад тях.

Селското стопанство падна първо, храната ни. С това почнаха. Промишлеността - като втори етап. Без тях, със събути гащи, бяхме набутани в някакви си "съюзи" при идиотски условия, с които досъсипването ни да е гарантирано (вж. "изискванията" при които се отпускат чуждите подаяния от въпросните "съюзи" и техните пъпчиви чиновници на майната си за нашите производители, вж. целия абсурд да сме противоположност на собствената си бивша страна, която нямаше нужда от подаяния само допреди един тийнейджърски живот време).

Но вие тренирайте тук за "добри родители", де, не се отказвайте. Мислете позитивно, повтаряйте си: "Аз съм добър, мога да съм добър, мога, мога..." И като додат да ти поискат всичко, което са ти обесили на врата с "реформите" си - сметки за парно, за ток, за храна, вода, лекарства, лечение, учение, плюс всичко, което трябва да платиш, за да ти позволят да работиш, ако изобщо се сетиш какво..., ще останеш и без това, което споменах, че все още е останало на българите - домовете и територията им.
Тогава се усмихнете широко и си повторете: Аз съм добър родител, мога да съм добър, мога, мога, мога... И воала. Никой няма да пребие повече вашето дете.

Идиотската демонстрация на насилие и несправедливост от властта през всичките тези 20-ина години и мизерията и разсипията заради тях, не могат да породят нищо друго, освен агресия и беззаконие навсякъде. А когато в главите на децата при това се налива и откровена патологична реклама на насилието (нет, филми, игри)... резултатът не мчоже да е друг. Няма как.

Абсолютно

В снощните дебати виждам пак опит да се прехвърли вината на някой безимен "друг" - държава, управници, Ю Ес Ей, училище, филми, войната в Ирак, гладът в Африка и т.н. и т.н. бълвочи.

Тежкият живот не е оправдание за родителска безпомощност.

Когато даскалувах съм се срещала с прекрасни деца. И сега се обичаме. Срещала съм се, обаче и с пълни боклуци. Ха сега познайте дали родителите на вторите бяха сред борещите се за оцеляване

Холограма, а защо в повечето случай агресията идва от имащи и задоволени деца ?
Пак мое си виждане , защото родителите решиха че щом задоволяват прищявките на отрочетата са добри родители и това трябва да е достатъчно, но отделят минимум време за общуване с тези деца, защото авторитета им се крепи на джобните които дават и свършва с тяхното похарчване.

Не знаеш дали е "в повечето случай", по-скоро няма разлика:


Нещо агресивна ми се виждаш.

....Подкрепящ родител съм за всичко .....не ме интересува да ли  съм добър!!!Стига ми една прегръдка....

За съжаление - не, не съм добър родител. Именно поради това:
Детето ми е с труден характер, въпреки постоянните ми усилия. За съжаление - в училище (35-то) се утежнява още повече ситуацията, защото е нарочен от както се премести  преди 2 г. Преди седмица ми рева с глас, че е безсмислено да се опитва да бъде добър, защото винаги него го посочват за виновен. И че било много по-лесно да се бие, отколкото да се обяснява.
Пиша го това с голяма болка..и страх, че той може да е следващата жертва. Всяка вечер играе и в двете училища..

magarcho,обаче ти не си вдигнала ръце и не си го оставила да се развива само и квото стане това, постоянно говориш и обсъждаш с него нещата(съдя за това от споделеното с теб въпреки че му е било до рев) ще се притесниш ли ако не се прибере довечера и го няма цяла нощ или ще си мируваш вкъщи щото ще те е срам да не те разнасят хората.

Мисля, че трябва да се говори повече с директорите и тихо и упорито да се изисква  да контролират агресията в училище... по какъв начин вече е въпрос на дебат от двете страни

Естествено, че ще притесня и ще изляза да го търся - както съм правила много пъти при паднала батерия на тел. напр.
Но изтръпвам при мисълта, че някой ще го срещне, ще му каже нещо обидно ( за неговите разбирания) и той ще скочи на бой. И това в 19 ч. , докато си празхожда кучето напр.

Снощи гледах едно предаване за насилието.
Агресията не е задължително да бъде физическа. Дадоха пример със строгия родителски поглед. При него няма бой, няма дори заплахи - само смразяващ укорителен поглед. Един родител е насилник и когато постоянно обвинява детето си. Това е психическо малтретиране, което кара децата като порастнат също да се превърнат в насилници.