Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 35
Привет, мами! Имам две дъщерички - на 3 г. 8 м. и бебче на 40 дни. Голямата ми дъщеря е овен  Wink... много четох преди да се роди детето как мога поне да облекча ревността при голямото ми дете. Всичко спазих. Това, че знаеш нещо, не значи, че ще го избегнеш. И така, откакто бебето се роди, Елица, голямата, се държи...неадекватно. Не проявява агресия директно към бебето (слава Богу), радва му се с мечешка радост, гледа го с интерес и т.н. Проблемът е, че откакто минаха трудните "ДВЕ" години, на 3-години се озовах с едно прекрасно дете - да, Елица беше палава и дива, но много, много ...разумна. Точно преди да се роди бебето, цялата пролет и лято беше много "мило" дете, много си говорихме, разказвахме...е, не слушаше, но по детски. Откакто бебето се роди, особено в негово присъствие в стаята, се държи неадекватно - тръшка се, повтаря едно и също нещо хиляда пъти и обикаля в кръг, говори глупости ("аки мама бебе" и т.н.), скача, пищи и т.н. За незначителни неща изпада в истерии, които са в състояние да развалят целия ти ден, уикенд и т.н. Искаме да излезем и се почват увещания какво да облече - не държа на своето, просто не може да се излиза с тънък чорапогащник и с рокля при 3-4 градуса...без шапка и т.н. За "малките" неща й угаждам. За тези, които са опасни за здравето й или са принципни - не мога да й угодя. НО истериите зачестиха - иска да си облича всички дрехи отдолу, за да "не си развали прическата" - някои дрехи са тесни, заклещва се, пищи и  изпада в истерия. А сутрин все пак баща й трябва да тръгне на работа. За всяко нещо проявява негативизъм и отрицание - измий си ръцете - не! Облечи се, съблечи се, хайде да се къпем - не, не и не! Преди може и да се е държала така понякога, но с увещания или с отвличане на вниманието нещата ставаха. Сега вече не стават. Дори не мога точно да се сетя за какво изпада в истерия. Последната беше, защото ми каза, да й събуя дънките, разкопчах й копчето и тя започна да пищи, че ги събувам...след като тя ми каза да направя това...последва един час луди писъци... почва да пищи и да се тръшка, да си скубе косата и т.н. много дълго време - около 40 минути до час...мъчно ми е за нея, защото си представям какво й се случва в мозъка. ПО-големият проблем е, че ние с баща й трудно си сдържаме нервите, от 3-4 дни започнах да я пошляпвам, по дупето, а вчера й ударих и шамар...след като тя 3 пъти ме удари по лицето и последния път ме издра с 5 пръста...Крещя й, стискам я, заплашвам я, чета к морал - всичко, което Додсън не препоръчва  Sad Гледам се отстрани и не мога да се позная - виждала съм такива сцени и такива майки по улиците и искрено съм им се дразнила. Преди седмица с баща й решихме, че в крайна сметка малко ни се е качила на главата, че просто се глези и е непослушна и трябва за определени неща да проявяваме повече твърдост. Бяхме стигнали дотам, че за всяко нещо я питахме, за да предотвратим истерията...Имам чувството, че това в къщи не е моето дете. Тя почти не ме вижда с бебето, то почти само спи, когато е в къщи. Опитвам се да й дам цялото си внимание. Но това си е нейния начин да проявява ревност...
Въпросът ми е - преходно ли ще е това? Как да се държа?Засега я оставям да истерясва сама в нейната стая, казвам й, че ако се успокои, може да дойде при нас и т.н... намесвам се към края и продължавам да се държа нормално с нея. Понякога обаче губя контрол (само от няколко дни) и й крещя, удрям я по дупето и т.н...Не винаги е възможно да я оставям - понякога ТРЯБВА да излезем, татко й ТРЯБВА да отиде на работа, трябва и да нахраня бебето...
Истината е, че и на нея й се насъбраха много нови неща - нова детска градина (там й понася много, много добре), нова квартира, нова детска стая, спи с баща си в една стая - а аз, с бебето (преди спяхме тримата в една стая) - не е правила проблем за това). Споделете, моля ви...основната ми грижа е - дали това все пак ще премине някога? Защото вместо да мине се задълбочава...милото ми, любимо и единствено дете се превърна в мъчител, мъча се да не мисля така, но е неизбежно!

Предварително благодаря за споделения опит!!!

П.С. Сега пак препрочитам Додсън "Изкуството да бъдеш родител" и пише, че след "ангелския" период на 3-годишното дете, настъпва много по-неспокоен период на 4-годишните. И там 4-годишните са описани наистина като дъщея ми - тя точно на 3 години рязко се промени, стана мило и разумно дете след ужасните 2!!! И от 1-2 месеца е много глезена и непоносима. Сигурно бебето е основна причина, но пък се успокоих, като прочетох, че има и естествена предпоставка, възрастта...главата в книгата завършва много мило: "и точно когато родителите започват да се питат дали си заслужава да се живее с това малко чудовище, то навършва пет години."...

Последна редакция: сб, 26 ное 2011, 23:48 от el_bozhko

# 1
  • Някъде по Дунава
  • Мнения: 1 802
Записвам се да следя темата, защото моето мъниче също се казва Елица и живот и здраве на 4г. и 2м. ще стане кака. По принцип е добро дете и нямаме сериозни проблеми с нея. Тя сама много настояваше за бебе и всеки път когато отделим някоя малка дреха казва, че ще е за бебето, дори каза че ще си даде колелото и количката. Дано позитивното и отношение не се промени.

# 2
  • Мнения: 3 689
За съжаление не мога да ти дам съвет. Звучиш уверено, въпреки всичко. Мисля, че добре се справяш със ситуацията. При нас разликата е същата 3г8мес, но не сме имали проблеми. Единственото беше, че баткото е по-шумен, просто забравяше, че бебето спи и изведнъж нещо изтряскваше - живеехме тогава в една стая. Но без драми, ревове и т.н. Много, много сговорчиво дете беше. Малката обаче е точно обратното - тя не ми дава да го пипна, дори и сега, а е почти на 5. Rolling Eyes
Успех ти пожелавам и дано отмине по-бързо тази ревност!

# 3
  • София
  • Мнения: 289
При моите деца разликата е 4г. и 4м., но това което ме кара да пиша в темата е, че в описаното поведение на дъщеря ти познах собственото си дете. Такава беше ситуацията в къщи преди една година - капризи, истерии, нервни изблици и всичко тръгваше от незначителен повод и агресията винаги беше насочена към мен и баща й, никога към бебето.  За щастие всичко  е преходно.
Ще ти кажа какво помагаше при мен да се успокои напрежението. Аз ползвам услугите на детегледачка и тази жена по невероятен начин успява да увлече детето в  ролеви игри. Двете с дъщеря ми с часове разиграваха спектакли, в които преплитаха елементи от приказки, от ежедневието. Това помагаше на детето да се успокои и откъсне временно от проблема. Друго, което помагаше е да излизаме на дълги разходки двете, на почерпка в сладкарница, да паваруваме или каквото и да е друго, но да сме само двете за два-три часа. Така тя получаваше нужното й внимание само за нея. Също така я включвах в грижите за бебето. Имаше си нейни задължения - да подаде памперса и кремчето за дупе при преобуване, да донесе хавлията на бебето в банята при къпане, да му избере боди при преобличане и т.н. Все дребни неща, но я караха да се чувства значима.
Всичко окончателно отшумя когато бебето проходи и "слезе" от ръцете ми. Сега двамата търчат из къщи, беснеят, играят, дразнят се един друг от време на време... всичко е както си му е реда.
Извода, които направих за себе си след всичко преживяно в този период е, че ролята на родителя е много важна, за да помогне на детето си да се научи да живее с чувството за ревност, защото винаги ще го има, кога по силно, кога по-слабо. Това, че някои деца не го изразяват не означава че го няма. Моето и твоето дете си приличат по експресивността на чувствата си и това е добре, защото знаем какво става в душите им и в главите им.

# 4
  • Мнения: 2 401
el_bozhko, на моите дъщери разликата е много по-малка, но минах през точно същия ужас. При нас продължи няколко месеца и само отшумя. И в нашия случай не си личеше, че има някаква връзка с бебето, аз също гледах да не ощетявам голямото дете заради бебето в отделеното внимание, но явно някои деца по-драматично изживяват такива промени. Най-доброто, което можеш да направиш е да проявиш търпение, колкото и да е трудно и с времето всичко ще си дойде на мястото! Hug

# 5
  • Мнения: 35
Много благодаря за безценните съвети и споделеното!  Hug

# 6
  • София
  • Мнения: 788
При моите деца разликата е по-голяма - 6г. Но поведението на каката при появата на бебето е същата като при el_bozhko.
Бебето е вече на 7 месеца, но борбата в къщи продължава. Всяка сутрин се увещаваме, че трябва да ходи на градина. Там уж се държи нормално, поне така казват учителките. Но когато се приберем в къщи започват фасоните. Сърди се за всичко, започва да реве от най-малкото, не иска да прави нищо самичка... Направо не мога да си позная детето  Cry  Към бебето не проявява агресия, по-скоро я третира като кукла - идва, целува я, мачка я и после иска да си играем двете.

Направо в чудо сме се видяли с баща и. Говорим си много, гледам да и обръщам внимание, играем на игри, при които може да сме при бебето. Но все пак и малката ми дъщеря има нужда от мама. Нямам помощ от баби и дядовци, та ми е малко трудно на моменти  Tired

Искам си обратно веселото, будно и спокойно детенце, така, че се присъединявам към молбата за споделени идеи за справяне с тази ревност или каквото е там ...

# 7
  • София
  • Мнения: 2 179
Преходно е, но все пак ти пожелавам здрави нерви и психическо равновесие Laughing

# 8
  • Мнения: 2 472
Включвам се в темата, не за да споделя как мина периода на ревността при моите, защото те са с много малка разлика и ревност нямаше. Влкючвам се, защото всичко което е описала el_bozhko за съжаление го има и при нас Rolling Eyes. Дъщеря ми е малко по - голяма, но се тръшка и пищи за абсолютно всичко, което не стане както тя иска. Случва се понякога и по 40 минути да се дере Twisted Evil. Примера с дънките е много показателен, моята прави същото. Първо пищи, че иска да направим нещо, в следващия момент, когато се опитаме да го направим тя започва да пищи, че вече или не иска или пък тя щяла да го направи и така до безкрай ooooh!. В ДГ според госпожите е най - доброто дете и прави всичко, което й се казва, но вкъщи е пълна противопложност. Според баща й в ДГ не смее да си показва "рогата" и затова вкъщи "изпускала парата". Не мога да кажа, че е разглезена, защото не се поддаваме на нейните тръшканици и тя вижда, че не винаги става това за което се е заинатила, но защо продължава да го прави, не знам Thinking.

# 9
  • София
  • Мнения: 226
Добре дошла в клуба  Grinning. Хубавото е, че има светлина в тунела. При нас напоследък нещата се понормализираха. Може би значение има и това, че братчето и вече не е "малко бебе" и започва да се позаиграва с него. Големия проблем сега е подялбата на играчките  Grinning.

# 10
  • Мнения: 53
Ние бяхме в същата ситуация. Голямата дъщеря е овен също и когато се роди малката беше на 3г и 8 месеца. Когато се роди малката, голямата се промени  коренно. Започна да се инати на всичко,бяхме се видяли в чудо, но постепенно свикна с бебето. Мога да ви препоръчам,само търпение и всичко ще си дойде на мястото. Имаше момент, за да я извадим от това непуслушание ,я лишавахме от неща които обича ( филмче,игра на компютъра или четене на приказки). Така постепенно разбра ,че отношението към нея не се е променило,независимо,че има и друго дете. Сега мога да кажа ,че е спокойна вече . Е има моменти на ревност ,но това е нормално. Желая ви бърз преход. newsm10

# 11
  • Мнения: 35
Камерлитка, много хубво си го казала - искам си моето детееееее...Ето, тази сутрин пак ми спретна истеря - без повод. Усетих я, че иска да го направи, но не можах да я предотвратя. Изпълнявах всичко, което иска - занесох я в хола като "малко бебе", направих й мляко с какао, после попара...после започнах да й обличам дрехите точно в последователност, която ТЯ иска и тя се оказа безпомощна, защото нямаше за какво "да ме хване" и просто започна да вика "не, не" - без причина, разбирате ли...и тъй като това се случва за трета сутрин за един месец, с баща й имахме вече стратегия - обличане "насила" - болезнено е, но няма друг изход, баща й ще закъснее за работа. Аз я стискам, той я облича. Така всичко продължава 5 минути. Първият път, когато опитвахме с думи и обяснения, всичко продължи 50 минути...
Четох много за истериите.
- Притеснява ме, че навсякъде пише, че са при по-мали деца (до 2-3 г), когато не могат а се изразят с думи...Но вие ме успокоихте, че и при по-големите го има!
- пише, че е хубаво да се опитаме да я предотвратим - понякога е непредвидима обаче
-пише, че можем да оставим детето в др стая, докато се успокои, да му кажем, че сме на негово разположение, когато се успокои - е, добре, но ако продължават винаги около час тзи истерии? Не знам, имам чувството, че й умират безброй нервни клетки, като изпадне в тази истерия
- пише, че не трябва да удряме детето - е, признавам, към края и аз истериясвам и я удрям по дупето, 1-2 пъти, но със злоба...може би и аз съм за психиатър
- пише, че трябва да се лиши от нещо любимо - направих това вече 2-3 пъти...може би има някакъв ефект, но не и в моемнт на истерия - скрих любимата й рокля след една истерия, но това не предотврати следващите
- направих календар за седмицата с точки - зелени/червени - първите 2 дни имаше ефект. Вчера, акто я взех от ДГ й валих шапката невнимателно и "й развалих прическата"...час и половина истерия...исках да направя точката червена и последва нова истерия, че точката щее червена...
- обръщам й много внимание, само на нея, вечер съм изцяло нейна, почти не обръщам внимание на бебето...а все пак и то е човек...

Не знам дали греша. Може би не греша, просто тряба търпение...Но снощи 1 час, тази сутрин  истерия за добро утре...и аз съм човек...искам си моето дете...това някак си ми е чуждо, плаша се от него, пазя се...не го обичам толкова, разборате ли...

# 12
  • Мнения: 3 673
Преходно не бих казала, при нас по-скоро премина от един вид ревност в друг - превърна се нещо като състезание. Моите деца са с разлика три години и половина, ревност от големия имаше, но не беше нещо фрапиращо, големи драми не е имало. Проблем започвам да имам сега, когато малкият вече е голям. Големият започна да подражава на малкия, а същевременно малкият подражава на големия и циркът става пълен.

# 13
  • Mars Hotel
  • Мнения: 3 216
Много ти е трудно сигурно.  Sad
Не мога да ти дам съвет, но ти пожелавам сила и търпение. Дано получиш  милото си детенце обратно.

Моля те, не я пляскай.  Praynig

# 14
  • Мнения: 486
Здрвей и мойта кака е овен , разликата с мъника е 2.9 г. Ревнува, но започна да ревнува чак когато малкия започна да прохожда, преди това някак се справяхме.Голям инат е, прави същите неща като твойта дъщеричка - тръшка се за рокли, чорпогащници, разстройва се и за най-малкото нещо което не е както тя си е наумила.Това не го отдавам на ревност към дребен, просто си е такава.Много е емоционална и нестабилна, лесно пали.Уча я да е по-търпелива, да пита да изчака за реакция отсреща , преди да бърза да се сърди.След всяка сценка, като й мине и обяснявам , как е трябвало да реагира, за да има по-малко драма и да постигне повече.Ефект има виждам я как следващият път реагира както сме го изиграли Simple Smile поощрявам и хваля всяка неина реакциа , която е била спокойна, попитала е изчакала е...
За ревнуване ревнува- все мрънка, че повече гушкам малкия, че го приспивам него,  имитира му бебшките изпълнения....Често го удря, бута (отскоро и той успява да я смаднахерца)Наказваме когато го удари(лишаваме от любими неща), ако упорито се държи като бебе и мрънка да е като него и казвам Ок, няма проблем -ще те нося , гушкам и т.н. но имаш правата на бебе -никакъв шоколад за десерт, никакви филмчета, никакви пъзели, никакъв куклен театър..., ще спиш , колкото него, ще ядеш пасираните манджи и т.н. Това дава голям ефект Simple SmileИ разбира се по 100 пъти на ден повтарям колко много я обичам.Коагатао сме 2те все гледам да правим нещо заедно и после и напомням , как е голяма много я обичам и правим нешща за големи.Като беше дребен бебе вече ще стане на 2г. все я давах за пример колко е голяма , колко много слуша, как да го учи и да му показва как да яде, да се облича...Много ми е помагала  -даи ми папмперс, донеси ми шишето с мляко...
И накрая..мноооого се обичат ,не дава никой да разстройва брат й Simple Smile бие се за него , гушка го и го пази, сега е нещастна че не може да се ожени за него като порасне Simple Smile
Много търпение и пак търпение  е моята рецепта.Винаги им обръщам внимание и се интересувам как е минал денят и намираме малко време за нас 2те

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт