Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 1
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 3 337
Нищо против новата образователна парадигма - радост, игра, позитивизъм, но някои неща в презентациите ме смаяха, напр.:

1. Не сме можели да се забавляваме.  Shocked
Дръжки! Я да го поканим в един чалгаклуб в студентски град, да види той що е купон. 8.декември чука на вратата. Доста хляб има да яде, докато ни стъпи на нивото. Айде де! После ще го заведем на циганска сватба, пък и селски събори да искаш. Сега по Кледа няма празно място в ресторантите: банкет след банкет и след банкета пак банкет. Еееех, песни и танци на народите. Ще го качим и на баира с някоя туристическа група да се полюбува на гледки. Ако е слушкал и едно чеверме ще му изпечем, и на гайда ще му посвирим. Ай стига толко, че то и от купони втръсва.  Tired

2.Революцията на забавлението.   Whistling
Революция на забавлението могат да правят интелигентни хора с повишено чувство за отговорност. Те си се забавляват и непрекъснато де, че и нужда от революция не изпитват. Тезата му е доста противоречива. Децата тепърва се учат на отговорности към себе си и към другите. Как да се научат на това само със забавления? То ще е един безкраен цирк. Рано или късно и от него ще ни/им писне. Тогава какво ще правим?  Praynig

3. Баба факторът.  Twisted Evil
Да ги очерним и да им кажем, че са ненужни, защото нямат този модерен поглед върху нещата. Уважение ли, че откъде накъде?! Супер, след време ние ще сме същите изкуфели старци за нашите деца.  ooooh!

Този, дето е сътворил тази теория, е или индиго, или кристал  Flutter   

# 2
  • Мнения: 4
Страхотна тема! Благодаря за нея. Различна, позитивна, добронамерена.
Смяната на парадигмата е възможна само тогава, когато е осъзната необходимост от естествения и най-пряк участник в образователния процес - учителя. За съжаление за повечето български учители промяната на статуквото, на навика е еретизъм. Стилът на преподаване и отношението към него е непроменено от последните 100 години и всяка мисъл или още по-лошо подбуда за промяна не се приема добре. Причините са много. Едната е че никой не ги е научил да мислят и търсят различното и по-успешно реализиране на процеса на предодаване. Втората е че все още в българското училище авторитетът на по-възрастните преподаватели е демотивиращ младите учители, които не смеят да прилагат съвремени подходи към начина и отношението както към преподаването, така и към учениците. "Не си добър учител, ако не работиш като мен." И колкото и да имаш желанието да направиш нещо различно, в един момент се отказваш, защото да си различен в една доста "вълча" среда е основание да ти се сложи клеймото лош, неможещ, неподготвен. Изход винаги има, но той ще настъпи тогава, когато любовта към професията, към децата, към това, което правиш не е средство за оцеляване, а осъзнат и мотивиращ избор.

# 3
  • Мнения: 15 543
И аз ти благодаря, Людмиле.
Имаме върху какво да помислим.
Гледах в другата ти тема за забавлението, първия линк, за най- нещастната нация в света. Знам, че има причини хората у нас да се чувстват така. Тази гледна точка ми допадна твърде много.
Гледаме да компенсираме в свободното време на детето /голямото, което учи/, като му предоставяме време за свободни игри навън с приятели, над които няма контролиращ висяч. Виждам колко е полезно и помня как съм се чувствала аз и какво са ми дали на мен същите тези игри. Много съжалявам, че у нас системата е такава, каквато е и отнема 8 часа стоене на чин, често свързано със запомняне и възпроизвеждане на факти, повечето от които нямат смисъл и се забравят и които не ползваш в живота си по- натам. А има други начини и друг подход. Знам. И съм виждала. Много съжалявам, за което. Попадала съм на курсове с чужди обучители- такова удоволствие сме изпитвали всички обучавани... И никаква тегоба, чувство за негативизъм, задължение, скука. Приятно е и на двете страни. Самият процес, без да мислиш за резултата. Последният си идва логично.
Чета в камари отчетни теми по класове как децата са заети от тъмно до тъмно- с училище и с допълнителни занимания, пак свързани с учебния материал и не мога да не мисля върху това, какви възрастни ще произлязат от тези деца. Даже тази година реших да не съм чест посетител в подобни теми- определено ми влияят негативно.
За моите съм решила- никога подобен товар в детска възраст. И без да съм гледала точно тези материали съм установила, че за едно дете играта е първостепенно значение.
В градините го няма проблемът, там се играе, поне в нашата и аз съм толкова щастлива от този факт, колкото и децата ми.
ххххххххххххх
Има начин да се случи и у нас. Човекът го илюстрира. Иска се обучение на обучаващите. И години целенасочена работа за промяна в мисленето и подхода, в програмите в училище и отношенията в работната среда.

Последна редакция: пн, 28 ное 2011, 11:00 от Judy

# 4
  • n/a
  • Мнения: 3 006
"Моята" нова образователна парадигма е да вземем да се завърнем към старата.
Не чак килийната.
От стремеж за забавления някак не остава време за образование и в резултат се получава
образУвание странно, не знаещо какво точно иска, но за сметка на това арогантно и необразовано.

# 5
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 3 337
Щастието е състояние на духа. Ама и то не се постига от само себе си. Пак труд си иска. Добре, че около мен няма толкова нещастници, че за малко да приема казаното в презентацията за чиста монета.

# 6
  • Земята
  • Мнения: 1 161
Щастието е състояние на духа. Ама и то не се постига от само себе си. Пак труд си иска. Добре, че около мен няма толкова нещастници, че за малко да приема казаното в презентацията за чиста монета.
Toй говори за вируса на сериозността, а не за игра в чалготеката в Студентски град. И е човек с различно виждане, защото е чужденец. Затова уважавам виждането му. Аз съм живял в чужбина 7 години и точно заради това съм съгласен 100% с казаното от него.

Да сте виждали по нашите паркове бабета в бели анцузи, да се забавляват с ролкови кънки на краката? Да сте виждали дядовци в спортни екипи да карат велосипед из парка, ей така за удоволствие. Да сте виждали баби да се спускат по увеселителни пързалки редом с внучетата си? Да сте виждали дядовци да играят кегли в парка?
E, аз съм виждал. Но не в България.
Човекът е прав за вирусът на сериозността, с който са заразени възрастните в България.

# 7
  • Мнения: 2 857
Сакън напишеш в отчетна, че обучението е в основата си забавление и току-виж те изядат с парцалите. Mr. Green
На първо място е забавлениеТО. От най-ранна възраст. Вкл. и допълнителните занимания. Те не натоварват в никакъв случай. Много зависи кое как е поднесено на децата.
Много добро разпределение, с много play time за най-малките. С много поощрения, награди под формата на стикери, сертификати, материални дори.
И в същото време 5 годишните деца се занимават с четене на книжки, писане на думички, чужд език, математика, спорт. Това за майка с дете в БГ звучи "Ау, отнето детство"... Whistling
Тук се работи в групи, държи се на състезателния характер на игрите вътре и навън. Самоувереност. Взаимно уважение. Практично обучение в самостоятелност.
Без лошо, без шарене на червения химикал, без размахване на пръст, без крещене. А, и без баби Wink
Бях споменавала за изявите на споменатите хора от линковете преди време....

# 8
  • Мнения: 33 926
... Да сте виждали баби да се спускат по увеселителни пързалки редом с внучетата си? Да сте виждали дядовци да играят кегли в парка?...

Виждала съм да, моите собствени родители с дъщеря ми. Не е било точно на пързалка, но на други увеселитени неща. Майка ми се качи на гондола с детето, въпреки че умира от страх от подобни неща, голям смях беше "Момче, не засилвай, моля те" и дъщеря ми, тъкмо проговорила и бъркаща думите я успокоява "Скопойно бабо, скопойно, не е страшно"  Mr. Green
И нека все пак се съобразяваме и с възрастта, не всеки е в състояние да се покатери на пързалка...

И обратното, свекървата на зълва ми е французойка, освен да каже на внучетата си "Бонжур" и да се разсърди, ако не й отговорят (защото рядко я виждат и се срамуват първите няколко минути от нея), друго не прави с тях.

Много идеализирате чужбината, има всякакви хора, и тук, и там, не може да се обобщава.

# 9
  • Земята
  • Мнения: 1 161
... Да сте виждали баби да се спускат по увеселителни пързалки редом с внучетата си? Да сте виждали дядовци да играят кегли в парка?...

Виждала съм да, моите собствени родители с дъщеря ми. Не е било точно на пързалка, но на други увеселитени неща.
Не говоря за изключения, като родителите ти. Говоря, че това, което в чужбина е норма за живот, тук е изключение. Снимките по-горе не се виждат в България. В Америка живеех до парка,  всеки божи ден на отиване за работа срещах възрастни двойки да тичат рано-рано по велоалеите, а след работа отивах да  в парка и покрай мен беше пълно с възрастни хора на ролкови кънки, велосипеди, дядовци играещи на кегли, на разни игри с топки и всякакъв род игри. Вие видели ли сте в България възрастни да играят ВЪОБЩЕ на нещо в парка??? На боулинг, на миниголф, на каквото ви хрумне?

Последна редакция: пн, 28 ное 2011, 21:03 от Людмил

# 10
  • Мнения: 33 926
Изключение е баба и дядо в чужбина да се грижат за внучетата си  Wink
И, да, прав си, тези баби и дядовци си гледат живота, обикалят по ексурзии, ходят по каланетики и т.н., а внучетата виждат по празници Peace
+ различния стандарт, за което можем да "благодарим" на комунизма.

П.П. Бабите и дядовците на сина ти, имат ли от тези белите екипи от последния "чаршаф"?

# 11
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 3 337
Людмиле, кефиш просто  Hug

Щастието е състояние на духа. Ама и то не се постига от само себе си. Пак труд си иска. Добре, че около мен няма толкова нещастници, че за малко да приема казаното в презентацията за чиста монета.
Toй говори за вируса на сериозността, а не за игра в чалготеката в Студентски град.
Имам някакъв смътен спомен, че не само за чалготеката в студентски град споменах, ама ти това си видял.  Flutter Нормално!

А темата се трансформира от модернистичните гледни точки в образованието в начини за прекарване на свободното време на пенсионерите. Нищо де, аз мога и за това да пиша. Айде да попиташ тези хора с кеглите дали преди пенсионирането си са били на същия лежерен режим. Забравихме изконната човешка ценност трудолюбието. То май и "труд" в последно време е мръсна дума. Давай купона да тече. В момента и аз те разбирам така, както и ти ме разбра одеве. 

# 12
  • Земята
  • Мнения: 1 161
Людмиле, кефиш просто  Hug

Щастието е състояние на духа. Ама и то не се постига от само себе си. Пак труд си иска. Добре, че около мен няма толкова нещастници, че за малко да приема казаното в презентацията за чиста монета.
Toй говори за вируса на сериозността, а не за игра в чалготеката в Студентски град.
Имам някакъв смътен спомен, че не само за чалготеката в студентски град споменах, ама ти това си видял.  Flutter Нормално!

А темата се трансформира от модернистичните гледни точки в образованието в начини за прекарване на свободното време на пенсионерите. Нищо де, аз мога и за това да пиша. Айде да попиташ тези хора с кеглите дали преди пенсионирането си са били на същия лежерен режим. Забравихме изконната човешка ценност трудолюбието. То май и "труд" в последно време е мръсна дума. Давай купона да тече. В момента и аз те разбирам така, както и ти ме разбра одеве. 
Koй тук говори за прекарване на свободно време? Тук говорим за вирусът "СЕРИОЗНОСТ", с който са заразени българите.

# 13
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 3 337
Определено не се взимам насериозно, ако това имаш предвид.

Ще цитирам по памет нещо, което скоро ми направи впечатление в киберпространството: "Колко много букви за да се формулира нещо, което няма име. Не беше ли по-добре да подрежа розите, вместо да се опитам да опиша красотата им."

За мен този човек описва някаква своя мечта. Да спре да описва просто. Драскачите станаха много, истинските бачкатори са малко.  

# 14
  • залив на орловия щит
  • Мнения: 4 328
Людмил , много несериозно подхождаш към такава важна тема

въпреки това ще напиша малко собствено виждане

образователната система в БГ е ужасна, стресираща и много натоварваща

в момента тук имаме кандидат-гимназист, когото сравнявам с племенника в БГ, който е в същата ситуация
разликата е огромна
когато казвам на нашия, че не може да осъзнае от какво се е отървал, не може да го осъзнае и се подсмихва иронично
само напоследък започна леко да му просвета, като видя, че братовчед му е зает с подготовката не само целодневно, но и целоседмично и че не му остава грам свободно време

в БГ единствено 1-2 клас са на на ниво според мен, казвам това по спомени от преди 6год
в 3 клас започват безумията и така едно 10год.

да не говорим, как средното образование в Родината бълва негодни и неподготвени за живота младежи
не всички имат потенциал за висше, но всички се стремят към него, защото било уж перспективно, а всъщност защото навлизат без професия в живота
за пример тук гимназиите подготвят за различни професии
като отделно има само 2 гимн. програми, подготвящи за хуманитарни или технически университети
и няма такъв болен стремеж към висше както тук, защото един работещ за себе си дърводелец, фризьор, бояджия, електротехник може да взима 2 пъти повече от едни инженер

а удовлетвореността от такъв труд е на съвсем друго ниво


а сравненията ти с пенсионерите са ужасно смешни и комични
не знам на коя планета живееш, за да не знаеш защо пенсионерите в БГ нямат същия стандарт и същия начин на живот като връстниците си  в нормалните държави

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт