Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 ноем. 2011, 13:21 ч.

Тикове

  • 1 057
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 99
Първо искам да кажа, че ще посетим невролог, за да изкаже професионално мнение. В процес на търсене съм на добър специалист. Искам междувременно да ви попитам за мнение, в случай че сте имали подобри проблеми с децата си.
Синът ми е на 2 год. и 2 месеца.  Може би беше около годинка, когато в момент на радост, силно очакване или нетърпение свиваше и разтваряше пръстите на ръчичките си и стягаше долната си челюст сякаш се напряга. (винаги едновременно). Траеше около 3-4 секунди. Намирахме го за смешно и смятахме, че така изразява емоции. Това обаче продължава и до днес. Скоро позната ме наведе на мисълта, че може да е тик. От прочетеното в нета не мога да съм сигурна. Четох, че обикновено тиковете не са в комбинация (както е  в нашия случай). Синът ми живее в прекрасна  хармонична среда, не е имал ситуация на стрес. До преди месец не се беше отделял от мен, а и все още го кърмя.  Вече ходи на ясла, но е много щастлив и се адаптира за седмица. В родата нямаме хора с тикове и не би трябвало да е наследствено.
Друго притеснително нещо е, че от скоро забелязвам, че по време на сън започва да си удря главичката във възглавницата за няколко секунди или рита с краче. По принцип спи неспокойно и се буди лесно. Баща му е сомнамбул и малкия го е наследил от него. Понякога сяда в леглото и говори, плаче или се смее, но не винаги е буден.
 В будно състояние никога не си е удрял главичката .
Трябва ли да съм сериозно притеснена или има шанс с времето всичко да отшуми. Моля, изкажете мнение от опит, а не предположение.
Благодаря ви!

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 2 970
Виждам,че никой не ти е отговорил.Аз съм писала и в други теми за тикове,но може да не си ги чела.
Моят син започна тиковете на 6-7 години,но бяхя страшни,никой не предполагаше,че са тикове.Гърчеше и усукваше цялото тяло,правеше точно комбинация,за която са ти казали,че е невъзможна при тиковете.Засилваше главата встрани няколко пъти,сгъваше ръката в лакът и я мяташе и извиваше цялото тяло,страшно за гледане.Правихме много изследвания при невролог,като отхвърлихме едно по едно съмненията за епилепсия и хорея.Последната се установява с кръвен тест,но трудно.Започна да пие Атаракс по схема и засилихме заниманията със спорт и игрите на чист въздух.Ние също сме добро семейство,нямаме тирани и пияници,детето расте щастливо.Говорих и с учителката,каза ми че и в у-щето е добре. За две години постепенно отшумяха,но дори и сега се появяват дребни тикове,които изчезват.Имаше по едно време тик да гледа назад,все едно има някой зад него.
Задължително посети невролог,но не се притеснявай,ако са тикове.Упорити са ,но с повече спорт и въздух изчезват.Просто нашите деца са такива,по-емоционални.Наследството от татковците също явно е от значение.Твоят мъж е бил сомнамбул,а моят като дете е имал тикове и дори сега,като се нервира започва да криви лицето си.
Пиши като имаш резултат.Много ти стискам палци!Дай боже да се оправите!

Последна редакция: ср, 30 ное 2011, 18:01 от slavka70

# 2
  • Мнения: 99
Благодаря за отговора, Славка! Стискам палци да се оправи малчо и нещата да отшумят напълно.
След нова година ще отидем до София за мнение на невролог. Хем съм уплашена, хем си казвам, че нищо му няма. Страхувам се от някоя страшна диагноза, а от опит знам, че тръгнеш ли по доктори се почват едни чудесии. Всякакви съмнения и диагнози, които те люшкат от едната крайност към другата. Преди да забременея ми казваха, че едва ли не ще е невъзможно и трябва сериозно лечение, а стана от първия опит. Божа работа! Дано и сега всичко се оправи! Благодаря за куража! Весели новогодишни празници!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт