Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 дек. 2011, 11:16 ч.

ПАС или Синдром на родителско отчуждение.

  • 3 176
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 415
Докато водим битки с бившите си дали не правим децата си заложници на така създалата се ситуация?
Как се справяте със самите деца и успявате ли да запазите баланса в живота ви  и достойнството на родителя, който не живее при вас?
Какво ви е обяснението за "семейната война" пред тях и как си представяте  отношения с Бившия/та след раздялата и развода?


Ето малко теория взета назаем от друг форум:
Цитат
Синдромът на родителското отчуждение (PAS) като термин е въведен от д-р Ричард Гарднър, американски клиничен и съдебен психолог./2/ PAS означава безкомпромисното обръщане на детето към единия – добрия, обичания - родител и също толкова безкомпромисното отвръщане от другия - лошия, мразения - родител в контекста на конфликтите за родителските права и правото на лични отношения на родителите с децата./3/ Най-често синдромът възниква след целенасочено проведена кампания за очерняне на родителя-мишена, който трябва да бъдe отстранен от контакти с детето. Целта на родителя-отчуждител е да спечели родителските права в съда. Отчуждаването от единия родител е прогресивно задълбочаващ се процес, който води до пълно намразване на мишената в тежката форма на синдрома./2/

Трябва да отбележим, че тук не става дума за враждебното отхвърляне на родител, който действително е злоупотребил със своето дете или го е малтретирал. Засегнатите от PAS родители са “нормални” бащи и майки, които обичат децата си и са обичани от тях. Отблъскването засяга този родител, с който детето не живее в една къща, който няма родителските права или ги упражнява наедно с другия родител и има или е имал право на лични отношения./3/

Когато се говори за PAS, в повечето случаи подвеждаща е представата, че става въпрос за патологично състояние, което засяга само детето. В действителност обаче детето и родителите са оплетени в еднаква степен в един междучовешки проблем на отношенията. Процесът на отчуждение протича винаги по определена последователност от сценарии: 1) липса на общуване между родителите, докато са все още заедно; 2) разделяне на родителите, последвано от 3) изолирането на единия родител, след което 4) отчуждаващият родител осуетява общуването с отсъстващия поради раздялата родител, докато дезинформацията за него създаде толкова негативна картина, че 5) детето не иска да има повече нищо общо с него. Накрая вече не съществува семейна връзка между детето и отсъстващия родител.

Най-общо, можем да кажем, че се наблюдават 2 етапа в развитието на PAS: в първото действие командва отчуждаващият родител, във второ действие ролите се сменят - пасивното дотогава дете поема доминиращата роля. С тази смяна на ролите върху детето преминава произхождащият от отчуждаващия родител импулс, който въвлича детето в процеса на отчуждение./1/

Прекъсване на котакта

В началото на раздялата на семейството общуването функционира повече или по-малко добре. Родителят, който не се грижи за детето, го вижда няколко пъти, но изведнъж се появяват (не)забележимо проблеми с общуването. Детето все по-често е болно през предвидените за виждане уикенди и не може да излиза. Все повече срещи отпадат и не се наваксват. Тези проблеми постепенно застрашават континуитета на връзката с родителя, който не гледа детето, те приемат формата на по-масивни препятствия за общуването. Родителят, който се грижи за децата, прави атрактивни конкурентни предложения, дълго таените детски желания се изпълняват. Децата попадат в конфликт. Те се идентифицират с потребностите на този, с когото живеят, тъй като се увеличава страхът от загубването му. За да се ускори възпрепятстването на общуването с родителя, който не се грижи за детето, родителят-отчуждител го обвинява за проблемите в училище, за физически симптоми, за реакции от раздялата. Така се стига до решението: нещата трябва да се успокоят, общуването трябва да се спре за 3 месеца (6 месеца, 1 година). В следствие на тази пауза във връзката често контактът се прекъсва “почти от само себе си”. Тогава следва аргументът: отношенията са прекъснати, почти няма връзка, един или два опита за повторно сближаване са били безуспешни. Междувременно децата са се отказали с примирение от връзката, те са смазани от караниците, които повече не понасят и които действително искат да спрат.

Континуумът на конфликтите при общуването преминава от леки смущения в началото до целенасочено прекъсване на контакта в края. На почти всяко място от този континуум може да възникне PAS и процесът да се ускори чрез острото отхвърлящо поведение на децата. Промиването на мозъци е толкова голямо и “оправдаващо децата”, че подложените на него деца мобилизират собствените си сили и допълнително отричат крайния обект “по техен начин”. И изведнъж, без видими основателни причини, детето отказва да вижда единия родител.

Психодинамика на програмиращия родител

Раздялата и разводът са на второ място след смъртта на дете от травмиращите събития в живота. Статистиката показва, че при сравнително мирно протичащи раздели на участниците им трябват от 3 до 5 години, докато преодолеят кризата. Като всяка жизнена криза разводът засяга непреодолени чувства и теми от миналото (преди брака). Тези чувства се добавят към моментните и обясняват интензивността на емоционалното изживяване и поведение.

Родители, които програмират децата си срещу другия родител, действат първично от паническия страх, че ще загубят и децата си. За да се отърват от него, те създават с децата си тясна коалиция, до която никой друг няма достъп: “Ние срещу останалия свят”.

Присъщ елемент на PAS е “безумието на двама”, при което единият родител забърква детето в негова вреда и във вреда на другия родител. Задействан е механизмът на проекцията към другия родител с цел предпазване на увреденото самочувствие. При PAS обаче проекцията се разпростира и извън децата и обвиненията на отчуждаващия родител се чуват през устата на децата: “Ти си виновен за всичко, татко”.

При програмиращия родител липсват нормалното обработване на емоционалните турбулентности при раздялата като болка, преодоляване на страха, разбиране, прощаване и създаване на нова база за уважение и доверие, в следствие на което в поведението му се открояват: изключително желание за притежание и създаване на изолираща връзка с децата; свръхпредпазване от собствената потребност, реакция; следбрачна проекция, която включва и децата, действие; борба за власт, маневри за изнудване; параноидна проекция, деструкция.

Психодинамика на децата

Способността да се прави разлика между различни ментални “образи в главата”, се развива приблизително на 3 години и се оформя изцяло до 10-годишна възраст. Дотогава децата не могат да правят надеждно разлика между 1) собственото възприятие, 2) собствените фантазии и 3) историите, които някой им е разказал. Този процес на развитие на проверката на реалността се нарушава трайно, когато не могат да се забележат и разгадаят несъответствията между това, което детето възприема, и това, което му се разказва. Измислените опасности и неистинните твърдения за другия родител лишават детето от доверието в собственото различно възприятие. Ето и един пример: досега Силвия никога не се е страхувала от баща си и много се е радвала на времето, което прекарва с него. Сега обаче тя усеща натиск да приема погрешната реалност. Принудена е да възприеме нереалните манипулативни истории на майка си, за да преодолее страха от загубването й (“Мама изгони татко, дали ще ме изгони и мен?”). От тук нататък бащата става “някак си опасен”. Въпреки това, приетият като добър баща не се изтрива у детето, а се дисоциира, т.е. отделя. В психиката на детето се получават механизми на разделяне.

Настройването на детето срещу единия родител е толкова по-лесно и бързо, колкото по-малко е то. В по-късен етап на развитие и с увеличаващата се способност за проверка на реалността обаче, все по-силно започва да се проявява конфликтът на лоялността. Развиват се силни чувства за вина, до които може да се стигне терапевтично изключително трудно.

Раздялата на родителите е свързана с пораждащ страх и дълбоко разочароващ опит. Несигурност, неразбиране, безпомощност предизвикват у детето чувства на тъга, самота, ярост и гняв. Развитието на PAS може да допринесе за отреагирването на насъбралите се чувства към другия родител. Тази канализирана форма не само се разрешава но се и предизвиква от отглеждащия родител. Но това съвсем не означава, че експонираните емоции на детето са лично негови. Истината е, че емоциите заразяват децата, които живеят в климат на отрицание и гняв срещу единия родител. Те попиват това настроение много бързо и в следствие изразяват предадени чувства, без да знаят защо са заредени така.

Симптоматиката

Симптоматично е почти пълното избледняване на предишните хубави общи преживявания с отхвърления родител. Като че ли тази част от детската история никога не е съществувала. Без голямо притеснение и без чувство на вина бащата се превръща в безлично същество. - “Мразя го и не искам да го виждам повече през целия си живот.” За любвеобилната майка се казва без колебание: “Тя е подла и тъпа и ми е все едно дали ще я виждам.” Но при разпитването децата не могат да разкажат нищо конкретно и се скриват зад неоспоримото: ”Това е така, това знам”./3/

За своето враждебно поведение децата създават ирационални и абсурдни оправдания, често подкрепени от програмиращия родител: “Той винаги дъвче шумно”. Любовта и интересът на родителите се игнорират и се интерпретират по друг начин срещу тях.

При PAS децата липсва нормалната амбивалентност в отношението им към родителите. Единият родител е само добър, другият родител е само лош.

Бабите и дядовците, роднините и приятелите на отблъснатия родител се включват в агресивно отхвърляне със същите рационализации. Членовете на семейството са в безизходно положение: ако бабата и дядото се опитат да посредничат между техния син/тяхната дъщеря и внука, те биват обвинявани, че се месят, а ако се разграничат внимателно, това им се натяква и се използва като основание за отхвърлянето им.

Много PAS деца знаят още на 3-4 години, че това, което казват, е само тяхно лично мнение и постоянно го подчертават. Програмиращите родители са изключително горди със своите независими деца, които имат собствено мнение за всичко и са достатъчно смели да го изразяват. Често те несдържано подтикват децата да кажат “истината”. Очакваният отговор идва със сигурност, защото никое дете не иска да рискува гнева и разочарованието на полагащия грижи за него родител. Тук програмирането показва най-големите си успехи: децата са забравили да се доверяват на собствените възприятия и да ги назовават. Те не могат да разберат и разгадаят противоречивите послания, които получават. Вербалното настояване “Отивай с майка си/ баща си” противоречи на невербалното “Ако ме обичаш, ще останеш при мен”.

PAS децата не виждат нищо лошо в това, да отхвърлят и очернят безпрепятствено единия родител. Едновременно с това те поставят изисквания за финансова подкрепа, за специално отношение и подаръци и възприемат това като тяхно право, което трябва да им се дава и за което не е нужно да показват благодарност. Само при много малките деца обяснението може да се търси в когнитивната незрялост, но при по-големите деца става въпрос много повече за “учене на (родителския) модел” в смисъла на: Той/ тя не заслужава друго./3/

Последици от Синдрома на родителско отчуждаване за детето

Реакциите на децата и младежите са в зависимост от възрастта и нивото на развитието: смущенията в поведението, проблемите с успеха в училище и проблемите в развитието трябва да се разбират като отчаяни опити и апели на засегнатите деца. Когато общуването се превърне в проблем, децата се конфронтират с това независимо от възрастта. Колкото са по-малки, толкова по-лесно се влияят. Диагнозата PAS е поставяна при деца от 2 години до навършване на пълнолетие. Последиците от травматизирането продължават до зряла възраст./3/

Тъй като се нарича PAS, може да се приеме, че намерението за отнемането на детето от някой от неговите родители се извършва само при собствените родители. Действително и други членове на семейството могат да бъдат отчуждаващи, като бабата и дядото, които не харесват другия родител, чичовци, лели, по-големи братя и сестри, съседи, дори приемни родители и възпитатели, когато имат власт над детето. Но процесът на отчуждение сам по себе си протича по същия начин като при собствените родители./1/

В случаите на семейства, преминали през Синдрома на родителско отчуждение възвръщането в нормалността може да отнеме години или никога да не се случи.

Определяща за вариациите на бъдещия живот и последиците върху детето е мрежата от стратегии, която отчуждителят използва в процеса на индоктринация. Най-честа стратегия са употребата на фалшиви обвинения и оплаквания за сексуален тормоз.

Може би най-пресиращ и натоварващ проблем за тези деца е фактът, че връзката с единия от родителите е прекъсната.

В полето на психологията развитието на собствените възможности и собственото его е засегнато, придружено с много други дефицити на това ниво. Детето се научава да манипулира и да остойностява в зависимост от степента на лоялност към отчуждаващия родител. Емоционалната зависимост на детето се достига от отчуждаващия родител с целия спектър от тежки наказания, шантажи, изблици на афекти и физическа агресия – всичко това обикновено е постоянно./4/

PAS последиците върху разстроеното детско пoвeдeниe се изразяват в агресивност, импулсивност, eмoции на омраза и гняв към околните и себе си. Децата, жертви на PAS, ca рискова група за попадане в кръга на връстници с асоциално пoвeдeниe – бягства от училище, употреба на наркотици, алкохол, като начин на отреагиране на тежкия семеен кoнфликт./2/

Възможности за терапия и интервенция

Възможностите за терапия на PAS семействата се ограничават до семейната терапия. Тя може да е успешна, ако в нея участват всички членове на семейството. Програмиращите родители нито са чудовища, нито са лоши по природа. Те патологично са асимилирали жизнената криза на развода (и кризите преди това) и не възприемат това, което вършат. Тъй като не виждат опустошаващите наранявания, които предизвикват у децата си, те не виждат и необходимостта да използват помощ под формата на консултация и/или терапия.

Проявленията на PAS варират по сила. Прави се разлика между слаба, средна и силна категория./3/

Най-леката степен на отчуждение няма нужда от семейна терапия, за разлика обаче от средната степен, чийто поведенчески инвентар дава опорните точки за часовете за семейна терапия. При тежката степен в края на краищата на практика има резистентност към терапията. Защото както отчуждаващият родител, така и зависещото от него дете само в изключителни случаи ще изразят готовност да се подложат на семейна терапия. В този случай се препоръчва отделянето на детето от сферата на влияние на отчуждаващия родител и неговото настаняване на друго място./1/ Разбира се, успешните терапия и превенция на PAS ще бъдат гарантирани само при наличието на законова уредба по проблема.
andrey13
В крайна сметка можем ли да разберем, че се нуждаем от психологична помощ, ако не успяваме да контролираме собствените си емоции заради бъдещето на децата?

# 1
  • Мнения: 6 365
Отговарям с кратката версия: ПАС е превдонаучна теория, медикализиране на социален феномен, демонизиране на някои процеси, които могат да се случват нормално. Дългата след малко.

Първо, има нужда да дефинираме "синдром". Това е набор от симптоми и признаци, които вървят заедно. Понякога те насочват към различни заболявания, напр. синдром на Кушинг може да насочва към болест на Кушинг или да има други причини, вкл. взимане на лекарства.

В такъв смисъл ПАС не е диагностициращ синдром, не се свързва с определени патологични процеси, били те психопатология или пък морална или обществена грешка. Напротив. ПАС може да го има и при напълно морални, естествени и логични процеси.

Пример: бившият показва много лош характер и ме ощетява силно финансово, като така разкрива нечестна страна от характера си. Поради възпитанието си смятам това за силно недостойно и не искам синът ми да има нещо общо с хора с такъв морален облик. Още по-зле, че са биологично свързани! Затова, с времето и с наставленията, няма да изграждам фалшив магически образ на бащата, напротив, ще разкрия истината, подкрепена с факти.

Да, ама това може да е причина за ПАС! И какво излиза- моите най-добри намерения, моето възпитание и морални ценности да не понасям крадци и мизерници се патологизират, обръщат се срещу мен.

ПАС ще отмине както всяка псевдонаучна мода, но не преди да нанесе поразии.

На чисто езиково ниво самият термин ПАС лепи доста неприятни етикети, асоциира човека с нещо болестно, а езикът може да форматира мисленето.

За ПАС няма писано в нито един peer-reviewed журнал, не се е изказал нито един психолог, направо от въведението си този болестен етикет се изпробва върху съдебната система.

Ако БНД беше чужд човек, бих съветвала сина си да стои далеч. Сега ще го съветвам също да внимава, тъй като човек без морален облик е опасен, не се знае дали и с детето си няма да постъпи неморално някой ден.

Последна редакция: чт, 01 дек 2011, 13:00 от Mamacita Bandida

# 2
  • София
  • Мнения: 4 336
Всеки терапевт си хваща някоя "синдром", кръщава си го, развива си го и защитава с това научни степени и звания, пардом вече не се казва така, казва се развива се академично.

# 3
  • Мнения: 415
Добре де...
Това значи ли, че бившия ми мъж / жена,  защото е бил груб с мен, напуснал/а ме, изневерил/а ми е, по презумция е лош баща/ майка? И поради тази причина няма да давам да вижда детето/ децата?!
Не ограбвам ли с начина на поведение детството, спомените и не променям ли бъдещето на детето?!?
Визирам, не себе си, а темата, която както казах я взех назаем от съседен форум?!?

Моята реалност, не винаги може да съвпада с тази на останалите?
Моето мнение, не винаги е мнението на всички?
Моето бъдеще, не винаги е бъдещето на другите?

Тогава какво?!
Трябва ли аз да съм егоцентрична/ чен и да забранявам по всякакъв начин достъпа до детето/ цата?!?
Няма ли след време това да се отрази на отношенията ми с него/ тях като ми станат съдници и ми кажат:
-Ти си виновен/ виновна, че мама/ тати ги няма при нас?!? Че съм пропуснал да бъда с него/ нея, когато е трябвало
Т.е. истината е някъде по средата...

Аз не искам да я/ го виждам ...наранил/а ме е, но дали ще го стори на собственото си дете/ца?!?

Понякога е така случва се да, но сигурен/на ли съм?
.....

# 4
  • На черешата
  • Мнения: 8 209
 След развода не съм забранявала на децата си да се виждат с баща си. БНД също можеше да ги вижда,когато пожелае без оглед на това какво пише в споразумението. Той не се възползва от това си право. Напоследък не ги взема,дори когато законно има право. Винаги си намира някаква по-важна работа от това да види децата си. Отделно някои простотии,които сътвори накараха голямата му дъщеря да се отдръпне от него. Сега всяко ходене при него е с уговорки и питане дали е длъжна да го прави. Та за какъв синдром и чия вина говорим !?  newsm78

# 5
  • Мнения: 27 128
След развода не съм забранявала на децата си да се виждат с баща си. БНД също можеше да ги вижда,когато пожелае без оглед на това какво пише в споразумението. Той не се възползва от това си право. Напоследък не ги взема,дори когато законно има право. Винаги си намира някаква по-важна работа от това да види децата си. Отделно някои простотии,които сътвори накараха голямата му дъщеря да се отдръпне от него. Сега всяко ходене при него е с уговорки и питане дали е длъжна да го прави. Та за какъв синдром и чия вина говорим !?  newsm78

И при нас е така . Peace
Той не проявява интерес , аз не забранявам нищо , дори съм прекалено толерантна .

# 6
  • Мнения: 415
Преди години имах една колежка.
 Раздели се със съпруга си. Взе  двете деца при себе си и така настроя малката си 3 - годишна дъщеря, че детето като срещнеше баща си "Пищеше и викаше убиец" , а тя се смееше, макар че причините за раздялата им не бяха малтретиране жената казваше, че никога няма да му даде децата и си постигна целта в рамките на няколко години, обаче съжали за "избора" който беше направила... Бившия и съпруг се ожени и му се роди детенце, което вече е на около 10 години ...
Дъщерите си така и не забрави, но се дистанцира, защото майка им му показа къде му е мястото ...
Сега тя си бие главата с две вече пораснали деца... но избора беше неин, а това че той се е съобразил с него вече се възприема като той не иска да ги види и да ги чуе ...
Не казвам че пишещите тук са в това положение... а казвам, че има и такива случаи и то доста често са срещани в България...
Поне аз познавам от близо няколко такива...
 
На едните им е омръзнало да си бият главата в стената и да доказват правотата си 5-10 години,
а другите разбират след време, че да доказват че са "супер майки" и "супер бащи" е много трудно, когато си сам и нямаш подкрепата от бащата/ майката на децата ти...
А познавам и 3-ти вид това са вече порасналите деца на разведени родители, които в крайна сметка са с похарчено детство в  борбата за надмощие му родителите им...
Така че не мисля, че темата е Безсмислена!!!
Реалността го доказва и кои сме ние да си крием като щрауси главите в пясъка и да казваме, че няма такова нещо като Синдром на Родителско Отчуждение!!! Има го и съществува друг е въпроса дали го признаваме...

# 7
  • Мнения: 6 365
Аз не искам физически да отчуждя детето- просто искам да му покажа, че някои начини на живот и постъпки не са добри. Смятам, че виждането ми не е само субективно, но е базирано на някои правила в живота.

Не искам и да се боря за надмощие, просто ще покажа едни неща, които са достатъчно красноречиви, а детето вече да си направи цивилизационен избор. Митове и легенди няма да градя- също толкова глупаво е детето да има щастливи "детски" спомени, а някой ден да разбере "версията за възрастни". Просто възпитавам по своя начин, без извинения и без чудене дали моята реалност е и реалността на другите хора.

Е, не, тяхната реалност е друга, но е доста мизерна!

# 8
  • София
  • Мнения: 4 336
Аз не искам физически да отчуждя детето- просто искам да му покажа, че някои начини на живот и постъпки не са добри. Смятам, че виждането ми не е само субективно, но е базирано на някои правила в живота.

Не искам и да се боря за надмощие, просто ще покажа едни неща, които са достатъчно красноречиви, а детето вече да си направи цивилизационен избор. Митове и легенди няма да градя- също толкова глупаво е детето да има щастливи "детски" спомени, а някой ден да разбере "версията за възрастни". Просто възпитавам по своя начин, без извинения и без чудене дали моята реалност е и реалността на другите хора.

Е, не, тяхната реалност е друга, но е доста мизерна!


 newsm10 newsm10

# 9
  • Мнения: 1 931
Всеки терапевт си хваща някоя "синдром", кръщава си го, развива си го и защитава с това научни степени и звания, пардом вече не се казва така, казва се развива се академично.
И когато този академик изживее това което са изживели родителя живеещ с детето и детето, тогава да започне да определя разни неща и събития като синдром. Все пак като синдром си е психическо заболяване. Та в един момент се получава, че след като си бил жертва на ненормално поведение от страна на съпруг или съпруга след това е неизбежно да не се разболееш психически от ПАС. А за да стигнеш до там, че да развиеш ПАС отговорен е само другият човек, че те е довел до там, следователно всички да ходим на психолог и причинителя на ПАС и страдащия от синдрома. Извода е - всички всички имаме нужда от психолог. Този който развива теорията по този начин си отваря работа с нови пациенти. 
Никой не бяга от хубав живот.

# 10
  • Мнения: 2 726
Според мен,най-кофти е родителското отчуждение,когато семейството е в пълен състав.Ей тогава боли най-много.Ама на тези случи,никой не обръща внимание #2gunfire

# 11
  • Мнения: 1 362
Според мен,най-кофти е родителското отчуждение,когато семейството е в пълен състав.Ей тогава боли най-много.Ама на тези случи,никой не обръща внимание #2gunfire
Напълно подкрепям! И искам за попитам как се нарича състоянието,в което родителят,който не живее с детето,го манипулира и го настройва срещу другия родител,който се грижи за него. Всъщност няма такова голямо значение чий синдром е това. По-важното е какво е решението на този проблем.

# 12
  • Мнения: 16
толкова компромиси правя с личното си АЗ, за да може детето да има двама родители, макар и разделени. Определено си заслужава. Има неща в живота, които изискват съветите и подкрепата и на майката и на бащата, да елиминираш съзнателно единия си е направо малоумно и супер егоистично.

# 13
  • На изток от рая...
  • Мнения: 441
Напълно подкрепям! И искам за попитам как се нарича състоянието,в което родителят,който не живее с детето,го манипулира и го настройва срещу другия родител,който се грижи за него. Всъщност няма такова голямо значение чий синдром е това. По-важното е какво е решението на този проблем.

Родителят "отчуждител" по-често е този, с когото детето живее, но това не изключва и обратния вариант.
Проблемът наистина съществува и по нашите географски ширини се среща доста често.

Най-общо се състои в изграждане на крайно негативен образ на единия родител и проектиране на собствените чувства и емоции върху детето. Говоря за напълно нормални хора- родители, а не за някакви патологични случаи на насилници или безотговорни родители, които с поведението си застрашават нормалното развитие на детето. Това, че един мъж /жена/ е бил не дотам добър съпруг /съпруга/, или че характерите на двамата са били несъвместими, не го прави автоматично лош родител за децата. Това, че в нашите очи той постъпва нечестно и непочтено, не означава, че трябва умишлено да насаждаме неприязън в децата си към другия. Истината е, че по този начин се ощетяват безкрайно децата, лишавай ги от възможността да обичат и да уважават и другия си родител.

И пак повтарям - говоря за нормални родители, обичащи и търсещи децата си, нормални хора, със своите достойнства и недостатъци.

Последна редакция: пт, 16 дек 2011, 10:22 от serenata

# 14
  • Мнения: 6 365
толкова компромиси правя с личното си АЗ, за да може детето да има двама родители, макар и разделени. Определено си заслужава. Има неща в живота, които изискват съветите и подкрепата и на майката и на бащата, да елиминираш съзнателно единия си е направо малоумно и супер егоистично.

Съжалявам, но не смятам придържането към ценности, традиции, опит и убеждения за малоумно и егоистично. По-добре добро морално възпитание на детето, отколкото да го науча безкритично да приема някого, само защото му е родител. Има причини понякога да се постъпва "малоумно и супер егоистично". След време тези компромиси с Аз-а ти може и да се отразят негативно. Все пак това лично Аз не е хванато от гората, нали, то има определен валиден опит и познания- но обществото не насърчава куража да действаш според убежденията си. Е, аз предпочитам да науча сина си, че след като градиш морално Аз, то е добре да действаш според принципите си, а не според някакви предопределени роли.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт