Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 дек. 2011, 11:53 ч.

От дома вкъщи

  • 4 386
  • 37
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 1 383
Извинявам се предварително , че публикувам темата тук , но просто знам , че и вие сте минали през това. Имам дете на 9 месеца. Още от раждането му се наложи да отиде в ДМСГ. Докато беше там не изпусках посещение. Вече 4-ти ден си е вкъщи. Първите два дни беше добре. Малко повече искаше да му се обръща внимание , но всичко беше в рамките на нормалното. Спеше през нощта добре с изключение на 1 - 2 кратки събуждания. Изпълнявам стриктно режима , който ми дадоха от дома. От вчера е нещо страшно. Постоянно плаче , извива се , почервенява от рев. Взимам го на ръце и се успокоява. Никнат му зъби , мажа го с гел , но всичко е за кратко. Снощи викнах линейка . Лекарката го прегледа и според нея е добре. Мисли , че ми трябва малко повече време , за да свикне. Цяла нощ се будеше на 1 час или 40 мин. Днес го водих при педиатърката при която ще го записвам. Тя намери , че едното му ушенце е леко възпалено. Обаче също мисли , че главно се дължи на смяна на обстановката. Много Ви моля да ми дадете някакъв съвет как може по - бързо и по - малко травмиращо за него да свикне. Страшно съм объркана и имам чувството , че съм безполезна.

# 1
  • Мнения: 21
Ами , ако не е болно нещо просто му е нужно време.
Стресът  е голям и не минава за ден два или месец. Моят син се будеше нощем и тичаше по коридора и бърза да легне при нас . Когато ходи на ново място и нови хора след това спи доста неспокойно и преживява нощем.
От една година е у нас и се информира като ходим някъде дали ще се приберем  в къщи после  .

Но всяко дете се успокоява като гушне мама и нещата стават наред  Simple Smile .

Успех и направи това , което чувстваш .Майките винаги усещат какво трябва да се направи  Simple Smile

# 2
  • Мнения: 3 673
Остави режима и се води по детето. Гушкай го, щом се успокоява така. Има и да наваксва с гушкането, така че не го лишавай от това.

# 3
  • Мнения: 2 123
Имай предвид, че и на теб ти трябва време да свикнеш

# 4
  • Мнения: 712
Аз не бих пренебрегнала и евентуален физически дискомфорт на детето - да не му е топло, студено, неудобно... Пишеш, че през нощта се буди през час. А през деня как спи, достатъчно ли/прекалено много ли, лесно ли заспива? Има ли много вълнения - разнообразни гости и подобни? Как се храни?...

Възпаление на ухото никак не е за пренебрегване! Освен това ушенце също боли много и може да е причина за раздразнителност и лош сън...

# 5
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Остави режима и се води по детето. Гушкай го, щом се успокоява така. Има и да наваксва с гушкането, така че не го лишавай от това.

Абсолютно подкрепям. Режимът се измества и се нагажда от една страна към индивидуалните потребности на детето (гледано до този момент на стаден принцип), от друга - към традициите в семейството.
Използвай всеки свободен момент за контакт с детето. Изучаването е взаимно и много полезно.
 Hug

# 6
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
kimmy, здравей!
Момичетата са ти казала най-важното според мен, че не бива да се водиш по даден режим и го гушкай. Не очаквай детенце да свикне бързо с новата обстановка. Иска се време и търпение. И за двама ви това е ново преживяване и ще се учите взаимно.  Hug

# 7
  • Мнения: 1 383
През деня както и да е издържам. Семейството ми също много ми помагат , но след снощните страсти съм стресирана. Просто като не мога да спя добре вечер и през деня ще съм непълноценна в грижите за него. Доста приятелки мои имат деца , но досега не съм виждала такова нещо , той постоянно иска да е в ръцете на някого. За около 5 мин. го оставям в проходилката или креватчето и се започва неистов рев. Изобщо незнам как да постъпя занапред.

Последна редакция: чт, 01 дек 2011, 17:28 от kimmy

# 8
  • Мнения: 1 383
Аз не бих пренебрегнала и евентуален физически дискомфорт на детето - да не му е топло, студено, неудобно... Пишеш, че през нощта се буди през час. А през деня как спи, достатъчно ли/прекалено много ли, лесно ли заспива? Има ли много вълнения - разнообразни гости и подобни? Как се храни?...

Възпаление на ухото никак не е за пренебрегване! Освен това ушенце също боли много и може да е причина за раздразнителност и лош сън...
Попринцип трябва да спи предиобед и следобед , но примерно днес е спал от 11 до 14 ч.  През деня заспива лесно , но нощем е ад. За гости само днес имаше и то за 10 мин. го видяха. Яде пюрета , АМ , киселчета . Общо взето яде това на което е свикнал.

# 9
  • Мнения: 712
Попитах, защото ако през деня детето е било уморено, това се отразява и на нощния сън... Никненето на зъбки също не е за пренебрегване... Дано неразположението е било просто моментно...

Иначе децата имат периоди, в които са по-прилепчиви... - те после те отминават, после пак идват... и така... Важно е да намираш начин да си почиваш, защото както сама казваш, ще си по-пълноценна в грижите за детето.

Аз се сетих и за още нещо - в домовете от хигиенични съображения не са позволени залъгалките (биберони). Затова повечето дечица си измислят някакъв друг вариант за успокоение. Нашата госпожица, например, в началото си играеше и смучеше парченце плат (в дома е било ръкавче на дрешка, предполагам) и ако липсваше парцал или кърпичка, които да и харесват, тя не можеше да спи добре... Нощно време се събуждаше и си ги търсеше... В момента премина на една възглавничка, но пак не може без нея...

# 10
  • Мнения: 1 383
Аз тук си му давам биберон. Просто вече не знам. С всеки изминат час все повече се отчайвам и губя вяра. Тука има доста играчки , но нищо не помага. Обезателно иска да е на ръце и тогава даже не е особено спокоен. Вече 2 - ри ден не спира да плаче , ако не е на ръце.

# 11
  • Западен парк
  • Мнения: 363
Кими, миличка, напълно те разбирам. Моят Боян като го взехме три дни изобщо не се пусна от мен, ама наистина не се пусна. Сковаваше се от страх ако трябваше да го оставя, за да отида до тоалетната или да му взема дрешките за преобличане. Пускаше ми едната ръка само когато виждаше, че ще му сипя ядене. Нощем обаче, не искаше да има никой при него. Никакви играчки не търпеше в креватчето или пък да приседна до него - буташе ме. И на сутринта отново. След втората седмица вече разрешаваше тате и бате да го гушкат, но само ако ме вижда. Зарежи всичко и се води по детето, не се съобразявай как е бил до сега режима му. Колкото по-бързо се убеди, че ти си му винаги на разположение за гушкане и целувки, толкова по-бързо ще прояви интерес и към останалия свят, убеден че ти си винаги до него. Стискам ти палци да устискаш, ти си единствената, която можеш да го успокоиш, че не е сам.
Сега ми хрумва - щом така се държи нощем, може да се е случвало през нощта нещо, което да го е изплашило и сега да си мисли, че пак ще се повтори. Би могла да стоиш по-дълго при него вечер или да оставаш за през нощта няколко дни, докато се успокои

# 12
  • Мнения: 1 383
Вече и аз не знам. От една страна не искам да го разглезвам , а от друга ми причернява като плаче и ми е тежко и се притеснявам да не му стане нещо.

# 13
  • Западен парк
  • Мнения: 363
Не се страхувай, че ще го разглезиш. Разглезени са децата които имат всичко, а твоето мъниче си има само теб сега. Само си представи да те грабнат и да те сложат на място, в което абсолютно всичко е непознато, и следователно страшно за детското мозъче. И този страх можеш да го премахнеш само ти. Стискам ти палци и утре ще чакам да споделиш как е минала нощта. 
Сега лека нощ и много гушки с мъничето!

# 14
  • Мнения: 3 673
Ами вземи си един слинг и го носи в него. Детето не е било гушкано и сега наваксва. Малкият ми син от раждането си ми е непрекъснато в ръцете, даже подпалих скарата една вечер, защото действах с една ръка. Като беше малък го носех в кенгуру, после на ръце и все още е залепен за мен. Нощем като плаче му направи едно мляко и като го изпие, ще заспи. Не слушай тези, които ти казват децата да не се хранели нощем. По-добре да изпие шишето с мляко и да спи, отколкото да се дере цяла нощ.

# 15
  • Мнения: 925
Ами вземи си един слинг и го носи в него. Детето не е било гушкано и сега наваксва. Малкият ми син от раждането си ми е непрекъснато в ръцете, даже подпалих скарата една вечер, защото действах с една ръка. Като беше малък го носех в кенгуру, после на ръце и все още е залепен за мен. Нощем като плаче му направи едно мляко и като го изпие, ще заспи. Не слушай тези, които ти казват децата да не се хранели нощем. По-добре да изпие шишето с мляко и да спи, отколкото да се дере цяла нощ.
Много смислен пост  Peace И ние с моя син сме така, от както се е родил, та до сега. 3 години без един месец  Whistling
От мен съвет - не се шашкай толкова, а опитай да се наслаждаваш на моментите прекарани с детето. Аз мисля, че малчовците усещат нашите настроения. Гушкай го, говори му, пей му и всичко ще е наред  Hug

# 16
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Аз не разбрах ти ли си го дала в институцията за временен престой или е осиновен, но всъщност няма значение...Просто престоят там е убийствен за психиката, особено в по-големите домове. Детето ти иска да навакса и безумно се страхува от всичко наоколо. То познава само теб и затова те търси и иска да е постоянно с теб, затова пищи нощем/особено ако е тъмно и не те вижда/. Захвърли всякакви режими, отдай му се и се води по него. Това с предиобедния сън - изобщо не е задължителен. Дъщеря ми спря да спи преди обяд на 8м и половина, а на година и 2 месеца реши, че и следобедния и е много ooooh! Будува по 12-13 часа без проблем и хленчене. Сега става в 6.00/да не ме изтърве/ и пак започна да спи на обяд. Децата минават през различни периоди, ще видиш, че и тоя ще премине, но трябва да се успокои малката му душица, че няма да си тръгнеш отново - това е. Носи го, гушкай го, пей му и му давай АМ нощем ако иска, периодът ще премине! Желая ти успех! Hug
О, забравих да ти споделя, че ние имахме период, в който освен, че се разнасяхме и спяхме само на ръце...мноого тежък беше и ме болеше всичко.

# 17
  • Мнения: 1 249
Аз не разбрах ти ли си го дала в институцията за временен престой или е осиновен, но всъщност няма значение...

Мисля, че има значение.
Ако сега си го осиновила, ще ти е по-лесно да подходиш непредубедено към ситуацията, отколкото ако си го оставила в институция.
Детето няма как да знае дали и кога отново ще изчезнеш. Аз знам, че няма да изчезнеш, но бебето има собствен опит с теб.

Но всички тези разсъждения не ти помагат за настоящето.
Ако ти е възможно да си осигуриш спокойно пребиваване удома, без да бързаш за нищо, да се отпуснеш в удобни дрехи от естествена материя, да си легнеш с детето и да го държиш колкото природата му иска. Ако си със слинг или др. подобно ще ти е по-леко. Ти също имаш нужда да си починеш от всичко, което си преживяла. Като скачени съдове сте и дай и на себе си покой и утеха.

Седи на карта въпроса за неговото оцеляване като личност, а ти на теб ти е основна грижа да не се разглези ....
Изхвърли си мисленето за разглезването и сравненията колко повече от нормалното плаче. Че то кое му е нормалното на ситуацията, че и сравнения да правиш.
А болки в ушите са нетърпими и за голям човек, та какво остава за бебе в комплект с другите му преживявания.
Ако е възможно да не мислиш нито за минало, нито за бъдеще, а просто да се отпуснеш ... на топло  и тихо място с бебче в настоящето.

# 18
  • Мнения: 712
А аз съм за това, да не се дава мляко нощно време. Защо да го правим, след като бебето в крайна сметка не плаче от глад? Така само го объркваме допълнително. Мисля, че храненето (или по-скоро режимът на хранене) и спането имат много общо… Според мене направляваният режим е нещо хубаво. Разбира се, че трябва да се съобразяваме и да се водим по нуждите на детето, но и да му дадем един устойчив ритъм. Децата се чувстват по-добре и по-сигурни, ако имат стабилно ежедневие, познати схеми, по които да се движат. В противен случай е възможно да започнат да нервничат, защото те често не знаят, какво искат и разчитат на нас да ги водим... Да показваме любовта си и да угаждаме за всяко нещо не е едно и също. /Като второто, в крайна сметка, дори би могло да навреди на детето./ Децата чувстват любовта ни чрез грижите ни, чрез постоянството ни и точно чрез това, че знаем, кое е най-добро за тях… Ако изсмукваме силите си, стараейки се самоцелно да задоволим всяко мигване, рискуваме да се превърнем в развалина, което едва ли е най-добрата предпоставка за добра майка. Разбира се, гушкането е много, много важно. Идеята за слинг наистина е страхотна! Гушкане от една мама, която дава сигурност и стабилност. А за да се случи това, трябва на първо време ти да си повярваш; да знаеш, че не правиш нищо погрешно и да се успокоиш. Сигурна съм, че се справяш добре и че това ще отмине. Все пак не забравяй, че ти си от съвсем скоро с детето, така или иначе ви трябва време и на двамата...

Пожелавам ти от сърце много успех и пиши, как се развиват нещата.

П.П. Мислех си - не само гушкането е важно, но и играта. Ние след като се успокоим след плач, опитваме да се разсейваме - с играчки, с песнички, с веселие...  

# 19
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036

Мисля, че има значение.
Ако сега си го осиновила, ще ти е по-лесно да подходиш непредубедено към ситуацията, отколкото ако си го оставила в институция.
Детето няма как да знае дали и кога отново ще изчезнеш. Аз знам, че няма да изчезнеш, но бебето има собствен опит с теб.

Разбира се, че има значение, но не и помага в случая. Пък и виж колко меко и деликатно си го казала. На мен нещо деликатността ми бяга по тъча, затова казах, че няма значение Embarassed

# 20
  • Мнения: 955
Много мъдри неща са ти казали тука. В добавка: давай си му мляко, когато иска. Няма да се обърка, няма да се разглези и няма да го пие до пубертета.  Гушкай си детето и намери и тебе някой да те гушка за компенсация  Hug

# 21
  • Мнения: 36
Мила kimmy

разбира се тези деца са по-различни от родните деца, но има и родни деца, които са със същото поведение, което говориш. Първото ми дете беше така - цяла нощ рев /както съм правела и аз между другото като бебе/, а през деня заспива два пъти за по 20 минути, през които гледах да си отпочинат нервите  baby_neutral - и така докато проходи и му стана интересен светът  bowuu - до около година. Не че после нямаше проблеми със спането, но постепенно отшумяха и сега вече на 6 г. мога да кажа че е просто до характера, изключително нежно и чувствително дете, изобщо не е лошо, както тогава бях изкушена да мисля. Та не се отчайвай. Както всичко друго, това си е период, през който ти пожелавам да минете по-бързо. Междувременно експериментирай, без да се притесняваш. Децата не се гледат по книга.  Shocked На малката ми дъщеря като я отбивах от нощно кърмене - на 2 години й дадох една нощ солети да яде и се успокои... Никога след това не се е събуждала през нощта да търси храна или мляко.  #Crazy Така че изключенията са необходими понякога, за да намалят стреса - на детето, нашия и на съседите  Peace

# 22
  • Мнения: 712
разбира се тези деца са по-различни от родните деца, но има и родни деца, които са със същото поведение, което говориш.
Atitedi, детето на Кими е родено от нея и не е осиновено. Пише го в първия и пост, с който тя задава въпроса си.

Децата не се гледат по книга. Shocked На малката ми дъщеря като я отбивах от нощно кърмене - на 2 години й дадох една нощ солети да яде и се успокои...
В случая не се налага да отбиват детето, в дома то не е пило мляко нощно време... Но си права, че майката трябва да опитва различни методи за успокоение (като за всеки си вземе достатъчно време)... Не виждам нищо лошо в книгите. Те дават насоки, а не аксиоми за гледане на деца. Между другото, от нашата педиатърка знам, че солетите, както и продукти от рода на Зръчно, не са полезни за дете до 1-годишна възраст, понеже натоварват бъбреците. Добре е да се дават солети само при диария, тъй като тогава на организма му липсвала сол...


Аз не разбрах ти ли си го дала в институцията за временен престой или е осиновен, но всъщност няма значение...

Мисля, че има значение.
...
Момичета, ако бяхте любопитни да погледнете предишните постове на Кими, щяхте да разберете, че социалните служби са тези, които са преценили да настанят детето в ДМСГД. Сега вече то си е у дома, при мама и според мене другото няма значение.
Пожелавам много успех!

# 23
  • София
  • Мнения: 775
А аз съм за това, да не се дава мляко нощно време. Защо да го правим, след като бебето в крайна сметка не плаче от глад?

Дори да не плаче от глад, топлата, течна храна приемана от шише има много силен успокояващ ефект върху бебетата. Храната има и символичен, освен чисто физиологичен характер и обикновенно много силно се асоциира с присъствието и на майката, с чувството за сигурност и като лекарство за чувството за празнота. Така че в този труден период на адаптация е добре да се използва всяко средство, което ще доведе до успокоение при детето.

# 24
  • Мнения: 712
Линд, аз, като гледам закръглените тийнеиджърчета покрай мене, не харесвам идеята, дете да се успокоява с храна (веднага, преди да е изпробвано нещо друго)... Но разбира се, в случая ако това помага, би било страхотно и за двамката... Simple Smile Peace

# 25
  • Западен парк
  • Мнения: 363
Чандра, значение дали тя го е оставила или не, има за детето. То не може да разбере защо, просто знае че веднъж (или няколко пъти) точно тя го е оставяла и няма как да му се обясни, че обстоятелствата са се променили и тя ще е винаги със него. А каква е причината, е извън неговите способности за разбиране. Единственото нещо, което може да го успокои е присъствието й и гушкането. Другото са думи, неблечени в смисъл за бебето.
И това, че има затлъстели тийнейджъри няма нищо общо с разстроено деветмесечно бебе. Дори и при възрастните една топла напитка вечер успокоява напрежението.
А пък това, че е родено от нея, а не осиновено, няма никакво отношение към поведението му. Месеците прекарани в ДМСГД не могат да бъдат изличени за седмица или две, само защото майка му си го е прибрала. Не схващаш ли, че всичко това са обяснения за голям и опитен човек? За детето нещата стоят така - имах мама, тя изчезна за дълго време (може да е и седмица, но я го обясни на бебе!), после пак се появи, гушка ме, целува ме и си отива, и пак, и пак... А сега като е с мен, колко време ще остане? А ще изчезне ли пак? Този път няма да я пусна! И ще крещя, защото като викам и тя стои до мен и ме гушка!
Така си представям аз мислите на детенцето и по този начин си обяснявам поведението му. А се обръщам към теб, Чандра, не защото се заяждам, а защото използвам твоят пост като основа да обясня моето мнение.
Кими, какво става, как сте? Не си писала скоро, драсни два реда.

# 26
  • Мнения: 712
Г-жа Монк, писах, че детето е родено а не осиновено, не във връзка с поведението му, а единствено по повод недоразумението в следствие на недочитане от страна на Atitedi (цитирала съм я, погледни поста и)... Аз нямам претенции и не мога да обясня, какво е в душата на това бебе и какви мисли има... Надявам се просто, че бързо ще се адаптират майка и дете! Нека сладура пие мляко колкото и когато е нужно. Споделих виждането си към възрастни хора - те са тези, които трябва да намират/или не смисъл в думите ми. Затова и споменах, че не майката е оставила детето, а социалните така са преценили - за да обърна внимание, че темата е деликатна и вероятно отваряйки я "ходим по тънък лед"... Peace

И пак да си кажа Simple Smile  - не се наемам да обяснявам поведението на бебето, да давам категорични съвети или нещо подобно. Форумите понякога са като многото баби - слушаш различни мнения и сам преценяваш, кое ти пасва...  

# 27
  • Мнения: 1 383
Здравейте. Благодаря за съветите и разбирането. Сметнах за удачно да пиша тук тъй като детето от момента на раждането си не е при мен. Стоя един месец в болницата , за да наддаде килограми , понеже се роди в 8 - ми месец. Това защо социалните служби решиха да го вземат е дълга история и просто не ми се коментира тук. Исках да се допитам до майките как са реагирали техните деца като са ги взели от институциите. Ние сме по добре. Пак има плач и нервност , но е по спокоен от преди. Още се буди нощем . Като ходих да ми дадат здравната му книжка от дома , лекарката ми препоръча да му давам вечер Dormikind.

# 28
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Това не съм го използвала, но Дентокинд за зъбите ще ви свърши страхотна работа. Хомеопатично е.
Успех!  Simple Smile
То е на същата фирма като Dormikind-а.

Последна редакция: нд, 04 дек 2011, 21:35 от elitto

# 29
  • Мнения: 1 249


Аз не разбрах ти ли си го дала в институцията за временен престой или е осиновен, но всъщност няма значение...

Мисля, че има значение.
...
Момичета, ако бяхте любопитни да погледнете предишните постове на Кими, щяхте да разберете, че социалните служби са тези, които са преценили да настанят детето в ДМСГД. Сега вече то си е у дома, при мама и според мене другото няма значение.
Пожелавам много успех!



Ние -  момичетата  Sunglasses, много добре сме прочели и то не защото сме любопитни ( ако това ти е обяснението за мотивите ни), а защото сме добросъвестни като пишем за такива сериозни неща.

 Това сме прочели от питащата като единствено обяснение на ситуацията и то е повече от достатъчно за нас:

"Детето ми е на 9 месеца. До сега беше в ДМСГ ,тъй като от социалните служби прецениха , че не мога да се грижа за него. Вече си е вкъщи . От дома ми дадоха точни указания как да го гледам. Моля някои да ми даде някакви съвети."

Ама все забравям колко неразбрали и нецивилизовани ти се виждаме  Grinning, та добре, че ме подсещаш от време на време.








# 30
  • София
  • Мнения: 775
Kimmy, радвам се че е по-добре при вас. Все по-добре ще става.
Не се притеснявай от "разглезване", гушкай много, намирай начин да си почиваш и дано да има кой да "глези" и теб.
Върти ми се още от началото на темата това твое "чувствам се безполезна..."
Повечето майки в началото се борят с такива чувства - че не са достатъчно добри, че не знаят и не могат достатъчно за да е добре детето им...
Факта че социалните служби са отнели детето ти вероятно е затвърдило това чувство, то е намерило своето доказателство. Не му се давай- на чувството. Преценката на социалните не е непременно компетентна, човешка и правилна. Вероятно същите тези жени взели решение, че не си способна да се грижиш за детето си не биха се чувстали или изглеждали по-способни ако бяха в твоята ситуация, в твоите обувки.
Та исках да кажа, че в момента ти си най-полезния човек за своето бебе и винаги ще бъде така.

# 31
  • Мнения: 712
Кими, радвам се, че кризата е поотминала... Simple Smile

Исках да се допитам до майките как са реагирали техните деца като са ги взели от институциите...
Нашата дъщеричка дойде у дома на осем месеца и половина, но с нея се запознахме три месеца преди това и редовно и ходихме на свиждане в дома... Може би затова не можем да се оплачем от особени проблеми в началото, ... и все пак имаше период на адаптация. Сега бих го определила като "да ходиш в неразтъпкани обувки". По-плачлива беше, а и ние от своя страна не знаехме, дали причината е просто прозаична (никнеха зъбки, например) или нещо друго и как да я успокояваме... Това се променя с времето... Wink Разбира се, тя и сега си има нейните "петминутки" и малки кризички (много рядко), но нещата са коренно различни... Линд ти е написала много хубави неща...  Simple Smile

Не знам, дали си попадала на тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=576086.0


# 32
  • Мнения: 735
Kimmy, ще споделя нещо много лично, за да ти предам моето твърдо убеждение, че детето те помни и обича и всичко, през което минавате, е още по-обяснимо, предвид преживяното от двама ви.

Но преди това искам да те поздравя, че успя да си върнеш детето. Това е много важна победа за двама ви.

Когато осинових Андрей, той много малко спеше. И досега е така, не иска да губи време за спане Laughing. Беше (и е) като пумпалче, като тайфун. Но когато идваше у дома нашето първо дете, племенницата ми - една вече млада, красива, добра и спокойна красавица, Анди в началото се преобразяваше. Гушкаше я, залепваше за нея, и замираше. Така можеше да стои залепен с почервенели от вълнение бузки цял час. Без да помръдне, за да не изпусне момента. Той едва ли още знаеше, че аз ще съм му мама.

Мина време, към четвъртата му година той допусна да започнем разговори за осиновяването. И винаги ми е твърдял и ме е поправял, че не жена, леля, а "кака" го е родила. И аз му вярвам за спомените. Родилата го жена, въпреки че той е трето дете, е била едва на 20 години. В първите месеци, когато го гушкаше племенницата ми, тогава към 24 годишна, той я възприемаше като най-близка към изгубената мама... Сигурна съм в това.

Всичко описано от теб е нормална реакция на детето. Мисля, че освен неминуемата за всички адаптация, детето ти те познава и се вкопчва в теб. Дръж се и му дай възможност да се успокои. той те чувства, затова опитай и ти да се успокоиш и да приемеш безпокойството му като нещо нормално. Ще го преодолеете, ще преодолеете страховете и неговите, и твоите. Горе главата и смело напред.

Последна редакция: пн, 05 дек 2011, 12:47 от mama-Ira

# 33
  • Мнения: 36
Г-жа Монк, писах, че детето е родено а не осиновено, не във връзка с поведението му, а единствено по повод недоразумението в следствие на недочитане от страна на Atitedi (цитирала съм я, погледни поста и)...

Не виждам защо трябва някои да са толкова нападателни. Дори и да не съм се изразила съвсем правилно, съм имала най-искрени мотиви към kimmy и не разбирам защо трети човек трябва да се меси и коментира какво съм прочела и какво съм разбрала

# 34
  • Мнения: 712
разбира се тези деца са по-различни от родните деца, но има и родни деца, които са със същото поведение, което говориш.
Atitedi, детето на Кими е родено от нея и не е осиновено. Пише го в първия и пост, с който тя задава въпроса си.

Atitedi, ако пишеш без да си обърнала внимание на тази малка подробност, то тогава съветът ти леко се измества/обезсмисля... Затова го споменах и то се бях обърнала директно към тебе. Не съм се съмнявала в добрите ти намерения и за секунда и най-малко съм целяла да "нападам"...

# 35
  • Мнения: 1 383
Вече си се занимаваме сами , по - добре сме.  Започнах да се успокоявам , а също и детето.

# 36
  • Западен парк
  • Мнения: 363
Браво! Много се радвам за теб и бебчето. Още някой и друг ден и ще усетиш напълно сладостта от майчинството. Стискам ти палци да изживеете страхотни моменти. И пиши понякога как върви, да се похвалиш с успехите на детенцето и напредъка със светлинна скорост!

# 37
  • Мнения: 36
Да, всички се радваме на добрите новини! Наслаждавайте се на моментите, прекарвани заедно!  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт