Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 дек. 2011, 12:20 ч.

Fashion disaster 1

  • 7 768
  • 43
  •   1
Отговори
  • Мнения: 194
Всяка една от нас е претърпяла модни метаморфози през годините. Инспирирана от темата "Никога няма да ме видите с...никога няма да ме видите без.." мисля, че ще е любопитно всеки да сподели, като ги опише, своите три, а може и повече аутфита, които за времето си са били много актуални, но сега като си спомним изпитваме срам и ни напушва на смях Grinning Трите ужасни начина, по които сте изглеждали и никога повече не искате да изглеждате. На всички ни е ясно, че дори най- богатите и известни, които ползват услугите на всякакви консултанти, могат да сгрешат в избора си на дрехи, цвят на косата, прическа, подбор на аксесоари, така че да погледнем от веселата страна. Ако подплатите и разказа си с анонимно замаскирани снимки, би било доста интересно, хайде да се посмеем! Обещавам, да дам също всичко от себе си Wink







Последна редакция: сб, 03 дек 2011, 12:37 от ~Чема Гивес~

# 1
  • Варна
  • Мнения: 5 197
Имаше навремето едни полички- ластични им казвахме.  Laughing Носила съм такава като ученичка.   Laughing

По едно време бяха модерни платформите. Сега ми е смешно- с тези тънки глезени, все едно съм имала копита.

Имаше един период, пак като ученичка, когато си тупирах косата отгоре.  Laughing


# 2
  • София
  • Мнения: 4 773
Имаше преди тема за откровения как сме изглеждали в късните соц години или в зората на демокрацията и хората пишеха много интересни и забавни неща. Но вероятно тук ще излязат още аутфити, които заслужават внимание. И смях, естествено Simple Smile

Аз май съм писала някъде, но понеже е по темата, ще се изложа (това от изложение, не от излагане  Crazy ) пак. Преди години имах тежък период в психологически и сърдечен аспект  Crazy и в резултат на дълго умуване какво драстично да променя по себе си, реших да стана червенокоса. И понеже не търпя да ми е хрумнала гениална мисъл, пък да не мога да я реализирам веднага, незабавно се заех с изпълнението й. Купих си къна (някаква... червена ще да е била... ама къна, щото чувало ми едното ухо, че е по-полезна от боята). Звъннах тук-там по приятелки да кажат как се забърква това нещо, записах половин тефтер рецепти с карамфил, маслини, кафе и бог знае още какво и речено-сторено, ще се мажа. Викнах една дружка да извърши сложната операция, щото пък косата ми дълга до средата на гърба и реших, че няма да се справя сама като за сефте. Наклепа ме мацката и си тръгна. Тук е мястото да спомена, че освен достатъчно дълга, косата ми беше и изрусена до платинено. Който го е страх, да не чете нататък. Изчаквам си необходимото време с бъркоча на главата и отивам да се мия. При следващия поглед в огледалото животът ми мина пред мен като на филмова лента, а огледалото се самостроши с писък. Видях на главата си най-ужасния цвят, който не бих могла и да си представя - наситено оранжево-червено, на който биха могли да ми завидят дори Уди Кълвача и Поли Генова.
Аз обаче реших да не падам духом (нали сама съм си го причинила това, няма кого да обвиня, а не успявам сама да се ритна отзад) и реших, че като изсъхне, ще стане по-човешко. Нищо подобно не стана. По-сериозният удар обаче беше като разбрах, че къна не може просто така да се премахне или покрие с боя. Та си ходих в този вид доста дълго време. Виждала съм как цели автобуси хора се обръщат след мен, цели камиони с войници (живеех до посолство) почти изпадаха от каросерията, пънейки се да подсвиркват, а колите по кръстовищата спираха пред мен и явно ме чакаха да светна зелено  ooooh!
Оттогава минаха повече от 15 години, но аз къна (каквато и да е) никога в живота си няма да докосна повече.

# 3
  • София
  • Мнения: 2 839
Преди години успях да се докарам във вид, аналогичен на описания от Атти. Simple Smile Предстоеше ми да ходя за в чужбина и реших, че трябва да тръгна разкрасена. Тогава и аз, по неведоми пътища Божии, бях любител на красивите ярко червени цветове. Отидох в магазин с приятелка, гледахме и купихме боя. Продавачката се опита да каже, че е светла за мен, но аз бях твърдо убедена, че е ОК, защото естественият ми цвят е тъмен.
Приятелката ме боядиса и сваляйки кърпата от главата си, едва не колабирах - бях като морков. Цветът беше като китеник, от ония старите, оранжавеникавите! Изстрелях за части от секундата приятелката за нова боя. Час след краха на първия експеримент, се сдобих с нов и по-приличен тъмен цвят.
Заминах в относително човешки вид, но така бях изгорила кожата на главата, че близо 2 месеца падаше на люспи. Това беше и последният домашен опит за боядисване.

# 4
  • Мнения: 194
Атти  Laughing
Тези експерименти с пребоядисването от един цвят в друг и аз съм ги правила Laughing Ходих точно като морков след като в осми клас реших от черна да стана руса ooooh!, освен всичко се намазах с перхидрол и косата ми стана оранжева слама! Интересно обаче не си спомням никаква реакция от страна на нашите (явно са доста либерални).
История с къна и аз имам. Когато решх да стана червена бях в Бургас при баба ми, пак съм била 7-8ми клас. С приятелката ми бяхме с дълги коси и си купихме общо 4 къни за двете. Сложихме ги на баба на терасата да се варят в една тенджера на газовия котлон и сме излезли да играем навън. Познайте като се върнахме какво беше...къната извряла, цялата тераса червена и след като я михме няколко часа, пак си остана червена, та с това ми приключиха мераците за къносване Laughing
По същото време имах гадже, студент първа година в Софийския и тъкмо се прокарваше модата по геьове и лов парейди  Laughing, та се ходеше и на Спартакус съответно. Ходила съм там по сребриста сатенена нощница с тънки презрамки, черни обувки с платформи и боа от сини и черни пера и то зимата, януари месец в най- големия студ!!! ooooh!  Crazy

# 5
  • Варна
  • Мнения: 5 197
Подсетихме ме за единствения случай, в който реших да си боядисвам косата с червено. По- точно да си правя червени кичури. И то бях на фризьор. Вместо дискретни червени кичури, се сдобих с почти изцяло оранжева коса отгоре.
Най- големият ми гаф май не е за тук, щото съм била на 6 години, ама още ме приказват.  Sunglasses Един ден майка ми се прибира от работа, аз играя навън и изтичвам да я посрещна пред входа. Като ме вижда, майка зяпва- върху анцуга съм сложила едни нейни сатенени, дантелени гащички!  hahaha ooooh!

# 6
  • Мнения: 2 963
     Най-"успешият" ми аутфит датира от 5-6 клас  Grinning
     По онова време на училище се ходеше задължително с престилка. Майка ми щеше да припадне, като ме видя издокарана като масата ми от съученички.
     Така: ранна есен, аз облечена в тъмносиня престилка с бяла якичка, за пръв и последен път в живота си обута в черен чорапогащник, на глезените ми червени гети от фабрична прежда, тъмносини маратонки "Ромика" с бели подметки, и върху мантата червена шушлякова грейка без ръкави.
     Този стайлинг беше свръхмодерен по онова време. Особено в комбинацията черен чорапокащник - бели маратонки и бели гети. А лекцията на тема добър всус+индивидуалност няма да я забравя никога.   

# 7
  • Мнения: 194
Хайде да наблегнем на дрехите, едва ли има някой , който да не си е окепазявал косата Laughing
Ето малко снимков материал от мен. Забележете съчетанието на бижутата Joy

   А тук изобщо цялостната визия 2006-та година hahaha

Ето ви го селското бяло! Joy

# 8
  • София
  • Мнения: 4 773
Чак кой знае какви изпълнения съм нямала като дрехи, ако изключим решенията изцяло в черно и акцент неонови връзки на кларковете  Crazy ама това беше трендът тогава. А преди това съм носила бели сандали, целите от каишки, с черни чорапки  ooooh! (сандалките без токче, ако това изобщо може да бъде смекчаващо вината обстоятелство).

# 9
  • out of space
  • Мнения: 7 575
Обръснах си главата, не цялата- само над ушите! Останалата коса дълга педя и половина под раменете, носех я вързана на опашка.  ooooh! Родителите ми не успяха да получат инфаркт, но бяха близо.

Обожавах да си клепам кичури с разни странни лекарства- зелени с гранофорин, оранжеви с йод, ярко цикламени с някакво лекарство против гъбички по ноктите  bowuu

Атти, уникална си  Laughing

# 10
  • Мнения: 194
бели сандали, целите от каишки, с черни чорапки  ooooh! (сандалките без токче, ако това изобщо може да бъде смекчаващо вината обстоятелство).
Ммм, не! Naughty
 Laughing
Ако някой от мъжете ходи така, веднага да си признае!
Следващата снимка не е предназначена за хора със слаби нерви!

# 11
  • София
  • Мнения: 4 773
Така си и знаех  Crossing Arms

# 12
  • Варна
  • Мнения: 1 727
Аз не съм си правила нищо по косата, но затова пък щедро експериментирах с лака за нокти.
Винаги съм била екстравагантна, но това надминава всичко, сътворено да този момент.
Представете си крехка тийнеджърка, облечена в скромен preppy style, светло червило, малко молив на очите. Дотук добре. После погледът се спуска малко по-надолу и се спира, закован от ужас върху ръцете ми.
Дълги, много дълги нокти, по-дълги от нокътната ми плочка. Изпилени много остро, почти на равнобедерен триъгълник. И цялата тази хубост щедро намазана с неово-зелен лак. Искрящо зелено. Понякога допълнен със звездички. Ако случайно не се види отдалече.
И страшно се харесвах, и много дълго време се носех така. Е, понякога сменях лака на неоново жълто. За разкош.

Атти, историята ти ме изпълни с ужас и страхопочитание. Особено в частта й с войнишката радост.

# 13
  • Мнения: 194

Дълги, много дълги нокти, по-дълги от нокътната ми плочка. Изпилени много остро, почти на равнобедерен триъгълник. И цялата тази хубост щедро намазана с неово-зелен лак. Искрящо зелено. Понякога допълнен със звездички. Ако случайно не се види отдалече.

Оле, майко! Laughing
Хайде бъдете малко по- смели, приложете снимков матриял!!

# 14
  • Варна
  • Мнения: 1 727
Ми, то отдавна беше. Не ми е идвало на ума да се увековеча Simple Smile

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт